Честит празник на всички, които носят в сърцето си СДС!

Днес СДС става на 28 години. Синята партия и демокрацията са връстници. И двете се родиха след 45 години тоталитарен режим.Започнаха пътя си заедно и продължават да съществуват като едно цяло, защото СДС постави началото и беше основен застъпник на демократичните промени в посткомунистичска България, а демокрацията и свободата – най-важните ценности за СДС!

Днес СДС ще празнува! Въпреки пророците, които го „убиваха“ през годините. Защото СДС е магия, символ на надеждите на всички демократи за достоен и свободен живот. СДС утъпка пътя към този живот. Плати и цената, но направи за българската демокрация най-важното – показа, че тя е е без алтернатива!

Днес СДС има нова мисия! Да убеди всички истински десни партии, че трябва заедно да защитят постиженията на демокрацията! Че три десетилетия не стигат, за да се премахнат измамните илюзии за комунизма и тоталитарната държава. Че България веднъж завинаги трябва да стъпи на здрава демократична основа и без колебание да върви към достойно европейско бъдеще, без да се обръща с носталгия назад!

Днес СДС поздравява всички, които носят трите букви в сърцето си!

Честит празник и много кураж и успехи, приятели!

Share

Честит празник на всички, които носят в сърцето си СДС!

Днес СДС става на 28 години. Синята партия и демокрацията са връстници. И двете се родиха след 45 години тоталитарен режим.Започнаха пътя си заедно и продължават да съществуват като едно цяло, защото СДС постави началото и беше основен застъпник на демократичните промени в посткомунистичска България, а демокрацията и свободата – най-важните ценности за СДС!

Днес СДС ще празнува! Въпреки пророците, които го „убиваха“ през годините. Защото СДС е магия, символ на надеждите на всички демократи за достоен и свободен живот. СДС утъпка пътя към този живот. Плати и цената, но направи за българската демокрация най-важното – показа, че тя е е без алтернатива!

Днес СДС има нова мисия! Да убеди всички истински десни партии, че трябва заедно да защитят постиженията на демокрацията! Че три десетилетия не стигат, за да се премахнат измамните илюзии за комунизма и тоталитарната държава. Че България веднъж завинаги трябва да стъпи на здрава демократична основа и без колебание да върви към достойно европейско бъдеще, без да се обръща с носталгия назад!

Днес СДС поздравява всички, които носят трите букви в сърцето си!

Честит празник и много кураж и успехи, приятели!

Share

Д-р Янко Станев: Общинската икономика е стълб в социалната политика, тушира несправедливостите в обществото

Общинските фирми са в лоша среда, защото корупционните възможности на техните конкуренти са по-големи, заяви в студиото на Дарик Варна зам.-председателят на местния парламент в морската столица и градски лидер на СДС Янко Станев.

Той даде за пример частни траурни агенции, чиито агенти „висят в болниците и използват скръбта на близките на покойниците”. Заради такива практики пазарният дял на „Обреди” за последните 10-15 години намалял от 75 % на 38 %.

Служители на ДАНС са проверявали варненска общинска фирма, каза още Станев, който обаче не пожела да разкрие името на дружеството. Той се обяви прокуратурата да влезе и в други фирми, както поиска колегата му в Общинския съвет Борислав Гуцанов (БСП) за „Градски транспорт”.

„За да увеличим приходите на „Градски транспорт”, трябва да се вдигне цената на билетчето. Няма как фирма с такава цена на билетчето да е на печалба. Ние не търсим печалба, а баланс. От общинските фирми искаме да осъществяват дейност, която в повече случаи е и социална, а в същото време те са икономически субекти и търсят по-голяма печалба.

Общинската икономика е стълб в социалната политика и в голяма степен тушира несправедливостите в обществото, които се получават заради неравенството”, коментира Станев. Той добави, че „Градски транспорт” може да излезе на печалба след оптимизация на транспортната схема и пресичане на нелоялната конкуренция на такситата.

Янко Станев се обяви против това ДКЦ-тата да бъдат търговски дружества, тъй като за разлика от частните здравни заведения не могат да връщат пациенти. Според него здравеопазването във Варна е низвергнато и като пример посочи, че лечебните заведения в Пловдив получават от Здравната каса два пъти повече пари.

Въпросът за приватизация на общински фирми не стои на дневен ред, добави Станев, който подкрепи намеренията за ревизия на приватизационните сделки. /dariknews.bg

Share

СДС отчете работата си в ОбС и готви регионално съвещание

Не е намерено златното сечение между професионалната експертност и политическата експертиза. Това е равносметката за първите две години от конституирането на този състав на местния парламент, която беше представена от д-р Янко Станев пред Градския съвет на СДС.

Пряка последица от това е липсата на опозиция, дебатът става гола политика на пълното отрицание без алтернатива, обобщи председателят на СДС-Варна. По думите му причината е, че партиите подреждат листите си с професионалисти, но далеч несъобразени със спецификиката на приложимост при дейността им в Общинския съвет.

Извън тези тенденции оценката на СДС-Варна, за досегашната дейност на Общинския съвет е много добра, бюджетът достига близо 300 млн. лв., привлечените средства по европрограми – 200 млн. лв., Варна е икономическият локомотив на Североизтока, градът е привлекателен за хора от други региони, което подобрява демографските показатели на Варна.

На заседанието си синият актив обсъди изводите от регионалните срещи в Русе и Кърджали, които са първите в цикъла от провеждащия се вътрешно партиен дебат за бъдещето на СДС. „Каузата ни трябва да е не просто България в Европа, а Европа в България. Европейските норми и принципи да заемат все повече пространство в нашите институции, в управлението и в прекия живот на всеки наш сънародник, каза д-р Станев. И не на първо място партньорство с политически структури по места и обща коалиционна политика в национален мащаб е в дневния ред сега, а идеологическата кауза и преките действия и нейното прилагане в обществото.”

При подготовката си за домакинство на поредната регионална среща на националното ръководство с партийните структури от Североизточна България СДС-Варна, трябва да е наясно с подробен анализ в петте варненски района и във всички общини в областта. Той трябва да отразява икономическата структура, демографския състав, политическата и обществена активност на хората, както и още ред показатели, които да са база за местни политики и за национални стратегии в отделни сектори.

Share

Божидар Лукарски в Кърджали: „Срещите по региони са важни, защото е необходимо да се чуят хората по места”

Членове на Градския съвет на варненските седесари участваха в семинар организиран в Кърджали от Фондация „Конрад Аденауер” и Фондация „Демокрация днес” на тема „Предизвикателствата пред българското председателство на съвета на ЕС”.

При дискусията се очерта, като основна задача пред СДС обединението на десния електорат. Коалиция не може да се реализира на всяка цена, отстъпвайки от основните идеи и ценности на партията, то трябва да е на идеологическа основа.

Във връзка с това председателят на партията Божидар Лукарски отбеляза, че е много важно да се чуе мнението на хората по места, защото без тях, без първичните организации реално не може да се прави политика. Те са движещата сила.

Партийните форуми ще се провеждат не в София, а в различни градове на страната. Следващата среща с партийния актив ще се проведе във Варна, за да се чуе и мнението на седесарите от североизточния регион.

Изказаха се най-различни мнения, като беше акцентирано върху това, че ако ще се прави коалиция то тя трябва да бъде с реални политически субекти споделящи ценностната система на съюза на демократичните сили.Не трябва да е набързо, на парче както през 2013 г.

Има теми, по които СДС не може да намери общ език с някои от партиите, които сега се обединяват с ДСБ и „Да, България“. Има принципни различия.
Семинарът продължава и утре.

Share

Весел празник на инж. Кадийска !

Днес рожден ден празнува Маргарита Кадийска, изявен варненски инженер, председател на женската организация на СДС-Варна, инициатор на значими обществени каузи. Отправяме поздрав с пожелания да продължи с присъщата й креативност да осъществява всеки нов проект.

Да е все така енергична в постигането на всяка висока цел и все така вдъхновена за нови предизвикателства. Да е завладяваща с присъствието си, когато е сред приятели, и заредена с копнеж за спиращи дъха пътешествия.

Пълен напред, Марго, към нови сбъднати надежди!

Share

Лукарски: На 10 ноември вярвахме, че тоталитарната система бързо ще бъде разградена, но сме били млади и наивни

Колко ентусиазъм на 10 ноември 1989 година, сега след неуспешен преход сме свидетели и на едно разделено дясно. Има ли шанс и какъв е той дясното в България да се обедини?

– Не само ентусиазъм, много надежди имаше след 10 ноември. Вярвахме, че тоталитарната система бързо ще бъде разградена, че е въпрос на няколко години. Но явно сме били млади и наивни. Виждаме, че комунистите се превърнаха в социалисти и после в капиталисти. Трансформираха политическата си власт преди 10 ноември в икономическа. И сега с „изчистен“ образ се зоват демократична партия, която била за Европа и НАТО.

Но изказвания, като на техния депутат Иво Христов – за ролята на Червената армия, обидите към хората и други гафове показват, че „Вълкът козината си мени, но нрава – не“.

В целия този процес голяма е вината на десницата, че не се запази единна, позволи да бъде дамгосана и сочена с пръст и точно тези, пребоядисани комунисти, да я изкарат виновна за всички неволи на прехода. Затова въпросът е не дали трябва да се обединим, а че това е отговорност и задължение на десницата. Ако не успеем да го направим, ще пропилеем доверието на тези над 300 хиляди българи, които останаха непредставени в парламента и ще попарим надеждите им автентичното дясно да има реални лостове за политическа работа и реформи.

– Голяма част от избирателите в център дясно са изнервени, че няма кой да ги представлява във властта, не бе ли грешка, че РБ напусна властта разделяйки се?

– РБ спечели доверието на десните през 2014 г, защото бяхме заедно и имахме ясна програма за реални реформи. Всички лидери на партиите вътре знаехме, че тръгваме по дълга писта, че няма да се случат нещата с магическа пръчка и ролята ни е да настояваме за реформиране на ключовите сектори така, че те да станат модерни и ефективни. В един момент, заради едно гласуване в парламента, което беше важно, но само част от големия ни замисъл за реформи, някои колеги напуснаха без предупреждение, без да разговарят с другите в РБ и се самообявиха за мъченици. Те разцепиха РБ, обезсилиха го и ни сочеха с пръсти, че сме съглашатели с властта. Ние, които останахме, защото бяхме започнали сериозна работа в ресорите си и вече виждахме някакви резултати, бяхме обявени за предатели.

И нека да припомня, че напускането на властта беше малко театрално от страна на тези хора, защото техни членове и симпатизанти останаха на позиции в доста държавни институции и едва след като медиите разкриха тези факти, започнаха да ги оттеглят. Все още шефът на една важна държавна комисия е кадър на ДСБ. Но аз не искам да ровим в миналото и да се обвиняваме взаимно. Изпихме си горчивите чаши и трябва да се отърсим от негативните неща. Затова ние от СДС подадохме ръка на ДСБ и ги поканихме на общи разговори. Чакаме отговор все още.

– В момента виждаме стъпки за обединение между „Да България“ и ДСБ, но СДС и ДБГ стоят в страни. Не е настъпил моментът ли за едно по-голямо обединение или…? 

– Нека да наречем нещата с истинските им имена. Обединението между ДА Бг и ДСБ не е дясно! Както не са десни и ДЕОС, и Зелените. Не може едно обединение, където от четири партии само една е дясна, да се нарече дясно! Затова аз ги наричам ОФ. Възможно е, тяхната стратегия да е изключване на автентичните десни партии като СДС, за да могат да лавират с коалициите при евентуално попадане в парламента. Няма ляво, няма дясно, означава едно ново НДСВ и една нова Тройна коалиция. Не знам само дали редовите членове и симпатизанти на ДСБ са щастливи от това размиване на дясно-консервативните им идеи. Когато си загубиш лицето и вземеш лице назаем, няма как да те разпознаят хората и да ти повярват.

ДСБ вече получиха веднъж удар от „Да, България“ на предишните избори, но сега тичат с отворени обятия пак при тях. Пак казвам, ДСБ беше създадена с други идеи, доколкото си спомням. Там се говореше за силно дясно, за консервативни ценности. А не за безидейни коалиции и да стават придатък на либерални формации.

– Вчера Веселин Марешки от „Воля“ отправи покана към партиите от център-дясно да се присъединят към партията му, която по думите му представлява център-дясното в парламента. 

– Този призив мога да го тълкувам само с чувство за хумор. Ако „Воля“ е дясното, а Марешки обединител, очевидно сме навлезли в жанра политически пародиен ситком. Да си с висящи дела и падаща подкрепа и да се изживяваш като десен обединител, е роля, която всеки може да си играе пред медиите и да се вживява, но не очаквайте да го коментирам сериозно.

– Какви са вашите прогнози за управлението на кабинета „Борисов 3“, очаквате ли отново предсрочни избори? 

– Коалицията работи мудно и много по-неефективно, в сравнение с управлението ГЕРБ – РБ, сега законодателната дейност е зациклила. Повече са скандалите, отколкото законите. Натискът от ДПС срещу Патриотите става все по-силен. За половин година от това управление видяхме повече кризисни ситуации и потушаването им, отколкото стабилност и ефективна работа. Трусовете започнаха твърде рано, за да сме оптимисти за пълен мандат. Според мен, предсрочни избори ще има, но не мога да се ангажирам с прогноза кога. Има вероятност това да стане и след председателството – през есента на идната година.

Интервю за dir.bg

Share

Когато България имаше посока. И хора, които да я чертаят

„Прояви куража на инакомислието, когато други мълчаха.“ Това са думи на днешния държавен глава Румен Радев за първия демократично избран президент на България – д-р Желю Желев.

Може и да звучи шаблонно, но това са думи, които българите отдавна очакваме. Уважението към хората преди теб и усещането за дълъг път вече не са част от българския политически живот. Затова денят, в който четирима български президенти се събраха заедно, за да открият паметна плоча пред родния дом на техния предшественик, е важна дата. Лекомислено е да подминаваме просто така 7 ноември 2017 година.

„Остана безсребреник, когато други осребряваха куража на инакомислещите и надеждите на всички българи. Остана демократ, когато всички се сочеха с пръст“, каза още Радев. Но не беше сам – до него застанаха Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев. Четиримата живи президенти на България почетоха предшественика си, който вече не е сред нас. Това събитие, разбира се, бе отбелязано в новините. Но се появи между редовете. Нямаше как да се класира преди просташките подмятания, фалшивите противопоставяния и всекидневните глупости в българските медии. Защото всяко припомняне за дните, когато България имаше посока, произвежда чувството на срам от лекотата, с която приемаме липсата на посока днес. А на кого му е притрябвал срам…

„Това, което ни липсва“
Свикнали сме да гледаме снимки на бивши американски президенти, които се събират заедно за различни каузи. Най-после го видяхме и в България, а каузата беше паметта на д-р Желев – на негово име няма нито една улица, нито един паметник, а до началото на тази седмица нямаше дори паметна плоча някъде из България.

„Това, което ни липсва, е чувството на приемственост. Всеки от нас идва на власт с мисълта, че е първи, неповторим и че започва да гради новото бъдеще…“, каза неговият пряк наследник Петър Стоянов. И подчерта контраста с днешния ден. Желю Желев бе не само сред първите дисиденти преди падането на Стената, не само първият лидер на демократичната опозиция, не само първият избран от българите президент – той бе първият политик от такъв мащаб, който заяви посоката пред България. Ако днес Европа звучи като банална реалност, в онези дни това бе бленуван път, по който именно д-р Желев и неговите привърженици поведоха България.

Тогава България имаше посока. Желю Желев беше пръв, но решителния тласък в тази посока даде Петър Стоянов. Георги Първанов може и да протестираше с лозунги „НАТО вън“ в качеството си на партиен лидер, но като президент не отстъпи от начертания път и именно в неговия първи мандат България стана член на НАТО, а във втория му се присъедини и към Европейския съюз. А когато Кремъл реши да напомня за своя интерес в България, Росен Плевнелиев не отстъпи нито сантиметър от тази посока и понесе ударите на агресивната пропаганда.

Кой да се впечатли?
Как днес да очакваме някой да си спомня за политиците с посока? На кого са му притрябвали такива хора? На депутати с прякори на подправки, които внасят законопроекти от името на олигарси, заграбили бизнеси и институции – на тях ли точно? Или пък на бивши комунисти, готови да се обърнат срещу историята на България, само и само да погалят поредния каприз на Кремъл – на тях ли да им потрябват? На хора, наричащи българите „дебили“?

Или на обладаните от злоба коалиционни партньори, част от които вече са осъдени за език на омразата – на тях ли? Или пък на събраните в парламентарната група на управляващите анонимници, суджуци и ченгета в дантели? Достатъчно е да проследим един парламентарен ден, за да различим нивото на политическите дебати днес от убедеността в посоката, която хора като Желев и Стоянов отстояваха вчера.

Това им липсва на днешните управляващи.

Могат да печелят избори, могат да отчитат икономически растеж, могат да побеждават всички останали. Но я няма посоката, която да обедини и вдъхнови политици от различни партии и различни поколения. И точно този дефицит прави още по-необходимо да не подминаваме безразлично датата 7 ноември 2017, на която четирима български президенти се поклониха пред първия ни държавен глава – човека, който зададе посоката. Следващите само следваме.

Иван Бедров/“Дойче веле“

Share

Петър Стоянов: Европейският комунизъм започна с куфарчета пари и завърши в банките на Западна Европа

Оценката за последиците от Октомврийската революция вече се споделя от почти всички, дори леви интелектуалци. И като цяло е, че това е един дълбок и цялостен провал, заяви в студиото на „Лице в лице” на бТВ президентът (1997 г. – 2002 г.) Петър Стоянов във връзка със 100-годишнината от Октомврийската революция. 50 г. след нея Алехо Карпентиер, ляв интелектуалец, великолепен писател, казва: историческите векове не се измерват с години. 19 в. не започва през 1800 г. и не завършва през 1900., а започва през 1789 г. с Великата френска революция и завършва 1917 г. с Октомврийската революция, но не успя да предвиди това, което се случи след неговата смърт, последиците от тази революция.

Няма друго историческо събитие, което е посрещнато с такъв ентусиазъм и надежда, както Октомврийската. Но около 20 милиона души стана жертви на Лелиновия и Сталиновия терор. В същото време изследвания са показали, че след 30-35 убийства и най-големият психопат се пресища – защото няма идеология.

За съжаление, това е събитие, което и досега продължава да има своите последователи. Но такъв тип класова омраза светът не познава. Такова разделение на обществата светът не помни, посочи президентът.

Според Петър Стоянов най-тежката последица от нея не е крахът на съветската система, а разделението, което за пръв път в историята на белязаната от религиозни и междуетнически конфликти Европа се оказва толкова дълбоко и трудно за лекуване.

„Много жалка би била историята на европейския комунизъм, започнала с няколко куфара пари, дошли от немския генерален щаб, прекарани с бронирани вагони, и завършила с много куфарчета с пари, излезли обратно от бившия Съветски съюз и Източна Европа в банките на Западна Европа, за да превърнат наследниците на Октомври в новите капиталисти – и то по-безогледни от тези, срещу които се бореха”, заяви Стоянов.

По отношение на спасяването на българските евреи, експрезидентът подчерта, че първа е инициативата на депутатите, начело с Димитър Пешев – след това идват усилията на интелектуалците и на църквата. „Инициативата за спасяването на българските евреи идва от хора, които бяха квалифицирани като фашисти”, посочи той и отбеляза, че 20 от народните представители са били осъдени на смърт от комунистите. /faktor.bg

Share

28 години от „дворцовия преврат“ в БКП

Преди 28 години, на 10 ноември 1989 г., започва прехода към демокрация и пазарна икономика у нас, след като комунистическият диктатор Тодор Живков подава оставка след 35 години начело на БКП и държавата.

Всичко започва ден по-рано – на 9 ноември, когато пада Берлинската стена. Тогава висшите партийни функционери ген. Добри Джуров, проф. Йордан Йотов и Димитър Станишев отиват в кабинета на Живков, за да го убедят сам да се оттегли от властта и това да бъде съобщено на заседанието на Политбюро на ЦК на БКП. Причината е натиск от Москва.

С идването на Михаил Горбачов на власт в СССР започва процес на перестройка и България също обявява курс към преустройство. За първи път обаче се появяват различия между Тодор Живков и съветски ръководител.

По време на разговора пред партийните си другари той казва, че ще подаде оставка. Но на пленума, който започва сутринта на 10 ноември, Живков очевидно се надява да му се размине. Произнася доклад за преустройството на икономиката „по посока на пазарния механизъм, съчетан с планово начало“ и дори не изглежда притеснен. По-късно е дадена е почивка, по време на която вече мълвата, че се очаква Живков да бъде свален от власт, се разпространява.

Според свидетелства на тогавашни високопоставени партийни функционери, Политбюро е обсъдило и решило без присъствието на Живков на 9 ноември освобождането му от партийните и държавните постове.

За нов генерален секретар на БКП е предложен Петър Младенов – най-дългогодишният външен министър на страната.

Още на 11 ноември потисканата до този момент опозиция се активизира. В редакцията на сп. „Социологическа мисъл“ се събират 50-на души от Клуба за подкрепа на гласността и преустройството и „Екогласност“. Сред тях е бъдещият първи демократично избран президент – д-р Желю Желев.

Имаше слухове за движение на танкове към София, за опасност от съпротива на генерали и приближени на Живков. Тогава думата „демокрация“ още не можеше да се произнася свободно, да не говорим за „Долу БКП!“. Този лозунг се появи чак в началото на януари 1990 г.“, разказва Димитър Луджев, едно от главните действащи лица в началото на прехода.

Въпреки това, решават да направят митинг в подкрепа на демокрацията и политическите и икономически реформи. На 17 ноември, на заседание на Народното събрание, предавано пряко по националната телевизията, Младенов е избран за председател на Държавния съвет.

Още на другия ден се провежда първият свободен митинг, организиран от КТ „Подкрепа“ и „Екогласност„, на площада пред храм-паметника „Свети Александър Невски“. В тези условия Петър Младенов поема курс към пълно отричане на режима, към който е бил част дотогава.

Първите свободни и демократични избори след над 45 години комунистически режим се провеждат повече от половин година след това – на 10 и 17 юни 1990 г. Междувременно, през януари 1990 г., вътрешният министър ген. Атанас Семерджиев издава строго секретна заповед – да бъдат унищожени досиетата на Държавна сигурност. Тайната операция цели БКП да запази контрола на своя агентурен апарат и да прочисти архивите от компрометиращи материали.

В същото време новата стара власт продължава да се опитва да се разграничи от Тодор Живков, който само два месеца се радва на оставените му екстри – персонална пенсия, охрана, „Мерцедес“ и вила. На 18 януари 1990 г. той е арестуван. На 4 септември 1992 г. Върховният съд му налага присъда от 7 години затвор за незаконно раздаване на пари за представителни нужди на държавния апарат – за жилища, коли и др. На 9 февруари 1996 г. обаче Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд признава на Живков статут на бивш държавен глава и прекратява делото срещу него./news.bg

Share