Варненските седесари се поклониха пред Апостола на свободата

Отбелязваме 145 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски. Годишнината ще бъде почетена с различни прояви в цялата страна. В столичния храм „Света София” от 17 часа ще бъде отслужена архиерейска панихида в памет на йеродякон Игнатий“, а от 18 часа започва официалното поклонение пред паметника на Васил Левски, където по традиция военните ритуали ще бъдат изпълнени от Националната гвардейска част и духов оркестър.

Васил Левски е псевдонимът, с който е известен Васил Иванов Кунчев, революционер, идеолог и организатор на българската национална революция. Основател е на Вътрешната революционна организация и на Българския революционен централен комитет. Известен е и като Апостола на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България от османско иго. Други негови прозвища са „Дяконът“ и „Джингиби“.

На 27 декември 1872 г. Васил Левски е заловен от турската полиция до Къкринското ханче край Ловеч. Според различни проучвания предателство спрямо Левски не е имало. До последно османците не знаели кого са заловили и Левски бил откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там станало ясно кой е той. Впоследствие е бил отведен в София, където бил предаден на съд.

В София Левски е изкарван на разпит шест пъти. Първият разпит е проведен на 4 януари 1873 г. от комисия начело с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на Вътрешната революционна организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. По време на разпитите се провеждат много очни ставки на Левски с дейци от организацията, които потвърждават неговата роля в нея.

Смъртната присъда е издадена на 14 януари, потвърдена е седмица след това – на 21 януари 1873 г. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени – Димитър Общи и Васил Левски. На 18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.

Във Варна седесари, водени от председателя на СДС-Варна, д-р Янко Станев, се преклониха пред подвига на Апостола на свободата и поднесоха венец пред паметника на Левски в Морската градина. Варненци отрупаха с цветя монумента часове преди началото на официалната церемония.

 

Снимки:Георги Спасов

Share

СДС се обяви против мимикрията на БСП

Съюзът на демократичните сили се обяви против политическата мимикрия на БСП и призова комунистите да поискат прошка или да замълчат. Това записаха в политическата си декларация участниците в заседанието на Националния съвет на синята партия, което се проведе във Варна.

„Варненското съвещание трябва да излъчи важни политически послания за стратегията на СДС, да вземе политически решения за нови, по-агресивни политики, заяви като домакин председателят на СДС-Варна, д-р Янко Станев. Първо, да потвърдим дясната си ориентация, без да се конфронтираме с никой вдясно. Добре е, че има разгорещен дебат, защото тишината в СДС е лек за всеки конфликт. Варненското съвещание раздвижи всички.

СДС през цялата си история винаги е имало кръвопускания уж с цел лечение, но това само е обезкървявало партията. Това повече няма да се случва. Политическият дебат в СДС започна от Варна и ще продължи, докато се намерят нови политически решения, адекватни на предизвикателствата на времето.”

Националният съвет избра секретари за формиране на секторните политики на СДС. В сектор местно самоуправление и местни избори беше избран д-р Янко Станев.


Декларация на Националния съвет на СДС

СДС остро осъжда зачестилите опити от страна на БСП да реабилитира политическото насилие, прилагано от българските комунисти при установяване на тоталитарно управление по сталински образец в периода 1944-1989г. Тези репресии трябва да бъдат осъдени и да останат в историята като поука за идните поколения.

СДС не приема жестоката саморазправа с политическите опоненти с т. нар. Народният съд от 1945 година да бъде определяна като „едно необходимо и неизбежно военно правосъдие“. Вече три десетилетия подминаваме с презрение нежеланието на днешните социалисти да признаят, че са потомци на палачите след преврата от 9 септември. Преглъщаме липсата на елементарно човешко състрадание към десетки хиляди жертви на политическия терор, прилаган от тяхната партия срещу българския народ.

Цялото лицемерие за реформираната БКП, уж превърнала се в БСП, лъсна с пълна сила! Потресаваща е лекотата, с която червената партия търси оправдание на кървавия Народен съд, като част от „трибунали за съдене на виновниците за въвличане на държавите на страната на Хитлер“.

СДС настоява ръководството на БСП да опресни паметта си за текстовете на приетия на 5 май 2000 г. закон, с който комунистическият режим у нас е обявен за престъпен.

Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен

В чл. 1 се казва, че управлението на Българската комунистическа партия, дошла на власт с помощта на външна сила, обявила война на България, довежда страната до национална катастрофа.

В чл.2 се изброяват десет обвинения към ръководствата на БКП и шест срещу целия режим. Според различните точки БКП е отговорна за „унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация“ и „моралния и икономическия упадък на държавата“ до нарушаване на човешките права и свободи по редица начини и подчиняване интересите на страната на чужда държава-СССР „до степен на практическа загуба на държавен суверенитет“.

Чл. 3 обявява БКП за престъпна организация въз основа на обвиненията от член втори, а чл. 4 обявява всички действия, извършени с цел съпротива и отхвърляне на режима, за „справедливи, морално оправдани и достойни за почит“.

Снимки:Георги Спасов

Share

Националното съвещание на СДС във Варна – с важни послания

Целта на варненското съвещание на Националния съвет на СДС е партията да е здраво стъпила на земята, когато взема решения за понататъшното си пълноценно участие в политическия живот на страната. Това обобщи председателят на синята партия във Варна д-р Янко Станев след заседанието на Градския съвет на СДС-Варна. По думите му форумът ще е структуроoпределящ за бъдещето на синята партия.

 

Според Станев форумът трябва да отправи важни политически послания, от които на първо място е определянето на СДС в дясното политическо пространство, а не срещу десните. На второ място варненския син лидер подчерта, че през годините на прехода СДС е източвано еднакво яростно както от крайно десни, така и от крайно леви опоненти. А маскираните като оздравителни процеси кръвопускания само са омаломощавали партията.

Политиката е изкуство на говоренето, но и на броенето, каза Станев. А най-точното броене минава през самостоятелно явяване на избори. Според него всеки, който предлага други формули за коалиране, трябва ясно да посочи с кого, защо и какъв резултат може да се очаква.

Снимки:Георги Спасов

Share

Б. Лукарски: Няма да се стигне до предсрочни избори заради Истанбулската конвенция

„Не вярвам да се стигне до предсрочни избори заради Истанбулската конвенция. Патриотите отново ще поискат нещо в управлението, което най-вероятно и ще получат“, прогнозира пред бТВ лидерът на СДС Божидар Лукарски.

„Учудва ме това, че партия, която винаги е защитавала десни консервативни ценности, а именно ДСБ, няма позиция по конвенцията. Очаквах да имат такава позиция, сходна с нашата, особено по отношение на спорните текстове, свързани с т. нар. понятие „социален пол“, коментира Лукарски.

Не сме водили разговори с НФСБ, с Валери Симеонов не сме обсъждали каквито и да били общи политически стъпки„, опроверга Лукарски твърдения за коалициа с патриотите.

„Винаги може да има предсрочни избори, в момента не смятам, че обстановката е чак толкова нестабилна, а и не е добре за България по време на европредседателството да има такива избори. След това – времето ще покаже“, каза Лукарски.

Share

Варна ще е домакин на национално съвещание на СДС

Съвещание на Националния съвет на СДС предстои в края на идната седмица във Варна, съобщи председателят на синята партия във Варна д-р Янко Станев. Пред членовете на Градския съвет на СДС-Варна, той заяви, че форумът ще е структуроопределящ за бъдещето на СДС.

„Участниците трябва да дадат жалони и да начертаят път напред – с кого и как, заяви Станев. Моята теза е, че е време да се явим сами на избори. Има и други мнения – с автентичната десница, с патриотични формирования и т. н.”

По думите му в момента на синята партия й липсват три основни елемента – в стратегически план това е ясна оценка на капацитета, европейско поведение и говорене, и европейски модел за израстване.

Очакванията за варненското съвещание на НС на СДС е да бъде градивно структурирано изпълнението на решенията на Националната конференция на синята партия и обезпечаване на нейната политика. „Варненската организация предлага емоционалната драматичност на седесарите да бъде развита на принципа „здраво стъпили на земята”, обобщи доайенът на СДС-Варна, Неделчо Цанев.

Снимки:Георги Спасов

Share

СДС-Варна отбеляза годишнината от 4 февруари

Варненските седесари почетоха паметния знак, с надпис „Никога вече правителство срещу България”, който бележи края на протестите срещу управлението на БСП през 1997 г. За СДС-Варна, чиито членове и привърженици не отстъпиха от барикадите през зимата на 1996-1997 г., 4 февруари е паметна дата. В този ден покойният Николай Добрев не осъществява мандата за съставяне на поредното правителство на БСП.

Преди този акт България вече е доведена до дълбока политическа и финансова криза от управлението на кабинета Виденов. Големите градове са обхванати от протести, блокирани са пътища и улици, страната изпада в безпътица. Повратен момент е потушаването на протестите пред Народното събрание на 10 януари, когато срещу демонстрантите е хвърлена полиция и жандармерия. Стотици са ранени.

В началото на февруари страната е изправена пред национална катастрофа – вихри се хиперинфлацията, за по-малко от два месеца цената на един щатски долар от 350 достига до 3000 лева. Унищожени са спестяванията на огромното мнозинство от българите, икономиката е в колапс, но са стопени дълговете на т.нар. кредитни милионери, взели пари от банките, без да имат намерение да ги връщат.

Валентин Станев-член на НИС на СДС

„Тази дата е подценявана незаслужено, но тя е една от най-значимите в новата ни история. Това е първата историческа победа на СДС, повратен момент, който завинаги затвърди европейската ориентация на страната, заяви днес пред съмишлениците си Валентин Станев, член на НИС на СДС. Благодарение на президента Петър Стоянов и на правителството на Стефан Софиянски, а след това и на СДС, днес България е пълноправен член на Атлантическия алианс и на Европейския съюз”.

По думите му за седесарите и за участниците във февруарските събития от 1997 г. е неотменим дълг да не допуснат бившите комунисти да си присвояват ролята на миротворци. Да не допуснат поредната загубена битка на комунистите срещу собствения им народ да бъде покрита със забрава.

Share

Почитаме паметта на жертвите на комунистическия режим

1 февруари е обявен за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.

Тази година се навършват 73 години от първите присъди на т. нар. Народен съд. 1 февруари 1945 г. е денят, в който посрещат смъртта регенти, депутати, офицери, министри, общественици, жертви на Първи състав на Народния съд.

На 1 февруари 1945 г. Народният съд осъжда на смърт трима регенти, шестдесет и седем депутати, министри, генерали и полковници. Присъдите са изпълнени на същия ден. Много от близките на подсъдимите са изселени преди или по време на процеса. Според доклад на Държавна сигурност за девет месеца в страната са изселени 28 131 души и хиляди са убити.

БГНЕС припомня, че Денят на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим се чества на 1 февруари по предложение на президентите на България Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002).

1 февруари 1945 г. е денят, в който посрещат смъртта регенти, депутати, офицери, министри, общественици, жертви на Първи състав на Народния съд.

На 1 февруари 1945 г. Народният съд осъжда на смърт трима регенти, шестдесет и седем депутати, министри, генерали и полковници. Присъдите са изпълнени на същия ден. Много от близките на подсъдимите са изселени преди или по време на процеса. Според доклад на Държавна сигурност за девет месеца в страната са изселени 28 131 души и хиляди са убити. /БГНЕС

Share

Какво няма да научат децата ви за комунизма

Тихомир Илчев

Престъпленията на комунистическия режим в България (от септември 1944 г. до ноември 1989 г.) влизат в учебната програма за 10 клас.

Децата ще изучават какво е „Народен съд“, „трудововъзпитателни лагери“ и „репресивен апарат“. Учениците ще трябва да дават примери за „политически терор“ и нарушаване на граждански, политически и човешки права и свободи.

Прекрасно.

И логично.

Комунистическият режим беше признат за престъпен от 38-то Народно събрание със закон още на 26 април 2000 г., обнародван в Държавен вестник, брой 37 от 5 май 2000 г.

Днес у нас, съвсем понятно, трудно можеш да се разхождаш с тениска със свастика или с лика на Хитлер, без произтичащите от това последствия, докато всевъзможен соц.“аутфит“ със сърп и чук, с петолъчка или с др. Ленин се продават “на ишлеме“, не само в подлеза на ЦУМ, под “носа“ на президентството (и на няколко метра от православен храм – “Св. Петка Самарджийска“), но и непосредствено до Синодалната палата.

И именно тук “зейва“ огромната (и грозна) дупка…

Наследниците на нацистките главорези, своевременно, след краха на Третия Райх и края на Втората световна война, са изтикани в периферията на обществото. Печатът на срама от престъпленията и зверствата на техните предци ги следва неотлъчно и до днес и те са задължени да се отрекат от тях. Доколко това е искрено е съвършено различна тема, но те имат достойнството да зачеркнат наследството на бащите си, в името на едно общество, от което искат да са част.

Някои нацистки наследници, като дъщерите на Херман Гьоринг – Еда, и на Хайнрих Химлер – Гудрун, не го правят и дори открито афишират обичта си към своите отци и почитта си към тяхното “чисто“ дело.

Но затова те никога не биха могли да заемат висша държавническа служба, да влияят по какъвто и да било начин на живота и съдбата на своите съграждани или да предприемат каквато и да било изява в обществото. Те са “изплюти“ в най-тъмното ъгълче на “сосайъти“-то, защото развитите общества са извършили лустрацията и са екзекутирали легитимността на подобни безсрамия в главите си.

Дори дъщерята на “бащицата“ Сталин – Светлана Алилуева, която сатрапът е издигал на пиедестал и единствена е успяла да се “наслади“ на цялата любов, на която може да е способен един анти-човек – до края на живота си отричаше методите на действие и престъпленията на оглавявания от Генералисимуса режим.

А у нас?

Е, тук винаги е по-различно. Наследници на комунистическите лидери и до днес се разхождат по всички медии, пускат нелепи шегички за лагерите на смъртта и гръмко ни учат и поучават как да се адаптираме към трудните условия на прехода и как да превъзмогнем негативните последствия от него. А също и как да живеем в условията на демокрация.

Съчиненият и заченат с уродливото им “ДНК“ преход. И режисираната с извратените им, сатрапски мозъци демокрация.

Това е все едно Адолф Айхман да е съветник на Бенямин Нетаняху…

Но това е комплексът на робските нации, ние винаги обичаме да сме “по-католици от папата“, дори в негативен план.

Нашите “партизански наследници“, престъпленията на чиито деди вече ще се изучават в училище, и в момента седят на едни от най-топлите и удобни държавни кресла, обладали са висшите етажи на родната политика, контролират медиите, бизнеса, културата, спорта…

Имаше една приказка, че комунизъм, където мине, трева не никне.

Изглежда, че и излекуването от бацила на комунизма също е невъзможно.

Защото упорството (не, упоритостта!) и инатът са в природата на злото. И когато то, злото, се “докопа“ до нещо – не пуска. Като бясно куче. Като “светлий комунизъм“, който несъмнено и доказано е най-голямото зло, най-зловещият експеримент в историята на човечеството.

Защото комунизмът с етикет на социализъм (а реално първобитен живковизъм) у нас, макар и правен от примитивни индивиди, винаги се е целил и е покосявал освен бита, душите и умовете на хората.

Затова и подрастващите ще трябва първо да разсеят розовата мъгла в мозъците си – за “спокойния и уреден живот“ през комунизма, “насадена“ им от техните баби и дядовци и чак след това, “на трезва глава“, да посочват “характеристики за едноличната власт на Тодор Живков“.

Чудесно! Ама нали тези деца, освен да слушат чалга и треторазряден БГ-рап, от време на време (поне някои от тях) четат новини и се интересуват какво се случва в тая държава. И току-виж се загледали в някое “оборотно“ ТВ предаване и какво да видят – внуците на оня с “характеристиките на едноличната власт“ – който започна живота си като полуграмотен овчар, а го завърши като полуграмотен диктатор – и до днес се разкарват по всевъзможни медии и хората им се радват.

Е, тогава учениците на кого да вярват – на учебниците или на собствените си очи и уши?

Мисля, че сетивата все пак ще победят.

Пита се – колко ли точно време ще отнеме на прокуратурата във ФРГ да се самосезира, ако някой наследник на Хитлер или Химлер тръгне да обяснява по Дойче Веле и по РТЛ как тея двамата със смешните мустачки всъщност не са чак толкова лоши и т.н., и т.н….

Пита се и друго – ще учат ли десетокласниците за гаврата с паметта и историята ни?

За подмяната на исторически факти?

За пропагандата и удобното тълкуване на класически текстове от българската литература?

За оковите върху знанието и мисленето чрез унищожаването на книги (спомняте ли си кладите на Гьобелс?!) и забраната на определени заглавия и дори автори?

За смазването на Църквата, на духовността и културата на българина?

За смазването на човешкия му облик?

Ще учат ли това, че в почти всички правителства от 10 ноември 1989 г. насам, почти няма такова, в което да не е имало бивши агенти или сътрудници на ДС?

Ще прочетат ли в учебниците по история, че комунистическата върхушка подготви плацдарма за мафията и окачи конци на пелените на новородената демокрация, за да може да я контролира и досега, за да запази парите и влиянието си?

Отговорът е кристално ясен. И кристално отрицателен.

И все пак, това, което няма да научат децата ви за комунизма, зависи от вас./offnews.bg

Share

Концлагерът „Белене“ – островът, който уби свободния човек /ВИДЕО/

Белене е името на концлагер в България, функционирал на територията на остров Персин (Беленски остров), като жените са били на остров Щурчето, в периода 1949 – 1989 година (с няколко прекъсвания).

Закрит от 5 септември 1953 г., той е възстановен след Унгарското въстание от края на 1956 г. и отново е закрит на 27 август 1959 г., въпреки че тайно продължава да функционира поне две години след това.Лагерът отново отварян през 1972 и 1984 година по време на т.нар. Възродителен процес, когато там са затваряни стотици помаци и турци.

Построен е по поръчка на Българската комунистическа партия и Отечествения фронт. Там са депортирани много от противниците на комунистическия режим в Народна република България: селяни – противници на ТКЗС, полицаи, офицери, предвоенни министри, индустриалци и банкери, народни представители от разтурената опозиция, николапетковисти, социалдемократи, демократи, анархисти, троцкисти, легионери, бранници, ратници, членове на ВМРО, католически, протестантски и православни духовници, разследвани като титовисти комунисти, руски белоемигранти, гръцки военнопленници и комунистически политемигранти, югославски политемигранти, турски и германски военнопленници.

Белене функционира с прекъсвания от 1949 до 1989 г. Причините за затваряне там са били предимно политически: разрушаване на Сталински паметници, оказана помощ на противникови (немски) войници, принадлежност към римокатолическата църква в България или към съюза на селяните, шпионаж за англоамериканските капиталисти или критика срещу Червената армия в България, по доноси. В лагера са въдворявани и ограничен брой криминално проявени.

Към края на 1949 година броят на концлагеристите в България е около 4500, включително 800 в Белене. През 1950 година, обаче, е взето решение въдворяванията да стават само на едно място, като за тази цел е избран именно лагерът Белене. През есента на същата година там има 1097 лагеристи. През 1952 година работи специална комисия за преглед на заповедите за въдворяване, включваща висши функционери като члена на Политбюро Георги Дамянов и вътрешния министър Георги Цанков, която освобождава 1228 души. Към края на годината броят на въдворените е 2348, над 90% от тях по политически причини.[5]

През лятото на 1953 година диктаторът Вълко Червенков, по указания от новите съветски власти след смъртта на Йосиф Сталин, обявява на заседание на ЦК на БКП трудовите лагери за „произвол“. На 5 август почти половината политически затворници в Белене са освободени, като в лагера остават 1059 души. На 5 септември е взето решение за закриване на лагера, като малко повече от половината затворници са освободени, а останалите остават в затвора и срещу тях започват съдебни процеси.[6]
Лагерът в Белене е възстановен на 5 ноември 1956 г.[7] Броят на затворените нараства и през 1959 година достига 1896 души.[8] През август 1959 година Политбюро взема решение да се „ликвидират трудововъзпитателните общежития в страната“ и повечето затворени в „Белене“ са освободени или изправени пред съд.[8] Въпреки това по преценка на вътрешното министерство 166 души са задържани и прехвърлени в новосъздадения лагер „Слънчев бряг“ край Ловеч.

Лагерът е ръководен от българската Държавна сигурност.

Задържаните (около 1100 души, от които около 800 – политически) са работили в земеделието: 600 000 м² зеленчукопроизводство, свиневъдство, голямо производство на коноп в една фабрика. Официалното име на лагера е било „Работнически лагер за превъзпитание“. В периода 1949 – 1953 г. няколко десетки души умират в лагера при неизяснени обстоятелства.

В съревнованието кой да е № 1 в лагера управителите Цвятко Горанов от село Махалата сега Искър (град) и Николай Газдов от село Деляновци си съперничат. Бившият лагерник Александър Златарски от София разказва: „Горанов и Газдов биеха зверски, биеха така жестоко все едно, че се вживяваха като правеха това. Може би биеха от любов към побоя. След като те започваха се знаеше какъв е краят на човека“. Според бивш затворник: „ние работихме по 70 – 80 часа без прекъсване, за да разтоварим един кораб със 100 тона камъни. Заповедта гласеше, че след разтоварването ще получим храна“.

Бившите затворници на концлагера се срещат веднъж годишно през пролетта на острова, за да почетат паметта на загиналите. След Комунизма в България обработването на случая и преосмислянето на случилото се е все още трудно, защото архивите на бившата Държавна сигурност са все още затворени, въпреки че тяхното отваряне беше една от точките в договора за присъединяване към ЕС.

И до днес се намира един затвор в западната част на острова, който преди е функционирал паралелно с концлагера. Понтонен мост е връзката със сушата, по него може да премине кола. За да се премине през моста е нужно разрешението на управата на затвора, което се намира на брега на Белене.

Лагерът и някои оцелели са обект на документалния филм по немската телевизионна програма ZDF „С поглед напред, но никога забравени. Балада за Български герои“, който е създаден от Илия Троянов през 2007 г.
Из Wikipedia

Share

Еврозоната трябва да стане обща национална цел и обединителна кауза на всички

ПОЗИЦИЯ

на Съюза на демократичните сили

Съюзът на демократичните сили подкрепя заявеното от финансовия министър решение България да  кандидатства за присъединяване към Еврозоната.

Членството в ЕС и НАТО беше каузата на СДС от създаването на партията и основен приоритет в работата на сините правителства след падането на комунистическия режим. След постигането на тази цел, ние отстоявахме последователно позицията си, че следващата важна кауза е присъединяването ни към Еврозоната.

Моментът за кандидатстване е много подходящ. Известно е, че икономиката се развива циклично, а сега е в подем както в Европа, така и в България. Ако изпуснем този цикъл, следващият може да не бъде толкова благоприятен за изпълнение на критериите за присъединяване.

Присъединяването на България към Еврозоната е стратегическо както в политически, така и в икономически аспект.

Членството ни в Еврозоната ще ни позиционира трайно и необратимо в Европейския съюз и ще отдалечи България от опитите да бъде поставена под икономическото и политическо влияние на Русия и пришита към оформящия се Евразийски съюз.

Предимствата за България в икономически план са безспорни. Те ще се усетят не само от бизнеса, но и от българските граждани.

Бизнесът и гражданите няма да губят от разликата във валутните курсове, когато търгуват, пътуват, образоват се или получават  парични средства от своите близки, работещи в ЕС.  Страната ни ще има възможност да се възползва от по-евтин ресурс от Европейската централна банка и по-ниския лихвен процент, определян от нея. И това са само част от позитивните промени, които ще настъпят.

Положителните ефекти трябва да се усетят още през двете години наблюдение, които са необходими, за да преценят европейските институции дали покриваме всички критерии за членство в Еврозоната. През този период стандартът на живот и доходите в България трябва да се повишат, да се гарантира финансова и икономическа стабилност, за да може страната ни да бъде приета в „клуба на богатите“ държави от ЕС.

Присъединяването към Еврозоната трябва да стане обща национална цел и обединителна кауза на всички политически сили, институциите, бизнеса и гражданите на България, за да се доближим реално до европейския стандарт и доходи и наистина да усетим положителния ефект от членството ни в Европейския съюз.

Share