Архив за месец: април 2020

Румен Христов: Важното е да преборим здравната криза, после всичко ще заработи само за ден /Видео/

След като премиерът Бойко Борисов обяви, че до края на месеца страната ни ще кандидатства за приемане в механизма ERM II, по-познат като „чакалнята на еврозоната“, в обществото се породиха разностранни реакции. Според лидера на СДС Румен Христов, хибридната война за приемането на България в Еврозоната продължава. Той допълни, че мястото на страната ни е в Еврозоната.

Проруските сили в България никога няма да се примирят с откъсването на България от прегръдката на Русия. Въжделенията им за Евразийски съюз се разпадат всеки ден. Това е най-значимото събитие след приемането на България в ЕС и слава Богу – ще кандидатстваме„, подчерта Румен Христов в „Денят ON AIR“.Според него влизането ни в Еврозоната ще даде на държавата и родните фирми нови възможности.

„Спекулациите за изравняване и закръгляне на цените са дребни бакалски сметки, които нямат нищо общо с правилното място на България“, посочи той пред Bulgaria ON AIR.

Румен Христов каза още, че кризата около коронавируса е изненадала целия свят. По думите му кредитите трябва да са по-достъпни за хората, които са в най-затруднено положение. Но държавата ни няма как да отпуска безвъзмездни помощи. Няма как държавата да отпуска грантове, както някои други страни. Тази криза рано или късно ще отшуми и кредитополучателите ще могат пак да работят и да си върнат кредитите„, допълни Христов.

Важното е да преборим здравната кризата. После всичко ще заработи само за ден, прогнозира той.

На въпрос за инициативата на СДС за мемориал пред църкавата „Света Неделя“ в памет на жертвите на атентата, Румен Христов припомни, че още през февруари СДС излезе с такова предложение, но поради извънредната ситуация не можа да разгърне кампанията. Веднага след приключването на кризата, ще продължим с тази инициатива, заяви лидерът на сините.

Share

Чернобил 34 години след аварията, а още убива

Вчера /26.04.2020/ се навършват 34 години от трагедията, която предизвика аварията в атомната електроцентрала „Чернобил“ в Украйна.

Това е най-голямата ядрена авария в историята на човечеството, променила завинаги живота на стотици хиляди души.

На 26 април 1986 година в 01:23 часа местно време в реактор номер 4 на централата в Чернобил, в Северна Украйна, близо до руската и беларуската граница, избухва пожар. Счита се, че процедурните нарушения са спомогнали за инцидента. Едно от тях е недостатъчна комуникация между операторите и служителите, отговарящи за безопасността.

Последва най-голямата ядрена катастрофа в историята на човечеството,

при която радиация се разпространи над голяма част от Европа, но най-силно над Украйна, Русия и Беларус, тогава републики на СССР.

Официално само в Украйна 2.3 милиона души, сред които 220 000 „ликвидатори“, се водят за „пострадали от катастрофата“ в Чернобил.

Бедствието и начинът, по който правителството реагира на него – заповедта за евакуиране на хората, дадена чак 36 часа след аварията – привлякоха вниманието към дефектите на съветската система с безкрайната й бюрокрация и дълбоко вкоренения маниер на секретност.

По-късно Михаил Горбачов казва, че според него Чернобил е бил

един от главните пирони в ковчега на Съветския съюз,

който в крайна сметка рухна през 1991 г.

Според доклад на „Грийнпийс“, разпространен преди годишнината, като се позовава на беларуско изследване, смъртните случаи от ракови заболявания в резултат на аварията са 115 000, доста повече от данните на Световната здравна организация, която ги оценява на 9000.

В проучването на Грийнпийс“ се казва също, че хората, които живеят в района, продължават да ядат и да пият храни с опасно високи нива на радиация.

По-специално „силно замърсена и неподходяща за живот е 30-километровата забранена зона“ около Чернобилската АЕЦ, се казва в доклада.

Ядрената централа в Чернобил, чийто последен реактор продължаваше да произвежда електроенергия, бе затворена през декември 2000 година.

Смята се, че днес – 34 години след аварията – около 160 души са се върнали в т.нар. „забранена зона“ около централата с радиус 30 км. /faktor.bg 

Share

Христос Воскресе!

Уважаеми приятели,

Христос Воскресе,

На най-светлия християнски празник – Възкресение Христово, приемете нашите най-искрени пожелания за здраве, сила, доброта, мир и благодат!

Нека никога да не забравяме, че Господ ни е създал човеци и винаги да носим човещината в себе си.

Тържеството на доброто да озарява очите ви!

Бъдете благословени!

Христос Воскресе!

Share

Най-голямото престъпление на комунизма в България

Още в периода 1944-1947 година едрите и средните производители на аграрна продукция в НРБ са обявени за „кулаци“, „дребна буржоазия“ и „експлоататори“. По онова време в селата живеят близо 80% от българите, а над 3/4 от икономиката изцяло зависи от земеделското производство.

Именно селските райони са бастион на все още съществуващата антикомунистическа опозиция в Народното събрание, където сто депутати начело с Никола Петков водят неравна битка срещу настъплението на новата диктатура, направлявана от Москва и подкрепяна от окупационната Червена армия. След обесването на Никола Петков, опозиционните партии са разформирани. Наместниците на Москва Георги Димитров, Вълко Червенков и Трайчо Костов насочват ударите на режима и към заграбването на индустриалната, банковата и едрата градска собственост.

Бруталните действия срещу селяните

През 1948 година тези комунистически дейци формулират и главната задача: до 1953 година в НРБ да приключи „големият скок“ на сталинската колективизация, като поне  2/3 от поземлената собственост премине от ръцете на стопаните във властта на комунистическата номенклатура. По указание от Москва разправата трябва да започне с „експлоататорската класа“ в българското село, която по сметки на БКП възлиза на около 100 000 средни и сравнително заможни производители на храни за пазара. За „кулаци“ са обявявани в някои случаи дори собственици на по 40-60 декара земя и няколко крави. На тях първо им отнемат стопанските постройки, инвентара и всички ниви, които не могат да бъдат обработвани без наемен труд. След това както по-заможните, така и бедните са принудени да изпълняват непосилни наряди за доставка на месо и зърно в полза на централната власт.

Съдбата на „кулаците“ всъщност е подпечатана веднага след ликвидирането на опозицията в Народното събрание през 1947 година: те са обречени на икономическо и физическо унищожаване. Оцелелите след „разкулачването“ преминават през репресиите в тъй наречените Трудово-възпитателни общежития на МВР и са подложени на всевъзможни гаври.

Насилията рязко нарастват след 1948 година, изтъква шефът на Държавна агенция „Архиви“ доц. Михаил Груев. Той е документирал някои от методите на комунистическите функционери, изпратени по селата в Северозападна България, за да „агитират“ селяните да влязат с имуществото си в ТКЗС-тата по съветски образец. „Някои от нежелаещите да подпишат са били търкаляни в бъчви по нанадолнища. Имало е случаи на опити за давене в Дунав през зимата.

Най-обичайната практика обаче е била нежелаещите да бъдат затваряни, често за повече от денонощие, и да не бъдат пускани, докато не подпишат.“ Изследователят на колективизацията проф. Владимир Мигев пише, че по-упоритите стопани често били изкарвани през нощта с камиони извън селата, за да повярват, че може да не се върнат живи, ако не подпишат декларациите за отказ от имуществото си.

Въпреки старанието и репресиите, до края на 1949 година са създадени ТКЗС-та в едва 847 села – от всички 5600 в страната. В тези колхози са обхванати 11% от земеделските стопани. Обикновено това са най-бедните селяни с по 20-40 декара земя, а също и селските комунисти, заставени да влязат по заповед от местните партийни организации.

Разгромът на частното земеделие в страната е поверен на ново трио, ръководено от Вълко Червенков, в което влизат още секретарят на ЦК по въпросите на селското стопанство Тодор Живков и земеделският министър Титко Черноколев. В началото на 1950 година Черноколев изработва нова стратегия за смазване на „кулаците“ и по-заможните селяни, отказващи да влязат в ТКЗС. Ударът е насочен към производителите в най-плодородните околии на страната – предимно в Тракийската низина и Добруджа.

Въведен е стръмно нарастващ подоходен данък, с който се отнемат до 46% от приходите на „кулаците“. Редом с него рязко са завишени и нарядите за зърно. Мигев привежда пример със земеделец от добруджанската околия Генерал-Тошево, който е трябвало да предаде на държавата не само цялото зърно от своите 100 декара пшеница, но и допълнително да закупи над 19 тона зърно на свободния пазар, за да се издължи на властите.

Новият план за унищожение на селската „буржоазия“ е приведен в действие през лятото на 1950 година. Под милиционерска охрана изпълнителите секвестират току-що овършаното зърно още на харманите. От къщите на неиздължилите се докрай по-заможни селяни са иззети всички хранителни запаси – независимо от факта, че хората остават без препитание и семена до новата реколта. Вторият човек на режима Георги Чанков заявява на всеослушание: „…ще разплачем и децата в утробите на кулашките майки, но ще съберем зърнените наряди!“.

Оставени без прехрана, селяните на много места организират спонтанни бунтове, в които има убити и ранени. Лично Тодор Живков участва в потушаването на бунтовете в Северозападна България през 1951 година, заради което е избран за член на Политбюро на ЦК на БКП, напомня Груев. И добавя, че неслучайно горянското движение достига своя пик именно през 1950-1951 година, като над 80% от хората в четите са селски стопани, оставени без елементарни средства за съществуване.

По данни на проф. Владимир Мигев една четвърт от всички дела на съдилищата в началото на 1950-те години са насочени срещу „кулаците“ и средното селско съсловие, нежелаещи да се обвържат с натрапената им колхозна система. Присъдите обикновено варират между 7 и 10 години затвор с конфискация на цялото имущество, уточнява Мигев.

Когато селата започнаха да се обезлюдяват

Репресиите срещу селяните и българското земеделие продължават до 1962 година, когато и последните ниви и пасища в планините стават „общонародна собственост“. Четири години преди това са премахнати и мизерните ренти, които се изплащат на псевдокооператорите. Започва масово бягство от селата, продължило до края на комунизма. От средата на 1950-те до края на 1960-те средногодишно между 80 000 и 100 000 селски жители се превръщат в „градски пролетариат“.

Целта и резултатите от най-мащабното престъпление на комунизма срещу българите, засегнало около 75% от хората в НРБ, са описани с особен цинизъм в доклада на Титко Черноколев, който е главен архитект на селско-стопанската колективизация. През ноември 1950 година Черноколев рапортува пред партийните началници и съветските им надзорници: „На редица места, особено в Добруджа, са били приети много кулаци в ТКЗС (…) Сега от ТКЗС масово изключват тези кулаци.

Съгласно устава на ТКЗС, не им връщат добитъка и инвентара, поради което кулаците не могат да обработват оставената им земя. Освен това органите на Финансовото министерство пристъпват да събират данъка по общия доход от тези кулаци, но понеже те не могат да го платят, им описват и вземат къщите, което вече е равносилно на пълно разкулачване“.

Това е тъжната история на българското село, което бе съсипано преди 70 години./dw.com

Share

16 април 1925 г. – адът на комунистическия терор се отваря над София (уникално видео)

Все още няма паметник за жертвите на най- кървавия атентат в историята на 20-и век

На 16 април 1925 г. (Велики Четвъртък, както е и днес, б.а.)е осъществен първият мащабен проект на българо-съветската бойна дружба. Целта на проекта е умъртвяване на българския политически, военен и интелектуален елит, вдигане на въоръжен метеж и завземане на властта от комунистическата партия. Партията не е българска. По дефиниция тя е секционно подразделение на създадения от Ленин, Троцки и Зиновиев през 1919 г. Комунистически интернационал. Учреден е със задачата 

да наложи световно господство на болшевизма чрез диктатура на пролетариата

  Всъщност диктатура на Кремъл. За да не остават никакви съмнения, в  програмата на Коминтерна впоследствие е записано — “Международния пролетариат, който има в СССР своето единствено Отечество — най-важната опора на своите завоевания и най-главния фактор за своето международно освобождение…”.(1)
       Под съветско ръководство, планът е приведен в изпълнение от масови убийци, които само номинално са българи. 

 На 14 април в прохода Арабаконак е извършено покушение срещу Цар Борис III.  Царят успява да се спаси, но са застреляни двама от неговите спътници — проф. Делчо Илчев и ловецът Петър Котев. Целта е да се обезглави държавата, да се създаде хаос и подходящи условия за успешно завземане на властта. Провалът при Арабаконак не отказва комунистите. Същият ден, пред черквата “Свети Седмочисленици”, е застрелян генерал Константин Георгиев, който отива на вечерна служба заедно с внучката си. Терористите знаят, че на неговото опело, в катедралата “Света Неделя” (“Св. Крал”), ще се събере националния елит и поставят “адска машина” в кубето на храма. Тя е направена от няколко десетки килограма взрив и съд с димяща сярна киселина, която трябва да образува отровен газ и да избие всички оцелели след експлозията. По време на  църковната служба 

адът се отваря

 Очевидци сравняват гледката с картина на ужаса от книгата на Данте. На място загиват 134 души. Сред тях са герои от Освободителните войни — 12 генерали и десетки офицери, кметът на София, депутати, ученички от девическата гимназия. Ранените са 500, като мнозина умират впоследствие. Точният броx на загиналите не е установен, но надхвърля 200 души. Атентатът е считан за

 най-кървавият в историята,

 до взривяването на кулите в Ню Йорк през 2001г.

       Силите на реда действат светкавично и българо-съветския метеж е осуетен, въпреки че болшевишките скривалища са претъпкани с оръжие. Част от терористите бягат в Москва, други загиват в престрелка, а трима са обесени на последната публична екзекуция в страната. Имената на заплатените от Кремъл масови убийци едва ли заслужават дори споменаване.

     Руската историография отдавна е оповестила кои са иницаторите и организаторите на атентата и планираното завземане на властта. Съветското политическо ръководство възлага тази задача на Разузнавателното управление на Червената армия.(РУ)  Оперативният план е изготвен в Москва от началникът на IV- то управление на военното разузнаване Ян Берзин и в задграничния център във Виена от Владимир Степанович Нестерович.  Данните за Нестерович в публикуваните документи на ГРУ са оскъдни, но достатъчно красноречиви. Той е член на компартията от 1917 г., завършил е военно училище, военна академия и през Гражданската война се издига до командир на дивизия. “По разпореждане на РУ на РККА от август 1924 г. до април 1925 г. работи в Австрия по легална линия под името

Ярославски с псевдоним “Ибрахим”

 Координира действията на Военния център на Българската комунистическа партия. След взрива на 16 април 1925 г. в софийската катедрала напуска и заминава за Германия.”(1) През август същата година е отровен с кафе в германския град Майнц от агенти на кремълската политическа полиция. Вероятно е ликвидиран за да бъдат заличени следите на Кремъл.

       В София подготовката се направлява от агента на РУ Людвик Матвеевич Гавро (Лайош Гавро), установил се в страната под фалшивото име Франц Бауер. След атентата той се укрива в Пловдив, но е заловен от полицията и осъден на смърт чрез обесване. Впоследствие присъдата му е заменена с 12 години строг тъмничен затвор. С помощта на комунистически дейци успява да избяга от затвора и да се завърне в СССР.(2)

        По нареждане на РУ в България е командирован като ръководител на Военния отдел на ЦК на БКП Михаил Малхазович Чхеидзе. Получава задачите си директно от Берзин. Укрива се и напуска страната през ноември.(3)

     Христофор Интович Салнынь (Осип) е наричан в Москва “главен диверсант на Разузнавателното управление”. Доставя голяма част от оръжието на БКП. Специалист е по по създаване на бойни отряди и диверсантски групи. Ръководи подготовката в района на Сливен и Айтос, но пребивава и в други градове. Успява да се върне в Москва.

      В московската преса масовото убийство е опредлено като 

борба на компартията срещу фашизма

 В репортаж за атентата списание “Оганьок” отпечатва с дезинформационна цел стари снимки на непокътнатия храм “Александър Невски” и спестява на съветската общественост гледката на разрушената катедрала и смазаните трупове.


Плоча в памет на жертвите, поставена на стената на църквата, снимка: Уикипедия 


      Днес, за предстоящото преустройство на арихеткурната среда около храма “Света Неделя” се дават различни мнения, но не се чува нито един призив да се издигне паметник на жертвите.  Срам ме е. Гражданин на България съм.

——————————————
1. Лурье В. М., Кочик В. Я., ГРУ: дела и люди, “Нева”, Москва, “Олма-Пресс”, 2002, С. 442-443.
2. Кочик В., Разведчики и резиденты ГРУ, “Яуза”, Москва, 2004, Гл. 31.
3. Спецназ ГРУ: самая полная энциклопедия.  Колпакиди Ал., Север Ал. Эксмо, Яуза, 2012
4) Кочик В., Разведчики и резиденты ГРУ. Эксмо, Яуза, 2004

УНИКАЛНИ ФИЛМОВИ КАДРИ С ОСЪДЕНИТЕ НА СМЪРТ ТЕРОРИСТИ

Лентата е заснета през май 1925 год. от кинематографска фирма „Пате“. Тя е изпратила в България специално свои оператори да заснемат съдебния процес срещу атентаторите, взривили храма „Св. Неделя“ в София, тъй като е имал международен отзвук. Кадрите са били включени към кинопрегледи в цяла Европа. Запечатан е моментът, когато осъдените за зловещото деяние излизат от съда след произнасяне на присъдата. Трима са осъдени на смърт: Марко Фридман – мъжът на първа линия с мустаците, шапката и цигарата; Петър Задгорски, клисар в църквата – на втора линия вдясно, по-високият, с мустаци и каскет и Георги Коев – на втора линия, с шапка и дълго палто, без мустаци. (Кадрите са публикувани и описани от Sia Niko, б.р.) /Георги Боздуганов, /faktor.bg

Share

Александър Йорданов в писмо до ЕНП и Манфред Вебер: Да почетем жертвите, убити от болшевиките в храма „Св. Неделя”

Евродепутатът Александър Йорданов е изпратил специално писмо до председателя на групата на Европейската народна партия Манфред Вебер. В него той настоява на 16 април да се отдаде почит към невинните жертви, загинали през 1925 година по време на комунистическия атентат в храма „Св. Неделя” в София.

Ето и пълния текст на писмото му:

До г-н Манфред Вебер,
Председател на групата на Европейската народна партия
и членовете на групата на Европейската народна партия

Уважаеми г-н Вебер,
Уважаеми колеги,

На 16 април се навършват 95 години от деня в който през 1925 година терористична (паравоенна) група на Българската комунистическа партия взривява катедралата „Света Неделя” в центъра на българската столица София. За кървавия атентат е избран момент, в който храмът е бил пълен с представители на политическия, военен, духовен и културен елит на страната, които са присъствали на погребална церемония. Загиват 213 души, а 500 са ранени, като някои от тях по-късно почиват от раните си. Сред невинните жертви има жени и деца. Логистичната подкрепа за атентаторите е осигурена от ръководството на Българската комунистическа партия, съветският болшевишки режим и Коминтерна. Целта е да се всее страх и хаос в обществото като подготовка за въоръжено завземане на властта.  

            Атентатът в храма „Света Неделя”в София е най-големият наземен терористичен акт в европейската история.

            Уважаеми г-н Вебер,
            Уважаеми колеги,
            Нека в тези мъчителни дни на страдание и скръб по жертвите на пандемията Covid-19 не забравяме истината за ужасните престъпления, осъществени от комунистическите партии и режими. Нека да си спомним и почетем паметта на невинните жертви.
                        С уважение:
    Александър Йорданов    

Share

Честит рожден ден на адв. Коста Владимиров, зам.-обл. председател на СДС Варна!

Днес Зам.-председателя на Областната структура на СДС- Варна и общински съветник в Община Провадия- адв.Коста Владимиров, празнува своя 41-ви рожден ден!

От името на всички седесари му пожелаваме преди всичко много здраве, щастие и късмет в начинанията ! Ние знаем,че ако пожелаеш нещо силно ти винаги го постигаш. Бъди все така добър и отдаден на работата си, просто продължавай да бъдеш себе си !

Честит Рожден Ден, приятелю!

И тъй като в СДС всички сме приятели, те поздравяваме с една твоя любима песен:

You’ll Never Walk Alone [

When you walk through a storm
Hold your head up high
And don’t be afraid of the dark
At the end of the storm
There is a golden sky
And the sweet silver song of a lark

Walk on through the wind
Walk on through the rain
Though your dreams be tossed and blown
Walk on, walk on
With hope in your heart

And You’ll Never Walk alone
You’ll never walk alone

Walk on, walk on
With hope in your heart

And you’ll never walk alone
You’ll never walk alone!

СДС Варна

Share

СДС: Време е управляващите в Руската федерация да осъзнаят, че не са властелини на Източна Европа

Във връзка с информацията, че руският министър на отбраната Сергей Шойгу иска да бъдат привличани към наказателна отговорност представители на властите на чужди държави, ако решат да демонтират паметници на съветската армия, заявяваме:

Време е управляващите в Руската федерация да осъзнаят, че не са властелини на Източна Европа, а СССР отдавна не съществува.

Мечтите за България, като Задунайская губерния и петнайста република рухнаха, а двигател на процеса беше Съюзът на демократичните сили.

Повечето бивши комунистически държави, в това число и България, вече са членове на ЕС и избраха демокрацията, а не живот зад Желязната завеса. Не отричаме, че Съветската армия има важна роля за победата над хитлеризма, но последствията от нейната окупация са тежки за Източна Европа. Тя насилствено постави на власт комунистическите режими с лагерите на смъртта, избиването на хора без съд и присъда, отнемането на собствеността и погазването на свободи.

В отговор на тази демонстрация на незачитане на националния суверенитет на други държави от страна на руския министър на отбраната, предлагаме да започне кампания за демонтиране не само на паметника на Съветската армия в София, а на всички монументи в България, свързани със съветската окупация.

Оставаме с уважение към мемориалите на Руско-турската освободителна война, издигнати в памет на войниците , оставили костите си в България, независимо от последвалата роля на руската дипломация, довела до унизителните за нас решения на Берлинския конгрес.

Ще потърсим подкрепа за тази идея веднага след края на извънредното положение.

Реагираме сега, въпреки различния дневен ред на България, защото за националното достойнство карантина не бива да има! 

Share

СДС: Категорично подкрепяме решението да кандидатстваме за чакалнята на еврозоната

СДС приветства изявлението на министър-председателя Бойко Борисов, че България ще кандидатства до края на април за чакалнята на еврозоната. Това решение е визионерско и изключително важно за България.

Ние нееднократно изразихме притеснението си, че ако не го направим сега, вероятно ще загубим възможността за това в близко бъдеще. Отново подчертаваме, че идеята за абсолютен консенсус по темата в нашето общество е невъзможна, защото прокремълското лоби никога няма да я подкрепи“.

Влизането на България в еврозоната ще бъдe събитие, съизмеримо с приемането ни в НАТО и ЕС. Лидерът, който го постигне, ще напише нова страница от пътя ни към проспериращите европейски държави, смятат те.

Още веднъж изразяваме силната си подкрепа за кандидатстването за чакалнята на еврозоната и се надяваме на възможно най-бързото ни приемане в този престижен клуб. В последния месец, когато Европа преживява едни от най-трудните си дни, България, макар и най-бедна в ЕС, показа, че се справя много по-успешно и мъдро от други държави и е достойна да изкачи още едно важно стъпало към пълноправната си евроинтеграция!

Еврозоната ще ни донесе само ползи. Нека българските граждани не се поддават на неверни внушения и да бъдат уверени, че това е правилната стъпка за бъдещето на страната ни!“, се казва още в събщението.

Share

Илия Лазаров: Вирусът ще си отмине, но тази криза показа няколко големи слабости в Европа, САЩ, Русия

Големият проблем на този вирус е, че изненада света. Съответно се наложи да се вземат всички тези мерки, в България те се взеха навреме. Това каза за „Денят ON AIR“ международният анализатор Илия Лазаров.

На този етап има спиране на икономиката, но това не е война, категоричен бе той.

„Вирусът ще си отмине, но тази криза показа няколко големи слабости в Европа, САЩ, Русия, които се оказаха неготови за реакция. При руснаците винаги отнема повече време отколкото при другите. Няма държава, която да не бъде засегната, но въпросът е какво ще е влиянието върху икономиката. Точно рестарт не бих казал, че ще се случи. Ще има нужда от възстановяване“, подчерта Лазаров за Bulgaria ON AIR.
Хората нямалo да спрат да пътуват, но първо трябвало да се видят щетите. Където е лято, борят на починалите пък бил минимален, отбеляза той. /sds.bg 

Share

Сайтът използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките

Политика относно "бисквитките" ("cookies")
Cookies и как ги използваме
Тези правила описват как използваме Cookies и подобни на тях файлове и технологии в своите уебсайтове, напр. Local Shared Objects, известни и като "Flash cookies", web beacons и т.н. Ние ги наричаме с общото наименование "Cookies". Ако посетите нашите уебсайтове и настройките на браузъра ви приемат "Cookies", ние считаме, че приемате да използваме "Cookies“.
Какво представляват "Cookies" и как работят те?
"Cookies" са малки файлове, които се изпращат до компютъра ви от уебсайтовете, които посещавате, и се съхраняват на него. "Cookies" се съхраняват във файловата директория на браузъра ви. Следващия път, когато посетите същия сайт, браузърът прочита "Cookie" и предава информацията на уебсайта или елемента, който първоначално е задал "Cookie". За да научите повече за тези технологии и как работят те, моля, посетете например сайта allaboutcookies.org.
Защо използваме Cookies?
Използваме Cookies в сайта, за да ви осигурим по-лесна работа. В следващия раздел ще можете да прегледате своите опции за управление на Cookies.
Основни функции
Тези Cookies са от съществено значение за функционирането на нашия уебсайт и ключови за улесняването на работата ви с тях. Можете да навигирате без прекъсвания, тъй като ще бъдат запомнени например избраните от вас език и държава, а удостоверяването за някои части от домейна ще бъде запазено.
Подобряване на сайта
Тези Cookies ни позволяват да подобряваме своите уебсайтове, като събират информация за това, как се използват те. Ние анализираме данни, за да установим например броя на уникалните потребители, четящи дадена статия (за да знаем кои материали са популярни), или дали даден видеофайл е бил изгледан докрай или само до средата. Също така се интересуваме къде се получава достъп до нашето съдържание, за да знаем как да организираме сайтовете си за оптимално удобство на потребителя. Броим кликванията върху "Like" и "Tweet" и следим какво съдържание от сайтовете ни е било споделяно или използвано като препратка.
Персонализация Тези Cookies ни помагат да направим съдържанието възможно най- персонализирано, като например ви показваме целеви банери или подходящи препоръки. Проучваме какъв тип препращане е било използвано, за да бъдат достигнати нашите сайтове, например имейл кампания или връзка от препращащ сайт, така че да изчислим ефективността на своите промоции и рекламни кампании.

Как мога да управлявам Cookies? Можете да прегледате наличните опции за управление на Cookies в своя браузър. Браузърът може да бъде използван за управление на Cookies, свързани с основни функции, подобряване на сайта, персонализация и рекламиране.

Различните браузъри използват различни
начини за деактивиране на Cookies, но обикновено те се намират в менюто Tools или Options. Можете да прегледате и менюто за помощ на браузъра си. Освен че управляват Cookies, браузърите обикновено ви позволяват да контролирате файлове, подобни на Cookies, например Local Shared Objects, като активирате режима за поверителност на браузъра си.
Колко време пазим информацията? Това зависи от типа на Cookies. Валидността на сесийните Cookies изтича, когато затворите браузъра. Постоянните Cookies, включително Local Shared Objects (“Flash cookies"), обикновено са с валидност от два месеца до няколко години.
Възможно е деактивирането на Cookies да ви попречи да използвате определени зони от уебсайта. Ако изтриете своите Cookies от браузъра, възможно е да се наложи да преинсталирате Cookies за отказване.

Ако имате въпроси може да се свържете с нас на e-mail:
office@sdsvarna.net,Адрес:Варна, бул. "Княз Борис I" 46,Тел:052 600 665

Затвори