Категория: Градски съвет

СДС-Варна, с основна заслуга за издигането на паметник на Цар Калоян в морската столица

Преди 819 години, на 24 март, цар Калоян освобождава Варна от византийците и я присъединява отново към българските земи. След падането на Варна Византия е принудена да поиска преговори за мир, който е сключен през 1202 година. По силата на този договор на Калоян е признато правото да владее земите северно от Стара планина.

Идеята за издигане на паметник на цар Калоян принадлежи на адмирал Христо Контров, подкрепен в общинския съвет на Морската столица от групата на СДС. Първите дарители за построяване на монумента са председателят на СДС-Варна Д-р Янко Станев, Даринка Божинова и др. Близо 140 хиляди лева са събрани от дарения, като паметникът на Цар Калоян във Варна е единствен в България. Подготовката за изработване и поставяне на паметника започва през 2007 г. Автори на цялостния облик на монумента са скулпторите Борис Борисов, Константин Константинов и арх. Милен Маринов.

През 1201 година България, под управлението на цар Калоян, е във възход. По това време силната крепост Варна е владение на Византия. Тя е на важно стратегическо място и представлява заплаха за българската държава. Крепостта е защитена от морето от една страна, и от ров от другите три страни.
Цар Калоян обсажда Варна от 3 страни.

След тридневни обсадни действия на 24 март 1201 г. войските на Калоян овладяват крепостта Варна и тя окончателно е присъединена към България. За овладяването на Варна (важна византийска крепост с гарнизон, съставен от подбрани войски, в това число и рицарски дружини) Калоян използва многоцелева бойна техника.

През 1201 г. цар Калоян с изненадващи удари успява да превземе последователно крепостите Констанция (при днешния Симеоновград) и Варна – последния византийски бастион в Северна България. Тогава Варна е защитавана от многоброен гарнизон, набран от западни наемници, които се славели като „най-храбрите“ сред ромейската войска.

Войските на цар Калоян построяват обсадна машина, която на широчина била колкото външния ров, а на височина стигала крепостните стени. С нея българските войски постигат две цели – те я използват едновременно като мост над рова и като стълба до зъберите на стената.

На третия ден от обсадата войските на цар Калоян нахлуват в града и над Варна се развява знамето на българския владетел.
За обсадата на Варна пише византийският историк Никита Хониат: „Без да се уплаши от светостта на деня (било Великден) и без да се засрами от името Христово, което той (т.е. цар Калоян) произнасяше само с уста, подтикван от кръвожадни демони, блъскаше в рова всички, които беше заловил живи, и хвърляше пръст, докато изпълни рова. Така мястото стана общ гроб.

След като разруши крепостните стени, той се завърна в Мизия, като отпразнува деня с такива жертви и кървави помени.“

В края на 1201 г. между България и Византия започват преговори за мир. Мирът е сключен в началото на 1202 г.

Огромната месингова статуя на конника е излята в София и транспортирана до Варна. Цялото количество метал е дарено от Министерство на отбраната под формата на претопени гилзи от патрони.

Конната статуя на цар Калоян е класическа, представяща триумфа на българския владетел над византийския гарнизон, бранещ Варна. Фигурата е ориентирана с лице на запад и представя царя с бойни доспехи, вдигнал с дясната си ръка меч. Общата височина на постамента и статуята е 8 метра.

По четирите стени на мраморната основа се наблюдава и украса от бронзови релефи, изобразяващи няколко от значимите момента в управлението на цар Калоян.

В хронологичен ред е изобразено превземането на Варна от българските войски през 1201 г. и победата на българите над кръстоносната армия край Одрин през 1205 г., както и залавянето на латинския император Балдуин Фландърски, който е отведен като пленник в Търновград.

Също така е представена и сцената на коронацията на Калоян от представителите на папа Инокентий ІІІ. Това е единственият български владетел, коронован за крал.

Паметникът е открит през декември 2008 г. с тържествен водосвет, отслужен от Варненския и Великопреславски митрополит Кирил (1954-2013 г.) в присъствието на множество граждани, чуждестранни дипломати и политици.

Share

Как СДС-Варна почете жертвите на концлагера край Ловеч през последните години (снимки)

Както всяка година варненските седесари за 31 път трябваше да участват в шествие в памет на жертвите на комунизма в лагера „Слънчев бряг“ край Ловеч.

Организираното поклонение, което от 1990 г. е инициатива на СДС, а от последните няколко години към него се присъедини и община Ловеч, няма да може да се състои заради коронавируса.

Водени от Д-р Янко Станев -Председател на СДС-Варна, сините варненци всяка година бяхме там-от най-младия до доайена Неделчо Цанев, който почина преди месец на 90-годишна възраст.

Всяка последна събота на месец март седесари от страната бяхме заедно в Ловеч и пак ще бъдем.
Поклон пред жертвите на комунизма !

Снимки:Архив, СДС Варна

Неделчо Цанев-с цвете в ръка

Трябва да помним:Комунистическият терор в България

След навлизането на съветските войски по заповед на Георги Димитров от Москва и на местното ръководство на българската компартия без съд и присъда са избити над 30 000 души – полицаи, кметове, учители, чиновници, индустриалци, едри и дребни собственици, магистрати, лекари, офицери, духовници, журналисти, учени.

От 20 декември 1944 до 29 април 1945 г. е проведен незаконният Народен съд. „Народните обвинители“ се назначават от Министерския съвет, а „народните съдии“ се избират от областните комитети на Отечествения фронт, доминирани от комунистите, без да се изисква задължително юридическо образование или квалификация. Присъдите също се определят от централното и местните ръководства на компартията. Произнесени са 9 155 присъди, от които 2 730 смъртни и 1 305 доживотен затвор.

Много от близките на подсъдимите са изселени преди или по време на процеса. Според доклад на Държавна сигурност до ЦК на БРП(к) от септември 1944 до май 1945 всички изселени лица в страната са 28 131 души.

За периода 1945-1953 г. броят на политическите процеси надхвърля цифрата 106.

Концентрационните лагери са създадени на 20 декември 1944 с Наредба-закон за трудововъзпитателните общежития за политически опасните лица. Според неокончателни данни в периода 1944-1962 през концентрационните лагери са минали над 250 000 души.Концентрационните лагери продължават да съществуват и след 1962. От края на декември 1984 до 1989 в тях без съд и присъда са изпращани български турци, които са се съпротивлявали на смяната на имената. Все още няма сигурни данни за загиналите в нечовешките условия на лагерите.

Поклон пред невинните жертви на комунистическия режим в лагера „Слънчев бряг“!

Share

Поклонението пред жертвите на комунизма в концлагера „Слънчев бряг” Ловеч – в интернет

За първи път през последните 31 години ежегодното поклонение в памет на жертвите на комунистическия лагер „Слънчев бряг” няма да може да се проведе по традиция в края на месец заради епидемията от коронавирус и се отлага след нормализиране на обстановката. Нека обаче почетем жертвите в специалната страница за събитието във Фесxбук | Снимка: Архив, desebg.com.

Фондация „Истина и памет” създаде страница във Фейсбук (виж линка – ТУК), чрез която призовава да бъде почетена паметта на жертвите в комунистическия концлагер „Слънчев бряг” край Ловеч.

Традиционното за демократичната общност ежегодно поклонение, което се провежда от 1990 г. всяка предпоследна събота на месец март не може да се осъществи тази година (2020) поради извънредната ситуация в страната в резултат на епидемията от коронавирус.

„Чрез тази страница обаче ние имаме възможност да изкажем своята съпричастност към жертвите и да покажем, че дори възпрепятствани физически, ние мислено сме с тях за тридесет и първа поредна година”, се обръща фондацията към демократичната общност.

„Споделете своите мисли, позиция, коментирайте или публикувайте снимка или снимки, свързани с тази мрачна страница от българската история и паметта към жертвите на тоталитарния комунистически режим”, приканват от неправителствената организация.

Фондация „Истина и памет” е основата от журналиста Христо Христов през 2016 г., а членове на Управителния ѝ съвет са проф. Евелина Келбечева, Георги Михайлов (desehistory.com) и юристът Александър Кашъмов. Организацията работи за преосмисляне на тоталитарното комунистическо минало и преодоляване на зависимостите от него.

Кратка история на концлагера край Ловеч

Лагерът край Ловеч е създаден от МВР-ДС със съгласието на Политбюро на ЦК на БКП през август 1959 г. веднага след решението на режима начело с Тодор Живков за закриване на концлагера „Белене”.

Лагерът е създаден под името „Трудовата група” – Ловеч, като в него първоначално са въдворени 166 души от „Белене”, определени от режима като „непоправими рецидивисти”. Много скоро в него обаче са въдворени без съд и присъда оцелели дотогава бивши депутати земеделци, адвокати, младежи, търговци, представители на интелигенцията – музиканти, артисти и др.

Лагерът е устроен в бараки на около 3 километра от Ловеч в посока Троян вдясно малко преди разклона за село Хлевене. Лагеристите работят на близката каменна кариера, където са заставени да изпълняват непосилни норми през целия ден.

За лагера от МВР-ДС отговаря тогавашният зам.-министър на вътрешните Мирчо Спасов, известен като дясната ръка на Тодор Живков.

По негови устни указания режимът в лагера е изключително тежък и жесток. Насилието, побоищата, извращенията и убийствата са ежедневие. Липсва елементарна медицинска помощ, а храната е слаба и допълнително влошава състоянието на хората в лагера.

alt

Въпреки че Александър Николов – Сашо Сладура е убит по най-жестокия начин в концлагера край Ловеч, в смъртния му акт е записано, че причината за смъртта му е „ангина” | Снимка: Архив, desebg.com.

Първоначално в лагера са въдворявани и мъже и жени, но впоследствие женската част от отделена във филиал на лагера край село Скравена, Ботевградско.

Георги Христов, тогавашен зам.-началник на Окръжно управление МВР-ДС Ловеч описва творението на Политбюро и Живков като „концлагер от филмите за фашизма с единствената разлика, че е няма крематориум”.

Едно от най-отвратителните решения на режима е труповете на убитите да не бъдат предавани на техните близки, за да не се разчуе за престъпленията, извършвани в лагера.

Тленните останки са откарвани до Белене, където с помощта на затворник са погребвани отгоре-отгоре на остров Предела на река Дунав.

През пролетта на 1962 г. Политбюро е принудено да закрие лагерите край Ловеч и Скравена, след като във върхушката на БКП се разчува за убийствата в тях.

За своето съществуване през лагера Ловеч, който става известен като „Слънчев бряг” заради фалшифицирането на причините за повечето убийства като „слънчев удар”, преминават най-малко 1500 души, а смъртта си в него намират най-малко 151 мъже и жени.

През 1962 г. специална комисия от Политбюро потвърждава в свой доклад престъпленията в лагера, но този документ не е предаден на прокуратурата.

Опит за осъждане на виновниците

Едва в началото на 1990 г., след краха на тоталитарната диктатура, прокуратурата образува следствие за изясняване на причините и авторите на убийствата в лагера край Ловеч. В своите показания пред прокуратурата Тодор Живков признава, че за лагери комунистическата власт в България е използвала съветския опит.

През 1993 г. състав на Военната колегия на Върховния съд с председател ген. Николай Чирипов дава ход на съдебен процес, по който подсъдими са бившият зам.-министър на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов, началника на лагера Петър Гогов, отговорникът по Държавна сигурност в лагера Николай Газдов и надзирателката Юлияна Ръжгева.

alt

Николай Газдов – отговорникът по Държавна сигурност в лагера е един от подсъдимите за убийствата в него, но съдебният процес, започнал през 1993 г., не стига до присъди заради давността и делото е прекратено | Фотограф: Владимир Бахчеванов.

Военната прокуратура установява данни за извършване на 14 умишлени убийства, а тогавашният главен прокурор Иван Татарчев пледира за смъртни присъди на подсъдимите.

До такива не се стига. Милчо Спасов почива в болница малко след началото на процеса, а единственото наказание на останалите подсъдими е престоя им в ареста за известен период.

През 2002 г. Върховният касационен съд прекратява делото поради наличие на изтекла давност на престъпленията.


Лагерът – място на памет за жертвите

От 1990 г. обаче бившата кариера на лагера край Ловеч се превръща в място на памет за жертвите на комунизма. Ежегодно, без прекъсване нито една през следващите 31 години там се провежда поклонение, започващо с шествие от центъра на Ловеч до кариерата.

alt

Ловчанският митрополит Гавриил почти винаги лично участва в отслужването на панихида в памет на жертвите на комунистическия лагер „Слънчев бряг” | Снимка: Архив, desebg.com.

Организатор на събитието е местния СДС, но през последните години в него активно се включва и община Ловеч. Ловчанската митрополия също почита жертвите, като нейни свещенослужители отслужват панихида на каменната кариера, като много често в нея участва и самия Ловчански митрополит Гавраиил. Поклонението събира демократи от цялата страна./desebg.com

Share

Вирусът не се лекува с приказки – не си играйте със съдбата, не политизирайте смъртта!

Александър Йорданов, евродепутат 

Днес не са необходими много думи.  Човечеството се сблъска със заплаха, която не се лекува с приказки. Можем да си помогнем само, ако осъзнаем своята отговорност като личности и народ, като проявим национално единство и солидарност – помежду си и с всички хора в Европа и света, изправени пред същата опасност като нас. 

Днес не е време за дребни политически сметки и страсти, за политическа конфронтация и извличане на политически дивиденти, за победи над политическия „противник”. Това го казвам на онези пишман опозиционери, за които дребнавото критикарство е като политическа краста. Съветът ми към тях е: приберете си егото у дома, укротете поне временно мераците си, свийте партийните знамена за по-добри времена.

Не си играйте със съдбата, не политизирайте смъртта. Защото днес сме изправени именно пред смъртна заплаха. И би трябвало най-напред политиците да осъзнават това. Не изнервяйте и не дразнете допълнително хората. Не атакувайте в този момент институциите. Те си вършат отговорно работата. Вашият час ще дойде отново. Ще има избори. Всичко ще си кажете тогава – и истината, и лъжата. Но сега се куртулисайте. От това гражданското ни общество само ще спечели.

Свалете шапка на личности като ген.-майор проф.д-р Венцеслав Мутафчийски, на всички от Националния оперативен щаб за борба с животоотнемащата пандемия, на лекарите и медицинските сестри, на доброволците. Те изпълняват своя длъг. 

На „безстрашните” и безхаберниците ще кажа:

пазете си безстрашието и безхаберието за утрешния ден

Днес то никому не е нужно. На многознайковците: замълчете! Думите ви не лекуват. На тарикатите на дребно и на едро, на печалбарите: не бързайте от нещастието да правите богатство. То ще ви съсипе. Отвратително е, че още на първия ден от извънредното положение, въведено абсолютно своевременно и отговорно от правителството, започнаха да се правят дребни бакалски сметки, разнесе се рев за пари.

Изчакайте поне месеца да отмине, една заплата време да изтече. Тогава ни разказвайте за хотелите си, за баровете и дискотеките си, за търговските си планове. 

Европейският съюз отново помага. Както винаги ни е помагал. Необходимо е да чуваме и осмисляме отговорната информация. Да не даваме ухо на всякакви врели некипели, на врачувания. Да спазваме това, което ни казват лекарите. Да пазим дома. Неволята и бедата би трябвало да ни сплотят, да усилят солидарността помежду ни.

Ние, българите, сме доказали, че различно разбираме доброто. Затова и сме теглили в своята история. Неразбирателството е наша национална черта. Много са нашенците, които я ползват, за да извлекат политически дивиденти.

Но защо сега? Почакайте, освестете се, проветрете си белите дробове, оживейте. Солидарност, единство и отговорност – това е необходимо днес на България!  /faktor.bg

Share

Румен Христов: Не трябва да правим референдум за еврозоната /Видео/

Очакваме резултати от разследванията на ДАНС и прокуратурата, които ревизират най-важните и големи приватизационни сделки. Стартирала е проверката на близо 100 предприятия, едни от водещите са на „Кремиковци“ и на ТЕЦ „Бобов дол“.

„Това беше един епохален процес. Процес, който протече в цяла Източна Европа и не знам дали има държава, в която да има напълно доволни от този процес“, посочи лидерът на СДС Румен Христов в студиото на „Денят ON AIR“ по повод приватизацията.

Той даде пример с „Тройханд“ – най-голямата приватизациионна агенция, която в един момент е била най-голямото дружество, стопанисвало и разпределяло активи. Там процесът е приключил бързо, за по-малко от четири години, като над 5 млн. души са останали без работа.

„Този процес беше един от важните процеси, наложен от ЕС. Императивно беше искането за влизане в ЕС да имаш преобладаваща пазарна икономика. Ние без този процес нямаше как да минем“, смята Христов.Според него при нас приватизацията е закъсняла.

„Имаше някакви дребни наченки по времето на Филип Димитров. Съвсем дребни обекти като малки бензиностанции и други обекти от услугите бяха пуснати на приватизация. После имаше един голям застой. Стартира началото на т.нар. масова приватизация при Жан Виденов. И вече усиленото приватизиране започна при правителството на ОДС“, посочи политикът пред Bulgaria ON AIR.

Относно извинението за приватизацията от Румен Христов, той обясни, че е бил разбран неправилно.„Времената бяха тежки и имахме да решаваме много въпроси. Сигурно в този процес има допуснати грешки – за тези допуснати грешки, волни или неволни, се извиняваме“, поясни той.Румен Христов счита, че референдум не е необходим и ако допуснем такъв, то България няма да стане член на еврозоната.

„Политическата класа трябва да носи отговорност за решенията, които взема. В момента управляващите от ГЕРБ обещаха, че ще бъдем кандидат за чакалнята на еврозоната през април, дано това да се случи“, заяви той.

И отбеляза, че се притеснява, че забавянето отдалечава страната ни от еврозоната.

Българските граждани не трябва да се притесняват. Това само ще доведе ползи на тях, на български фирми и на държавата ни като цяло„, обясни той.Лидерът на СДС е на мнение, че е добре да бъде проведена разяснителна кампания за българските граждани относно това до какви промени ще доведе влизането ни в еврозоната. Според него проруските и проевропейски партии няма как да бъдат на едно мнение по този въпрос.

Поради коронавируса виждаме понижаване на раста на икономиката в цяла Европа. Как това ще се отрази на България?

„При всички положения това, което се случва в световен мащаб ще се отрази и на България, защото България не е изолирана държава, а е с много отворена икономика“, обясни Христов.

Той смята, че Паметникът на Съветската армия разделя обществото, затова трябва да бъде преместен в т нар. парк на Социалистическото изкуство./sds.bg

Share

СДС-Варна почете националния празник 3 март

Варненските седесари се включиха в тържествените чествания на 142-годишнина от освобождението на България от османско робство в Морската столица, водени от Областния председател Д-р Янко Станев и председателя на Градската организация инж. Желез Железов.

Заедно със стотици жители и гости на града те участваха във военния ритуал по вдигане на националния флаг на централния варненски площад. Преди това в катедралния храм Св. Успение Богородично беше отслужена тържествена света литургия.

Общоградското шествие стигна първо до паметника на граф Игнатиев, където активисти от СДС-Варна поднесоха цветя.

инж. Желез Железов -Председател на Градския съвет на СДС- Варна
при поднасянето на цветя пред паметника на граф Игнатиев
Иван Портних-Кмет на Община Варна пред паметника на граф Игнатиев

Празничната програма предвижда още концерт-спектакъл „Свободна България“ във Фестивален и конгресен център-Зала1 от 18,00 часа /вход свободен/, както и тържествена заря-проверка по случай 3-ти март от 19,30 часа на входа на морската градина във Варна.


На 3-ти Март през 1878 г. се е подписал Санстефанския мирен договор между Русия и тогавашната Османска империя, с което се слага край на Руско-турската война, започнала през 1877 г. и се поставя началото на Третата българска държава, след саможертвата на многобройните загинали воини за освобождението на България. Всичко това е част от народната ни памет. Ние българите помним! 

Трябва да продължим борбата, макар и с мирни средства. От нас зависи да сме част от градежа на България и в частност Варна, като модерен европейски град, със свободен дух за свободни хора.

Поклон пред загиналите за свободата на България! 

Share

Председателят, главният секретар и евродепутатът на СДС – във Варна

Областната конференция на СДС-Варна, избра днес за председател д-р Янко Станев, който досега беше лидер на варненската организация. Форумът гласува номинациите на трима заместници – председателя на СДС-Варна, Желез Железов, председателя на провадийската организация Коста Владимиров и председателя на девненската организация Петър Петров. Секретар на СДС в областта е Юрий Колев.

Ролята на СДС е в реформаторското ядро на бъдещо дясноцентристко мнозинство във формат ЕНП в следващия състав на народното събрание. Искам в парламентарната група истински, верни седесари, целта ни е да изнасяме стабилност, заяви пред участниците в областната конференция председателят на СДС Румен Христов. Той участва във форума заедно с главния секретар на синята партия Илия Лазаров и варненския евродепутат от СДС Александър Йорданов.

В коментара си за местните избори Румен Христов отчете липсата на синхрон между структурите на ГЕРБ и СДС по места, въпреки националното споразумение между двете десни партии. И изрази увереност, че това ще се има предвид в преговорите за парламентарния вот догодина. Главният секретар на СДС Илия Лазаров анализира ръста на верните гласоподаватели на СДС и представи платформа за тяхното увеличаване.

СДС винаги е стоял на кръстопътя на надеждата и запази две много важни неща – равновесието и посоката, заяви пред участниците във форума областният председател д-р Янко Станев. Той припомни, че от години варненската организация пропагандира като успешен форматът ЕНП и настоя занапред синята партия да налага коалиционната си култура на все по-широка политическа територия – партньорство не по изгода, интереси и при нужда, а изградено върху политическите принципи във формата ЕНП.

Варненският евродепутат от СДС Александър Йорданов определи мястото на СДС като част от ЕНП формата на дясното управленско мнозинство в следващия парламент. Йорданов анонсира идеята си Варна да е домакин на теоретична конференция през май, темите да са свързани с евроинтеграцията и електоралните нагласи в страната.

Share

Кръгла маса „Бъдещето на Европа след Брекзит“ организирана от евродепутата Александър Йорданов и СДС


На 27 и 28 февруари в София се проведе кръгла маса „Бъдещето на Европа след брекзит“, организирана от евродепутата от ГЕРБ/СДС доц. д-р Александър Йорданов, със съдействието на СДС.

Лектори на събитието бяха председателят на СДС Румен Христов, Александър Йорданов, Владимир Кисьов – главен преговарящ на България с ЕС, главният секретар на СДС Илия Лазаров, политическият психолог проф. Антоанета Христова, журналистът и анализатор Стойко Стоянов, д-р Ренета Шипкова.

Бяха обсъдени актуални теми, като конференцията за бъдещето на Европа, електоралните нагласи към момента в България, политиката на разширяването на ЕС със Западните Балкани и страните от Източното партньорство.

Във форума участват политици от СДС и експерти, като варненската организация е представена от Д-р Янко Станев. Специален гост на кръглата маса беше Президентът Петър Стоянов (1997 – 2002) .

Share

Желез Железов е новият лидер на СДС-Варна

Отчетно изборната конференция на СДС-Варна, избра нов лидер на общинската организация. Желез Железов спечели доверието на съпартийците си в състезание с втория кандидат Веселин Василев. На форума бяха издигнати още две кандидатури – на Илия Кафалийски и на Бистра Спасова, които направиха отвод.

Желез Железов е дългогодишен областен председател на синята партия. По образование е електроинженер. Бил е заместник- кмет на район Одесос, има зад гърба си един мандат като общински съветник. В момента е производствен директор на предприятие за производство на профили. Има солиден опит в стартиране на нови производствени мощности и оптимизиране на работещи такива

Общинската конференция избра и заместници на новия лидер – доц. Медиха Хамза, Антон Чанев, Светла Иванова, Илия Кафалийски, Юрий Колев.

Не се сбогувам, който ме познава, знае, че не ми е в стила”, заяви пред форума досегашният лидер на СДС-Варна, д-р Янко Станев. Той подчерта, че смята мисията си в СДС-Варна, за изпълнена и необратима – равновесие и посока, които вече са верую на СДС. „Ако ние от ЕНП не изнасяме стабилност, ще внасяме нестабилност. Наследството ми е вярата”, каза в заключение д-р Станев.

Посоката остава, увеличаваме скоростта”, заяви новият председател на СДС-Варна, и благодари за подкрепата”. Железов подчерта, че Варна както досега ще генерира идеи и ще е двигател за реализацията им в националната политика на синята партия.

В политическата декларация участниците в общинската конференция на определиха като основна политическа цел СДС да изпрати свои представители и да формира парламентарна група с следващия състав на народното събрание. В документа се посочва, че реформите в местното самоуправление и в децентрализацията на местните финанси трябва да преминат в следваща фаза, при която част от данъците да остават в общините, за да се превърнат в мощен двигател на икономическото развитие на регионите. СДС и в местен и в национален план е за коалиции не по изгода, интереси и нужда, а изградени върху политическите принципи във формата ЕНП.

Share

Варненските седесари почетоха паметта на Апостола

На 19 февруари България отбелязва 147 г. от обесването на Апостола на свободата Васил Левски. Дяконът, Игнатий, Джингиби, Апостолът на свободата или просто Левски – това са имената, с които е известен Васил Иванов Кунчев.

Ръководство, членове и симпатизанти на СДС – Варна, водени от председателя на градската организация Д-р Янко Станев се включиха в тържественото общоградско поклонение по повод 147 -годишнината от гибелта на Васил Левски.

Те се преклониха пред подвига на Апостола на свободата и поднесоха венец пред паметника на Левски в Морската градина. 

147-та годишнина от обесването на Васил Левски беше отбелязана с общоградско поклонение във Варна. В 10:00 часа пред барелефа на Апостола на свободата в квартал „Левски“ бяха поднесени венци и цветя.

В памет на Дякона в 11:00 часа пред паметника му в Морската градина беше отслужена заупокойна молитва, която беше последвана от полагане на венци с военен ритуал.

Съорганизатори на събитията са Община Варна, Военноморските сили, Варненската и Великопреславска митрополия, Район „Приморски“ и Народно читалище „Васил Левски 1945″.

Да си припомним някои от заветите, записани в тефтерчето му:

„….какво аз мисля да правя, ако рече Бог,…., за което ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя-губя само мене си.“

„Как си ми разбрал работите, че ми се радваш тъй сляпо? И ако разбираш времето във Влашко и Сърбия или в Българско, загдето времето ни носело сега погрешки? Ако е за Българско, то времето е в нас и ний сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме

„Ние сме жадни да видим Отечеството свободно, па ако щат ма нареди да паса и патките, не е ли така?“

„За отечеството работим, байо!кажи ти моите и аз твоите кривини,па да се поправиме и все да си вървим наедно, ако ще бъдем хора

„Какво искам повече, като гледам отечеството си, че ми е свободно! Такова нали е предначертанието ми днес за него, не да видя себе си на голям чин, но да умра ,братко. Това трябва на всеки работник български: да даваме таквоз предначертание и тогава работата ни ще свети и Българско ще гърми най-бляскаво като едничка държава в цяла Европа

Васил Левски е заловен на 27 декември 1872 г. при Къкринското ханче, но и до днес остава недоказано кой е предателят на Апостола. Според историческите документи часове след залавянето му турците не са знаели кого точно са задържали. Апостолът е отведен в София, където е изправен пред съд. Васил Левски изгражда защитата си на основите на правата на християните според турския Хатихумаюн, за да не издаде някого и вътрешната революционна организация. Няколко пъти той заявявал, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята.

Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Процесът завършва. Според историците Комисията, съдила Апостола, е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени – Димитър Общи и Васил Левски. Апостолът увисва на бесилото на 18 февруари 1873 г., но традиционно датата се отбелязва на 19 – тогава той още не е навършил 36 години

Share

Сайтът използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките

Политика относно "бисквитките" ("cookies")
Cookies и как ги използваме
Тези правила описват как използваме Cookies и подобни на тях файлове и технологии в своите уебсайтове, напр. Local Shared Objects, известни и като "Flash cookies", web beacons и т.н. Ние ги наричаме с общото наименование "Cookies". Ако посетите нашите уебсайтове и настройките на браузъра ви приемат "Cookies", ние считаме, че приемате да използваме "Cookies“.
Какво представляват "Cookies" и как работят те?
"Cookies" са малки файлове, които се изпращат до компютъра ви от уебсайтовете, които посещавате, и се съхраняват на него. "Cookies" се съхраняват във файловата директория на браузъра ви. Следващия път, когато посетите същия сайт, браузърът прочита "Cookie" и предава информацията на уебсайта или елемента, който първоначално е задал "Cookie". За да научите повече за тези технологии и как работят те, моля, посетете например сайта allaboutcookies.org.
Защо използваме Cookies?
Използваме Cookies в сайта, за да ви осигурим по-лесна работа. В следващия раздел ще можете да прегледате своите опции за управление на Cookies.
Основни функции
Тези Cookies са от съществено значение за функционирането на нашия уебсайт и ключови за улесняването на работата ви с тях. Можете да навигирате без прекъсвания, тъй като ще бъдат запомнени например избраните от вас език и държава, а удостоверяването за някои части от домейна ще бъде запазено.
Подобряване на сайта
Тези Cookies ни позволяват да подобряваме своите уебсайтове, като събират информация за това, как се използват те. Ние анализираме данни, за да установим например броя на уникалните потребители, четящи дадена статия (за да знаем кои материали са популярни), или дали даден видеофайл е бил изгледан докрай или само до средата. Също така се интересуваме къде се получава достъп до нашето съдържание, за да знаем как да организираме сайтовете си за оптимално удобство на потребителя. Броим кликванията върху "Like" и "Tweet" и следим какво съдържание от сайтовете ни е било споделяно или използвано като препратка.
Персонализация Тези Cookies ни помагат да направим съдържанието възможно най- персонализирано, като например ви показваме целеви банери или подходящи препоръки. Проучваме какъв тип препращане е било използвано, за да бъдат достигнати нашите сайтове, например имейл кампания или връзка от препращащ сайт, така че да изчислим ефективността на своите промоции и рекламни кампании.

Как мога да управлявам Cookies? Можете да прегледате наличните опции за управление на Cookies в своя браузър. Браузърът може да бъде използван за управление на Cookies, свързани с основни функции, подобряване на сайта, персонализация и рекламиране.

Различните браузъри използват различни
начини за деактивиране на Cookies, но обикновено те се намират в менюто Tools или Options. Можете да прегледате и менюто за помощ на браузъра си. Освен че управляват Cookies, браузърите обикновено ви позволяват да контролирате файлове, подобни на Cookies, например Local Shared Objects, като активирате режима за поверителност на браузъра си.
Колко време пазим информацията? Това зависи от типа на Cookies. Валидността на сесийните Cookies изтича, когато затворите браузъра. Постоянните Cookies, включително Local Shared Objects (“Flash cookies"), обикновено са с валидност от два месеца до няколко години.
Възможно е деактивирането на Cookies да ви попречи да използвате определени зони от уебсайта. Ако изтриете своите Cookies от браузъра, възможно е да се наложи да преинсталирате Cookies за отказване.

Ако имате въпроси може да се свържете с нас на e-mail:
office@sdsvarna.net,Адрес:Варна, бул. "Княз Борис I" 46,Тел:052 600 665

Затвори