Категория: Новини

Румен Христов: Мярката 60/40 е работеща, трябва да се случи час по-скоро

Тристранният съвет не постигна споразумение за проекта за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели – схемата 60/40. 

Дебатът, който днес беше 3 часа, продължава и утре. Но голяма част от работодателите продължават да настояват не за финансова помощ от държавата, а за данъчна ваканция.

„СДС, като партията, положила основите на пазарната икономика, винаги е отстоявала тезата за липса на бюджетен дефицит или той да бъде много малък, или балансиран бюджет. Както и за малък размер на дълга спрямо БВП. Все мерки, които са десни и които СДС са отстоявали“, каза председателят на СДС Румен Христов в предаването „Денят ON AIR“.

Той посочи, че ситуацията с коронавируса е изключително напрегната, а икономиката е напът е да се счупи в европейски и световен мащаб.

„Ние сме предложили 5-6 мерки, част от тях бяха предложени и от правителството. Предложението за поемане на разходите за заплатите на работниците въз основа на осигурителния доход за месец януари – това е работеща мярка, която трябва да се случи час по-скоро. Надявам се в рамките на няколко дни да стане. Нашето предложение е да работи в рамките на 3 месеца, защото най-вероятно толкова ще бъдат необходими минимум“, коментира той пред Bulgaria ON AIR.Румен Христов е категоричен че тази мярка трябва да бъде разглеждана в две посоки.

„Първо да се търси възможност тези, които вече са затворили и не могат да работят, да получат подкрепа и обезщетение. И на второ място – фирмите, които работят, малки и средни фирми, които са гръбнака на нашата страна, час по-скоро да стигне до тях. Спорът дали да превеждат директно на работодателите или на работниците трябва да се реши“, каза още лидерът на СДС.

Той посочи, че това, което е обявила България, че дава до този момент, не е малко, а и не бива да прекаляваме с исканията си.

„Да се намери баланс и диалог с банките. Това е изключително важно не за бизнеса, но и за българските граждани“, допълни Румен Христов.

Вижте целия разговор във видеото.

Share

Д-р Антон Койчев: Мерките на кризисния щаб са адекватни. Така ще избегнем удара върху здравната сист

„Мерките на кризисния щаб са адекватни. Така ще избегнем удара върху здравната система.
Болниците ни имат капацитета да се справят с епидемията, ако кривата се движи с тази скорост и се спазват взетите мерки“, заяви д-р Антон Койчев, председател на Комисията по здравеопазване и социална политика в Общинския съвет в София и председател на СДС–София в предаването „Денят“ на Bulgaria on Air.

Той обясни, че са изпълнени всички препоръки на кризисния щаб до последния детайл и българското здравеопазване е на едно добро ниво и способно да се справи с кризата.

„За да не стигнем италианският вариант, спомагат адекватните и навременни мерки, които взеха правителството и кризисния щаб. Ломбардия е една от най- добре развитите в медицински аспект области в цяла Европа. Затова, нека спазваме социална дистанция“, коментира още д-р Койчев.

По темата с респираторите, той съобщи, че в цялата страна, апаратите са около 1400 бр. Той благодари на всички дарители, които помагат в тази ситуация, като добави, че българите сме общество, което не е безразлично към истинските проблеми и показва съпричастие.
Той добави, че в световен мащаб има огромно търсене на респираторни апарати.

Д-р Койчев коментира и въпросът със защитните облекла и маски за медиците ни.
По думите му, абсолютно всички медици са снабдени със защитни маски и облекла, но предвид стресовата ситуация и малкото време за реакция, може и да има някъде пропуски, но те ще бъдат оборудвани.

Относно „ горещия картоф“ през последните дни, а именно бързите тестове, председателят на СДС -София заяви, че подкрепя напълно тезата на кризисния щаб и застава твърдо зад думите на генерал – майор Венцислав Мутафчийски. Според него е излишно това масово тестване, поради спецификата на заболяването. По думите му, няма смисъл от непрестанно тестване на хора.

„Откриват се много случаи, но не всеки се разболява. Доколкото ми е известно, са поръчани 1 млн теста, които ще бъдат използвани при определени хора, които имат епидемиологична картина, свързана пряко с коронавирус инфекцията.“, сподели още д-р Койчев.

Относно лечението на вируса, който засегна целия свят, той изяви надеждата си, че скоро ще бъде създадена ваксина и, че целият свят е „ впрегнат“ в намирането на панацея за този вирус. Засега няма чудотворно лекарство, с което да лекуваме инфекцията , допълни той.

Според него, това, което масово се говори, че 60-70 % от българите трябва да преболедуват вируса, е математически модел, който не трябва да буди усещане за апокалипсис и да се приема обезкуражаващо.

Важно е да си мием ръцете, да се спазват стриктно указанията и епидемията ще отмине.
Той призова българите за повече търпение и солидарност към тази криза, която е всеобща.

Геновева Михайлова

Share

Проф. Румен Христов: Във време на криза се строи, а във време на подем се продава

Проф. Румен Христов, председател на Съюза на демократичните сили, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Съюзът на демократичните сили в своя позиция предлага час по-скоро да се обсъдят мерки за подпомагане на малките и средни фирми, които осигуряват около 90 процента от всички работни места в България. Допълват ли техните мерки предложените преди минути от правителството? Наш гост е председателят на СДС проф. Румен Христов. Кое ви накара да излезете с позиция?

Румен Христов: Ние обсъждаме от няколко дни предвид на обстоятелството, че почти всекидневно чуваме за това, как бизнесът търпи несгоди във връзка с коронавируса не само в България, и по целия свят, как затварят огромни компании най-вече от автомобилната индустрия, пък ние знаем, че клъстерно много наши предприятия работят в този бранш. И всичко това като дясна формация не можеше да не ни притеснява. И в този смисъл ние решихме да кажем нашето мнение. Разбира се, преди малко, както казахте, преди броени минути буквално чухме и мерките, които правителството предприема в тази посока. Така че мисля, че навреме даваме нашата позиция, нашето мнение.
Да не забравяме, че ние сме най-старата формация в България, преживели сме много кризи, и се опитваме на базата на опита, който имаме, натрупан през годините да помогнем с нашето виждане, с нашите предложения, с нашите мерки, които смятаме, че биха били от полза за българския бизнес – основно за средните и малки предприятия, но така също обръщаме малко внимание и на едрия бизнес, който е също български, и трябва да продължи да работи, да съществува.

Водещ: Акцент във вашето предложение е решението държавата да поеме изплащането на 60% на заплатите, то да влезе в сила колкото се може по-скоро и да се отнася до всички заети в частния сектор, да важи поне 3 месеца. На този етап обаче не сме наясно от правителството дали точно по този начин ще го направят.

Румен Христов: Слушах коментарите от премиер-министъра и от финансовия министър – в тази посока се върви. Целта е тези 60% от брутното възнаграждение, върху което се осигуряват работниците, това е правилното, разбира се, да бъдат поети от държавата, да се облекчи бизнесът с цел да бъдат запазени работниците. Това е изключително важно, защото както всички добре знаем, преди месец имахме остър недостиг на работна ръка и много хора са добре обучени, но предвид обстоятелства, независещи от бизнесмените, от хората, които ръководят бизнеса и имат бизнес, има свиване на производствата, има спиране на производства, тези, които могат да оцелеят, трябва да получат помощ. 60% е добра помощ. Защо 3 месеца – защото смятаме, че тези проблеми няма да приключат за 1-2-3 седмици, може би няма и за месец, дай Боже да приключат за 3 месеца.

После може да се мисли отново, дали мярката трябва да остане или не. Между другото, говорейки за това, че СДС е най-старата дясна партия, искам да ви кажа, че ние много ревностно, много последователно през годините сме отстоявали тезата за по-малка намеса на държавата в икономиката. Тезата за бюджета, който няма дефицит, т.нар. „балансиран бюджет“ или толкова, колкото изкарваме, толкова харчим, за нисък дълг спрямо БВП. Но ситуацията е крайно чрезвичайна, крайно кризисна и това налага да мислим малко, ако мога така да кажа, по-социално, да не казвам думата „ляво“. Но явно в такива моменти има и други приоритети, освен тези за финансовата макростабилност.

Водещ: Проф. Христов, тази подкрепа от 60 на сто за заплатите, предоставена от държавата, ще важи за целия частен сектор, така ли?

Румен Христов: Много се надявам това да е така. Очевидно е, че това ще важи със сигурност за секторите, които буквално затвориха за броени часове. Това е туризмът, развлекателните заведения, част от транспортните фирми, търговски вериги, търговски центрове, които имат по-скоро увеселителен характер и т.н. Но и тези, които работят, но изпитват затруднения, и оборотите, които правят, намаляват силно, би било редно да получат и те подкрепа.
Защото какво може да направи един работодател, който примерно работи на 50% от капацитета си – първата работа е да посегне към съкращаване на тези хора, които автоматически отиват в бюрата на труда и отново са на шията на държавата.
По-разумно е, те да получават законно полагащите им се обезщетения като трудово неработещи, незаети, да си останат в предприятията, да си получат държавната подкрепа, да се съхранят, да работят. А дали ще бъдат на пълен работен ден или не, това ще се реши от самите работодатели. Но това е взаимна помощ – помощ от държавата към бизнеса, и същевременно бизнесът, който получава тези средства, между впрочем тук има дебат, повдигнат от синдикатите – средствата, които държавата би дала под формата на 60% от възнаграждението на работниците, да не се дава на работодателите, да се дава директно на работниците. Няма нищо лошо в това, ако те смятат, че това е по-спокойно и по-сигурно, това е също помощ, без значение дали ще минат през сметките на работодателите или директно ще отидат в сметките на работниците, важното е тази помощ да я получат тези, които работят.

Водещ: Вие предлагате да се удължи срокът на плащане на всички данъци и такси да се увеличи до 6 месеца, идеята на правителството е 3. По-разумно ли е вашето предложение?

Румен Христов: Смятахме, че малко повече време, малко глътка въздух за корпоративния данък „Печалба“, пък и в известен смисъл по отношение и на физическите лица, при които срокът е още по-къс. Истината е, че бюджетът се пълни включително от Корпоративен данък „Печалба“ и от Данък „Общ доход“ на физическите лица.
И ако искаш да имаш по-широк и по-голям обем средства за свързани с кризата мерки, ти трябва да имаш в бюджета постъпления от една страна. От друга страна обаче, пък това е глътка въздух и за физически активните, които работят като физически лица или като самоосигуряващите се, за самите фирми.
Сега, дали 3 или 6 месеца, въпрос на виждане. В крайна сметка, правителството е това, което носи отговорността за управлението на държавата. Това е виждането на една дясна формация, каквато споменах няколко пъти, че е СДС.

Водещ: Вие предлагате също да се осигурят от осигурителни данъци работодателите, работещи и самоосигуряващи се за срок от 6 месеца. Това с какво ще помогне?

Румен Христов: Това беше нещо, което го предложиха в много държави, разбира се, с доста по-развити икономики. Нека да прецени правителството дали е възможно, дали в рамките на 6 месеца. Ние смятаме също, че е стъпка в правилна посока. Въпрос на разчети, на възможности.
Но ние пак заявяваме, че този път ако мерките бъдат насочени към съхраняване на предприятията, за съхраняване на работниците, за съхраняване на всеки работещ човек, независимо от това, че ще наруши нашите принципи за балансиран бюджет и за нисък дълг спрямо БВП, СДС ще даде своята подкрепа за такива мерки.
Водещ: Проф. Христов, във вашата позиция предлагате и преговори с Централната банка и с търговските банки. Смятате ли, че това би било възможно? И дали договореностите, които предлагате, ще се постигнат?

Румен Христов: Въпрос на добра воля, предвид на това, че търговските банки са си търговски дружества, и не са държавни, те са частни, е въпрос на добра воля от страна на търговските банки – аз смятам, че те ще имат такава. Тук не става въпрос за опрощаване, трябва да бъда добре разбран, става дума за разсрочване. Става дума за намаляване на месечните вноски или пък почти отмяна на тези месечни вноски за сметка на крайния погасителен срок. Тоест, ако примерно 3 или 6 месеца кредитът на съответното предприятие или на съответния гражданин бъде намален, примерно от 5000 лева на 2500 лева, това означава да се преизчисли и срокът да бъде удължен със съответните месеци, за да бъдат покрити тези суми. Става дума за разсрочване в най-трудния, най-тежкия момент, в който се намират и гражданите, и фирмите. Аз смятам, че тук това предложение за изграждане, макар че има Съвет за тристранно сътрудничество, но има предложение, което ние подкрепяме, за съставяне на Антикризисен икономически съвет не е лошо, защото там биха могли да седнат освен традиционните представители или законните представители – Тристранният съвет: синдикати, работодатели и правителството, биха могли да седнат и банките, и БНБ.

Водещ: Да, и да бъдат поканени и доста експерти. Необходима е концентрация на експертния потенциал на България.
Румен Христов: Разбира се, мненията ще бъдат разнопосочни, но това не значи, че не трябва да бъдат чути. В крайна сметка в многото мнения ще се роди истината и ще налучка правилния път.
Водещ: Имате идеи и за едрия бизнес. Докато тези дни всички говорят само за малкия и среден бизнес, вие предлагате мерки и за едрия бизнес. Защо?

Румен Христов: Вижте, едрият бизнес е също български бизнес. Аз гледам, какво правят в Китай. В момента цената на желязото там скочи неимоверно много, защото те започват градско строителство. Спомням си кризата 2008-2009 година, тогава мой познат се върна от Германия, те набираха строителни работници от България и т.н., строеше се жестоко, ако може да ползвам тази дума.

И аз питам – как във време на криза вие строите, и той ми отговори, че във време на криза се строи, а във време на подем се продава. В този смисъл, гледайки какво прави Китай, вижте, по този начин обекти, които са обществено значими, важни за държавата и обществото, и които са отлагани по една или друга причина, биха могли да се пуснат процедури и да се възложат. Имаме нужда от детски градини, имаме нужда от училища, имаме нужда от болници, имаме нужда от реновации – пътища, мостове, КПП-та, каквото се сетите. В момента кредитният ресурс е евтин, за разлика от малките и средните фирми големите компании могат да си осигурят кредитен ресурс и да започнат да работят.
А след като държавата е обявила тези поръчки, тя след 2-3 години с нисколихвени заеми ще може да ги изплаща тези обекти, които, пак подчертавам, трябва да бъдат важни и необходими за обществото. Но така ще работи икономиката, защото ако се строи един обект, той ползва горива, на горивата се плаща акциз, плаща се ДДС, плащат се заплати, плащат се осигуровки, изобщо цялата икономика не спира, тя работи. Така че във време на криза по-скоро трябва да се търси не затваряне на предприятия, а отваряне на нови дейности, нова работа, доколкото това е възможно и там, където е възможно.

Водещ: Това няма ли да бъде и част от стратегия за по-бързо излизане от кризата?

Румен Христов: При всички положения да, от гледна точка говорим за икономическата криза. Иначе, ние категорично подкрепяме мерките на щаба и на правителството по отношение на здравните дейности. В СДС имаме лекари, и смятаме, че мерките са правилни и подкрепяме в това отношение правителството. Да, това е част от ускорения път за излизане от кризата.
Икономиката не бива да спира. Предприятията са като машина – спре ли, остане ли известно време без да работи тази машина, тя после трудно тръгва. В този смисъл трябва да се направи всичко възможно икономиката да работи. В това отношение може би трябва да се търсят и дори допирни точки, и изобщо интегрирано решение на въпроса заедно с Европейския съюз и по отношение на коридори, на зелени коридори, по отношение на неспиране на важни дейности, пък и не само важни дейности. Защото какво се получи – в един определен момент в солидарна Европа, в обединена Европа се самозатвориха всички държави в черупката си и започнаха да се самоспасяват. Тези мерки по отношение на ограничаване на достъпа на гражданите, за да не се разнася коронавируса, бяха правилни, но те може и трябваше да бъдат на макро ниво, на европейско ниво взети, а не всеки да се спасява така както може.

Водещ: Тоест, необходима бе координация на ниво европейски институции и координация в две посоки: за справяне с кризата с вируса и за финансово-икономическото оцеляване, така ли?
Румен Христов: Абсолютно сте права. Аз смятам, че след тази криза светът ще бъде доста променен. Надявам се това да бъде в положителна посока и съм убеден, че ще бъде в положителна посока. И когато говорим за промени в Европейския съюз, може би трябва да започнем, ние няколко пъти повдигаме тази тема от СДС, да говорим за малко по-голяма федерализация, за интегриране на важни процеси, които да бъдат решавани на общоевропейско равнище, за да бъдем по-силни, по-солидарни.

Водещ: Проф. Христов, именно за времето за след кризата, не е ли добре и страната ни да помисли какви са нашите ниши и възможностите, за да използваме тази криза като шанс за българската икономика? Ако трябва да се преструктурира бизнесът, ако трябва да се преструктурира производство накъде да се насочи?

Румен Христов: Вижте, за мен един отрасъл, който аз познавам добре и има перспектива, това е отрасълът „Земеделие и хранителна промишленост“ е с най-големи шансове.
Водещ: За него специално щях да ви попитам, тъй като вие бяхте и министър на земеделието.

Румен Христов: Да. Това е отрасъл, който има перспектива в България. След тази криза ще има нужда от храни, ще има нужда от продоволствия. България има традиции в тази посока, въпросът е да се разгърнем и да фокусираме вниманието си не само върху зърнопроизводството, където сме на световно ниво, а да помислим и за друг земеделски бизнес, свързан с отглеждане на екологични продукти: плодове, зеленчуци, местни, млечни и т.н. Това, според мен, е нещото, което може най-бързо да заработи.
Трябва да се осигури всичко възможно тазгодишната реколта да бъде достатъчна, защото трябва да си осигурим продоволствията в страната – не се знае дали няма да продължи по-дълго време кризата с коронавируса, дали няма да има забрана за внос за хранителни продукти, дали в континентите ще се развива заразата?
Дай Боже, да приключи по-бързо, но ние трябва да сме подготвени. Това от една страна. От друга страна, Европа може би ще си направи извода за тези много тесни кооперирани връзки с Китай. Няма нищо лошо, че работихме заедно, но се оказа, че има цели сектори, каквито са примерно помощните средства, личните предпазни средства, които се бяха се съсредоточили като производство в Китай на 90-100%, и понякога може би трябва да произвеждаш малко по-скъпо в своята държава или в Европейския съюз, но да си сигурен, че при нужда го имаш. Да не говорим, че някои от автомобилните индустрии заради липса на резервни части, които се произвеждат също в Китай, заради части за по 1000-2000 долара, не могат да изкарат на пазара автомобил, който струва 50 хиляди долара. Много трябва да се обмисли, дали да нямаме малко по-самостоятелно развитие, като Европейски съюз говоря, не като държава, а като икономически силен Европейски съюз.

Водещ: Какво е мястото на България в тези перспективи?

Румен Христов: Мястото на България, разбира се, е в Европейския съюз. Да се надяваме, че всичко, което се случва, ще мине безпроблемно, с минимален брой пострадали и жертви в България, и да си гоним основната цел, за която СДС настоява много отдавна и смята, че е най-важната пред България – членството в Еврозоната. Защото както каза преди малко премиерът, видяхме какво направи Европейската централна банка – близо 1 трилион евро бяха отпуснати за справяне с кризата. Ние от една страна нямаме суверенитет на самостоятелна централна банка, не можем да печатаме пари, както се казва, от друга страна не сме член на Еврозоната. Може би това колебание, което имаше в обществото, трябва да приключи, да станем член на Еврозоната, за да можем да се възползваме в такива тежки ситуации от солидарността, която се проявява в рамките й.

Водещ: Предстои ли ви среща с министър-председателя? СДС бе коалиционен партньор в предишните избори, работите съвместно, членувате в Европейската народна партия.

Румен Христов: Не сме уговаряли среща.

Водещ: Но редно е да бъдете поканен в Антикризисния икономически щаб, защото сте и експерт, освен лидер на най-старата дясна партия.

Румен Христов: Това не е важно. Аз виждам натовареността на правителството и на премиера, така че дали ще имаме среща или не, не е важно. Важно е това, което се прави, да се прави навреме, да го свършим тези дни, защото след седмица-две може да бъде късно. Защото понякога един работник може да е спасен днес, утре вече да е късно.
А тук става дума за съдби на български граждани, става дума за глави на семейства, става дума за хора, които издържат своите семейства, и по-добре да подпомогнем тях и на предприятията, те да останат на работните си места, да не изживяват този шок, който биха изживели, и да могат да продължат след отминаване на кризата. Много ми се иска тя да приключи час по-скоро.

Цоня Събчева/ /focus-news.net

Share

СДС предлага спешни мерки за бизнеса и гражданите

СДС е най-старата дясна демократична партия, положила основите на пазарната икономика в България.

Ние, от СДС,  винаги сме отстоявали идеите за свободното развитие на пазарните отношения, за ограничаване намесата на държавата, за балансиран бюджет и нисък размер на дълга спрямо БВП на страната.

Има обаче извънредни ситуации, каквато е пандемията от Covid 19, обхванала огромни територии и поставила под карантина близо 2 млрд. души, и то в едни от най-развитите икономики.

България взе навременни строги ограничителни мерки за разпространяването на вируса, които ако всички бъдем отговорни да изпълняваме, ще смекчат удара върху българските граждани. Тези мерки имат пълната подкрепата на СДС.

Не така решителни и своевременни обаче, са действията за подпомагане на малките и  средни фирми, които осигуряват около 90 процента от всички работни места в България.

Очевидно е, че голяма част от тях (особено тези в туризма, ресторантьорството, развлекателния бизнес, транспорта и други), ще останат без работа за по-дълъг период от време.

Очевидно е, че тези които все още работят, като подизпълнители за автомобилната и за други индустрии, също ще свият или спрат производството си.

Очевидно е, че други, които произвеждат компоненти или крайни изделия (без тези от хранителния бранш и произвеждащи ежедневни стоки за бита), ще намалят значително производството си или ще спрат, поради срив на търсенето.

Всички те имат нужда от спешна помощ! Едни, за да могат да обслужват кредитите си и да задържат поне част от персонала си, а други – да продължат да работят, като запазят заетите и не ги изпратят на борсата. Вярваме, че е ясно, че при осигуряване на помощ за тези фирми, натискът върху НОИ ще бъде по-малък.

В тази връзка СДС предлага да се обсъдят час по-скоро следните мерки:

  1. Решението държавата да поеме изплащането на 60 процента от заплатите да влезе в сила колкото се може по-скоро, да се отнася да всички заети в частния сектор и да важи поне за три месеца.
  2. Да се удължи срокът за плащане на всички данъци и такси с 6 месеца.
  3. Да се освободят от осигурителни данъци работодателите, работещите и самоосигуряващите се, за срок от 6 месеца
  4. Да се проведат преговори с БНБ и търговските банки за осигуряване на възможност за пълна отсрочка или редуциране (по договореност между банка и кредитополучател) на главницата на кредитите, за сметка на удължаване на погасителния срок
  5. Да се постигне договореност с търговските банки за намаляванe на лихвените проценти, които за гражданите и малките и средни фрими са високи

Относно едрия бизнес смятаме, че сега е моментът да се открият  процедури за изграждане на нови детски градини, училища, болници, мостове, тунели, пътища и други инфраструктурни обекти, както и да се разширят и реновират ж.п отсечки, пристанища,гранични КПП-та, стоянки за тировете, индустриални зони и всичко, от което има нужда държавата и обществото. Сега е моментът да се помисли и за преминаване на въглищните ни централи към газ.

При ниската цена на кредитния ресурс едрият бизнес може сам да си осигури финансиране за гореизброените обекти и дейности, които държавата би могла да изплаща следващите 2-3 години с нисколихвени заеми.

В настоящата извънредна ситуация проблемът вече не е в бюджетния дефицит, ако той все пак остане в рамките на разумните параметри, нито в увеличаването на държавния дълг спрямо БВП.

Големият проблем е опасността от срив на икономиката. Ако се допусне фалит на малкия, средния, а и на големия бизнес, трудно ще се избегне икономическия копалс. Точно това не бива да се случва!

Трябва да се борим за всяко предприятие, за всяко работно место, за всеки работещ човек.

В тази връзка СДС подкрепя категорично предложението за създаване на Антикризисен икономически щаб.

И нека не забравяме – животът и здравето на българските граждани са на първо място, но веднага след това трябва да мислим за оцеляването на икономиката ни.

СДС ще подкрепи всички бързи стъпки в тази посока.

Нужна е реакция днес, утре ще бъде късно!/sds.bg

Share

СДС-Варна, с основна заслуга за издигането на паметник на Цар Калоян в морската столица

Преди 819 години, на 24 март, цар Калоян освобождава Варна от византийците и я присъединява отново към българските земи. След падането на Варна Византия е принудена да поиска преговори за мир, който е сключен през 1202 година. По силата на този договор на Калоян е признато правото да владее земите северно от Стара планина.

Идеята за издигане на паметник на цар Калоян принадлежи на адмирал Христо Контров, подкрепен в общинския съвет на Морската столица от групата на СДС. Първите дарители за построяване на монумента са председателят на СДС-Варна Д-р Янко Станев, Даринка Божинова и др. Близо 140 хиляди лева са събрани от дарения, като паметникът на Цар Калоян във Варна е единствен в България. Подготовката за изработване и поставяне на паметника започва през 2007 г. Автори на цялостния облик на монумента са скулпторите Борис Борисов, Константин Константинов и арх. Милен Маринов.

През 1201 година България, под управлението на цар Калоян, е във възход. По това време силната крепост Варна е владение на Византия. Тя е на важно стратегическо място и представлява заплаха за българската държава. Крепостта е защитена от морето от една страна, и от ров от другите три страни.
Цар Калоян обсажда Варна от 3 страни.

След тридневни обсадни действия на 24 март 1201 г. войските на Калоян овладяват крепостта Варна и тя окончателно е присъединена към България. За овладяването на Варна (важна византийска крепост с гарнизон, съставен от подбрани войски, в това число и рицарски дружини) Калоян използва многоцелева бойна техника.

През 1201 г. цар Калоян с изненадващи удари успява да превземе последователно крепостите Констанция (при днешния Симеоновград) и Варна – последния византийски бастион в Северна България. Тогава Варна е защитавана от многоброен гарнизон, набран от западни наемници, които се славели като „най-храбрите“ сред ромейската войска.

Войските на цар Калоян построяват обсадна машина, която на широчина била колкото външния ров, а на височина стигала крепостните стени. С нея българските войски постигат две цели – те я използват едновременно като мост над рова и като стълба до зъберите на стената.

На третия ден от обсадата войските на цар Калоян нахлуват в града и над Варна се развява знамето на българския владетел.
За обсадата на Варна пише византийският историк Никита Хониат: „Без да се уплаши от светостта на деня (било Великден) и без да се засрами от името Христово, което той (т.е. цар Калоян) произнасяше само с уста, подтикван от кръвожадни демони, блъскаше в рова всички, които беше заловил живи, и хвърляше пръст, докато изпълни рова. Така мястото стана общ гроб.

След като разруши крепостните стени, той се завърна в Мизия, като отпразнува деня с такива жертви и кървави помени.“

В края на 1201 г. между България и Византия започват преговори за мир. Мирът е сключен в началото на 1202 г.

Огромната месингова статуя на конника е излята в София и транспортирана до Варна. Цялото количество метал е дарено от Министерство на отбраната под формата на претопени гилзи от патрони.

Конната статуя на цар Калоян е класическа, представяща триумфа на българския владетел над византийския гарнизон, бранещ Варна. Фигурата е ориентирана с лице на запад и представя царя с бойни доспехи, вдигнал с дясната си ръка меч. Общата височина на постамента и статуята е 8 метра.

По четирите стени на мраморната основа се наблюдава и украса от бронзови релефи, изобразяващи няколко от значимите момента в управлението на цар Калоян.

В хронологичен ред е изобразено превземането на Варна от българските войски през 1201 г. и победата на българите над кръстоносната армия край Одрин през 1205 г., както и залавянето на латинския император Балдуин Фландърски, който е отведен като пленник в Търновград.

Също така е представена и сцената на коронацията на Калоян от представителите на папа Инокентий ІІІ. Това е единственият български владетел, коронован за крал.

Паметникът е открит през декември 2008 г. с тържествен водосвет, отслужен от Варненския и Великопреславски митрополит Кирил (1954-2013 г.) в присъствието на множество граждани, чуждестранни дипломати и политици.

Share

Как СДС-Варна почете жертвите на концлагера край Ловеч през последните години (снимки)

Както всяка година варненските седесари за 31 път трябваше да участват в шествие в памет на жертвите на комунизма в лагера „Слънчев бряг“ край Ловеч.

Организираното поклонение, което от 1990 г. е инициатива на СДС, а от последните няколко години към него се присъедини и община Ловеч, няма да може да се състои заради коронавируса.

Водени от Д-р Янко Станев -Председател на СДС-Варна, сините варненци всяка година бяхме там-от най-младия до доайена Неделчо Цанев, който почина преди месец на 90-годишна възраст.

Всяка последна събота на месец март седесари от страната бяхме заедно в Ловеч и пак ще бъдем.
Поклон пред жертвите на комунизма !

Снимки:Архив, СДС Варна

Неделчо Цанев-с цвете в ръка

Трябва да помним:Комунистическият терор в България

След навлизането на съветските войски по заповед на Георги Димитров от Москва и на местното ръководство на българската компартия без съд и присъда са избити над 30 000 души – полицаи, кметове, учители, чиновници, индустриалци, едри и дребни собственици, магистрати, лекари, офицери, духовници, журналисти, учени.

От 20 декември 1944 до 29 април 1945 г. е проведен незаконният Народен съд. „Народните обвинители“ се назначават от Министерския съвет, а „народните съдии“ се избират от областните комитети на Отечествения фронт, доминирани от комунистите, без да се изисква задължително юридическо образование или квалификация. Присъдите също се определят от централното и местните ръководства на компартията. Произнесени са 9 155 присъди, от които 2 730 смъртни и 1 305 доживотен затвор.

Много от близките на подсъдимите са изселени преди или по време на процеса. Според доклад на Държавна сигурност до ЦК на БРП(к) от септември 1944 до май 1945 всички изселени лица в страната са 28 131 души.

За периода 1945-1953 г. броят на политическите процеси надхвърля цифрата 106.

Концентрационните лагери са създадени на 20 декември 1944 с Наредба-закон за трудововъзпитателните общежития за политически опасните лица. Според неокончателни данни в периода 1944-1962 през концентрационните лагери са минали над 250 000 души.Концентрационните лагери продължават да съществуват и след 1962. От края на декември 1984 до 1989 в тях без съд и присъда са изпращани български турци, които са се съпротивлявали на смяната на имената. Все още няма сигурни данни за загиналите в нечовешките условия на лагерите.

Поклон пред невинните жертви на комунистическия режим в лагера „Слънчев бряг“!

Share

Поклонението пред жертвите на комунизма в концлагера „Слънчев бряг” Ловеч – в интернет

За първи път през последните 31 години ежегодното поклонение в памет на жертвите на комунистическия лагер „Слънчев бряг” няма да може да се проведе по традиция в края на месец заради епидемията от коронавирус и се отлага след нормализиране на обстановката. Нека обаче почетем жертвите в специалната страница за събитието във Фесxбук | Снимка: Архив, desebg.com.

Фондация „Истина и памет” създаде страница във Фейсбук (виж линка – ТУК), чрез която призовава да бъде почетена паметта на жертвите в комунистическия концлагер „Слънчев бряг” край Ловеч.

Традиционното за демократичната общност ежегодно поклонение, което се провежда от 1990 г. всяка предпоследна събота на месец март не може да се осъществи тази година (2020) поради извънредната ситуация в страната в резултат на епидемията от коронавирус.

„Чрез тази страница обаче ние имаме възможност да изкажем своята съпричастност към жертвите и да покажем, че дори възпрепятствани физически, ние мислено сме с тях за тридесет и първа поредна година”, се обръща фондацията към демократичната общност.

„Споделете своите мисли, позиция, коментирайте или публикувайте снимка или снимки, свързани с тази мрачна страница от българската история и паметта към жертвите на тоталитарния комунистически режим”, приканват от неправителствената организация.

Фондация „Истина и памет” е основата от журналиста Христо Христов през 2016 г., а членове на Управителния ѝ съвет са проф. Евелина Келбечева, Георги Михайлов (desehistory.com) и юристът Александър Кашъмов. Организацията работи за преосмисляне на тоталитарното комунистическо минало и преодоляване на зависимостите от него.

Кратка история на концлагера край Ловеч

Лагерът край Ловеч е създаден от МВР-ДС със съгласието на Политбюро на ЦК на БКП през август 1959 г. веднага след решението на режима начело с Тодор Живков за закриване на концлагера „Белене”.

Лагерът е създаден под името „Трудовата група” – Ловеч, като в него първоначално са въдворени 166 души от „Белене”, определени от режима като „непоправими рецидивисти”. Много скоро в него обаче са въдворени без съд и присъда оцелели дотогава бивши депутати земеделци, адвокати, младежи, търговци, представители на интелигенцията – музиканти, артисти и др.

Лагерът е устроен в бараки на около 3 километра от Ловеч в посока Троян вдясно малко преди разклона за село Хлевене. Лагеристите работят на близката каменна кариера, където са заставени да изпълняват непосилни норми през целия ден.

За лагера от МВР-ДС отговаря тогавашният зам.-министър на вътрешните Мирчо Спасов, известен като дясната ръка на Тодор Живков.

По негови устни указания режимът в лагера е изключително тежък и жесток. Насилието, побоищата, извращенията и убийствата са ежедневие. Липсва елементарна медицинска помощ, а храната е слаба и допълнително влошава състоянието на хората в лагера.

alt

Въпреки че Александър Николов – Сашо Сладура е убит по най-жестокия начин в концлагера край Ловеч, в смъртния му акт е записано, че причината за смъртта му е „ангина” | Снимка: Архив, desebg.com.

Първоначално в лагера са въдворявани и мъже и жени, но впоследствие женската част от отделена във филиал на лагера край село Скравена, Ботевградско.

Георги Христов, тогавашен зам.-началник на Окръжно управление МВР-ДС Ловеч описва творението на Политбюро и Живков като „концлагер от филмите за фашизма с единствената разлика, че е няма крематориум”.

Едно от най-отвратителните решения на режима е труповете на убитите да не бъдат предавани на техните близки, за да не се разчуе за престъпленията, извършвани в лагера.

Тленните останки са откарвани до Белене, където с помощта на затворник са погребвани отгоре-отгоре на остров Предела на река Дунав.

През пролетта на 1962 г. Политбюро е принудено да закрие лагерите край Ловеч и Скравена, след като във върхушката на БКП се разчува за убийствата в тях.

За своето съществуване през лагера Ловеч, който става известен като „Слънчев бряг” заради фалшифицирането на причините за повечето убийства като „слънчев удар”, преминават най-малко 1500 души, а смъртта си в него намират най-малко 151 мъже и жени.

През 1962 г. специална комисия от Политбюро потвърждава в свой доклад престъпленията в лагера, но този документ не е предаден на прокуратурата.

Опит за осъждане на виновниците

Едва в началото на 1990 г., след краха на тоталитарната диктатура, прокуратурата образува следствие за изясняване на причините и авторите на убийствата в лагера край Ловеч. В своите показания пред прокуратурата Тодор Живков признава, че за лагери комунистическата власт в България е използвала съветския опит.

През 1993 г. състав на Военната колегия на Върховния съд с председател ген. Николай Чирипов дава ход на съдебен процес, по който подсъдими са бившият зам.-министър на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов, началника на лагера Петър Гогов, отговорникът по Държавна сигурност в лагера Николай Газдов и надзирателката Юлияна Ръжгева.

alt

Николай Газдов – отговорникът по Държавна сигурност в лагера е един от подсъдимите за убийствата в него, но съдебният процес, започнал през 1993 г., не стига до присъди заради давността и делото е прекратено | Фотограф: Владимир Бахчеванов.

Военната прокуратура установява данни за извършване на 14 умишлени убийства, а тогавашният главен прокурор Иван Татарчев пледира за смъртни присъди на подсъдимите.

До такива не се стига. Милчо Спасов почива в болница малко след началото на процеса, а единственото наказание на останалите подсъдими е престоя им в ареста за известен период.

През 2002 г. Върховният касационен съд прекратява делото поради наличие на изтекла давност на престъпленията.


Лагерът – място на памет за жертвите

От 1990 г. обаче бившата кариера на лагера край Ловеч се превръща в място на памет за жертвите на комунизма. Ежегодно, без прекъсване нито една през следващите 31 години там се провежда поклонение, започващо с шествие от центъра на Ловеч до кариерата.

alt

Ловчанският митрополит Гавриил почти винаги лично участва в отслужването на панихида в памет на жертвите на комунистическия лагер „Слънчев бряг” | Снимка: Архив, desebg.com.

Организатор на събитието е местния СДС, но през последните години в него активно се включва и община Ловеч. Ловчанската митрополия също почита жертвите, като нейни свещенослужители отслужват панихида на каменната кариера, като много често в нея участва и самия Ловчански митрополит Гавраиил. Поклонението събира демократи от цялата страна./desebg.com

Share

СДС: Към нападателите на Слави Ангелов да се приложи цялата сила на закона!

ПОЗИЦИЯ НА СДС

Изразяваме дълбокото си възмущение от нападението над главния редактор на „168 часа“ Слави Ангелов.

Осъждаме всяко посегателство върху личността, но когато става въпрос за журналист и е проявена такава жестокост, приемаме това като предизвикателство към демократичните устои на обществото ни и свободата на словото.

Железните пръти в ръцете на престъпниците са  не просто опит за заглушаване на нечий глас, а сигнал към всички останали медии – внимавайте, защото следващите може да сте Вие!

Този арогантен акт на насилие, особено в тежкия момент, който преживява България заради световната пандемия, е предизвикателство не само към правоохранителните институции, но и към цялото общество. Когато нацията ни трябва да бъде солидарна, сплотена и да се бори да съхрани здравето, живота, икономиката си, престъпниците намират благодатна почва за деянията си.

Те трябва да бъдат намерени и към тях да се приложи бързо и безкомпромисно цялата сила на закона. Това ще бъде знак към гражданите, че справедливост има, а към престъпния контингент, че кризата не е възможност за тях!

Пожелаваме на Слави Ангелов да се възстанови напълно и да бъде все така отдаден на достойната си професия!

Изразяваме съпричастността и подкрепата си към семейството му!/sds.bg

Share

Вирусът не се лекува с приказки – не си играйте със съдбата, не политизирайте смъртта!

Александър Йорданов, евродепутат 

Днес не са необходими много думи.  Човечеството се сблъска със заплаха, която не се лекува с приказки. Можем да си помогнем само, ако осъзнаем своята отговорност като личности и народ, като проявим национално единство и солидарност – помежду си и с всички хора в Европа и света, изправени пред същата опасност като нас. 

Днес не е време за дребни политически сметки и страсти, за политическа конфронтация и извличане на политически дивиденти, за победи над политическия „противник”. Това го казвам на онези пишман опозиционери, за които дребнавото критикарство е като политическа краста. Съветът ми към тях е: приберете си егото у дома, укротете поне временно мераците си, свийте партийните знамена за по-добри времена.

Не си играйте със съдбата, не политизирайте смъртта. Защото днес сме изправени именно пред смъртна заплаха. И би трябвало най-напред политиците да осъзнават това. Не изнервяйте и не дразнете допълнително хората. Не атакувайте в този момент институциите. Те си вършат отговорно работата. Вашият час ще дойде отново. Ще има избори. Всичко ще си кажете тогава – и истината, и лъжата. Но сега се куртулисайте. От това гражданското ни общество само ще спечели.

Свалете шапка на личности като ген.-майор проф.д-р Венцеслав Мутафчийски, на всички от Националния оперативен щаб за борба с животоотнемащата пандемия, на лекарите и медицинските сестри, на доброволците. Те изпълняват своя длъг. 

На „безстрашните” и безхаберниците ще кажа:

пазете си безстрашието и безхаберието за утрешния ден

Днес то никому не е нужно. На многознайковците: замълчете! Думите ви не лекуват. На тарикатите на дребно и на едро, на печалбарите: не бързайте от нещастието да правите богатство. То ще ви съсипе. Отвратително е, че още на първия ден от извънредното положение, въведено абсолютно своевременно и отговорно от правителството, започнаха да се правят дребни бакалски сметки, разнесе се рев за пари.

Изчакайте поне месеца да отмине, една заплата време да изтече. Тогава ни разказвайте за хотелите си, за баровете и дискотеките си, за търговските си планове. 

Европейският съюз отново помага. Както винаги ни е помагал. Необходимо е да чуваме и осмисляме отговорната информация. Да не даваме ухо на всякакви врели некипели, на врачувания. Да спазваме това, което ни казват лекарите. Да пазим дома. Неволята и бедата би трябвало да ни сплотят, да усилят солидарността помежду ни.

Ние, българите, сме доказали, че различно разбираме доброто. Затова и сме теглили в своята история. Неразбирателството е наша национална черта. Много са нашенците, които я ползват, за да извлекат политически дивиденти.

Но защо сега? Почакайте, освестете се, проветрете си белите дробове, оживейте. Солидарност, единство и отговорност – това е необходимо днес на България!  /faktor.bg

Share

СДС: Здравето е безспорен приоритет, но да помислим и за бизнеса и принудително неработещите

Съюзът на демократичните сили напълно подкрепя предложените от правителството мерки срещу коронавируса и приветства гласуването на българския парламент за въвеждане на извънредно положение.

В моменти, когато сме изправени пред заплаха за здравето и живота, обединението на българските политици от всички партии, е отговорно и заслужаващо адмирации.

Това действие показа, че „Съединението прави силата“ все още не е изчерпано от съдържание. Надяваме се, че след като преодолеем с общи усилия заплахата от коронавируса, българската политическа класа все по-често ще постъпва националноотговорно, без оглед на цвят и идеологии.

Призоваваме всички наши сънародници да бъдем солидарни, дисциплинирани и отговорни. Не бива да приемаме ограниченията като отнемане на свободата, а като единствен начин да запазим здравето и сигурността на нацията.

Като приемаме, че именно здравето е приоритет и определяме предприетите мерки за опазването му като адекватни и навременни, ние сме убедени, че такива трябва да бъдат предвидени и за малките и средни фирми, които са заплашени от фалит.

Много от тях, тези от сферата на услугите, са принудени да работят с ограничено работно време и капацитет или да затворят. Другите, от групата на произвеждащите компоненти или крайни продукти, имат забавяне и отмяна на поръчки. Всичко това води до намаляване и спиране на приходите и до невъзможност за обслужване на кредити,  забава на плащания на заплати, осигуровки, данъци, такси и лихви.

Ние, от СДС, смятаме, че е нужно час по-скоро да стартира дебат в Съвета за тристранно сътрудничество за приемането на антикризисни, стабилизиращи решения в подкрепа на малкия и средния бизнес.

Необходими са спешни мерки за защита на най-уязвимите малки и средни предприятия, които ще пострадат най-много от ограниченията, които се налагат във връзка с COVID-19.

Може да се работи в посока на удължаване на срока за първата вноска на всички данъци с месец или два.

Да се водят преговори с банките за забава на плащанията на главници и лихви или да се търсят възможности за намаляване на лихвите и увеличаване на погасителния период.

Да се потърсят механизми за компенсиране на принудително неработещите.

Да се потърси навременна помощ от Европейския съюз.

Държавата и общините да излязат от традиционната си роля на бирник и да станат истински партньор на малкия и средния бизнес, за да му помогнат да оцелее и да съхранят възможността да бъде отново коректен данъкоплатец, след излизане от кризисната ситуация

Вярваме, че общите усилия и добра воля ще помогнат възможно най-безболезнено да преминем и през това изпитание.

Да си пожелаем пандемията да отшуми бързо и да се молим на Господ за България и целия свят!/sds.bg

Share

Сайтът използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките

Политика относно "бисквитките" ("cookies")
Cookies и как ги използваме
Тези правила описват как използваме Cookies и подобни на тях файлове и технологии в своите уебсайтове, напр. Local Shared Objects, известни и като "Flash cookies", web beacons и т.н. Ние ги наричаме с общото наименование "Cookies". Ако посетите нашите уебсайтове и настройките на браузъра ви приемат "Cookies", ние считаме, че приемате да използваме "Cookies“.
Какво представляват "Cookies" и как работят те?
"Cookies" са малки файлове, които се изпращат до компютъра ви от уебсайтовете, които посещавате, и се съхраняват на него. "Cookies" се съхраняват във файловата директория на браузъра ви. Следващия път, когато посетите същия сайт, браузърът прочита "Cookie" и предава информацията на уебсайта или елемента, който първоначално е задал "Cookie". За да научите повече за тези технологии и как работят те, моля, посетете например сайта allaboutcookies.org.
Защо използваме Cookies?
Използваме Cookies в сайта, за да ви осигурим по-лесна работа. В следващия раздел ще можете да прегледате своите опции за управление на Cookies.
Основни функции
Тези Cookies са от съществено значение за функционирането на нашия уебсайт и ключови за улесняването на работата ви с тях. Можете да навигирате без прекъсвания, тъй като ще бъдат запомнени например избраните от вас език и държава, а удостоверяването за някои части от домейна ще бъде запазено.
Подобряване на сайта
Тези Cookies ни позволяват да подобряваме своите уебсайтове, като събират информация за това, как се използват те. Ние анализираме данни, за да установим например броя на уникалните потребители, четящи дадена статия (за да знаем кои материали са популярни), или дали даден видеофайл е бил изгледан докрай или само до средата. Също така се интересуваме къде се получава достъп до нашето съдържание, за да знаем как да организираме сайтовете си за оптимално удобство на потребителя. Броим кликванията върху "Like" и "Tweet" и следим какво съдържание от сайтовете ни е било споделяно или използвано като препратка.
Персонализация Тези Cookies ни помагат да направим съдържанието възможно най- персонализирано, като например ви показваме целеви банери или подходящи препоръки. Проучваме какъв тип препращане е било използвано, за да бъдат достигнати нашите сайтове, например имейл кампания или връзка от препращащ сайт, така че да изчислим ефективността на своите промоции и рекламни кампании.

Как мога да управлявам Cookies? Можете да прегледате наличните опции за управление на Cookies в своя браузър. Браузърът може да бъде използван за управление на Cookies, свързани с основни функции, подобряване на сайта, персонализация и рекламиране.

Различните браузъри използват различни
начини за деактивиране на Cookies, но обикновено те се намират в менюто Tools или Options. Можете да прегледате и менюто за помощ на браузъра си. Освен че управляват Cookies, браузърите обикновено ви позволяват да контролирате файлове, подобни на Cookies, например Local Shared Objects, като активирате режима за поверителност на браузъра си.
Колко време пазим информацията? Това зависи от типа на Cookies. Валидността на сесийните Cookies изтича, когато затворите браузъра. Постоянните Cookies, включително Local Shared Objects (“Flash cookies"), обикновено са с валидност от два месеца до няколко години.
Възможно е деактивирането на Cookies да ви попречи да използвате определени зони от уебсайта. Ако изтриете своите Cookies от браузъра, възможно е да се наложи да преинсталирате Cookies за отказване.

Ако имате въпроси може да се свържете с нас на e-mail:
office@sdsvarna.net,Адрес:Варна, бул. "Княз Борис I" 46,Тел:052 600 665

Затвори