Д-р Янко Станев: Ако изчезне марката СДС, се заличава и белята, и беладжията /Аудио запис/

След скандалното заседание на Националния съвет на СДС на 17 април, за всички седесари думата сценарист е равна на предател. Това обобщи председателят на СДС-Варна д-р Янко Станев. В предаването „Зала пленарна” в ефира на Дарик радио той обоснова фундаменталната роля на синята партия за европейската ориентация на България в миналото и днес и представи своите аргументи срещу тезата за предсрочни парламентарни избори.

Представяме пълния текст на интервюто на председателя на СДС Варна.

-Защо се сбиха в СДС, не мога да не започна с този въпрос?

– Никой не се е бил в СДС, не сте видели някой да удря друг, видели сте как се дърпат и се бутат.

– Това наричаме бой.

– Това казвате вие, а аз мисля че бой е когато се гласува закон, при който се набиват примерно половин милион от българите с нарушаване на техните права. Но, нека първо да се извиня на сините хора, които са видели всичко това. И второто – да кажа, че в СДС разликата между осанна и разпни го е милиметър. И това е традиция.

– Каква беше причината за всичко това?
В случая става въпрос за следното: в СДС има три политически тези – за самостоятелно явяване на избори, това е тезата на варненската организация и моя лична теза. За съжаление тя се подкрепя с около една четвърт от хората, около 25-28 процента. Втората рисунка е тази, която г-н Лукарски развива в последните няколко месеца за консервативно патриотичния модел. Тя е най-модерната европейска теза в момента.

– Да се присъедините към патриотичния фронт…
– Не, присъединяване не може да става дума. Това е една политическа тенденция в Европа, тезата за конфедеративна Европа и силно развитие на държавите. И Полша, и Унгария, и Италия и др. вървят в тази посока. При нас се появи отскоро и нейн главен носител е г-н Божидар Лукарски. И третата, също много сериозна теза е СДС да се присъедини към Демократична България.

– Новата дясна формация…

– Тя не е дясна, ще помоля всички да бъдат по-внимателни в оценките си. Ако тя е дясна, аз съм някъде извън политиката на България. Когато в една формация участват зелените, които са леви, Да България и ДСБ, които проявяват либерални идеи, да не казвам джендърско поведение, а например Истанбулската конвенция. В СДС такива работи няма. Ние наистина може да се сбутваме и блъскаме, но по отношение на традиционните ценности на българската нация нямаме колебания и конфликти.

Аз съм противник на другите две, но това се решава от всички хора в партията. Бях противник на Реформаторския блок, гък не съм казал. От тези три варианта най-перспективна е тезата на Лукарски за консервативно-патриотичния съюз, най-равновесна извън всякакви конфликти е варненската – да се видим колко тежим и няма конфликт с никого. Най-отдалечена е третата поради едно единствено нещо – всички коалиции, които се правят, имат един дефект, свързан с крайната цел за съдзаване на единен десен субект. Това в СДС е изключено, никога няма да се влеем в друга партия. И триста решения да взема ръководството, винаги ще останат 20 седесари, които ще възстановят СДС.

– Защо обаче не си ги говорихте кротко тези неща, а се стигна до физически стълкновения?

– Нека ви кажа – това са политическите теории. На практика какво се получава. За да може да се прокара една линия, без тя да бъде обсъждана 5-6 месеца и да е ясна, обикновено лидерите в СДС свикват заседание, оспорва се председателството, да се махне Лукарски и новият лидер да води преговори със спешно създаващата се формация между ДСБ, Да България, ДЕОС, зелените. Това също е политически ход. Но в устава на СДС е записано, че с 2/3 се отстранява председателя. Никой не може да събере 2/3 в СДС, затова само морални удари могат да бъдат нанесени върху Лукарски. Но и моралният удар би имал успех, ако той няма тази нова теза за консервативно патриотичната ориентация. Виждайки, че не им стигат гласовете, част от организаторите, подтиквани от външни фактори сътвориха всичко това. Организират преврат, чрез сценарий. Ето това е позорното. Всичко останало оставя място за дебат, случилото се не остави такова пространство.

По време на почивката ми попадна този сценарий и поканих един от съпартийците си, с които сме на противоположни позиции, човекът четеше с изумление, в това време дойде д-р Кабаиванов, кметът на Карлово, също мой приятел. И изведнъж се нахвърли върху човека да къса, да блъска… Кой знае какво вече станало, така или иначе вече е известно, прочетено…

– А, така всъщност се стигна до тези сцени…
– Кой знае какво. Половината от хората попаднаха в това блъскате, без да имат представа защо. Това е срамно! Сценарият е позорен!

– Какво пишеше в него, намекнете поне?

– Просто се срамувам да цитирам. Вътре поименно се описва кой какво да каже, кой как ще се разплаче, как ще кихне, друг да грабне микрофона, кого да прекъсне, кой да блъсне, кой ще даде знак да се скандира…просто не може да си представите.

– Това наистина е жалка история, ако го има..

– Не казвайте ако. Аз съм готов да седна на детектора на лъжата.

– Въобще не се съмнявам в думите Ви.

– Не за Вас говоря. Първата теза от събитието беше- Няма такъв сценарий, подхвърлен е. Аз бях също толкова изумен, колкото и останалите ми колеги след първата и втората страница. Честна дума – нямах сили за реакция.

– Колко страници са това?

– Знам ли, 7-8. Единствено извиках Любо, чист, класически седесар, винаги по правило с обратната политическа теза на моята. Не е смешно! Когато не ви стигат гласовете и сте поели ангажимент към външни фактори, както винаги се получава в СДС, за да може да се направи нов десен субект за хората, които предадоха в годините СДС. Не може да се направи нов субект в дясно, ако го няма СДС. Сметката с днешна дата е 2 процента ДСБ, 2 процента Да България, дори на Евроизбори ти трябват 6 процента. Затова вземи 2-та процента на СДС и готова работата. Няма да стане така! Вчерашният удар се тълкува като закриване на СДС, тъй като избирателите се отблъскват. Много подценяват десните хора! Само че е срамно. И за мен. Щях да предложа да гласуваме оставката или подкрепата към председателя Лукарски и да прекратим заседанието, тъй като е ясно с тези агитки… Абе голям срам!

– А Вие бихте ли подкрепили Лукарски, ако се стигне до избор.

– Първо, не съм подкрепил само Лукарски. На конференцията миналата година решихме да не сменяме ръководството, защото са натрупали опит, макар и горчив. Смятахме, че са разбрали как нещата не стават с математика, а с политика. Ние избрахме целия екип и тези хора – Кабаиванов, Христов, те също са част от екипа на Лукарски. Ако някой ще поема отговорност, да е целият екип. Дойдоха при нас във Варна хората от екипа за свалянето на Лукарски, изслушахме ги, хубаво говорят. Но им зададох три въпроса – първият, Кой ще води партията?, Накъде ще отива партията?, защото като е ясна посоката, става ясен и лидерът. „Ми, не знаем” Кой ще работи по организационната и финансова структура? „Ми не сме мислили”. Е, какво сте мислили…, да свалите Лукарски.

– Ще го има ли СДС след всичко това.

– СДС съществува благодарение на хората. Как ще закриеш СДС-Варна, когато хората ги има и са тук. Страдат, но не се отказват.

– Кой извън СДС може да се възползва от този скандал най-много?

– Естествено тези дето се правят на нови десни. Всички могат да извлекат ползи, но аз не смятам, че печелят. Моето виждане е различно – няма как един десен човек да спечели от драмата на друг десен човек. Това ми прилича на това „Да свалим ГЕРБ, ние сме десните, защото сме против ГЕРБ!” И това е друга разделителна линия, там джендъри мендъри… ние гейове няма да станем в СДС.

Но ме изумява – махнете Лукарски, за да ви приемем. Второ – ще кажете, че сте против ГЕРБ. Чакай бе – значи да сме против 1,2 млн. избиратели, които са гласували за ГЕРБ, от които 500-600 хиляди са били избиратели на СДС в миналото. Никога няма да разбера тази логика „стани да седна”. Това стана миналия ден, но няма в СДС място за такива хора. Там не са останали приватизаторите.

– Моля да ни осветлите за марката СДС и доколко всъщност има значение за напрежение?

– Марката СДС всъщност е спомена за каузата на СДС, настоящето на партията и бъдещето й. Всички големи успехи на България са свързани със СДС – Евросъюза, НАТО и няма да изброявам повече. Когато в парламента се изправиха депутати на СДС с предложение – точка първа влизане на България в НАТО, Соломон Паси да напомня, звучеше налудничаво. Спомням си варненски адмирали се присмиваха под мустак, никой не вярваше. Сега никой не вярва, че консервативно-патриотичните модели, които вече работят в Европа, са приложими и у нас. Така че марката СДС е спомен за всичко това. Тя обаче пречи на хора, които направиха доста зулуми в прехода, да се покрият. Ако изчезне марката, изведнъж ще се заличи и белята, и беладжията. Ето в СДС-Варна, няма приватизатори, няма анализатори, няма участници в грандоманските процеси, в които основните фондове на България от 400 милиарда уж да се приватизират, а станаха 6-7 милиарда. Затова днес ще кажа – СДС не е само спомен, но и пример, както за доброто, така и за недоброто. Да се стимулира доброто, дългата писта на България. Да има консенсус между партиите. Подкрепям в това Карадайъ. Ако няма консенсус между партиите, ако го няма между гражданите, не можеш да правиш реформи. Винаги някой ще скочи и ще се дръпнеш, защото ще те свалят от власт.

– Още един въпрос искам да Ви задам, Вие сте неофициален политически анализатор – ще има ли предсрочни парламентарни избори тази година?

– Моят отговор е, че няма нужда. Няма нужда от икономическото и обществено състояние на нещата. Държавата се развива в правилна посока, дори с грешките, които прави. Няма нужда, защото ако спрем развитието, не знам как ще тръгнем пак. И тези, които искат избори, не са злонамерени, но да гледаме реалностите. Имаме най-ниска безработица в най-новата ни история, имаме един икономически стабилитет независимо от всички условности, имаме едно развитие на инфраструктурата, уникално за последните 30 години, имаме ръст на доходите, също уникален. Имаме и много кусури и грешки в планиране, грешки за това, че сме малка държава, а понякога искаме да бъдем велики, и корупцията. Тези неща съществуват навсякъде, но на нас ни тежат, защото сме малки, големите държави имат повече буфери. Какво ще стане при предсрочни избори, да ви кажа, казвал съм го и в СДС. Някаква революционна нагласа имаше преди време – избори, избори… Добре, СДС печели изборите, питам ви какво правим сами, без тези, които управляват в момента. И се оказва чисто технологично много малко са различните неща. Още великият Хаджийски го е казал – ако няма съгласие между политическите партии, между отделните слоеве на населението, това не е публично отразено и не се знае, не става. Правим реформа в здравеопазването – никой не скача, правим реформа в съдебната система, едно, две, три…за да има резултати.

– Това няма ли да ни лиши от опозиция все пак?

– Опозицията ще гледа дали се прави това, за което е постигнато съгласие. Защото големият проблем при реформите е да не се изкривяват. Виждал съм много неща написани правилно, но в процеса на изпълнение те губят 20 процента от своята стойност поради грешки в изпълнението, някога до 70-80 процента, и в края на краищата виждаш нещо съвсем различно. И народът затова не вярва. Аз затова лично смятам, че няма нужда от избори, а от европейско поведение и европейско управление. Това не е нещо много сложно – говоренето да е европейско, в тази връзка това, което стана в СДС е недопустимо!!!, европейска оценка и повече европейски критерии за работата, която се върши и за възнаграждението, което се получава за нея.

На финала да обобщя – аз обичам Варна, тя се развива добре в тази политическа обстановка и това ме прави щастлив човек.

Чуйте самото аудио от Дарик Варна:

Share

Д-р Янко Станев: В СДС думата „сценарист“ вече е равна на предател /Видео/

След скандалното заседание на Националния съвет на СДС на 17 април, за всички седесари думата сценарист е равна на предател. Това обобщи председателят на СДС-Варна д-р Янко Станев в ефира на телевизия „Черно море” днес. Той отрече да е имало физически сблъсъци, а по-скоро част от присъстващите са се сбутали в опит да получат достъп до сценария за преврат в СДС. Станев го определи като позорен.


Представяме пълния тескт на интервюто на председателя на СДС Варна:

– Какво е в основата на всичко всъщност на това заседание г-н Станев?
– Жалко е, че в този позорен сценарий за преврат в СДС липсваше политика. Кое обаче е важното в случая. В СДС има три политически тези – за самостоятелно явяване на избори, за да преценим собственото си тегло и авторитет. Варненската организация е основен привърженик на този вариант и той събира подкрепа на 24-26 процента от хората.

Втората политическа теза е тази, която г-н Лукарски развива в последните няколко месеца за консервативно патриотичния модел. Тя е най-модерната европейска теза в момента. С нея се печелят избори в почти цяла Източна Европа и назапад. Тя има огромно влияние, защото съчетава в себе си федеративната система на Европейския съюз с националното самосъзнание и патриотизма. Тази теза се защитава от г-н Лукарски и неговия екип. Аз също смятам, че в нея има много хляб, защото по този начин ще бъде изместен национализма. Национализмът е опасно явление и аз не го харесвам. Знаете каква е разликата, подчертавал съм го неведнъж – патриотите обичат родината си, другите мразят всички останали.
И третата теза е, че СДС трябва да се присъедини към ДСБ, Да България, ДЕОС и зелените. Тази теза също има привърженици, защото тя дава най-голям отдушник на недоволните от управлението.- От опонентите на Лукарски ли са привържениците на последната линия?- Те са именно опонентите на Лукарски. Проблемът е, че тази теза винаги е предизвиквала вътрешни трусове в СДС по поръчки отвън. Откакто датира разцеплението в партията, винаги са съществували модели, по които външни фактори привличат едни хора, те започват да работят с една чиста съвест, но в края на краищата разцепват СДС. В конкретния случай този сценарий е за разцеплението на СДС, както и който да ми го обяснява. Аз имам много приятели сред опонентите, големи приятели и снощи дори с часове продължихме да говорим. Но, разберете, като видях 4-5 абзаца……поисках да си тръгна, казах дори на Любо Гешев, че си тръгвам

.

– Какво точно пишеше в този сценарий?

– Ами например „…започва заседанието, Лукарски е водещ. Отнема му се думата веднага като се грабва микрофонът и се започват реплики, а отзад агитка вика и освирква…” Как ви звучи това, гротескно? Не, на мен ми звучеше тъжно.Майната му на сценария! Вие говорите за физически сблъсъци – няма такова нещо. Просто трябваше да се съхрани този „документ”, защото за първи път виждаме неща, за които се е говорило, но в писмен вид не сме ги виждали. От тук нататък пътят е следният – всеки, който си науми да прави подобен сценарий, звъни и се обажда на ДСБ или на когото и да било, за да търси помощ, или му се внушава, че ще му помогнат за вътрешна битка в СДС, трябва да знае, че думата „сценарист” в СДС вече е равна на думата „предател”. Това е моето послание към всички сценаристи вътре и извън СДС и към тези, които по различни причини биха се съгласили да им съдействат.

Сутринта слушам Радан Кънев, наш, варненец, който казва, че СДС е фашистка организация. След 3 часа гледам същото поведение на група хора, които искат да се съюзяваме с ДСБ. Можеш ли сутринта преди сватба да кажеш за булката, че е с леко поведение, а след това да ръкопляскаш със сватбарите.

– Интересно сравнение, наистина. Този сценарий имате ли го и вие?
– Имаме го, изпратихме го на много журналисти, ще го предоставим и на вашата телевизия. Изглежда гротескно, но се осъществяваше последователно и методично. Представете си, че сега при нас в студиото на онова диванче да седят четирима души и на всяка моя дума те и четиримата да се провикват: „Г-н водещ, не задавайте този въпрос! Задайте му този въпрос! Ама ти защо изобщо задаваш въпроси! Я чакай ние сега да питаме!” Сериозно ли ви звучи…
Вижте, СДС е партията, причина за всички добри неща в България в последните години – европейското ни членство и в НАТО нямаше да го има или щеше да е много по-бавно и много по-късно. Но опитите да се заметат следите на белите, които са направени и по време на управлението на СДС чрез системната ликвидация на СДС, са постоянни. Те датират от 2001 г. от мига, в който СДС отказа на НДСВ да участва в царско управление. Приумицата на Костов да откаже да поеме отговорност за продължаващото европейско и евроатлантическо бъдеще на България.Може да не е изгодно за тебе, за политическата ти партия, но за страната е важно.
– Посочвате вината на Костов, според Вас той и сега ли е виновен за тези скандали?- Не мога да говоря без факти. Но често, почти винаги това отровно вещество политически „новичок”, през две-три години постоянно го пускат в СДС, защото се страхуват да не се възроди.

– Какъв е пътят оттук нататък, какво предстои?
– Пърят е прост – щях на форума да го предложа, имах подкрепата на много хора, но беше дадена почивка. Щях да предложа да гласуваме само оставката на г-н Лукарски или подкрепа, макар че опонентите нямаха необходимите две трети от гласовете. Екипът му и него самия ние от Варна миналата година решихме да ги подкрепим въпреки тежките критики, които имаме към тях. Защото преценихме, че ликвидацията на цялото ръководство на СДС под предлог загубата на изборите, води до нещо, което мразя и в политиката, и в живота – липсата на приемственост. Някой трябва да научи новите хора, всяко нещо е занаят, включително и политиката. И защото знаем, че за един бит дават двама небити, решихме да оставим цялото ръководство. Тоест, Божидар Лукарски, д-р Кабаиванов, Румен Христов и другите момчета бяха избрани заедно. Дори другият кандидат г-н Грозданов, който има противоположни на моите виждания, се държа най-почтенно.Да ви кажа всъщност каква е магията – тези коалиции с ДСБ, с Да България и др. имат една цел, както и Реформаторския блок, в края на краищата трябва да доведат до единен политически субект. Който някога се опита да влее СДС в някоя друга партия, това ще означава края на инициатора. Защото винаги ще останат 20 седесари, които още на другия ден ще направят ново СДС. Тоест най-страшното нещо за СДС, което всъщност чертае голяма разделителна линия не е онтошението ни към Истанбулската конвенция, не кой ще води бащина дружина, а дали ще има нов политически субект и това ли ще е краят на СДС. Нека да кажа ясно – и РБ преди две години трябваше да направи национална конференция, за да стане единна партия. Отказаха се и СДС, и ДБГ. Причината е не че ръководителите не са искали или са спорили кой да бъде шеф, причината е в седесарите, които никога няма да подкрпеят затриването на СДС с вливане в друга формация. Сега е същото. Как точно даваш свобода на местните организации, което е принцип в СДС, когато подписваш споразумение на централно ниво. Аз също одобрявам идеите за преговорен екип, тези момчета разговаряха и с мен преди два месеца, приех спокойно идеите им, защото и в тях има хляб. Зададох им няколко въпроса – Кой ще води дружината?
– Има ли някой конкретен?
– Не. Второ – кой и как ще определя организационно-финансовото състояние на партията. Трети въпрос – накъде? По първия – предложението е за някакъв триумвират, временен. По втория – не сме мислили, но ще се замислим сериозно. Никого не мразя от тях. Против съм да отрежем от участие шест организации, защото не са си платили членския внос.
– Вярно ли е това за членския внос?
– Вярно е, но мисля, че не е редно да ги лишаваме от глас. И на Лукарски съм го казал и на всички. Познаваме се с тези хора от 30 години, оставете това. Всъщност когато правиш нова политическа линия, личи дали си сериозен без външна намеса, когато си премислил всичко, защото иначе нямаш успех. А когато някой отвън отново разбълниква СДС, той не е измислил решение за най-важните неща. И сега ще ви кажа как всичко това може да се превърне в позитив, в печалба – това разбълникване ще покаже на всички, че тези хора отвън нямат шанс.

– Предстои отново заседание на националния съвет на 2 май, какво очаквате там да се случи?
– На 2 май ли…По устав заседанието се свиква от председателя на партията Божидар Лукарски. Не знам дали ще е на 2 май, може да е на 5-и, може да е на 12-ти. Това че някой е насрочил – няма как да стане, след като председателят е прекратил форума, противоуставно е и вероятно с това ще се занимава съдът. Оставката на председателя не може да се звеме. Това, което варненската организация го предлага от доста време е върху трите тези – за самостоятелно участие в избори, за консервативно-патриотичния съюз и за Нова България ли беше – тези три варианта във всяка една селска или градска организация в цялата страна да бъде обсъдено с тези 12-13 хиляди активисти на СДС. Тогава се свиква национална конференция, вероятно през септември. Като се реши първия по важност въпрос накъде отиваме, по естествен начин ще излезе лидерът – който е най ревностният и най-обаятелен носител на избраната теза.

Share

Юрий Колев: Пуснаха в СДС политически „Новичок” /Видео/

Неуспешният опит за дестабилизация на СДС беше основна тема в ефира на Нова телевизия. Гост в предаването „Часът на Милен Цветков” беше Юрий Колев, областен секретар на СДС-Варна. Той беше един от членовете на националния съвет, който извади на бял свят апокрифен сценарий и изобличи опитите на част от ръководството на партията за противоуставното сваляне на лидера Божидар Лукарски. В предаването трябваше да участва и Румен Христов, който обаче в последния момент отказа да влезе в студиото.

 

Водещ: – Ще ескалира ли конфликтът, разговаряме с Юрий Колев. Г-н Колев, да уточним в началото, какъв е този сценарий?

-Първо, да се представя. Днес, на тази дата, правя 28 години от членството си в СДС. На 47 г. съм, което означава, че от 1990 г. съм в СДС и не съм напускал тази партия. От 2005 съм член на Националния съвет, от 2004 г. съм областен председател на СДС-Варна. На въпроса ви – съжалявам, че моят приятел Румен Христов беше тук, в преддверието, и напусна, исках заедно да коментираме нещата…

-Той ще се включи по телефона.

-Какво се случи – една група хора искаха да разцепят СДС. Днес, да използвам термина, беше пуснат политически газ „Новичок”, който е създаден в едни политически лаборатория за управление на риска.

-Имате предвид Иван Костов.

-Вие го казвате. За тяхно съжаление сценарият  попадна в ръцете ми и само докато го прегледам, попаднах на изумителни неща.

-Изглежда ми комично това.

-Комично, трагично…, проблемът е следният – когато искаш да управляваш една страна, или искаш да си по-малкият партньор в едно управление, трябва да звучиш сериозно. Ние сме тръгнали в 3 посреднощ от Варна, изглеждам по този начин, защото за няколко дни погребах трима приятели, да го отбележа. Това днес беше една грозна сцена…

-Ама вие дейно участвахте в нея, доста изнервен, даже истеричен.

-Защото в момента, в който този документ попадна в мен, и когато моят приятел Емил Кабаиванов, за чиято кандидатура като председател съм работил и съм се молил за подкрепа дори с два гласа, а той спечели с 200 гласа… Моите приятели бяха във Варна и им казах, че преди всичко трябва да мислим за СДС. Явно е че има хора, които не мислят за СДС. Затова председателят на партията закри заседанието, за да не бъдем облъчени всички с този газ. За това става дума, г-н Цветков. В момента едни хора се опитаха да направят един преврат, да се свали председателят.

-Четох този сценарий, наистина ли мислите, че някой го е написал като начин как да протече днешното събитие. То е доста хумористично, моля Ви.

-Не знам дали е хумористично. На 16 февруари във Варна, когато имаше също заседание на Националния съвет, в залата имаше 80-90 души и около 50 симпатизанти, отново имаше сценарий. Проблемът е, че авторите не ги интересува СДС. Значи предлагат да се свика Национална конференция за избор на нов председател, и… други въпроси. Питам аз – защо не се обсъжда какво ще прави СДС в рамките на следващата година, предстоят евроизбори, може да има предсрочни /парламентарни/ избори. В момента ДСБ и Да България правят коалиция, нас ни няма.

-Аз ще Ви задам един въпрос – СДС на последните парламентарни избори къде беше?

-СДС беше в Реформаторския блок и не можа да влезе в парламента.

-Къде беше и какво стана. Някой подаде ли оставка.

-Да, цялото ръководство и цялото ръководство и ги преизбрахме тези хора отново.

-А, вие ги преизбрахте хората, които оставиха СДС извън парламента. Каква е логиката, ще ми обясните ли.

-Вие кажете каква, но всички сме ги избрали.

-Вие гласувахте ли за това ръководство.

-Аз да.

-Ще ми кажете ли защо.

-Да ви кажа ли – аз съм си седесар, не искам да се влиза в кръвопролитни битки.

Вие казахте, че от 28 г. се занимавате с политика. Гледали ли сте в цивилизования свят какво става – за най-малкото нещо, за най-малкия неуспех, хората си подават оставките, отсъпват назад и казват край.

-Само да продължа, ще ми позволите ли. Когато се занимаваш с политика, трябва да мислиш за две неща – какво искат избирателите, какво очакват твоите гласоподаватели. Тоест …

-Ама хората не искат тази партия, щом не са я вкарали в парламента.

-Това е ваше мнение.

/разговорът продължава по телефона с Румен Христов./

-Господин Колев, излиза, че ябълката на раздора е с кого да се коалира СДС, така ли е.

Да, това е основното, не се говори за политики, говори се за коалиции.

-Вие с кого смятате, че трябва да се коалира СДС?

-Например консервативно-патриотична формация. По пътя на политическата логика човек работи за своите избиратели и решава с кого може да приложи конкретни неща. Има патриоти с десни разбирания, нямам намерение да бъда с п****е от ДЕОС. За Вас Истанбулската конвенция няма никакво значение, така ли.

-Никакво! Вие смятате, че патриотите като политически възгледи и действия отговарят на това, което избирателите на СДС биха одобрили.

Да. Във Варна смятаме, че ако СДС не може да се яви самостоятелно, ние сме привърженици на самостоятелно участие да се преброим, остава да влезем в коалиция с хора с близки идеи и избирателите ще ни подкрепят. Задавам обратния въпрос – ако не са ГЕРБ на власт, кой ще управлява страната – БСП с ДПС или с Демократична България. Нали с ГЕРБ сме в едно семейство на ЕНП. Значи когато искаш да работиш с някого, държиш сметка за последствията.

Вижте цялото видео тук:

Share

На Регионална конференция във Варна СДС, избра представител в Контролния съвет

Днес се състоя регионална конференция на СДС за Североизточния район. Беше избран представител в контролния съвет на синята партия – Камен Харизанов от младежката организация на СДС-Варна. Кандидатурата му беше подкрепена и от останалите местни организации, чиито представители участваха във форума. Камен Харизанов е магистър по психология, завършени във Варненския свободен университет и в Шуменския университет.

Валентин Станев, представител на НИС на СДС, информира участниците в конференцията за политическите тези, изразени на последното заседание на НИС. СДС- Североизточен район, смята, че активната комуникация в партията от горе надолу и отдолу нагоре ще бъде гаранция за правилно структуриране по политиките и изграждането на модерни структури, с модерна визия. По отношение на бъдещия Контролен съвет беше изразено общо мнение , че дебат по политиките на партията е абсолютно правилен , но дебат за оставки и разделение е ненужен на СДС.

Share

Божидар Лукарски: Курсът на СДС трябва да е към консервативно патриотичната линия

„Курсът на СДС трябва да е към консервативно патриотичната линия”, смята лидерът на движението Божидар Лукарски. По думите му с НФСБ имат много допирни точки. Двете партии вече делят мястото в емблематичната сграда на „Раковски” 134.

„На последния изпълнителен съвет на партията аз дадох ясен знак, че курсът на СДС трябва да е към тази линия, която се покрива от НФСБ и Патриотите. Допирни точки са отношението ни към истанбулската конвенция, позициите ни спрямо руския патриарх, доста са нещата”, допълни още Лукарски.

Share

Д-р Янко Станев: Политическите проекти са най-силното ни оръжие

За пълна свобода на местните организации в решаването на политическия модел на участие в избори, се обяви областният съвет на СДС-Варна. Заседанието се проведе непосредствено преди работната среща на организациите на СДС от Североизточния регион с преговорния екип, чиито състав беше определен на варненското заседание на Националния съвет на синята партия от 16 февруари.

СДС-Варна, е за самостоятелно явяване на парламентарни избори или на евроизбори. Ако все пак политическата обстановка налага създаването на коалиция, то тя да е на идейно-програмна основа, само за конкретния вот и да не е обвързана със стратегия за създаване на единен политически субект. В становището си пред преговорния екип варненските седесари настояха също, че СДС никога не е била лидерска партия /освен при Иван Костов/ и отговорност за действията или бездействията се носят от целия състав на НИС.

„СДС-Варна, е воювал само с външни и никога с вътрешни противници”, настоя пред колегите си и пред представителите на националното ръководство варненския председател д-р Янко Станев. Политическите проекти са единственото ни оръжие за налагането на справедливост – през защита на човешките права, защита на собствеността, свободата на словото, свободата на придвижване и на сдружаване.”

В рамките на тричасовия дебат представители на областните и на общинските ръководства на СДС, на младежките организации, кметове и общински съветници от Североизточния регион обсъждаха идеи и мерки, свързани с коалиционната политика и визията за бъдещето на синята партия. Срещата във Варна е седма поред от националната обиколка на преговорния екип, финалните срещи предстоят в Плевен и София.

Share

Варненските седесари почетоха жертвите от лагера на смъртта „Слънчев бряг“ в Ловеч

Както всяка година и днес СДС организира шествие-поклонение пред жертвите на престъпния комунистически режим и техните нечовешки деяния в лагера „Слънчев бряг“-гр.Ловеч, известен на народа под името „Лагера на смъртта“. Присъстваха членовете на НС, както и председателят на партията г-н Божидар Лукарски.

Членове на МСДС Варна

Членове на МСДС Варна

Сините варненци предвождани от Председателя на СДС Варна Д-р Янко Станев, също се включиха в поклонението. Отслужена бе литургия в памет на многобройните загинали в мракобесните времена на управлението на БКП. Варненци се поклониха пред многобройните загинали и поднесоха венец пред паметника на жертвите на комунистическия режим.

Доказаният брой на убитите в лагера е 155 човека. Това е най-жестокият и най-садистичен лагер от времето на комунизма. В него попадат хора, неудобни на режима, без съд и присъда, народни представители, млади хора, които слушат западна музика, носят непристойно облекло.

Според бивши лагеристи, оцелели от непосилния труд и зверствата, жертвите от каменната кариера са много повече. Затрогващ бе разказът на бившия лагерист Кольо Вутев, който разчувства всички присъстващи. Същият спомена, че се правят опити за подмяна на историята на всички нива в държавата, лъжа е че БКП (БСП) ни е дала много. „Дайте им власт и ще превърнат цяла България в лагер „Слънчев бряг“, така мисля аз и няма да се отрека от думите си„- подчерта бившият лагерист.

Никой и нищо не е забравено! СДС Варна всяка година ходим на възпоменанието за жертвите на червения терор в лагера ад до Ловеч. Слушаме последния оцелял бай Кольо, като говори задавен от сълзи и мълчим тежко. Днес и кметицата на Ловеч бе призната от нас сините морски за наша, по дух със своето слово. А всички да знаем, че мъчениците от лагера Слънчев бряг са имали мечти.Също като нас!!“ – сподели Д-р  Янко Станев лидер на седесарите в морската столица.

Спомен на един достоен българин оцелял в "Лагера на смъртта" в Ловеч

Спомен на един достоен българин оцелял в "Лагера на смъртта" в Ловеч. Колю Вутев разказва…

Публикувахте от dnesplus.bg в 24 март 2018 г.

Историята трябва да се помни,  още едно видео:

Share

Председателят на СДС Варна, д-р Янко Станев бе гост на мед. съвет в УМБАЛ „Света Марина“

Днес изпълнителният директор на УМБАЛ „Св. Марина“ проф. д-р Валентин Игнатов представи отчета за дейността на болницата през 2017г. на открит медицински съвет в присъствието на Министъра на здравеопазването г-н Кирил Ананиев, ректора на МУ-Варна проф. д-р Красимир Иванов, областния управител г-н Стоян Пасев, кмета на морската столица г-н Иван Портних, зам. председателят на Общински съвет-Варна д-р Янко Станев, официални гости, преподаватели и лекари.

От отчета за 2017г. стана ясно, че УМБАЛ „Св. Марина“- Варна разполага с 1 392 легла. В болницата работят общо 2 073 човека, между които над 529 са висш медицински персонал – висококвалифицирани университетски преподаватели, национални и регионални консултанти.

Най-голямата болница в Източна България, която вече е утвърдена като европейското лице на българското болнично здравеопазване, предлага на пациентите комплексно медицинско обслужване, включващо доболнична, болнична и спешна помощ, диагностика с най-модерна и високотехнологична апаратура и експертна медицинска дейност. В началото на 2018г. болницата получи акредитационна оценка „отлична“ за цялостна медицинска дейност за срок от пет години, а на 14 март правителството я определи като Университетска болница за този срок.

Няма нещо по-хубаво от Медицината и добрините, които тя върши.

Във Варна комплексната работа на ВМИ и болница „Св. Марина“, издигна възможности за лечение на болните, на европейско ниво. Открития медицински съвет на болница „Св. Марина“ бе уважен от Министъра на Здравеопазването г-н Ананиев, Областният управител г-н Стоян Пасев, Кметът на Варна г-н Иван Портних.
Министър Ананиев поздрави цялата медицинска общност за свършената работа и заяви, че очаква скоро не българите да ходят в чужбина, а чужденците да идват да се лекуват във Варна.

Поздравявам Ректорът на ВМИ проф. Красимир Иванов, шефа на „Св. Марина“ проф. Игнатов и всички лекари, сестри и работещи в техните екипи, за техните усилия и успехи в благородната им работа.
Това, което се прави във ВМИ и „Св. Марина“ днес, ще отеква в бъдещето.“ – сподели след края на срещата д-р Янко Станев в личния си Фейсбук профил

Share

Д-р Янко Станев: Упоритата работа винаги води до успех

На заседанието на варненския общински съвет, част от което беше председателствано от д-р Станев, бяха приети новите правила за прием на първокласници.Съветниците одобриха списък със 165 варненци, които да получат еднократни помощи за лечение. Общата сума, която ще бъде предоставена от местната хазна, е 40 000 лв. Отпусната беше и финансова помощ за 10 варненски двойки с репродуктивни проблеми с общ размер 29 000 лева.

За другите решения, ето какво публикува председателят на СДС Варна д-р Янко Станев в личния си Фейсбук профил:

На сесията на ОС Варна ръководих част от заседанието (като зам. ПРЕДСЕДАТЕЛ) и пусках любимите ми лафчета. А всъщност съм много удовлетворен, особено от гласуванията в сектор Здравеопазване. Дадохме и на АГ то право да отдаде стола (в момента развалини), на ВМИ и скоро над 2000 студенти, преподаватели и гости ще имат топла и пълноценна храна. Благодаря на Кмета, Председателя и съветниците. Упоритата работа е винаги успешна, а тая е от 2012.

 

Share

Оцелял от лагера в Ловеч разказва…

Никола Дафинов, лагерник в Ловеч: Убиваха от бой с тояги, труповете – в клозета, а после на прасетата

– Г-н Дафинов, защо ви пратиха в лагера?

– През 1960 г. бях на 18 години и учех в езикова гимназия. Говорех 3 езика – френски, английски и италиански. Държавна сигурност ме подгони, защото съм се срещал с чужденци.
Можете да си представите в онези години колко чужденци от Западна Европа е имало у нас, но това се смяташе за страшно престъпление.

Обявиха ме за идеологически враг и въпреки че бях последна година във Френската гимназия, не можах да я завърша. През декември 1960 г. без съд и присъда ме пратиха в поделение 0789 в Ловеч – това е лагерът.

Взеха ме от вкъщи по етапен ред.

Двама милиционери ме водеха с белезници 5 км пеша от гарата в Ловеч до кариерата. Там заварих около 200 души от лагера в Белене, който е закрит през 1958 г. Изкарах 14 месеца, от които повече от 6 на „кариерата на смъртта“.

– Какви бяха условията, храната?

– Имаше 3 каменни кариери и работата беше убийствена – от 7 до 22,30 часа. Помещенията бяха с нарове на 4 етажа, пълни с грамадни дървеници. Спиш с „кофража“. Бяхме подложени на непрекъснат страхотен тормоз. Особено от тези, които бяха от ДС. През цялото време бой с тояги. От тях ставаха гнойни рани. След толкова години още имам белези по гърба.

Всеки ден ставаха по няколко убийства. Даваха ни помия, разбира се, която и свине не биха яли. Въпреки това много от въдворените молеха за допълнително, тъй като гладът беше ужасен.

Но след като станаха толкова убийства с тояги, защо да говорим каква храна са ни давали. Млади момчета си отиваха през ден. Някои още на втория ден ги пребиваха от бой и слагаха телата в чувал, който оставаше вързан по няколко дена в една тоалетна. Отначало бяхме 200 души, но броят на лагерниците нарасна на 2000 и повече, а тоалетната си беше същата. Труповете в чували, завързани с тел, ги складираха в нея.

Една от най-отвратителните гледки, запечатани в паметта ми, е точно тази тоалетна. Тя беше със 7 клекала и труповете по 6, по 7, бяха наредени между тях. По няколко дена чакаха да дойде една молотовка от Белене и да ги откара.

Там отначало ги хвърляха в Дунава, но те започнаха да изплуват и вече ги даваха на прасетата. Заравяха ги на плитко, за да могат прасетата да ги изровят и да няма следи след време. Това е и причината никой да не е получил тялото на роднина, защото щеше да стане ясно от какво са умрели.

Официално причина за смъртта най-често бе „слънчев удар“ дори посред зима

На 200 м от помещенията имаше 6-7 крана с ледена вода, където зимно време можеше евентуално да се измиеш. Нямаше никакви лекарства или медицинска помощ. За дезинфекция уринирахме на ръцете си и по гърбовете, които бяха целите в рани от камъните.
Освен убийствената работа трябваше да изпълняваме и разни прищевки на началствата. Спомням си как веднъж Газдов ни накара да носим грамадни блокове с лед от замръзналата река Осъм, за да си направи „хладилник“. Това ставаше, като в голяма яма се подреждаха блоковете с леда и слама, а между тях се слагаше месо.

Ледът се изрязва с брадви от Осъма на късове по 50-60 кг. Като носихме набегом леда, от притискането тялото направо замръзва. Помещенията не се отопляваха и няма да забравя тази нощ, в която спах с ледена кора по гърдите.

На обекта работехме в кал. На връщане от кариерата сме се хванали под мишница по 4-ма души със скъсани шинели, без цървули – почти боси и зиме, и лете и винаги един кордон с милиционери около нас.

От 22 до 23 часа имаше побой: „Ти защо не си изкарал нормата!“ Забоите бяха от по 5 души и много рядко някои успяваха да изкарат нормата.

– А надзирателите?
– Като пристигнах, ме предадоха на Газдов. С влизането в канцеларията му започна нечовешки бой с тояга. Учудваше се: „Как може да си толкова малък и да си такъв мръсник?! Ти си враг!“ Гогов, който беше шеф на лагерите и в Белене, беше невероятен простак и мъчител. Юлия Ръжгева ме е пребивала също. Викаше: „Мръсник!, Враг! Жив няма да излезнеш от тука!“

– Тя е отговаряла за жените?

– Да – в Ловеч имаше 200 жени и тя отговаряше за тях, но вечерно време участваше в боя и на мъжете, които не са изкарали нормата. Освен това спеше с Газдов и Горанов. Тя беше професионален убиец и изпитваше зверско садистично удоволствие. Убила е лично поне 40 души.

А имаше и бригадири, избрани от криминалния контингент. Всъщност те бяха подставените убийци на Газдов, Горанов и Гогов.

Началниците явно са знаели, че вършат нещо нередно, защото започнаха да вземат мерки да не излезне информация. Например един от най-големите убийци – бригадира Цветков, на чиято съвест лежат сигурно 200-300 убийства, го ликвидираха. Инсценираха, че е откраднал някакво месо от кухнята и го свалиха от длъжността бригадир. От страх да не му отмъстят останалите, той си сложи ръката под вагонетката.

Вечерта, в спалното всички бяха настръхнали заради зверствата му. Направо щяха да го изядат. Помня как седи на пода в помещението със смачкана ръка и с измъчен глас ми казва: „Коленце, дай една цигарка, моля ти се.“ И аз му подхвърлих една цигара. На другия ден се хвърли от скалата на забоя и се самоуби.

Трябваше да бъде ликвидиран, защото можеше да разкаже.
Но най-големият убиец беше един сакат циганин от Коньовица – Шахо. Беше толкова жесток, че пребиваше и брат си, който също беше в лагера. Него го освободиха чак накрая. Милиционерите прибраха Шахо, за да не говори.

При закриването на лагера през май 1962 г. го пускат с още трима лагеристи. Качват ги на катафалката и ги карат до гарата в Левски. На път за София тримата се хващат и го хвърлят от влака, за да се претрепе, но той оцелял. После го скриха с измислена криминална присъда в Централния затвор и той там е умрял. Ако обаче беше попаднал на бивши лагерници, щяха да го нарежат на парчета.

– Вие ли бяхте най-младият на кариерата?

– Отначало да. След мен дойдоха още 7-8 момчета. Имаше един Емил Първанов, който живее във Виена от много отдавна. Беше пиколо в хотел „България“ и беше на моите години. След това дойде един, който го убиха на втория ден и не помня името му.

После едно момче с прякор Бриджитката – също на моята възраст. По-късно докараха и няколко ученици от Варна и Бургас. Имаше един, Петела му викаха, от много аристократична варненска фамилия, но и него го ликвидираха на първия месец. Убиваха наред и възрастта нямаше значение. От младите оцеляхме само 3 – 4-ма души

Другите ги убиха. Най-важното е писмото, с което те докарват. От него зависеше, като те вкарат в мелницата, дали ще оживееш.

– Вие как оцеляхте?

– На шестия месец започнаха да прииждат хора от цяла България, дотогава бяхме 300-400 души. И бройката се увеличи на над 1000. В един момент започнаха по-младите да ни изкарват да работим на обекти в Ловеч. Строяхме градския съвет, стадиона, тухлена фабрика. Там също беше много опасно, защото имаше допир с цивилни и можеш да издадеш какво става в лагера.
Между лагеристите имаше шпиони и се пазехме и от тях, но най-страшното беше, ако споделиш за режима в лагера с цивилен. Тогава още вечерта на проверката си ликвидиран. Все пак може би благодарение на този режим се куртулисах малко.

– Защо лагерът се е наричал трудововъзпитателно общежитие?

– На кариерата нормата бе 75 вагонетки камък. Пет души на забой трябва да я изпълним. Всъщност те повече от 30 вагонетки не можеха да натоварят. Това са към 30 кубика.

Отначало като най-млад аз бях вагонджия. Като се натовари вагонетката, трябва да се закара 500 м по наклона на една рампа и да се разтовари там, защото сутрин към 11 ч. се товареше 30-вагонен влак.

– Как се стигна до закриването на лагера?

Малко хора знаят, че заслугата за това е на един от лагеристите. През 1961 г. докараха едно момче – Трайчо Сръбчето от Благоевград. Той се скри под един камион от тези, които ги товарехме, освен влака.

Камионът спира преди покрития мост в Ловеч – „Понте Векио“, както го наричахме, той се мушнал под него и така успява да избяга. Рискът беше много голям, защото всеки беглец го връщаха и след 2 минути го няма

А той успява да стигне в София и там разбил два магазина нарочно, за да го задържат. Казва на милиционерите: „Нищо не съм откраднал, но искам да ви разкажа за едно място.“ В ареста чупи една лъжица и я гълта. Закарват го в МВР болница.

Тогава при него идват големците и генералите, противници на Мирчо Спасов – 3 – 4-ма души, между които и Борис Велчев от политбюро. И започва да разказва за целия режим и мизерия в лагера, че ако го върнат там, ще го убият. Въпреки това го подкарват обратно. В Плевенското етапно чупи и гълта втора лъжица. Влиза и там в болница и успява отново да даде някаква гласност за лагера. Накрая го връщат в лагера, но не пада и косъм от главата му.

Може би два месеца по-късно, през октомври и ноември 1961 г., под давлението на Борис Велчев пристигна ревизията от ЦК. Един по един ни разпитваха близо месец. Бяхме жалка гледка, защото повече от половината бяхме с гноясали рани с червеи по гърбовете. Благодарение на този случай премахнаха и тоягите, и убийствените норми. Побоят спря, но още тогава ги скриха и Газдов, и Гогов, и Горанов. Назначиха началника на Белене – някакъв Александров ли, Николаев ли беше. След тази комисия направиха и имитация на лечебница с фелдшер от Варна, чиято работа всъщност беше да пише смъртните актове.

– Кога ви освободиха?

– През януари 1962 г. Беше ужасен студ, а проверката траеше по 3 часа. Извикаха: „Никола Дафинов пред строя!“ Бях ужасен, помислих си: „Тези накрая ли са решили да ме ликвидират?“ А те ми наредиха да се преоблека с цивилни дрехи и ме пуснаха. След това бях изселен в село Врани кон, Шуменско, за 6 години. После ме изселиха „завинаги“ в село Светлен, Търговищко.

– Срещнахте ли някои от мъчителите след 1989 г.?

– Да – бригадира Благой Гайтанджиев-Благо Магарето. Той беше от Пловдив, виждахме се няколко пъти. След 10 ноември ми се обаждаше, явно се беше уплашил, че истината излиза на бял свят, и казваше: „Коле, ела да те видя, нали знаеш, с пръст не съм те пипал.“ Казвам му: „Не те ли е срам!“

Бях при Лилко Йоцев през 1992 г. и уж ще се води някакво дело. Той ми казва: „Сега в кабинета ми ще дойде един човек да видиме дали ще го познаеш.“ И доведоха някакво 19-годишно момиче. „Познаваш ли я?“ А то – дъщерята на Ръжгева, която приличала много на нея и на същите години, на които майка , когато беше в лагера. После доведоха и самата Ръжгева. Хвърлих се: „Помниш ли, мръснице, какво ни правеше, сега ще ти прегриза гърлото!“ Лилко Йоцев стои и не се намеси, а тя отговаря: „Не е вярно, аз не те познавам.“

Правеше се на луда и на процеса. Мирчо Спасов, инициаторът, умря преди 23 години. Газдов, Гогов, Горанов също вече не са живи. Убийците умряха ненаказани. Покриха ги, имената им смениха даже. Уж имаше процес, но видите ли, не се намерили съдебни заседатели – полковници и генерали, тъй като подсъдмите били майори. Когато влязохме с Кольо Босия в Координационния съвет на СДС, мръсотията продължи. Баталов, председателят на Съюза на репресираните, беше от ДС и дори не го криеше.

Доволен съм, че все пак успях да оглася истината Още през 1990 г. излязоха пространни интервюта с мен в „Шпигел“ и „Либерасион“ Участвах и в документалните филми – на Би Би Си и „Престъпленията на другарите“ на Ана Петкова, които се гледаха по целия свят. Пак по това време благодарение на Цветан Тодоров и Виктор Пасков успяхме да издадем във Франция и „В името на народа“ – книга за българските лагери по времето на комунизма.

– От закриването на лагера изминаха 50 г. Какво мислите сега?

– Надявам се, докато съм жив, наследниците на палачите да поискат прошка. Крайно време е да поискат извинение от народа. Лошото е, че през тези години никой не чу и не разбра за какво става дума, а това е истинското лице на комунизма. Нека да не се правят на ударени, със заповед на Тодор Живков се открива този лагер и имам документи, с които да го докажа. Именно той направи шеф на режима и най-големия изрод – Мирчо Спасов.

Днес, когато социалистите сядат на европейски столове, искам да им кажа: „Разкажете кои сте и как без съд и присъда убиваха стотици с тояги.“

Едно интервю на Иван Бутовски/socbg.com

Share