СДС-Варна, дебатира по стратегията си за местните избори

Общинският съвет на СДС-Варна, прие окончателния анализ за участие на общинската и областната организация в изборите за Европейски парламент и оцени  стратегията ЕНП като сполучлива за Варна и областта, в резултат на което Варна има двама евродепутати – Емил Радев от ГЕРБ и Александър Йорданов от СДС.

На заседанието бяха разгледани анализите и оценките на досегашното управление на града и участието на СДС в реализирането на политиките, с които се е явил на местните избори през 2015 г.

Дадена беше висока оценка на принципното ПОЛИТИЧЕСКО участие на СДС-Варна, в програмите и секторните политики на Общинския съвет и общинската администрация. Готови са и предварителните оценки за изтичащия мандат на местните органи на властта. Общинският съвет на СДС има решение за участието си в кандидат-съветническата листа на членове и симпатизанти.

Предстои ни да изпълним скромната задача да дадем рамо на посоката, в която ще бъде реализирана политическата цел на СДС – продължаващото възраждане и укрепване на принципите на демокрацията в нашия град, подчерта пред синия актив председателят на СДС-Варна, д-р Янко Станев. И припомни, че СДС е създадена като каузална партия през 89г. и продължава да бъде такава, въпреки волните и неволни прегрешения.

Областният съвет на СДС-Варна, дебатира и организационни въпроси, свързани с регистрацията на синята партия за участие в Местни избори 2019 и задачите, поставени от националното ръководство на партията.

Share

СДС: Постът председател на ЕК не може и не бива да бъде отстъпван от ЕНП на социалистите

ПОЗИЦИЯ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ

Ние, в Съюза на демократичните сили, не сме съгласни с решението и готовността на лидерите на партии, членки на ЕНП, заради задкулисни договорки да предадат най-важната позиция в Европа на социалистите. Постът председател на Европейската комисия не може и не бива да бъде отстъпван от победителите ЕНП на победените социалисти.
Това е предателство към избирателите на ЕНП. Тя спечели изборите, но сега доброволно и недалновидно е готова да подари властта на своя основен политически опонент.

Обяснението, че дясноцентристката ЕНП ще бъде компенсирана с други два поста, са неприемливи за СДС, защото:
Няма по-важен пост от този на председател на Европейската комисия. Той е диригентът на европравителство и в значителна степен определя политиката на Европа;
Европа, както и България, имат нужда от дясно управление;
Европа има нужда от ускорен икономически растеж;
Този приоритет води до развитие на общността в много по-голяма степен от това, което предлагат социалистите. Да, социалните политики са важни, но не са водещи за просперитета на Европа. Най-важен е растежът на икономиката;
Съвременният свят се променя много динамично и мястото на Европа, като една от водещите сили, не е запазено. Конкуренцията между ЕС, САЩ, Япония и Китай е огромна и Стария континент не може да става заложник на социалистически експерименти;

В СДС споделяме и нашите опасения, че г-н Тимерманс не е добър вариант за България, защото:
Той е противник на влизането ни в Шенген и Еврозоната и холандец по националност – от държава, която пречи на присъединяването ни към Шенген;
Позицията на СДС винаги е била, че Шенген и Еврозоната са национален приоритет за нашата страна, нейната най-важна кауза в момента. Ако сега ни бъде отнет този шанс, следващият ще бъде след години. Време, безвъзвратно загубено, което ще забави развитието ни;
Г-н Тимерманс е защитник на Истанбулската конвенция, която българското общество решително отхвърли;

Независимо, че на конгреса в Хелзинки СДС гласува водещ кандидат на ЕНП да бъде финландецът Стуб, след избирането на г-н Вебер ние твърдо застанахме зад него и продължаваме да го подкрепяме за председател на ЕК, защото Европа е изградена на базата на правила, а не на задкулисни договорки. След като в Лисабонския договор е постановен начинът за излъчване на кандидати за председатели на ЕК, той трябва да се спазва. Не бива един президент, та бил той и френският, да отхвърля вече приети правила, защото не отговарят на интересите му в момента.
Нашият евродепутат Александър Йорданов, който е с богат политически опит и познава отлично социалистите, не случайно заяви, че няма да подкрепи социалист за председател на еврокомисията.

Призоваваме ръководството на ЕНП, спечелила най-голямата подкрепа и доверие на европейските избори, да постигне съгласие и да излъчи кандидат от партията за председател на Европейската комисия, който да бъде приет от ръководителите на страните-членки на Европейския съвет и да получи необходимата подкрепа в ЕП.

Share

Румен Христов: В България трябва да продължи дясното управление

ГЕРБ и СДС се явиха заедно на европейските избори през май, а сътрудничеството им по всяка вероятност ще продължи и на местния вот през есента.

Това обяви в студиото на „България сутрин“ председателят на СДС Румен Христов. По думите му вече се гледа на изборите за кметове, защото те са съвсем скоро и винаги са важни за партията им.

Имаме решение на Националния съвет, което дава автономия за решение на нашите общински структури как да се явяват на местните избори, с изключение на забраната към БСП и ДПС. Най-предпочитани за нас са партиите от ЕНП, но най-вероятно на много места ще се явим с ГЕРБ, защото видяхме, че се сработваме добре. Че стиковката е добра, че има уважение към нас и най-вероятно на много места ще имаме подобни коалиции“, каза Румен Христов пред Bulgaria ON AIR.

Лидерът на СДС коментира още, че коалициите са нормално нещо, защото така се управлява и Европа в последните години, а у нас трудно може една партия да бъде самостоятелна в управлението.

„Трябва да продължи и в България дясното управление и от тази гледна точка е нормално да се търси взаимодействие между десните формации“, допълни още Румен Христов.

Председателят на СДС беше категоричен, че те също са критикували ГЕРБ за определени политики и имат различни виждания с тях за някои неща, но в евентуално бъдещо управление на страната, в което да участват партии от ЕНП, ще се управлява по-лесно и еднопосочно.

„Ще бъде по-добре за България. България има нужда от дясно управление“, настоя Христов.

Прочети още на: https://www.bgonair.bg/sutreshen-blok/2019-06-13/sds-shte-prodalzhava-s-gerb-i-na-mestnite-izbori-v-golyama-chast-ot-obshtinite-rabotili-dobre

Share

Александър Йорданов: България няма да загуби, ако стои далеч от Русия

Александър Йорданов, председател на 36 Народно събрание, извънреден пълномощен посланик в Македония (2001-2005) и новоизбран евродепутат от листата на ГЕРБ и СДС в интервю за предаването „Вече 30 години-времето е наше“ на Радио „Фокус“

Водещ: Г-н Йорданов, знаете, вчера се проведе първото заседание на съвместната междуправителствена комисия между България и Северна Македония. Официално чухме и двете страни говореха за напредък. Реално обаче успяхме ли да се разберем за историята?

Александър Йорданов: Този разговор с Република Северна Македония вече има историческа вреда. Той започна много преди да се създаде тази двустранна комисия и много преди да бъде подписан договорът между България и Македония. Въпросът е, че няма да бъде решено така лесно отношението ни към това, което политиците наричат обща история.

Многократно съм подчертавал, че понятието „обща история“ е по-скоро политическа метафора, защото обща история може да има само общ народ. Многобройни са доказателствата и многобройни са фактите, които доказват, че населението на днешната територия на Република Македония преди 1944 година многократно и много ясно е заявявало за себе си като част от българския народ. Може би с изключение на такива граждани, които самото население е наричало, а и нарича и днес в някакъв смисъл „сърбомани“, тоест свързани с политиката на Белград.

Водещ: В тази връзка може ли да става въпрос за компромиси около темата за историята? Трябва ли изобщо да бъдат правени такива?

Александър Йорданов: Не. Историята е това, което е зад гърба ни и тя не може да става обект на политическа търговия. Тя не може да се променя. Ние нямаме нито моралното, нито политическото право да променяме факти, които са абсолютно доказани. И не можем да променяме самоопределението на починали вече хора.

Ако една или друга известна личност, родом от територията на днешна Република Македония в миналото се е самоопределяла, като българин, или българин от Македония, то такава тя трябва да си остане в историята. Ако искат политиците от двете страни да почитат такава историческа личност, то те най-напред трябва да почетат нейното самоопределяне, особено ако то е направено в автобиография, например както е Григор Пърлчиев, или многократно в писма и други документи, както е при Гоце Делчев. Въпросът за самоопределението на починалите вече хора от историята в миналото е ключов въпрос точно толкова, колкото е ключов въпросът днес как се самоопределят днешните македонци.

И в този смисъл с подписването на договора между България и Македония ние сме приели, че македонците имат право да разказват историята си такава, каквато са я направили след 1944 година. Ние в този техен разказ за историята, в това тяхно самоопределяне след 1944 година България не може и не се намесваме, но по същия начин тези хора, тази история след 1944 година, не могат да се намесват в българската история преди 1944 година. Част от която е животът, съдбата на гражданите, на хората, живеещи на територията на днешна Република Македония именно преди 1944 година.

Водещ: Извън историческите спорове, отново заявихме подкрепата си за евроинтеграцията на Западните Балкани, по-конкретно членството на Северна Македония в Европейския съюз (ЕС). Какво ще спечели България от още един съсед в Общността?

Александър Йорданов: България винаги е подкрепяла европейския път на Република Северна Македония и в по-леки, и в по-трудни времена. Това е национална политика. В нея има и исторически глас. Винаги сме искали ние българите, заедно с македонците, да живеем заедно. Заедното живеене днес ни го предлага ЕС. Именно той е организацията, която премахва границите между държавите. Аз съм убеден, че така ще стане в близко бъдеще и между България и Македония.

Големият проблем е, че подкрепяйки членството на държавата Република Северна Македония, ние категорично не можем да подкрепим продължаването на доктрината на антибългаризма в Република Македония. И това е много ясно записано в самите договори за членство в ЕС, в самия преговорен процес, който предстои по тези въпроси. Там ключов елемент е добросъседството, а добросъседството предполага  да няма неразбирателство именно по такива въпроси, по които ние с македонците за съжаление имаме неразбирателство.

Нашето неразбирателство с Република Северна Македония идва не от разминаване във факти, документи, които еднозначно показват истината, то идва от опита за политическа фалшификация на тези документи и тези факти, за тяхното изкривяване от гледна точка на определена идеология, която беше и антиевропейска. Много ясно трябва да се каже, че доктрината на македонизма, наложена в югославския период на Република Македония, когато тя беше социалистическа република в рамките на Югославия, тази доктрина на македонизма не е просто и само антибългарска, тя е и антиевропейска.

Така че Република Северна Македония не може да стане член на ЕС с антиевропейска идейна доктрина и обяснения за самата себе си. Македония трябва да се покаже такава, каквато е всяка друга европейска държава – със своя съвременна и европейска по дух история и разбиране за света, за човека, за региона. И с европейска интерпретация на своята история. Европейска интерпретация означава да не лъже и да не крие истината за историята. Аз ще ви дам много конкретен пример. Имах възможността да работя в архива на Македонската академия на науките и изкуствата.

И там попаднах на факта, че близо 70 години в този архив се укриват и не се публикуват едни стихотворения на известен македонски поет, млад човек, загинал трагично за съжаление през 1944 година. Не се публикуват, защото тези стихотворения еднозначно говорят, че този поет, когато ги е писал през 1943 година, е мислел за българите и македонците като за един народ. Не могат да се укриват такива факти. Забележете, това е само в една много тясна зона на литературната история.

В Македония хората например не са информирани какви огромни, колосални за времето си финансови средства България е инвестирала в периода 1941-1944 година, какви училища сме откривали, какви театри, пътища. Нима това би направил народ или държава, които мислят за македонците като за врагове? Естествено, че не. България го е правила, защото самото население тогава на тази територия се е мислело като част от българския народ. Това трябва да признаят днешните македонски политици, днешните македонски историци и днешните македонски ученици в училищата. Те трябва да признаят истината.

Водещ: Това ли е пътят към решаването на тези дълго трупани проблеми – единствено политическа воля?

Александър Йорданов: Единствено политическа воля, защото ние потъваме в като че ли в една спирала на малки договаряния, от които, ако тръгнем по този начин за всеки един да преговаряме, за всяка историческа личност, това ще отнеме не години, а десетилетия може би.

Тук трябва да се подчертае основното, че преди 1944 година е съществувало съзнание за общ народ. Включително тогава пред 1944 година дори представители на Комунистическата партия са мислели по този начин – като за общ народ, макар че след това в Македония се обръщат нещата, започват да говорят различно, антибългарски и така нататък.

Водещ: От съседна Северна Македония, поглед към друга тема. Президентът Румен Радев беше на посещение в Русия. Срещна се с руския си колега. Една от основните обсъждани теми разбира се беше „Южен поток“.

Чухме обаче разнопосочните мнения на двамата. Що се отнася до неосъществения проект, можем ли да говорим за ограничен суверенитет в рамките на ЕС, каквито бяха и думите на Путин?

Александър Йорданов: Владимир Путин е интересна политическа личност. Ние му отдаваме прекалено голямо значение, но истинското му място в историята ще стане ясно, след като вече не е президент на Русия така, както е изяснено и от самата руска историческа наука в десетилетията след разпадането на Съветския съюз и ролята на друга подобна личност в съветската история – личността на Йосиф Сталин.

Аз съм убеден, че мнението няма да е еднозначно и ще натежава дори негативното в оценката на този днешен руски политик. Определено съм на мнение, че това, което Владимир Путин е казала, че ние имаме ограничен суверенитет в ЕС, просто не е вярно. В ЕС България получи такива възможности, каквито дори и не сме сънували във времето, когато бяхме в рамките на така наречения Варшавски договор и в Съветското икономическо и политическо пространство.

И грях би взел на душата си всеки българин, ако това не го признае пред себе си особено пък тези българи, чиито деца свободно пътуват, или работят, или живеят вече в която и да си поискат държава в ЕС – нещо, което техните родители не са могли и да сънуват. Що се отнася до участието на Румен Радев в Икономическия форум в Санкт Петербург, лично за мен, без да претендирам, че съм специалист в темата на политическите отношения и търговски отношения и прочие, за мен това е едно абсолютно безсмислено и ненужно участие.

Ако се направи една рекапитулация на отношенията ни в миналото със Съветския съюз и след това с Русия, ще се види, че през последните 100 години, 1 век е това, ние нещо добро от Русия не сме видели. Ние сме видели единствено зависимост, зависимост и пак зависимост. Русия винаги е използвала икономическия лост на своите суровини: на петрола и на газа, за оказване на политически натиск и контрол върху държавите, с които търгува. Разбира се тя не може да окаже политически натиск на Германия, не може да окаже политически натиск реално на Полша, но използва най-често такива държави като България и се опитва да влияе в тях чрез факта, че притежава определени природни богатства, защото руските политици практически друг лост за влияние нямат.

Те друго не могат да предложат на България: нито модерни технологии, нито някакви нови ценности, идеи, някакви възгледи за бъдещето на света, което да впечатли българския народ. Но спекулират с тези дадени им от Господ природни суровини. И тук е важно да се разбира, че тази идея за „Руски поток“, сега се нарича „Турски“, а по-рано беше „Южен поток“, отново е спекулативна политическа идея. Вярно, това е един икономически проект, но зад този икономически проект стои голяма политическа спекулация.

Той цели да заобиколи държавата Украйна, с която Русия очевидно е в лоши отношения, а е в лоши отношения, защото Русия нападна тази държава, окупира нейни територии и Русия спрямо Украйна се явява държава-агресор. Това е неприемливо от Европейския съюз, неприемливо е от всички демократични държави по света. Затова и те наложиха санкции на Русия и продължават да ги налагат. Аз съм убеден, че още новият Европейски парламент, който ще започне работа на 2 юли, дали първия месец, дали втория, но още може би през есента ще увеличи или ще разшири санкциите за Русия. И в този именно контекст, отиването на Румен Радев на този икономически форум за мен беше абсолютно безполезно. И вие ще се убедите сама, ако щете след една година да ми се обадите отново по това време и тогава да разговаряме кои от поканените на този икономически форум в Санкт Петербург инвеститори са пристигнали през тази година в България, откакто той ги е поканил, отсега ви казвам, че няма да има и един такъв инвеститор.

Водещ: Добре, обаче някои анализатори смятат, че България е причината за провала на бившия проект „Южен поток“. Не беше ли обречен той от самото начало, заради условията, които се поставиха тогава? И изобщо губи ли страната ни от този нереализиран проект?

Александър Йорданов: България никога не губи, когато стои по-далеч от Русия. България губи, когато стои близо до Русия. Когато бяхме най-близко до Русия, в рамките на Варшавския договор и съветското икономическо и политическо пространство България загуби най-много. И именно затова 1989 година самото ръководство на БКП призна, че България се намира в икономическа катастрофа и именно заради това започнахме демократичните промени. Та нали ако ние бяхме се развивали добре и успешно в рамките на това руско икономическо, съветско, пространство, то тогава защо трябваше да променяме политическата си система, да има демокрация, многопартийна система?

Но вие ще кажете например, че сега Русия е друга, тя е променена. Е, кое точно в нея е променено, питам аз, когато това е очевидно държава, която иска да възроди онези най-добри според нея практики от съветското си и от имперското си минало? Но най-добрите съветски имперски практики за Русия, исторически доказано е, че са най-вредни за България. И този „Южен поток“, нека да отворим архивите и да видим, че той бе спрян от самата Русия, защото той изглеждаше неосъществим от руска гледна точка. Имаше много показателно изказване на Владимир Путин преди години, именно когато се спря „Южен поток“, че той – Владимир Путин, е наредил спирането на „Южен поток“.

И това сега той се прави може би, че го е забравил, сега говори точно обратното, но обръщам внимание, че винаги руските политици говорят взаимно изключващи се тези и това е част от тяхното политическо поведение за дезинформация в самата руска среда. Сега целят да направят едно престъпление, да удушат, да убият, да смачкат икономически съседната на тях държава, с която до вчера са били заедно в една държава, а именно Украйна, и за целта правят този заобикалящ тази територия т.нар. по-рано „Южен поток“, а сега наречен „Турски поток“. Защо е опасен срещу България този „Турски поток“? Защото той отново пренася същата руска газ и поставя в този смисъл зависимостта на България към руската газ. Освен това обаче остава зависимостта ни от Русия, от руската газ. Ние влизаме в една игра, която цели да удари и една приятелска нам държава, каквато е Украйна. И България като една европейска държава, и България със своята хилядолетна история, култура, традиция, опит и всичко, не може да участва в подобни руски игри. И който български политик влиза в тези игри, той всъщност осъществява антибългарски действия, той върви срещу интересите на България.

Водещ: Извън енергийни проекти, историческа обремененост, санкции, ангажимент към Европейския съюз, не е ли необходимо поне стратегическо партньорство с Русия в някоя сфера?

Александър Йорданов: Какво трябва да бъде общуването ни с Русия е казано многократно от редица политици. Аз само ще повторя формулата, която много често използваше предишният български президент Росен Плевнелиев. Той многократно и в България, а и на форуми в чужбина, а и при срещи с руската страна, подчертаваше необходимостта от равнопоставеност в отношенията с Русия. И това е ключовият въпрос.

Аз съм забелязал, а и много други анализатори, че онези държави, които държат на своето национално самочувствие на своите национални интереси и които, образно казано, не предават тези интереси за къшей хляб от Русия, с тях руската страна се отнася с по-голямо уважение. Русия днес се отнася с много по-голямо уважение към Полша, отколкото към България, защото поляците знаят как да кажат „не“ на Русия по един или друг въпрос, както например сега казват „не“ на т.нар. „Северен поток“.

Русия не уважава България, именно защото българите не се научихме да казваме „не“ на Русия. Равнопоставени интереси означава, че България трябва да си гледа своя европейски интерес, да става все по-европейска държава, а Русия да си гледа също своите интереси. Ако някъде тези интереси се пресичат, да, тогава нека да работим. В случая с газа какъв е реално проблемът? Ние трябва да намерим начина, по който да диверсифицираме доставките на газ както за България, така и през България за Европа. Тоест да има други източници, от които получаваме газ. В момента обаче 98% от доставките на газ в България са от руски газ. Дали той ще поскъпва по петролопровода от Украйна, както е сега и както е било десетилетия, или ще преминава през Турция, той е все същият газ. Тоест тук нямаме политика на диверсификация, нямаме и политика на равнопоставени отношения с Русия.

То и затова всички анализатори изтъкват и са прави, разбира се, че Русия, ползвайки това монополно положение спрямо България, ни налага едни твърде високи цени на доставките на газ – такива, каквито тя не си позволява да предложи на Полша, на Унгария, на Германия и т.н. Следователно руснаците нямат към нас равнопоставено отношение.

А щом те нямат към нас равнопоставено отношение, няма логика ние да приемаме това тяхно отношение. Ние трябва да изравним отношенията си с тях. Впрочем, когато 1989 – 1990 година, аз бях във Великото Народно събрание тогава, направихме рекапитулация, теглихме калема, образно казано, на двустранните българо-съветски тогава отношения в икономическата и търговската сфера, се оказа, че практически България през целия период на съществуването на тези отношения, от 1945 година, ние сме дотирали, ние сме дофинансирали Съветския съюз, а не обратно, както ни се внушаваше, че едва ли не Съветският съюз е помагал на България. Истината е, че България стигна 1989 година толкова бедна и катастрофирала, в резултат на тоталната си зависимост тогава от Съветския съюз.

Всички останали държави, които имаха по-малка зависимост от Русия в този период, по-лесно се оправиха, по-лесно осъществиха прехода към демокрация и пазарна икономика, и в момента се развиват отново по-добре от нас. Трябва да се научим да говорим истината за отношенията ни с Русия. Русия не ни е нито майка, нито баща, нито ние сме нейни деца. Ние трябва да имаме национално самочувствие като древна държава, по-древна от самата Русия, държава, която има право на свое абсолютно самостоятелно развитие и това трябва да бъде нашата национална политика и стратегия.

Водещ: Докато сме на тема сметки и плащания, поглед и към друг широко дискутиран въпрос. Какво би донесло евентуалното реализиране на проекта АЕЦ „Белене“ на български данъкоплатец? Знаем, това е основният довод, че там са вложени много пари на данъкоплатците. Чухме и президента, според него проектът е неизбежен. Необходим ли е обаче?

Александър Йорданов: Аз съм категоричен противник на реализацията на проекта АЕЦ „Белене“. За 7 милиона население на България, ние сме население, което е колкото един град. Не знам колко население има Лондон, но може би сме като един град Лондон всички българи. Аз не знам Лондон да има две атомни електроцентрали.

Ние имаме една атомна електроцентрала, трябва да я поддържаме и прочие, тя вече е факт. Но втора атомна електроцентрала, при това с физически, а сигурно и морално остарели руски реактори, е голяма опасност изобщо за съществуването ни като народ. Тук не става дума дори за икономически ползи или не. Сериозни икономисти вече доказаха, че ако има втора атомна електроцентрала, цената на електричеството, на тока за българския потребител няма да стане по-ниска. Напротив, тя ще се увеличи. И те го доказват с аргументите на икономическата наука.

Аз обаче говоря за други аргументи, за човешките аргументи. Аз говоря за това, че мъртвата зона около Чернобил е 250 км. Очертайте една окръжност от 250 км около Белене и вие ще видите, че в тази мъртва зона ще попадне град Велико Търново, Ловеч, Плевен, Русе – един огромен район на България. А винаги в една атомна електроцентрала може да се случи най-лошото. То не е казано, че ще се случи днес, утре, в други ден, но по принцип може да се случи.

И след като сме вече във век, в който има алтернативни източници на енергия, какъв ни е на нас, българите – тези 7 милиона души, проблемът, та ни трябва втора атомна електроцентрала? Ами да я направят тази втора атомна електроцентрала, да я изпратят в Казахстан – там, където е пустиня може би, където има нужда от електричество от други източници, защото може би нямат вятър, нямат реки и прочие. Това е един абсолютно ненужен проект, а освен това времето доказа, че това е един корупционен проект. Много хора са се облажили от корупцията около този проект. И ние като граждани, като българи, това не можем да го позволяваме вечно – една шепа хора у нас да се облагодетелстват от контактите си и връзките си с Русия от едни или други такива сфери.

Водещ: Извън моралните икономически доводи, очаквате ли обаче да видим 2020 година един сериозен наплив на инвеститори към този проект?

Александър Йорданов: Не, не очаквам. Аз мисля, че хората не са така глупави. Освен това ние имаме решение, доколкото си спомням, на българския парламент и на правителството, че не трябва България да има държавно участие в този проект, че не трябва да даваме държавни гаранции за този проект. Следователно трябва да се намери, образно казано, един будала, който да инвестира своите милиарди и да чака след това 50 години да си възвърне инвестицията. Само че през тези 50 години може да се случи български Чернобил. И с каква лека ръка ние ще пуснем някакъв просто инвеститор, който се появи неизвестно откъде?

Ние нямаме ли отговорност към бъдещето на България, към бъдещето на децата си и т.н.? В България има огромно количество на възможности за електроенергия, те са такива, че могат да поемат не 7-милионна България, а 70-милионна България. И последен пример ще ви дам. Случайно ли е, че една толкова развита икономически, промишлено, във всяка една сфера държава с огромни производствени мощности, каквато е Германия, се отказва от атомната енергия за такива цели, от атомните електроцентрали. Нека си зададем въпроса защо германците, от които по много други въпроси се учим, защо германците, чиито автомобили караме по нашите пътища, са се отказали от строеж на атомни електроцентрали а ние сме готови да се забием с още една такава?

Това е абсолютна грешка и аз тук не мога да приема и политиката на правителството в това отношение. Смятам, че определени хора в правителството лобират не за българските, а за руските интереси. Но така не може. И това нещо на тази истерия, на тази криза, трябва да се сложи веднъж и завинаги край.

Водещ: С поглед към новата ви роля в следващия Европейски парламент, кои ще бъдат вашите лични каузи там?

Александър Йорданов: Аз съм казвал многократно, че съм противник на това българските евродепутати да разиграват лични каузи. Ние трябва да се научим като българи да бъдем екип, отбор. И за мен това е най-важно – дали тези стари, сега има и нови евродепутати, ще можем да защитаваме заедно общи каузи, общи интереси. Но те наистина да бъдат български интереси, а не да бъдат прекарани през български евродепутати чужди интереси, примерно руски интереси, но прекарани през български евродепутати. Точно това нещо аз ще следя да не се случва. Разбира се, парламентът още дори не е конституиран.

Това ще стане на 2 юли в Страсбург. След това предстои избор на ръководства именно на парламента, предстои избор на ръководства на другите европейски институции, най-важният избор също предстои на председател Европейската комисия. Ние членовете на ЕНП, имаме своята позиция, взехме своето решение миналата седмица в Брюксел и то е единодушно, че наш кандидат за поста председател на Европейската комисия ще бъде християндемократът от Германия господин Манфред Вебер. Тук е важно да изтъкна, че когато той взе думата да говори и да представи своите виждания като председател на парламентарната група на ЕНП, той постави няколко акцента, два от които според мен ми се виждат много ценни и важни да се кажат в България.

Първо, това е да се ориентираме като граждани на Европа, като народи, като държави, към бъдещето – как искаме да изглежда за нас, за децата ни, за внуците това бъдеще? Какъв свят ще им оставим да живеят? И дали това ще бъде свят, в който европейците ще определят правилата, или други държави, извън Европа, ще ни налагат своите правила, включително и технологии, и разбирания за света? И Манфред Вебер защитава именно тезата, че европейците, трябва да определяме и в бъдеще правилата на света, защото нашият опит, нашите разбирания са добри за целия свят. И второто, което той подчерта, е, че наистина националната гордост – това, което в България винаги се е подчертавало – че ние трябва да си останем българи, че нашето национално самочувствие, нашата национална история не трябва да се губи, но тази наша национална гордост и националната гордост на всички останали европейски държави, трябва да се съчетава със съзнанието ни, че сме заедно всички граждани на една обединена Европа. И това се нарича именно съзнанието ни за общите европейски ценности. Защото Европа не е само въпрос на политическо договаряне между държавите, които са решили просто да се обединят в един съюз, тя е въпрос на общо културно съзнание, което започва още от античната цивилизация, минава през християнската цивилизация на Средновековието, през просвещението, Ренесанса преди това, просвещението и достига до модерните времена. Това е огромен културно-цивилизационен опит, който е в основата на това да се съберем заедно в Европейския съюз. Предстоят именно такива избирания на ръководства на Европейския съюз, на формиране на парламентарните комисии, там сигурно ще има спорове, дебати кой в коя комисия ще попадне и какво ще работи.

Лично аз съм посочил, че желая да работя в комисията по външна политика, дори ако искате само заради това, че мога да бъда по някакъв начин полезен на България там, в Европейския парламент, с моята експертиза специално по отношение на Западните Балкани и конкретно на Република Северна Македония. Искрено желая в този мандат на Европейския парламент, в тези пет години, да започне преговори за членство, а защо не и да стане член в рамките на тези пет години на Европейския съюз? Разбира се, както казах, аз ще се опитвам да помагам във всяка друга сфера, в която е необходим моят глас или моето мнение и няма да поставям никаква бариера между себе си и останалите евродепутати, независимо от коя парламентарна група са те.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА

Share

Единството, вдъхновението и надеждата са основа на листата №12

Председателят на СДС-Варна, д-р Янко Станев пред „Днес+”

– Д-р Станев, какво е политическото послание на СДС-Варна, за евроизбори 2019?

– Аз мисля, че това не са избори за слава, а избори за свободата. За Европа и за свободата.Това е убеждението на СДС-Варна. Радваме се, че „Движение Гергьовден”, Съюзът „ДВ на репресираните” са с общи позиции и тук, във Варна, работим заедно. Това е дори разширяване на формата Европейска народна партия /ЕНП/. 

– Как въздейства моделът ЕНП на избирателите според Вас?

– Единството, вдъхновението и надеждата са основа на тази коалиция ГЕРБ-СДС и колегите, които се присъединиха към нас, това се чувства и сред членовете, и сред симпатизантите. Това е правилният политически път, особено за евроизбори. 

– Има сериозен опит за компроматна атака срещу десницата?

– От компромати рано или късно ще си изпатят тези, които ги правят. Тази вербална, пасивна, активна и всякаква агресия не e европоведение, а евроПАДЕНИЕ. Друг е въпросът, че грешките трябва да се отчитат и да има ефективност при понататъшните управленски решения. Мисля, че политическата класа в България вече е узряла за това, че смяна на модела на живот в страната трябва да има. Това е пътят, по който трябва да се върви напред. Всички мерки за повишаване на доходите на българите са добри. Всички мерки против т.нар. корупция (но не помпозни и илюстративни, а реални и многомащабни), както и срещу другите порочни модели, пречещи за повишаване на доходите, трябва да бъдат достатъчно ефективни. Всичко, което е добро за обикновения българин, трябва да се реализира, а всичко, което не е добро – да отпадне. Това е и задачата на депутатите от Република България в Европейския парламент. 

– Смятате ли, че всички кандидати от листата на ГЕРБ-СДС са готови за този път?

– Мога да ви гарантирам, че всички кандидати в листата на ГЕРБ-СДС и партньорите им са готови за защита на интересите на българските граждани и на Република България в Европарламента. Абсолютно готови. Не се интересувам от частичните вътрешни резултати, а само от крайния резултат на ЕНП-коалицията. Разбира се, че всеки има право на избор, всеки има избор да ползва преференция, и активност в други аспекти. Това е дясното мислене. Но ние в СДС-Варна, сме за стабилността на големия проект ГЕРБ-СДС и формата ЕНП и партньори.

Share

Честит ден на духовността

И ний сме дали нещо на света,

На вси славяни книга да четат!

Честит празник на писмеността, на просветата и на духовността!

Днес България почита делото на Светите братя Кирил и Методий, на всички просветители, на българските учители, на хората на духа, без чиито подвиг нямаше да се съхраним като народ.

Бъдете преблагословени!

Ръководство на СДС Варна

Share

Само силен десен съюз може да доведе до победата на евроизборите

Ирина Делчева, областен координатор на „Движение Гергьовден” във Варна

– Г-жо Делчева, защо предпочетохте да сте част от съюза на ГЕРБ и СДС в евроизборите, след като социолози дълго време прогнозираха преднина на БСП?

– ПП „Движение Гергьовден” е създадена и работи повече от 22 г. начело с нейния почетен председател Любен Дилов -син. Връзката и със СДС е още от 2005 г., когато двете партии заедно, обединени в съюза ОДС, участваха в 40-то Народно събрание. Решението за подкрепа на съюза ГЕРБ-СДС за евроизборите 2019 е взето като национално решение на партията. Освен това на варненска територия нямаме причина ние да не работим заедно и да не подкрепим общата листа на двете десни партии ГЕРБ-СДС. Листата с номер 12 в интегралната бюлетина е с най-изявени имена, с най-подготвените кадри, доказали се в евроструктурите с компетентност и отдаденост на важни за България и за Европа каузи. Убедена съм, че всички депутати от тази листа като част от ЕНП ще работят, за да няма Европа на две скорости, за преодоляване на неравенствата, за единни стандарти в целия ЕС.

– Как оценявате сътрудничеството във Варна на СДС, „Движение Гергьовден” и Съюз „ДВ на репресираните” за вота на 26 май?

Чудесна колаборация между местните структури на партиите, стройна координация по районните щабове и в общинския предизборен щаб. Реализирахме много общи инициативи, включително и срещата на 18 май с двамата кандидати на СДС в общата листа с ГЕРБ г-н Александър Йорданов и организационния секретар на СДС Илия Лазаров. Активистите на „Гергьовден” и нашите симпатизанти, районните ни отговорници работят много координирано с актива на СДС и са ангажирани пряко с предизборната кампания.

– Защо според Вас е толкова важно да се гласува за Европейски парламент?

Защото всички ние, отговорните десни хора знаем, че възможностите, които дава Европа както за регионите, така и за секторните политики на страната, са жизнено важни за нас като една от най-новите членки на съюза. Всички варненци виждаме каква е промяната на града ни в последните години, и каква огромна част от тази промяна беше постигната с подкрепата на европейски програми и проекти. 
Наред с това Европа е пред едно от най-сериозните си изпитания може би от самото си създаване – дезинтеграционните процеси, довели до Брекзит, както и заради възхода на популистки и националистически партии и движения.

– Този десен проект ГЕРБ-СДС-„Движение Гергьовден”- Съюз”ДВ на репресираните” носи ли потенциал за бъдещи общи действия?

Да, виждам в него потенциал за сътрудничество, а може би дори и коалиционен съюз за предстоящите през есента местни избори. Аргументи за това са в общите ценности, идеи и възгледи между тези десни партии. На второ място – в най новата ни история, в историята на прехода, стабилността и най-значимите успехи на страната са били в периоди, в които управляват съюзи от десни партии а не еднолично партийно управление. И не на последно място – аргумент за дясно обединение е реваншизмът и агресивността на партийното ръководство на БСП. В Гергьовден мислим, че само силен десен съюз може да спре похода на БСП към власта в страната и в Европа.

Share

В евролистата на ГЕРБ и СДС са най-достойните кандидати

Кольо Петков е председател на варненския „Съюз ДВ на репресираните”, който е част от десния съюз между ГЕРБ и СДС на изборите за Европейски парламент.

– Г-н Петков, защо вашият съюз избра партньорство със СДС и ГЕРБ в Евроизборите?

– Защото ние сме едни от създателите на БЗНС „Никола Петков” и Съюза на репресираните в България от началото на демократичните процеси, със СДС изповядваме едни и същи ценности, съвместно със СДС продължихме заедно да работим за демократичните промени към по-добра, по-справедлива и просперираща България. Сега този наш съвместен проект искаме да намери продължение в изборите за Европейски парламент, след като създадохме необходимата организация и структури във Варна и страната. Считаме, че обединени – ГЕРБ, СДС, нашия Съюз „ДВ на репресираните” и „Движение Гергьовден”, ще постигнем по-добри резултати и ще изпратим достойните хора, достойни представители на десницата, които да са част от ЕНП. На кандидатите в листата ГЕРБ-СДС разчитаме да осъществят нашите представи за силна България в обединена Европа, да допринесат за нашите идеи за промяна на благосъстоянието на българите. 

– Защо липсва дебатът за Европа и откровените лъжи от страна на основния опонент БСП?

– Кампанията е груба, тъй като много от включените в листата на БСП за евродепутати са лица, които не бива да бъдат допускани въобще като кандидати, след като вече са показали със своите действия, че работата им е пагубна за страната ни. Повечето от тях преследват личния си интерес, реваншизъм и т.н, без да допринасят за интеграцията на България в Европа. Мнозинството от гласоподавателите желаят промените, които трябва да настъпят и в страната, и в ЕС, като определят, че пътят, който трябва да вървим, е да променим първо всички правила и норми в България, за да бъдем достоен член на ЕС, да искаме това, което ни се полага като народ и да се слеем в общото европейско семейство. 

– Каква е оценката Ви за сътруднчеството във Варна между СДС, „Движение Гергьовден” и Съюз „ДВ на репресираните?
– Това е едно добро начало, което трябва да се развие и с общи усилия да постигнем по-добри резултати на 26 май. Като десни формации имаме общи възгледи, преследваме едни и същи цели, не спорим по средствата, с които да ги осъществим. Смятаме, че нашите кандидати са най-достойни и ще защитят интересите на цялото общество и на варненци в частност.

Share
Председателят на предизборния щаб на СДС-Варна /в средата/, с водещия кандидат на Европейската народна партия (ЕНП) за председателския пост на Европейската комисия Манфред Вебер във Виена

Камен Харизанов: Не е трудно за СДС-Варна, да държи високо предизборно темпо

Камен Харизанов е председател на предизборния щаб на СДС за предстоящите на 26 май избори за Европейски парламент, в които СДС участва в обща листа с ГЕРБ. На 33.г. е., от години членува във варненската младежка организация на СДС, член е на Контролния съвет на синята партия. В навечерието на самия изборен ден разговаряме за характера на кампанията и иакви са очакванията на варненските седесари дза представянето на десния съюз ГЕРБ-СДС на предстоящия вот.

– Г-н Харизанов, областният съвет обяви преди дни , че на финалната права до 26 май СДС минава на високи обороти. Какво означава това за предизборния щаб и за щабовте в петте раойона на Варна?

– Темпото е високо от самото начало на кампанията. СДС във Варна по дефиниция работи много мобилизирано, хората имат опит и са мотивирани, както в изборни кампании, така и във времето между избори. Истинската работа е всъщност е именно във времето между едни и други избори. Затова в организационния живот в структурите по места няма паузи, отпуск или периоди на безвремие. Събираме се и по политически поводи, и като инициативи, посветени на годишнини, и просто като единомишленици. Така че е много лесно да вдигнем обороти. Дори не се налага специална инструкция – седесарите във Варна знаят, могат и го правят. Правят го всеотдайно, обединени от това, което ги е събрало още в началото на прехода, което не е угаснало и до днес, и което всъщност е съдържанието зад трите букви и лъвчето със знака „виктори”. Това създаде условия и за изключително тясното сътрудничество между варненските организации на СДС с „Движение Гергьовден” и със Съюза „ДВ на репресираните”. Техни представители са част от състава на всички щабове и работят съвместно с нашите хора много активно. В хода на кампанията ни към нас се присъединиха и много доброволци, което е сигурен белег, че хората се доверяват на СДС и на нашите партньори от Гергьовден и от Съюза на репресираните.

– Вие сте млад човек, важно ли е за Вашето поколение каква ще е Европа в следващите десетилетия.

– Точно за нас е най-важно, защото това ще е бъдещето за нашите деца. Родителите ни изнесоха на плещите си тежестта на прехода, повечето от тях избраха да останат тук и да осъществят представите си за свободна и демократична България. Но не и децата им. Много мои връстници направиха друг избор – заминаха да учат в чужбина и намериха реализация там. Те избраха Европа в буквалния смисъл – работят, създават семейства в развитите европейски страни. Аз и по-голяма част от моите , колеги оценяваме шансовете, които имаме тук, в България, като част от ЕС. Наша е отговорността страната ни да е равноправен член на съюза, с реален принос за укрепването и консолидацията му, за преодоляване на центробежните и дезинтеграционни процеси. Имаме много работа към тази цел, имаме предизвикателства. Но си струва. 
Аз не споделям всеобщата мантра, че младите не се интересуват от политика, че се отегчават или че не им се занимава с това. Хората от моето поколение пораснахме, имаме семейства и осъзнахме, че дори да не ни интересува политиката, тя се интересува от нас. Политиката е не само на телевизора, а в ежедневието ни – в улиците, по които ходим, в детските градини, в училищата, в начина по който работим и по който почиваме, в здравеопазването, в достойните старини на нашите баби и дядовци. Затова и една от целите в кампанията ни е да се срещнем с възможно най-голям брой хора, да чуем мнения, проблеми, за да търсим заедно решения и то дори такива, свързани с участието в европейските структури.
Осъзнахме, че участието ни в това е начинът да не прекъсваме връзката с връстниците ни зад граница, а може би на свой ред да успеем да задържим децата си в България. Възможно е, единствено ако измерваме амбициите си не само с героичното си минало, а с напредналото настояще на нашите европейски връстници.

– По пътя към подобни цели обаче неизбежно идва сравнението между доходите у нас и в развитите европейски страни.
– Безспорно. Преди доста време СДС формулира като основна своя цел повишаване доходите на гражданите. Ние приехме за наша нова кауза „ Българите – европейски граждани с европейски доходи“. След като България изпълни всички политически критерии за влизането в НАТО и ЕС, след като държавната собственост бе трансформирана в частна, която е основата за развитието на пазарната икономика, логично е да си поставим за цел повишаване жизнения стандарт на българските граждани. Не бива да се учудвате, че една дясна формация, каквато е СДС, говори за доходи, защото, за да има просперитет на икономиката, е необходимо да имаме достатъчно квалифицирани и удовлетворени от своето възнаграждение граждани.Аз лично смятам, че в предстоящия мандат на дясната коалиция ГЕРБ-СДС в Европарламента като част от ЕНП тази разлика в доходите на българите и останалите европейци значително ще се редуцира.

Share

Как можем да догоним средноевропейските доходи

На последната си конференция СДС формулира като основна своя цел повишаване доходите на гражданите. Ние приехме за наша нова кауза „ Българите – европейски граждани с европейски доходи“. След като България изпълни всички политически критерии за влизането в НАТО и ЕС, след като държавната собственост бе трансформирана в частна, която е основата за развитието на пазарната икономика, логично е да си поставим за цел повишаване жизнения стандарт на българските граждани. Не бива да се учудвате, че една дясна формация, каквато е СДС, говори за доходи, защото, за да има просперитет на икономиката, е необходимо да имаме достатъчно квалифицирани и удовлетворени от своето възнаграждение граждани.

Говорейки за доходи, трябва да имаме предвид обаче и базата, от която тръгна България. А тя е не само най-ниската, в сравнение с останалите европейски държави, но бих казал, че беше почти нулева. След разрухата, която ни остави кабинетът на Жан Виденов, доходите бяха рекордно ниски – 3-4 долара пенсии, а заплатите 8-10 долара.

Да се надгражда от тази база не бе никак лесно, без значение дали правителствата, които управляваха оттогава досега, бяха десни или леви. Освен сривът при пенсиите и заплатите, по-голямата щета беше сривът на цялата икономика. На практика България разполагаше с едни остарели енергоемки мощности, които работеха неефективно, бълваха некачествена продукция, за която нямаше пазари и трупаха загуби ежедневно. Нямаше никакви наченки на пазарна икономика, а на входа и изхода на предприятията бяха застанали приближени до властта фирми, които по т.нар. система „паяк“, допълнително ги източваха.

Когато десницата пое управлението на България, след Виденовата катастрофа, и си постави като основна задача влизането в Европейския съюз, следваха логичните стъпки за приватизация на държавните активи. Това беше важна предпоставка за налагането на пазарната икономика – неотменимо условие за кандидатстването в ЕС.

Разбира се, не всички нови собственици успяха да съхранят и развият приватизираните предприятия, защото не бяха най-добре подготвени или бяха лоши стопани. Да не забравяме, че голяма част от предприятията бяха морално остарели и имаха нужда от преоборудване, а старите непретенциозни пазари, изчезнаха след разпада на СИВ. Всичко това доведе до забавен растеж на БВП.

А от размера и ръста на БВП зависят до голяма степен размерът и ръстът на доходите.

Друг фактор, който влияе на ръста на БВП и на доходите, е производителността на труда, която и тогава, и днес, е най-ниската в рамките на ЕС.

Азбучна истина е, че високи заплати има в държавите с висок БВП на глава от населението. България за съжаление е на последно място по доходи, но е с най-висок темп на нарастване на работната заплата, в сравнение с всички европейски страни. Тази тенденция трябва да се запази, за да можем в обозримо бъдеще да догонваме средноевропейските доходи.

Повишаването на доходите обаче не става с магическа пръчка, затова е необходим по-висок годишен икономически растеж ( в рамките на поне 5-6 процента), за да има постепенно догонване на средноевропейските доходи.

СДС приема, че трябва да се търси съгласие между политическите сили за удвояване на БВП в периода на следващите 10 години. Това е постижима цел и една от предпоставките за увеличаване на доходите на българските граждани. Увеличаването на БВП ще даде възможност размерът на републиканския бюджет да бъде намален в рамките на 37-38 процента от БВП. Намаляването само с 1 процент на средствата, заделени за Републиканския бюджет, би оставило в гражданите и фирмите допълнително около 1 млрд. лева. Това е още един способ за увеличаване доходите на българите.

Освен това, България трябва да направи всичко възможно за по-скорошното ни приемане в Еврозоната, защото основният ни търговски партньор е Европейският съюз, а огромна част от младите ни и предприемчиви хора работят в Западна Европа и подпомагат близките си в България с изкараните в европейски държави средства в евро. Над близо 1 млрд. евро годишно губят гражданите и фирмите (семейни, малки, средни и големи ), от смяната от евро в левове и обратно – от търговската си дейност и средствата, които получават близките на работещите от чужбина.

Ако обобщим: повишаване на доходите не може да има без ръст на икономиката. Икономика, икономика и пак икономика, а не повече държава, както проповядват социалистите в тяхната „Визия за България“. Защото повече държава означава изземване на по-голям процент от работещите и харчене на тези средства през републиканския бюджет, а да не забравяме, че едно от важните предизвикателства пред България сега, е не просто да задържим работната ръка у нас, но и да върнем нашите сънародници, особено квалифицираните.

Крайната цел е увеличаване ръста на икономиката, на БВП, а не на данъците и процента, който преразпределяме.

Автор: Румен Христов, председател на СДС

Share

Сайтът използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките

Политика относно "бисквитките" ("cookies")
Cookies и как ги използваме
Тези правила описват как използваме Cookies и подобни на тях файлове и технологии в своите уебсайтове, напр. Local Shared Objects, известни и като "Flash cookies", web beacons и т.н. Ние ги наричаме с общото наименование "Cookies". Ако посетите нашите уебсайтове и настройките на браузъра ви приемат "Cookies", ние считаме, че приемате да използваме "Cookies“.
Какво представляват "Cookies" и как работят те?
"Cookies" са малки файлове, които се изпращат до компютъра ви от уебсайтовете, които посещавате, и се съхраняват на него. "Cookies" се съхраняват във файловата директория на браузъра ви. Следващия път, когато посетите същия сайт, браузърът прочита "Cookie" и предава информацията на уебсайта или елемента, който първоначално е задал "Cookie". За да научите повече за тези технологии и как работят те, моля, посетете например сайта allaboutcookies.org.
Защо използваме Cookies?
Използваме Cookies в сайта, за да ви осигурим по-лесна работа. В следващия раздел ще можете да прегледате своите опции за управление на Cookies.
Основни функции
Тези Cookies са от съществено значение за функционирането на нашия уебсайт и ключови за улесняването на работата ви с тях. Можете да навигирате без прекъсвания, тъй като ще бъдат запомнени например избраните от вас език и държава, а удостоверяването за някои части от домейна ще бъде запазено.
Подобряване на сайта
Тези Cookies ни позволяват да подобряваме своите уебсайтове, като събират информация за това, как се използват те. Ние анализираме данни, за да установим например броя на уникалните потребители, четящи дадена статия (за да знаем кои материали са популярни), или дали даден видеофайл е бил изгледан докрай или само до средата. Също така се интересуваме къде се получава достъп до нашето съдържание, за да знаем как да организираме сайтовете си за оптимално удобство на потребителя. Броим кликванията върху "Like" и "Tweet" и следим какво съдържание от сайтовете ни е било споделяно или използвано като препратка.
Персонализация Тези Cookies ни помагат да направим съдържанието възможно най- персонализирано, като например ви показваме целеви банери или подходящи препоръки. Проучваме какъв тип препращане е било използвано, за да бъдат достигнати нашите сайтове, например имейл кампания или връзка от препращащ сайт, така че да изчислим ефективността на своите промоции и рекламни кампании.

Как мога да управлявам Cookies? Можете да прегледате наличните опции за управление на Cookies в своя браузър. Браузърът може да бъде използван за управление на Cookies, свързани с основни функции, подобряване на сайта, персонализация и рекламиране.

Различните браузъри използват различни
начини за деактивиране на Cookies, но обикновено те се намират в менюто Tools или Options. Можете да прегледате и менюто за помощ на браузъра си. Освен че управляват Cookies, браузърите обикновено ви позволяват да контролирате файлове, подобни на Cookies, например Local Shared Objects, като активирате режима за поверителност на браузъра си.
Колко време пазим информацията? Това зависи от типа на Cookies. Валидността на сесийните Cookies изтича, когато затворите браузъра. Постоянните Cookies, включително Local Shared Objects (“Flash cookies"), обикновено са с валидност от два месеца до няколко години.
Възможно е деактивирането на Cookies да ви попречи да използвате определени зони от уебсайта. Ако изтриете своите Cookies от браузъра, възможно е да се наложи да преинсталирате Cookies за отказване.

Ако имате въпроси може да се свържете с нас на e-mail:
office@sdsvarna.net,Адрес:Варна, бул. "Княз Борис I" 46,Тел:052 600 665

Затвори