Категория: Новини от Варна

Александър Йорданов: България няма да загуби, ако стои далеч от Русия

Александър Йорданов, председател на 36 Народно събрание, извънреден пълномощен посланик в Македония (2001-2005) и новоизбран евродепутат от листата на ГЕРБ и СДС в интервю за предаването „Вече 30 години-времето е наше“ на Радио „Фокус“

Водещ: Г-н Йорданов, знаете, вчера се проведе първото заседание на съвместната междуправителствена комисия между България и Северна Македония. Официално чухме и двете страни говореха за напредък. Реално обаче успяхме ли да се разберем за историята?

Александър Йорданов: Този разговор с Република Северна Македония вече има историческа вреда. Той започна много преди да се създаде тази двустранна комисия и много преди да бъде подписан договорът между България и Македония. Въпросът е, че няма да бъде решено така лесно отношението ни към това, което политиците наричат обща история.

Многократно съм подчертавал, че понятието „обща история“ е по-скоро политическа метафора, защото обща история може да има само общ народ. Многобройни са доказателствата и многобройни са фактите, които доказват, че населението на днешната територия на Република Македония преди 1944 година многократно и много ясно е заявявало за себе си като част от българския народ. Може би с изключение на такива граждани, които самото население е наричало, а и нарича и днес в някакъв смисъл „сърбомани“, тоест свързани с политиката на Белград.

Водещ: В тази връзка може ли да става въпрос за компромиси около темата за историята? Трябва ли изобщо да бъдат правени такива?

Александър Йорданов: Не. Историята е това, което е зад гърба ни и тя не може да става обект на политическа търговия. Тя не може да се променя. Ние нямаме нито моралното, нито политическото право да променяме факти, които са абсолютно доказани. И не можем да променяме самоопределението на починали вече хора.

Ако една или друга известна личност, родом от територията на днешна Република Македония в миналото се е самоопределяла, като българин, или българин от Македония, то такава тя трябва да си остане в историята. Ако искат политиците от двете страни да почитат такава историческа личност, то те най-напред трябва да почетат нейното самоопределяне, особено ако то е направено в автобиография, например както е Григор Пърлчиев, или многократно в писма и други документи, както е при Гоце Делчев. Въпросът за самоопределението на починалите вече хора от историята в миналото е ключов въпрос точно толкова, колкото е ключов въпросът днес как се самоопределят днешните македонци.

И в този смисъл с подписването на договора между България и Македония ние сме приели, че македонците имат право да разказват историята си такава, каквато са я направили след 1944 година. Ние в този техен разказ за историята, в това тяхно самоопределяне след 1944 година България не може и не се намесваме, но по същия начин тези хора, тази история след 1944 година, не могат да се намесват в българската история преди 1944 година. Част от която е животът, съдбата на гражданите, на хората, живеещи на територията на днешна Република Македония именно преди 1944 година.

Водещ: Извън историческите спорове, отново заявихме подкрепата си за евроинтеграцията на Западните Балкани, по-конкретно членството на Северна Македония в Европейския съюз (ЕС). Какво ще спечели България от още един съсед в Общността?

Александър Йорданов: България винаги е подкрепяла европейския път на Република Северна Македония и в по-леки, и в по-трудни времена. Това е национална политика. В нея има и исторически глас. Винаги сме искали ние българите, заедно с македонците, да живеем заедно. Заедното живеене днес ни го предлага ЕС. Именно той е организацията, която премахва границите между държавите. Аз съм убеден, че така ще стане в близко бъдеще и между България и Македония.

Големият проблем е, че подкрепяйки членството на държавата Република Северна Македония, ние категорично не можем да подкрепим продължаването на доктрината на антибългаризма в Република Македония. И това е много ясно записано в самите договори за членство в ЕС, в самия преговорен процес, който предстои по тези въпроси. Там ключов елемент е добросъседството, а добросъседството предполага  да няма неразбирателство именно по такива въпроси, по които ние с македонците за съжаление имаме неразбирателство.

Нашето неразбирателство с Република Северна Македония идва не от разминаване във факти, документи, които еднозначно показват истината, то идва от опита за политическа фалшификация на тези документи и тези факти, за тяхното изкривяване от гледна точка на определена идеология, която беше и антиевропейска. Много ясно трябва да се каже, че доктрината на македонизма, наложена в югославския период на Република Македония, когато тя беше социалистическа република в рамките на Югославия, тази доктрина на македонизма не е просто и само антибългарска, тя е и антиевропейска.

Така че Република Северна Македония не може да стане член на ЕС с антиевропейска идейна доктрина и обяснения за самата себе си. Македония трябва да се покаже такава, каквато е всяка друга европейска държава – със своя съвременна и европейска по дух история и разбиране за света, за човека, за региона. И с европейска интерпретация на своята история. Европейска интерпретация означава да не лъже и да не крие истината за историята. Аз ще ви дам много конкретен пример. Имах възможността да работя в архива на Македонската академия на науките и изкуствата.

И там попаднах на факта, че близо 70 години в този архив се укриват и не се публикуват едни стихотворения на известен македонски поет, млад човек, загинал трагично за съжаление през 1944 година. Не се публикуват, защото тези стихотворения еднозначно говорят, че този поет, когато ги е писал през 1943 година, е мислел за българите и македонците като за един народ. Не могат да се укриват такива факти. Забележете, това е само в една много тясна зона на литературната история.

В Македония хората например не са информирани какви огромни, колосални за времето си финансови средства България е инвестирала в периода 1941-1944 година, какви училища сме откривали, какви театри, пътища. Нима това би направил народ или държава, които мислят за македонците като за врагове? Естествено, че не. България го е правила, защото самото население тогава на тази територия се е мислело като част от българския народ. Това трябва да признаят днешните македонски политици, днешните македонски историци и днешните македонски ученици в училищата. Те трябва да признаят истината.

Водещ: Това ли е пътят към решаването на тези дълго трупани проблеми – единствено политическа воля?

Александър Йорданов: Единствено политическа воля, защото ние потъваме в като че ли в една спирала на малки договаряния, от които, ако тръгнем по този начин за всеки един да преговаряме, за всяка историческа личност, това ще отнеме не години, а десетилетия може би.

Тук трябва да се подчертае основното, че преди 1944 година е съществувало съзнание за общ народ. Включително тогава пред 1944 година дори представители на Комунистическата партия са мислели по този начин – като за общ народ, макар че след това в Македония се обръщат нещата, започват да говорят различно, антибългарски и така нататък.

Водещ: От съседна Северна Македония, поглед към друга тема. Президентът Румен Радев беше на посещение в Русия. Срещна се с руския си колега. Една от основните обсъждани теми разбира се беше „Южен поток“.

Чухме обаче разнопосочните мнения на двамата. Що се отнася до неосъществения проект, можем ли да говорим за ограничен суверенитет в рамките на ЕС, каквито бяха и думите на Путин?

Александър Йорданов: Владимир Путин е интересна политическа личност. Ние му отдаваме прекалено голямо значение, но истинското му място в историята ще стане ясно, след като вече не е президент на Русия така, както е изяснено и от самата руска историческа наука в десетилетията след разпадането на Съветския съюз и ролята на друга подобна личност в съветската история – личността на Йосиф Сталин.

Аз съм убеден, че мнението няма да е еднозначно и ще натежава дори негативното в оценката на този днешен руски политик. Определено съм на мнение, че това, което Владимир Путин е казала, че ние имаме ограничен суверенитет в ЕС, просто не е вярно. В ЕС България получи такива възможности, каквито дори и не сме сънували във времето, когато бяхме в рамките на така наречения Варшавски договор и в Съветското икономическо и политическо пространство.

И грях би взел на душата си всеки българин, ако това не го признае пред себе си особено пък тези българи, чиито деца свободно пътуват, или работят, или живеят вече в която и да си поискат държава в ЕС – нещо, което техните родители не са могли и да сънуват. Що се отнася до участието на Румен Радев в Икономическия форум в Санкт Петербург, лично за мен, без да претендирам, че съм специалист в темата на политическите отношения и търговски отношения и прочие, за мен това е едно абсолютно безсмислено и ненужно участие.

Ако се направи една рекапитулация на отношенията ни в миналото със Съветския съюз и след това с Русия, ще се види, че през последните 100 години, 1 век е това, ние нещо добро от Русия не сме видели. Ние сме видели единствено зависимост, зависимост и пак зависимост. Русия винаги е използвала икономическия лост на своите суровини: на петрола и на газа, за оказване на политически натиск и контрол върху държавите, с които търгува. Разбира се тя не може да окаже политически натиск на Германия, не може да окаже политически натиск реално на Полша, но използва най-често такива държави като България и се опитва да влияе в тях чрез факта, че притежава определени природни богатства, защото руските политици практически друг лост за влияние нямат.

Те друго не могат да предложат на България: нито модерни технологии, нито някакви нови ценности, идеи, някакви възгледи за бъдещето на света, което да впечатли българския народ. Но спекулират с тези дадени им от Господ природни суровини. И тук е важно да се разбира, че тази идея за „Руски поток“, сега се нарича „Турски“, а по-рано беше „Южен поток“, отново е спекулативна политическа идея. Вярно, това е един икономически проект, но зад този икономически проект стои голяма политическа спекулация.

Той цели да заобиколи държавата Украйна, с която Русия очевидно е в лоши отношения, а е в лоши отношения, защото Русия нападна тази държава, окупира нейни територии и Русия спрямо Украйна се явява държава-агресор. Това е неприемливо от Европейския съюз, неприемливо е от всички демократични държави по света. Затова и те наложиха санкции на Русия и продължават да ги налагат. Аз съм убеден, че още новият Европейски парламент, който ще започне работа на 2 юли, дали първия месец, дали втория, но още може би през есента ще увеличи или ще разшири санкциите за Русия. И в този именно контекст, отиването на Румен Радев на този икономически форум за мен беше абсолютно безполезно. И вие ще се убедите сама, ако щете след една година да ми се обадите отново по това време и тогава да разговаряме кои от поканените на този икономически форум в Санкт Петербург инвеститори са пристигнали през тази година в България, откакто той ги е поканил, отсега ви казвам, че няма да има и един такъв инвеститор.

Водещ: Добре, обаче някои анализатори смятат, че България е причината за провала на бившия проект „Южен поток“. Не беше ли обречен той от самото начало, заради условията, които се поставиха тогава? И изобщо губи ли страната ни от този нереализиран проект?

Александър Йорданов: България никога не губи, когато стои по-далеч от Русия. България губи, когато стои близо до Русия. Когато бяхме най-близко до Русия, в рамките на Варшавския договор и съветското икономическо и политическо пространство България загуби най-много. И именно затова 1989 година самото ръководство на БКП призна, че България се намира в икономическа катастрофа и именно заради това започнахме демократичните промени. Та нали ако ние бяхме се развивали добре и успешно в рамките на това руско икономическо, съветско, пространство, то тогава защо трябваше да променяме политическата си система, да има демокрация, многопартийна система?

Но вие ще кажете например, че сега Русия е друга, тя е променена. Е, кое точно в нея е променено, питам аз, когато това е очевидно държава, която иска да възроди онези най-добри според нея практики от съветското си и от имперското си минало? Но най-добрите съветски имперски практики за Русия, исторически доказано е, че са най-вредни за България. И този „Южен поток“, нека да отворим архивите и да видим, че той бе спрян от самата Русия, защото той изглеждаше неосъществим от руска гледна точка. Имаше много показателно изказване на Владимир Путин преди години, именно когато се спря „Южен поток“, че той – Владимир Путин, е наредил спирането на „Южен поток“.

И това сега той се прави може би, че го е забравил, сега говори точно обратното, но обръщам внимание, че винаги руските политици говорят взаимно изключващи се тези и това е част от тяхното политическо поведение за дезинформация в самата руска среда. Сега целят да направят едно престъпление, да удушат, да убият, да смачкат икономически съседната на тях държава, с която до вчера са били заедно в една държава, а именно Украйна, и за целта правят този заобикалящ тази територия т.нар. по-рано „Южен поток“, а сега наречен „Турски поток“. Защо е опасен срещу България този „Турски поток“? Защото той отново пренася същата руска газ и поставя в този смисъл зависимостта на България към руската газ. Освен това обаче остава зависимостта ни от Русия, от руската газ. Ние влизаме в една игра, която цели да удари и една приятелска нам държава, каквато е Украйна. И България като една европейска държава, и България със своята хилядолетна история, култура, традиция, опит и всичко, не може да участва в подобни руски игри. И който български политик влиза в тези игри, той всъщност осъществява антибългарски действия, той върви срещу интересите на България.

Водещ: Извън енергийни проекти, историческа обремененост, санкции, ангажимент към Европейския съюз, не е ли необходимо поне стратегическо партньорство с Русия в някоя сфера?

Александър Йорданов: Какво трябва да бъде общуването ни с Русия е казано многократно от редица политици. Аз само ще повторя формулата, която много често използваше предишният български президент Росен Плевнелиев. Той многократно и в България, а и на форуми в чужбина, а и при срещи с руската страна, подчертаваше необходимостта от равнопоставеност в отношенията с Русия. И това е ключовият въпрос.

Аз съм забелязал, а и много други анализатори, че онези държави, които държат на своето национално самочувствие на своите национални интереси и които, образно казано, не предават тези интереси за къшей хляб от Русия, с тях руската страна се отнася с по-голямо уважение. Русия днес се отнася с много по-голямо уважение към Полша, отколкото към България, защото поляците знаят как да кажат „не“ на Русия по един или друг въпрос, както например сега казват „не“ на т.нар. „Северен поток“.

Русия не уважава България, именно защото българите не се научихме да казваме „не“ на Русия. Равнопоставени интереси означава, че България трябва да си гледа своя европейски интерес, да става все по-европейска държава, а Русия да си гледа също своите интереси. Ако някъде тези интереси се пресичат, да, тогава нека да работим. В случая с газа какъв е реално проблемът? Ние трябва да намерим начина, по който да диверсифицираме доставките на газ както за България, така и през България за Европа. Тоест да има други източници, от които получаваме газ. В момента обаче 98% от доставките на газ в България са от руски газ. Дали той ще поскъпва по петролопровода от Украйна, както е сега и както е било десетилетия, или ще преминава през Турция, той е все същият газ. Тоест тук нямаме политика на диверсификация, нямаме и политика на равнопоставени отношения с Русия.

То и затова всички анализатори изтъкват и са прави, разбира се, че Русия, ползвайки това монополно положение спрямо България, ни налага едни твърде високи цени на доставките на газ – такива, каквито тя не си позволява да предложи на Полша, на Унгария, на Германия и т.н. Следователно руснаците нямат към нас равнопоставено отношение.

А щом те нямат към нас равнопоставено отношение, няма логика ние да приемаме това тяхно отношение. Ние трябва да изравним отношенията си с тях. Впрочем, когато 1989 – 1990 година, аз бях във Великото Народно събрание тогава, направихме рекапитулация, теглихме калема, образно казано, на двустранните българо-съветски тогава отношения в икономическата и търговската сфера, се оказа, че практически България през целия период на съществуването на тези отношения, от 1945 година, ние сме дотирали, ние сме дофинансирали Съветския съюз, а не обратно, както ни се внушаваше, че едва ли не Съветският съюз е помагал на България. Истината е, че България стигна 1989 година толкова бедна и катастрофирала, в резултат на тоталната си зависимост тогава от Съветския съюз.

Всички останали държави, които имаха по-малка зависимост от Русия в този период, по-лесно се оправиха, по-лесно осъществиха прехода към демокрация и пазарна икономика, и в момента се развиват отново по-добре от нас. Трябва да се научим да говорим истината за отношенията ни с Русия. Русия не ни е нито майка, нито баща, нито ние сме нейни деца. Ние трябва да имаме национално самочувствие като древна държава, по-древна от самата Русия, държава, която има право на свое абсолютно самостоятелно развитие и това трябва да бъде нашата национална политика и стратегия.

Водещ: Докато сме на тема сметки и плащания, поглед и към друг широко дискутиран въпрос. Какво би донесло евентуалното реализиране на проекта АЕЦ „Белене“ на български данъкоплатец? Знаем, това е основният довод, че там са вложени много пари на данъкоплатците. Чухме и президента, според него проектът е неизбежен. Необходим ли е обаче?

Александър Йорданов: Аз съм категоричен противник на реализацията на проекта АЕЦ „Белене“. За 7 милиона население на България, ние сме население, което е колкото един град. Не знам колко население има Лондон, но може би сме като един град Лондон всички българи. Аз не знам Лондон да има две атомни електроцентрали.

Ние имаме една атомна електроцентрала, трябва да я поддържаме и прочие, тя вече е факт. Но втора атомна електроцентрала, при това с физически, а сигурно и морално остарели руски реактори, е голяма опасност изобщо за съществуването ни като народ. Тук не става дума дори за икономически ползи или не. Сериозни икономисти вече доказаха, че ако има втора атомна електроцентрала, цената на електричеството, на тока за българския потребител няма да стане по-ниска. Напротив, тя ще се увеличи. И те го доказват с аргументите на икономическата наука.

Аз обаче говоря за други аргументи, за човешките аргументи. Аз говоря за това, че мъртвата зона около Чернобил е 250 км. Очертайте една окръжност от 250 км около Белене и вие ще видите, че в тази мъртва зона ще попадне град Велико Търново, Ловеч, Плевен, Русе – един огромен район на България. А винаги в една атомна електроцентрала може да се случи най-лошото. То не е казано, че ще се случи днес, утре, в други ден, но по принцип може да се случи.

И след като сме вече във век, в който има алтернативни източници на енергия, какъв ни е на нас, българите – тези 7 милиона души, проблемът, та ни трябва втора атомна електроцентрала? Ами да я направят тази втора атомна електроцентрала, да я изпратят в Казахстан – там, където е пустиня може би, където има нужда от електричество от други източници, защото може би нямат вятър, нямат реки и прочие. Това е един абсолютно ненужен проект, а освен това времето доказа, че това е един корупционен проект. Много хора са се облажили от корупцията около този проект. И ние като граждани, като българи, това не можем да го позволяваме вечно – една шепа хора у нас да се облагодетелстват от контактите си и връзките си с Русия от едни или други такива сфери.

Водещ: Извън моралните икономически доводи, очаквате ли обаче да видим 2020 година един сериозен наплив на инвеститори към този проект?

Александър Йорданов: Не, не очаквам. Аз мисля, че хората не са така глупави. Освен това ние имаме решение, доколкото си спомням, на българския парламент и на правителството, че не трябва България да има държавно участие в този проект, че не трябва да даваме държавни гаранции за този проект. Следователно трябва да се намери, образно казано, един будала, който да инвестира своите милиарди и да чака след това 50 години да си възвърне инвестицията. Само че през тези 50 години може да се случи български Чернобил. И с каква лека ръка ние ще пуснем някакъв просто инвеститор, който се появи неизвестно откъде?

Ние нямаме ли отговорност към бъдещето на България, към бъдещето на децата си и т.н.? В България има огромно количество на възможности за електроенергия, те са такива, че могат да поемат не 7-милионна България, а 70-милионна България. И последен пример ще ви дам. Случайно ли е, че една толкова развита икономически, промишлено, във всяка една сфера държава с огромни производствени мощности, каквато е Германия, се отказва от атомната енергия за такива цели, от атомните електроцентрали. Нека си зададем въпроса защо германците, от които по много други въпроси се учим, защо германците, чиито автомобили караме по нашите пътища, са се отказали от строеж на атомни електроцентрали а ние сме готови да се забием с още една такава?

Това е абсолютна грешка и аз тук не мога да приема и политиката на правителството в това отношение. Смятам, че определени хора в правителството лобират не за българските, а за руските интереси. Но така не може. И това нещо на тази истерия, на тази криза, трябва да се сложи веднъж и завинаги край.

Водещ: С поглед към новата ви роля в следващия Европейски парламент, кои ще бъдат вашите лични каузи там?

Александър Йорданов: Аз съм казвал многократно, че съм противник на това българските евродепутати да разиграват лични каузи. Ние трябва да се научим като българи да бъдем екип, отбор. И за мен това е най-важно – дали тези стари, сега има и нови евродепутати, ще можем да защитаваме заедно общи каузи, общи интереси. Но те наистина да бъдат български интереси, а не да бъдат прекарани през български евродепутати чужди интереси, примерно руски интереси, но прекарани през български евродепутати. Точно това нещо аз ще следя да не се случва. Разбира се, парламентът още дори не е конституиран.

Това ще стане на 2 юли в Страсбург. След това предстои избор на ръководства именно на парламента, предстои избор на ръководства на другите европейски институции, най-важният избор също предстои на председател Европейската комисия. Ние членовете на ЕНП, имаме своята позиция, взехме своето решение миналата седмица в Брюксел и то е единодушно, че наш кандидат за поста председател на Европейската комисия ще бъде християндемократът от Германия господин Манфред Вебер. Тук е важно да изтъкна, че когато той взе думата да говори и да представи своите виждания като председател на парламентарната група на ЕНП, той постави няколко акцента, два от които според мен ми се виждат много ценни и важни да се кажат в България.

Първо, това е да се ориентираме като граждани на Европа, като народи, като държави, към бъдещето – как искаме да изглежда за нас, за децата ни, за внуците това бъдеще? Какъв свят ще им оставим да живеят? И дали това ще бъде свят, в който европейците ще определят правилата, или други държави, извън Европа, ще ни налагат своите правила, включително и технологии, и разбирания за света? И Манфред Вебер защитава именно тезата, че европейците, трябва да определяме и в бъдеще правилата на света, защото нашият опит, нашите разбирания са добри за целия свят. И второто, което той подчерта, е, че наистина националната гордост – това, което в България винаги се е подчертавало – че ние трябва да си останем българи, че нашето национално самочувствие, нашата национална история не трябва да се губи, но тази наша национална гордост и националната гордост на всички останали европейски държави, трябва да се съчетава със съзнанието ни, че сме заедно всички граждани на една обединена Европа. И това се нарича именно съзнанието ни за общите европейски ценности. Защото Европа не е само въпрос на политическо договаряне между държавите, които са решили просто да се обединят в един съюз, тя е въпрос на общо културно съзнание, което започва още от античната цивилизация, минава през християнската цивилизация на Средновековието, през просвещението, Ренесанса преди това, просвещението и достига до модерните времена. Това е огромен културно-цивилизационен опит, който е в основата на това да се съберем заедно в Европейския съюз. Предстоят именно такива избирания на ръководства на Европейския съюз, на формиране на парламентарните комисии, там сигурно ще има спорове, дебати кой в коя комисия ще попадне и какво ще работи.

Лично аз съм посочил, че желая да работя в комисията по външна политика, дори ако искате само заради това, че мога да бъда по някакъв начин полезен на България там, в Европейския парламент, с моята експертиза специално по отношение на Западните Балкани и конкретно на Република Северна Македония. Искрено желая в този мандат на Европейския парламент, в тези пет години, да започне преговори за членство, а защо не и да стане член в рамките на тези пет години на Европейския съюз? Разбира се, както казах, аз ще се опитвам да помагам във всяка друга сфера, в която е необходим моят глас или моето мнение и няма да поставям никаква бариера между себе си и останалите евродепутати, независимо от коя парламентарна група са те.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА

Share

Единството, вдъхновението и надеждата са основа на листата №12

Председателят на СДС-Варна, д-р Янко Станев пред „Днес+”

– Д-р Станев, какво е политическото послание на СДС-Варна, за евроизбори 2019?

– Аз мисля, че това не са избори за слава, а избори за свободата. За Европа и за свободата.Това е убеждението на СДС-Варна. Радваме се, че „Движение Гергьовден”, Съюзът „ДВ на репресираните” са с общи позиции и тук, във Варна, работим заедно. Това е дори разширяване на формата Европейска народна партия /ЕНП/. 

– Как въздейства моделът ЕНП на избирателите според Вас?

– Единството, вдъхновението и надеждата са основа на тази коалиция ГЕРБ-СДС и колегите, които се присъединиха към нас, това се чувства и сред членовете, и сред симпатизантите. Това е правилният политически път, особено за евроизбори. 

– Има сериозен опит за компроматна атака срещу десницата?

– От компромати рано или късно ще си изпатят тези, които ги правят. Тази вербална, пасивна, активна и всякаква агресия не e европоведение, а евроПАДЕНИЕ. Друг е въпросът, че грешките трябва да се отчитат и да има ефективност при понататъшните управленски решения. Мисля, че политическата класа в България вече е узряла за това, че смяна на модела на живот в страната трябва да има. Това е пътят, по който трябва да се върви напред. Всички мерки за повишаване на доходите на българите са добри. Всички мерки против т.нар. корупция (но не помпозни и илюстративни, а реални и многомащабни), както и срещу другите порочни модели, пречещи за повишаване на доходите, трябва да бъдат достатъчно ефективни. Всичко, което е добро за обикновения българин, трябва да се реализира, а всичко, което не е добро – да отпадне. Това е и задачата на депутатите от Република България в Европейския парламент. 

– Смятате ли, че всички кандидати от листата на ГЕРБ-СДС са готови за този път?

– Мога да ви гарантирам, че всички кандидати в листата на ГЕРБ-СДС и партньорите им са готови за защита на интересите на българските граждани и на Република България в Европарламента. Абсолютно готови. Не се интересувам от частичните вътрешни резултати, а само от крайния резултат на ЕНП-коалицията. Разбира се, че всеки има право на избор, всеки има избор да ползва преференция, и активност в други аспекти. Това е дясното мислене. Но ние в СДС-Варна, сме за стабилността на големия проект ГЕРБ-СДС и формата ЕНП и партньори.

Share

Честит ден на духовността

И ний сме дали нещо на света,

На вси славяни книга да четат!

Честит празник на писмеността, на просветата и на духовността!

Днес България почита делото на Светите братя Кирил и Методий, на всички просветители, на българските учители, на хората на духа, без чиито подвиг нямаше да се съхраним като народ.

Бъдете преблагословени!

Ръководство на СДС Варна

Share

Само силен десен съюз може да доведе до победата на евроизборите

Ирина Делчева, областен координатор на „Движение Гергьовден” във Варна

– Г-жо Делчева, защо предпочетохте да сте част от съюза на ГЕРБ и СДС в евроизборите, след като социолози дълго време прогнозираха преднина на БСП?

– ПП „Движение Гергьовден” е създадена и работи повече от 22 г. начело с нейния почетен председател Любен Дилов -син. Връзката и със СДС е още от 2005 г., когато двете партии заедно, обединени в съюза ОДС, участваха в 40-то Народно събрание. Решението за подкрепа на съюза ГЕРБ-СДС за евроизборите 2019 е взето като национално решение на партията. Освен това на варненска територия нямаме причина ние да не работим заедно и да не подкрепим общата листа на двете десни партии ГЕРБ-СДС. Листата с номер 12 в интегралната бюлетина е с най-изявени имена, с най-подготвените кадри, доказали се в евроструктурите с компетентност и отдаденост на важни за България и за Европа каузи. Убедена съм, че всички депутати от тази листа като част от ЕНП ще работят, за да няма Европа на две скорости, за преодоляване на неравенствата, за единни стандарти в целия ЕС.

– Как оценявате сътрудничеството във Варна на СДС, „Движение Гергьовден” и Съюз „ДВ на репресираните” за вота на 26 май?

Чудесна колаборация между местните структури на партиите, стройна координация по районните щабове и в общинския предизборен щаб. Реализирахме много общи инициативи, включително и срещата на 18 май с двамата кандидати на СДС в общата листа с ГЕРБ г-н Александър Йорданов и организационния секретар на СДС Илия Лазаров. Активистите на „Гергьовден” и нашите симпатизанти, районните ни отговорници работят много координирано с актива на СДС и са ангажирани пряко с предизборната кампания.

– Защо според Вас е толкова важно да се гласува за Европейски парламент?

Защото всички ние, отговорните десни хора знаем, че възможностите, които дава Европа както за регионите, така и за секторните политики на страната, са жизнено важни за нас като една от най-новите членки на съюза. Всички варненци виждаме каква е промяната на града ни в последните години, и каква огромна част от тази промяна беше постигната с подкрепата на европейски програми и проекти. 
Наред с това Европа е пред едно от най-сериозните си изпитания може би от самото си създаване – дезинтеграционните процеси, довели до Брекзит, както и заради възхода на популистки и националистически партии и движения.

– Този десен проект ГЕРБ-СДС-„Движение Гергьовден”- Съюз”ДВ на репресираните” носи ли потенциал за бъдещи общи действия?

Да, виждам в него потенциал за сътрудничество, а може би дори и коалиционен съюз за предстоящите през есента местни избори. Аргументи за това са в общите ценности, идеи и възгледи между тези десни партии. На второ място – в най новата ни история, в историята на прехода, стабилността и най-значимите успехи на страната са били в периоди, в които управляват съюзи от десни партии а не еднолично партийно управление. И не на последно място – аргумент за дясно обединение е реваншизмът и агресивността на партийното ръководство на БСП. В Гергьовден мислим, че само силен десен съюз може да спре похода на БСП към власта в страната и в Европа.

Share

Как можем да догоним средноевропейските доходи

На последната си конференция СДС формулира като основна своя цел повишаване доходите на гражданите. Ние приехме за наша нова кауза „ Българите – европейски граждани с европейски доходи“. След като България изпълни всички политически критерии за влизането в НАТО и ЕС, след като държавната собственост бе трансформирана в частна, която е основата за развитието на пазарната икономика, логично е да си поставим за цел повишаване жизнения стандарт на българските граждани. Не бива да се учудвате, че една дясна формация, каквато е СДС, говори за доходи, защото, за да има просперитет на икономиката, е необходимо да имаме достатъчно квалифицирани и удовлетворени от своето възнаграждение граждани.

Говорейки за доходи, трябва да имаме предвид обаче и базата, от която тръгна България. А тя е не само най-ниската, в сравнение с останалите европейски държави, но бих казал, че беше почти нулева. След разрухата, която ни остави кабинетът на Жан Виденов, доходите бяха рекордно ниски – 3-4 долара пенсии, а заплатите 8-10 долара.

Да се надгражда от тази база не бе никак лесно, без значение дали правителствата, които управляваха оттогава досега, бяха десни или леви. Освен сривът при пенсиите и заплатите, по-голямата щета беше сривът на цялата икономика. На практика България разполагаше с едни остарели енергоемки мощности, които работеха неефективно, бълваха некачествена продукция, за която нямаше пазари и трупаха загуби ежедневно. Нямаше никакви наченки на пазарна икономика, а на входа и изхода на предприятията бяха застанали приближени до властта фирми, които по т.нар. система „паяк“, допълнително ги източваха.

Когато десницата пое управлението на България, след Виденовата катастрофа, и си постави като основна задача влизането в Европейския съюз, следваха логичните стъпки за приватизация на държавните активи. Това беше важна предпоставка за налагането на пазарната икономика – неотменимо условие за кандидатстването в ЕС.

Разбира се, не всички нови собственици успяха да съхранят и развият приватизираните предприятия, защото не бяха най-добре подготвени или бяха лоши стопани. Да не забравяме, че голяма част от предприятията бяха морално остарели и имаха нужда от преоборудване, а старите непретенциозни пазари, изчезнаха след разпада на СИВ. Всичко това доведе до забавен растеж на БВП.

А от размера и ръста на БВП зависят до голяма степен размерът и ръстът на доходите.

Друг фактор, който влияе на ръста на БВП и на доходите, е производителността на труда, която и тогава, и днес, е най-ниската в рамките на ЕС.

Азбучна истина е, че високи заплати има в държавите с висок БВП на глава от населението. България за съжаление е на последно място по доходи, но е с най-висок темп на нарастване на работната заплата, в сравнение с всички европейски страни. Тази тенденция трябва да се запази, за да можем в обозримо бъдеще да догонваме средноевропейските доходи.

Повишаването на доходите обаче не става с магическа пръчка, затова е необходим по-висок годишен икономически растеж ( в рамките на поне 5-6 процента), за да има постепенно догонване на средноевропейските доходи.

СДС приема, че трябва да се търси съгласие между политическите сили за удвояване на БВП в периода на следващите 10 години. Това е постижима цел и една от предпоставките за увеличаване на доходите на българските граждани. Увеличаването на БВП ще даде възможност размерът на републиканския бюджет да бъде намален в рамките на 37-38 процента от БВП. Намаляването само с 1 процент на средствата, заделени за Републиканския бюджет, би оставило в гражданите и фирмите допълнително около 1 млрд. лева. Това е още един способ за увеличаване доходите на българите.

Освен това, България трябва да направи всичко възможно за по-скорошното ни приемане в Еврозоната, защото основният ни търговски партньор е Европейският съюз, а огромна част от младите ни и предприемчиви хора работят в Западна Европа и подпомагат близките си в България с изкараните в европейски държави средства в евро. Над близо 1 млрд. евро годишно губят гражданите и фирмите (семейни, малки, средни и големи ), от смяната от евро в левове и обратно – от търговската си дейност и средствата, които получават близките на работещите от чужбина.

Ако обобщим: повишаване на доходите не може да има без ръст на икономиката. Икономика, икономика и пак икономика, а не повече държава, както проповядват социалистите в тяхната „Визия за България“. Защото повече държава означава изземване на по-голям процент от работещите и харчене на тези средства през републиканския бюджет, а да не забравяме, че едно от важните предизвикателства пред България сега, е не просто да задържим работната ръка у нас, но и да върнем нашите сънародници, особено квалифицираните.

Крайната цел е увеличаване ръста на икономиката, на БВП, а не на данъците и процента, който преразпределяме.

Автор: Румен Христов, председател на СДС

Share

Председателят на СДС: Очаквам скоро България да влезе в чакалнята на еврозоната

България ще влезе в чакалнята на еврозоната съвсем скоро. Това обяви в „Денят ON AIR“ председателят на СДС Румен Христов. По думите му евентуална победа на коалицията с ГЕРБ на предстоящите евроизбори ще бъде сериозна подкрепа за депутата от ЕНП Манфред Вебер, който е един от фаворитите за председател на Европейската комисия. Именно той е един от най-големите радетели на идеята страната ни да влезе в еврозоната.

Христов също така разкри, че всички в коалицията между ГЕРБ и СДС работят, за да повишат доверието на хората в правителството. Той допълни, че надхвърлянето на приходи в бюджета означава, че „сивият сектор“ у нас се свива.

„Залогът на евроизборите е 3 в 1 – да имаме най-много депутати, да не допуснем БСП във властта и да помогнем на Манфред Вебер да стане председател на Европейската комисия. Той иска да придвижи влизането ни в Шенген. Ние сме изпълнили всички критерии за влизане там. Надявам се до няколко месеца да ни приемат в чакалнята на еврозоната. Всички работим в посоката хората да вярват на държавата и правителството. За да стане това трябва да бъде намалена контрабандата, както и злоупотребите с акцизите и ДДС. Надхвърлянето на приходите в заложения бюджет показва, че „сивият сектор“ постепенно се свива“, каза Христов.

Председателят на СДС сподели, че през последните 10-15 дни предизборната кампания се е обърнала в полза на коалицията на десните с ГЕРБ. Причината е, че премиерът Бойко Борисов е на терен и не спира да се среща с избирателите, както и да проверява всички проекти, по които се работи у нас.

„Министър-председателят през последните 10-15 дни е на терен и обърна кампанията в наша полза. Социологическите проучвания показват, че нашата коалиция вече има леко предимство пред останалите. ГЕРБ и СДС ще имат преднина с поне един депутат пред БСП. Изборът на 26 май е геополитически. Важното е какво ще се случи с Европейския съюз. Когато говорим за скандалите с апартаментите и къщите за гости, Борисов съвсем основателно бе ядосан. Това е заради злоупотребата с еврофондове, които накърняват репутацията на страната ни пред останалите членки. Тези, които са злоупотребили, трябва да си понесат наказанието. Всички във властта трябва да бъдат проверявани и да се следят отблизо техните действия“, обясни Христов пред Bulgaria ON AIR.

Вижте повече във видеото!


Share

СДС-Варна: Всичко за победата на 26 май!

Политическото събитие на СДС-Варна, в кампанията за избори на нов Европарламент се проведе днес в препълнената зала на хотел „Рослин-Димят . Домакини бяха  СДС- Варна и варненските организации на „Движение Гергьовден” с областен координатор Ирина Делчева и на Съюз „Деца и внуци на репресираните“ с лидер Кольо Петков.

Срещата беше открита от г-жа Делчева, която подчерта,че няма по-добра листа, която да излъчи достойни представители на България в Европарламента.“Ние от „Движение Гергьовден“, заедно със СДС и ГЕРБ сме обединени от една обща идея за тези избори. И се надяваме моделът да прерастне в трайна дясна коалиция с хоризонт Местни избори 2019 и да сложи начало на единен общ път“, каза още тя.

Гости на събитието бяха  кандидатите за евродепутати на СДС в общата листа с ГЕРБ Александър Йорданов и организационният секретар на синята партия Илия Лазаров.

„Всичко за политическия десен европроект, всичко за победата на 26 май!, заяви председателят на СДС във Варна д-р Янко Станев. Събираме се, за да покажем нашата готовност, готовността на Варна за европейския път на града ни и на България. Европа ще чува все по-силно нашето послание „Европейски граждани с европейски доходи.”

„Без СДС в България нямаше да има демокрация, СДС постави композицията на България на правилния коловоз на историята, който ни отведе в НАТО и в Европейския съюз, заяви пред аудиторията Александър Йорданов.  Той очерта и други цели на десния съюз – влизане в Шенген заради сигурността и в еврозоната заради по-високия жизнен стандарт. Йорданов припомни как всяко управление на БСП е хвърляло България в катастрофа – Лукановата гладна зима, хиперинфлацията по време на кабинета Виденов и арогантното управление на кабинета Станишев. Йорданов беше категоричен, че никоя друга евролиста, освен на ГЕРБ-СДС не е в състояние да спре домогването на БСП до властта.

Важно е в ЕС проевропейските партии като ЕНП отново да постигнат мнозинство, подчерта пред аудиторията Илия Лазаров, организационният секретар на СДС, който е на 17-то място в общата листа. Лазаров също подчерта историческата равносметка, според която 1 год. управление на БСП е струвала на страната поне 3 год. усилия за преодоляване на последиците. Кратки, но емоционални думите на Илия Лазаров бяха възнаградени с овации и аплодисменти от препълнената зала във Варна.

Share

Областният съвет на СДС вдигна максимално оборотите за евровота

СДС вдига максимално оборотите в оставащите дни до изборите за Европарламент на 26 май, заяви пред Областния съвет на синята партия членът на НИС Валентин Станев.

Областният съвет разгледа политическата обстановка във Варна и страната и изслуша информации на общинските председатели за хода на кампанията в общините от Варненска област.

Обсъдена беше работата районните, общинските и областни предизборни щабове, технически подробности за самия изборен ден, както и организационни въпроси, свързани с  представители, наблюдатели и застъпници на СДС в секционните избирателни комисии във Варна и областта.

Share

СДС, „Гергьовден” и Съюзът на репресираните във Варна работят заедно за Евроизборите

На съвместно заседание СДС-Варна, „Движение Гергьовден” и Съюзът на репресираните взеха решения за съвместни инициативи в оставащите дни до края на кампанията. Участваха председателят на СДС д-р Янко Станев, областният координатор на „Гергьовден” Ирина Делчева и лидерът на Съюза на репресираните Кольо Петков.

Движение „Гергьовден” и Съюзът на репресираните  също са част от споразумението за подкрепа на единствената дясна евролиста ГЕРБ-СДС в предстоящите на 26 май избори за Европейски парламент. Във Варна тези политически сили си сътрудничат в общи предизборни щабове в петте района на града. В заседанието участваха председателите на районните организации на СДС, както и районните координатори на „Движение Гергьовден” и на варненския Съюз на репресираните. Решенията от съвещанието бяха свързани с графиците за последните дни от кампанията и самия изборен ден.

Акцент в общите инициативи е предизборното мероприятие на 18 май във Варна в зала „Димят”, в което ще участват Алексаднър Йорданов, шести в листата на ГЕРБ-СДС и организационният секретар на СДС Илия Лазаров, който е на почетното 17-място. Варненски представители от трите политически  формации ще има и на 19 май в Арена „Армеец”, където предстои основното събитие в кампанията на ГЕРБ- СДС, на което се очаква да присъства лидерът на Европейската народна партия Манфред Вебер.

Политическата визия на съюзниците се изразява в убеждението, че във Варненския изборен район  листата на ГЕРБ-СДС трябва да съчетае политическите  разбирания на дясното пространство за Европарламента и каузата на България, защитавана от ЕНП.

Share

Не всичко е бизнес в здравеопазването

Снимка:Дарик Варна

Това заяви в предаването „Позиция” в ефира на Радио Варна зам.-председателят на общинския съвет и лидер на СДС-Варна д-р Янко Станев. Водещият му припомни неговите думи от предишно участие, че както 2019 е година на спорта във Варна, така 2020 да е година на здравеопазването.

 -Пророчески ли са думите Ви или сте наясно с проблемите за здравните заведения?  

-Почти 30 г съм в общинското управление и нещата се виждат, дори когато се опитваме да си затворим очите, хората полека-лека ти го съобщават. Наясно съм с проблемите. 

-След като нещата се виждат, защо не се предотвратяват в зародиш? 

-Две са основните причини – всяка една реформа в който и да е сектор, среща съпротива. И второ, липсата на ресурси е вторичното обяснение. В случая със здравеопазването във Варна и по темите, с които то трябва да се подобри, ние от 3-4 г. говорим за стратегията, а стратегията е ясна – общинското здравеопазване в доболничната помощ се нуждае от цялостно реконструиране и реформиране на Диагностично-консултативните центрове /ДКЦ/, където е първият контакт на пациента с лекарите. Те са общински и ще си останат общински. През 2000 г. смятах даже, че трябва да се приватизират дейностите в ДКЦ, това беше позиция на СДС и имахме решение на общинския съвет, но загубихме мнозинство и не можахме да го изпълним.

Сега не съм сигурен дали щеше да е по-добро решение, продължавам да се колебая. Но миналата година им дадохме възможност на ДКЦ да кандидатстват за едни преференциални заеми, с които да извършат реконструкция на сградния фонд. Знам само за три, които са използвали тази възможност – за ДКЦ „Иван Рилски” в Аспарухово, ДКЦ 5 ”Св. Екатерина” и за ДКЦ 1 „Св. Клементина”. Ще го направим пилотен този проект, за да видим дали можем да привлечем средства от програмите за енергийната ефективност. Започнато е вече, гласувахме в бюджета средства, с които да започнем проектите. И изведнъж виждаш, че от пет ДКЦ и две болници имаш успеваемост 2+1  


-Но ето в ДКЦ в Аспарухово не са получавали заплати в пълен обем, тъй като са теглили заем, реиновират сградата… Не звучи добре във Варна лекарите да не получават възнаграждения?


 -Трябва да има риск. В Аспарухово има друг проблем, мога да говоря за това с часове – има проблем, защото до него има друго частно ДКЦ. Тогава ако решим да направим ДКЦ медицински център, което е добро решение, няма такива изисквания както в ДКЦ, хората не са съгласни в Аспарухово и ние откликваме на общественото настояване да има ДКЦ. В този случай трябва да поемем рисковете, включително и финансовите. Макар лечебните заведения да са търговски дружества, не всичко е бизнес в здравеопазването.

Най-лесно е с една докладна да предложа промяната от ДКЦ в медицински център и тогава ще излезе на малък плюс. Само че тогава от 28 до 34 процента, да не говоря грубо, ще бъде намалено обслужването на гражданите. Самите хора не го искат това. Ние поддържаме ДКЦ в Аспарухово, защото в продължение на 7-8 г. общественото мнение в нашия квартал не позволява обратното. Ами те ще ме изядат на първото събиране, може да им се обяснявам колко икономически е изгодно…няма такъв филм. И аз мисля, че те са прави. 

 -Според управителя на варненския тубдиспансер точно това е проблемът, че болниците са търговски дружества?

-Моето мнение е същото. Но това е единственото, по което с управителя на тубдиспансера сме на едно мнение. Аз също смятам, че прибързано се реши тази конструкция в здравеопазването. Не беше готово българското здравеопазване за това. Но не бих се наел да направя реформа в обратна посока и не съветвам никой да го прави, просто трябва да се усъвършенства сегашната. Тубдиспансерът – потвърждение на това, че всяка реформа плаши. Почти всеки министър казва „да”… 

 -А те се смениха много от тогава. 

-Да, важното е, че част от тях уважавам много, знам, че са кадърни, можещи, знаещи. За тубдиспансера има едно решение, за да бъде нормално здравно заведение, а и търговско дружество, то трябва да премине /понеже сега е на субсидия/ към научните среди. Министерството на здравеопазването трябва да поеме отговорността за тубдиспансера.

А след това дали Медицинският университет ще го вземе или друга секторна политика ще бъде приложена, е друг въпрос. Няма как община Варна да се занимава със здравно заведение за обществено значимо заболяване при липса на достатъчно финанси за лечение. Нашите общини не са достатъчно мощни, изключвам София, за да управляват авангардно здравеопазване, всичко е технология вече, трябват нови научни пособия. 

-А го има и субективният момент, че някои от заболяванията като белодробните не са така добре заплатени по клинични пътеки, както кардиологията например?

-Само че трябва да се изравнява, а не да се понижава в кардиологията. Вижте, в кардиологията една квалитетна операция, каквато правят нашите специалисти, струва на 1500 км от Варна 6 пъти повече. Аз не съм съгласен нашите хора да вземат по-малки заплати, вижте ефективността. Надявам се и при неврохирургията да се стигне до такива високи нива. Преди 30 г. при един инфаркт правим, каквото то правим, после Господ решава. Сега на третия-петия ден се връщаш.  

-Обаче го няма балансът – ето педиатрите изчезват, защо?

-Изчезват, защото от една страна – детето е най-рисковата зона, процесите са много по-бързи, най ти е мило, най ти е жално…И от друга страна, виждаш се в невъзможност да си реализиран, включително и в технологичен план. Проблемите в здравеопазването трябва да се режат с нож. Вдигат се цените по клиничните пътеки, прави се едно справедливо разпределение на приходите по здравна каса. Да не се връщаме към една тема – колко получава варненското здравеопазване на човек, сравнено с пловдивското или пазарджишкото.

Но за общинското здравеопазване да кажа пак – най-важното, което съм видял в последните две години в общинския съвет, това е осъзнаването на ролята и мястото на общинското здравеопазване. Ние, включително и аз, смятахме, че то е гарант за социалната функция на здравеопазването във Варна. Не, технологично така е развито всичко, че не може общинското здравеопазване да бъде само по себе си гарант, то трябва да бъде свързано с науката, с напредъка, да е на съвсем друго ниво, за да може да изпълнява и тази социална функция. Аз не искам да отбиваме номера, искам и най-бедния пациент да е здравно осигурен. 

 -И какъв е пътят да се случи това?  

-За Очна болница и за АГ болница – разговори с Медицинския университет, разговори с Министерството на здравеопазването и взимане на решения, за които миналата година говорихме в това студио – че трябва да преминат към Медицинския университет. Защо – не защото съм възпитаник на МУ, а защото разбирам от финанси. МУ е една печеливша структура, високо технологична и научно ефективна. Ние в общината сме гарант за цялостния социален живот. МУ е държавно учебно заведение, това трябва всички да го разберат.

Давам ви пример всеки 9 от 10 човека през живота си имат 5 чифта очила, сменят ги средно на две години. 3 процента от българите са се оперирали и се интересуват от рефлективна хирургия, 10 процента от българите носят контактни лещи. Вижте какъв голям процент засяга офталмологията. Същото се отнася и за АГ болница. Ако за тези две лечебни заведения намерим формулата, аз в главата си я имам, и решим въпроса с отдаването на МУ, там за две-три години ще бъде изградено здравно обслужване на съвсем друго ниво. Понеже казахме, че става въпрос за пари – трябват 6-7 млн.- лв. на Очна болница, за да бъде инфраструктурно подобрена, технологично обновена. Сега в момента знаете какъв е проблемът там.  

-Добре, средствата откъде ще дойдат, кредити или…? 

-Не, МУ е печеливша държавна структура и той може да инвестира спокойно и по-бързо от нас, от общината. -Каква е функцията на общината тогава? -Как каква, науката ще управлява. Аз съм на мнение, че всички шефове на ДКЦ трябва да са преподаватели в МУ. Това е друга моя теза – поне асистенти, но и доценти, професори, защото трябва да участват в науката.

Сега ги разпъваме на кръст. В случая за двете болници определено смятам, че МУ разполага с необходимите ресурси. Всички специалисти са кадри на МУ, в Очната болница например заместник-управителят винаги е бил шефът на катедрата по очни болести.  

-Нека Ви питам за контрола над тези общински здравни заведения, той е на общинския съвет и на администрацията. Чия е вината да се стигне до това състояние. Лош мениджмънт? Къде е истината? 

-Няма вина. Аз съм лекар и ако споря с лекари, ще го направя с факти. Какво е положението към 15 този месец в очна болница. Имате квалифициран лекарски персонал, признат, имате уникални за страната методи за лечение, имате недобра организация на работа, която произтича обаче от инфраструктурните несъответствия. Нататък – имате ниски възнаграждения, дългове към доставчици на стоки и услуги, апаратура, закупена без стратегия. Не търся вина в никого, търся решение на проблемите. Ако търся вина, ще я намеря във всички, без изключение.

Примерно щях да кажа, че общината трябваше да даде 7 млн. лв. Ако го направим за Очна, колко трябва да дадем за АГ, ами на ДКЦ-та. Ние не разполагаме с финансов ресурс, нито с нормативната база да правим реформи, заради самите реформи. Тогава да искаме промяна в касата, в закона…как ще стане това. Нямам презумпцията, че д-р Тошев, проф. Групчева, заместник-кмета, аз, кмета, председателят на съвета носим някаква отговорност за всичко това. Не, защото там се лекуват хората. Друг е въпросът, че е назряло време така както досега сме били, вече не може. Много го интересува варненецът общинска ли е болницата или държавна, иска като попадне там, да е на сигурно място, както е в терапията, и да го излекуват. 

-Някои може да кажат, че вместо 35 млн. за градинки и спортни площадки, могат да се дадат за здравеопазване. 

-Всичко е обвързано. Градинките и спортните площадки са елементи от градската среда, които са задължителни. Има изисквания за безопасност на местата, където играят децата. Ние не бием тъпана, но го изпълняваме. Ако спортуват нашите деца, а не стоят пред компютрите, в ДКЦ и болниците ще има два пъти по-малко пациенти.

Ефективността в социалните дейности е 1 към 13, в спорта е 1 към 3 и т.н., всичко това рефлектира в здравеопазването. Е, не казвам, че сме идеални, че всичко можем да предвидим, но направеното е добро за спорта, за училищните бази. Няма еврофинансиране за лечебните заведения, това ни е проблемът, иначе и те щяха да дръпнат напред. 

-Добре, да се надяваме, че 2020 ще бъде наистина приоритетна година за здравеопазването.  

-Той животът го налага. Казвал съм и друг път – в България това, което не харесвам в политиката, тъй като сме млада демокрация, чак когато обществото стигне до критичен натиск, бързаме да вземем решения. И може от бързане да не са пълноценни. Аз мисля, че вече е назрял във Варна моментът, от 3-4 г. с моите колеги се опитваме да наложим тази теза, трябва се да мине с едно стъпало нагоре в здравеопазването. И ще го направим. Ще има недоволни, но не и злонамерени.

Как да кажа, че д-р Тошев е злонамерен, не е, или че проф. Групчева, ами тя е светило от международен мащаб. Само си затворете очите и си представете, че ги нямаме тия лекари. А може да си представите, че след 2 г. имаме свръхмодерна очна болница, и имаме леки промени в законодателството във връзка с хората, които имат нужда от специфични грижи. Аз мисля, че община Варна върви по този път. И догодина, независимо кой от нас къде е, пак ще трябва да с е сборим и наистина да стане година на здравеопазването. Защото другите неща общо взето сме ги изпълнили. 20 млн. лв. имаме в общинския бюджет за здравеопазване, трябват ни 40 млв. лв. 

-Как се отнасяте към събирането на капачки и пластмаса за закупуването на медицинска апаратура при положение че тази година бюджетът на здравната каса отново е рекорден?  

-Положително се отнасям, снима децата и им се радвам, това са хубави инициативи. Другаде са решенията, но не мога да не им се радвам на постиженията на всички тези доброволци. Това е заостряне на вниманието, защото са съпричастни и им е мило за всички хора които са болни и страдат.

-Да минем на политическа тема – кметът на Добрич Йордан Йорданов ваш член на СДС ли е?

-Аз съм в СДС-Варна, от него не чух, че не е от СДС, чух после от медиите. За да приключа темата, понеже съм пряк свидетел – дойде кметът на Добрич на пресконференция във Варна, дойде в централата на СДС, представи се. Казаха, че от няколко месеца нашите хора са говорили с него да го приемем.

След това на пресконференция във ФК председателят Румен Христов обяви официално, че е станал от СДС, Йорданов взе думата да каже, че е десен, нищо не е отрекъл. Аз съм домакин, задачата ми беше да представим евродепутатите, тази новина е странична за мен. Гледам какво ще каже Сашо, какво ще каже Кирчев, Илия. Според мен кметът на Добрич, когото не познавах до момента, показа висока степен на неопитност.  

-Какъв е коментарът Ви за общата листа на ГЕРБ и СДС за евроизборите. 

-Винаги съм казвал, какво са ни учили в академията „Конрад Аденауер”. Там немците имат ясни правила. Две ще спомена – не казвай на журналистите нещо, което след това не искаш да чуеш, и по-важното, когато се коалираш, да е с някой по-голям. Това е отговорност към хората, които отиват до урните. Явявам се сам, ако никой друг по-голям не иска да се коалира с мен. Сега бяхме призовани от ЕНП да се коалираме, ГЕРБ и СДС осъзнаха, че е правилно, не знам защо другите не дойдоха, ДБГ, ДСБ, те обичат да се контрят. Ако се повтори моделът Каденабия 2, дори резултатът от изборите няма да е толкова важен.

Защото след Каденабия се откри пътят на България към НАТО и към ЕС, колкото и днес да сме скептични, че този преход много дълго се проточи. От всички, които сега се обединяват около ГЕРБ, в Каденабия беше и ДПС. А Каденабия 2 ще даде нов тласък на страната, защото това означава, че тези политици се обединяват около най-важната цел – европейски граждани с европейски доходи. Левицата също може да приеме подобни цели и тогава се губи това, което спира всяка реформа и всяко развитие.

Ако искаме да постигнем промяна, трябва да има съгласие първо между политическите сили, между отделните съсловия и народът да разбира, че се работи в негов интерес. Защото иначе Хаджийски го е казал, получава се българска работа – започва прибързано, без съгласие и обикновено завършва със скандал. Това убива всяка реформа и връща моментално нещата в изходно положение. Навремето в Каденабия беше създадено ОДС и след това беше избран Петър Стоянов за президент. Ако не беше станало това, дали щеше да падне БСП, Жан Виденов защо го махнаха – защото искаше да приеме валутния борд.

Ама валутния борд е една система, близка с Международния валутен фонд и оттам нататък вече преминаваш към западноевропейски модел на финансиране. Мога да говоря с часове за това, че ако не беше формирано ОДС и не беше избран Петър Стоянов, още 10 г. България щеше да се мотае по пътя към НАТО и Европа. Вие помните Георги Първанов, който смяташе, че не ни е мястото в НАТО и ЕС. Не отричам правото му да си променя мнението, напротив, щастлив съм. 

-Накрая да Ви попитам сигурен ли сте в избирането на вашия кандидат от СДС Александър Йорданов за евродепутат, защото са възможни и преференции и избирателите да решат друго?

 -Аз няма са съм в 30 г. в политиката и да успявам, въпреки че съм със спорен имидж. Вярвам на инстинктите си, а в случая и като политик твърдо вярвам, че Сашо Йорданов ще бъде нашият представител в Европейския парламент. Нещо повече – смятам, че ще бъде много полезен там. И вече е решено, че офисът на бъдещия евродепутат Александър Йорданов ще бъде във Варна на ул. „Княз Борис” 46.

Share

Сайтът използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките

Политика относно "бисквитките" ("cookies")
Cookies и как ги използваме
Тези правила описват как използваме Cookies и подобни на тях файлове и технологии в своите уебсайтове, напр. Local Shared Objects, известни и като "Flash cookies", web beacons и т.н. Ние ги наричаме с общото наименование "Cookies". Ако посетите нашите уебсайтове и настройките на браузъра ви приемат "Cookies", ние считаме, че приемате да използваме "Cookies“.
Какво представляват "Cookies" и как работят те?
"Cookies" са малки файлове, които се изпращат до компютъра ви от уебсайтовете, които посещавате, и се съхраняват на него. "Cookies" се съхраняват във файловата директория на браузъра ви. Следващия път, когато посетите същия сайт, браузърът прочита "Cookie" и предава информацията на уебсайта или елемента, който първоначално е задал "Cookie". За да научите повече за тези технологии и как работят те, моля, посетете например сайта allaboutcookies.org.
Защо използваме Cookies?
Използваме Cookies в сайта, за да ви осигурим по-лесна работа. В следващия раздел ще можете да прегледате своите опции за управление на Cookies.
Основни функции
Тези Cookies са от съществено значение за функционирането на нашия уебсайт и ключови за улесняването на работата ви с тях. Можете да навигирате без прекъсвания, тъй като ще бъдат запомнени например избраните от вас език и държава, а удостоверяването за някои части от домейна ще бъде запазено.
Подобряване на сайта
Тези Cookies ни позволяват да подобряваме своите уебсайтове, като събират информация за това, как се използват те. Ние анализираме данни, за да установим например броя на уникалните потребители, четящи дадена статия (за да знаем кои материали са популярни), или дали даден видеофайл е бил изгледан докрай или само до средата. Също така се интересуваме къде се получава достъп до нашето съдържание, за да знаем как да организираме сайтовете си за оптимално удобство на потребителя. Броим кликванията върху "Like" и "Tweet" и следим какво съдържание от сайтовете ни е било споделяно или използвано като препратка.
Персонализация Тези Cookies ни помагат да направим съдържанието възможно най- персонализирано, като например ви показваме целеви банери или подходящи препоръки. Проучваме какъв тип препращане е било използвано, за да бъдат достигнати нашите сайтове, например имейл кампания или връзка от препращащ сайт, така че да изчислим ефективността на своите промоции и рекламни кампании.

Как мога да управлявам Cookies? Можете да прегледате наличните опции за управление на Cookies в своя браузър. Браузърът може да бъде използван за управление на Cookies, свързани с основни функции, подобряване на сайта, персонализация и рекламиране.

Различните браузъри използват различни
начини за деактивиране на Cookies, но обикновено те се намират в менюто Tools или Options. Можете да прегледате и менюто за помощ на браузъра си. Освен че управляват Cookies, браузърите обикновено ви позволяват да контролирате файлове, подобни на Cookies, например Local Shared Objects, като активирате режима за поверителност на браузъра си.
Колко време пазим информацията? Това зависи от типа на Cookies. Валидността на сесийните Cookies изтича, когато затворите браузъра. Постоянните Cookies, включително Local Shared Objects (“Flash cookies"), обикновено са с валидност от два месеца до няколко години.
Възможно е деактивирането на Cookies да ви попречи да използвате определени зони от уебсайта. Ако изтриете своите Cookies от браузъра, възможно е да се наложи да преинсталирате Cookies за отказване.

Ако имате въпроси може да се свържете с нас на e-mail:
office@sdsvarna.net,Адрес:Варна, бул. "Княз Борис I" 46,Тел:052 600 665

Затвори