Категория: Анализ

СДС-Варна: Какво е нужно за красива, зелена чиста и подредена Варна? Програма на СДС-Варна

Какво е нужно за красива, зелена, чиста и подредена Варна? СДС-Варна предлага своя програма и визия за екологична и модерна морска столица на България. Сините във Варна представиха пред ДНЕС+ своето виждане в сферата на екологията.

В нея са заложени мерки, съгласувани на експертно ниво, опит в ресора и анализи.

Ето какво съдържа тя:

Опазването на атмосферния въздух

Използването на обществен транспорт, велосипеди или ходенето пеша, когато е възможно. Алтернативно, изборът на електрически или хибридни превозни средства може да намали вредните емисии. Изолиране на дома, използване на енергоспестяващи електроуреди и лампи. Преходът към възобновяеми източници на енергия, като слънчева и вятърна енергия. Изграждане на паркове и градини, нови зелени зони и райони помага за запазването на чист въздух и природни екосистеми.

Увеличаване на данъците върху замърсяващите промишлени дейности с цел намаляване на замърсяването на въздуха и подобряване на качеството му.

Стимулиране на инвестициите във възобновяема енергия и енергийна ефективност за устойчивата икономическа промишленост.

Опазването на водите

Превенция от замърсяване на водите. Оптимално използване. Пречистване. Използването на минералните водите за балнеология за лечение и подобряване на здравето. Образованието и информираността на хората и провеждане на кампании за осведомяване и обучение на обществото относно причините и последиците на замърсяването на водата и важността на опазването й. Опазване на крайбрежните и водни екосистеми. Мерки за опазване и възстановяване на екосистемите, с оглед да се запази или възстанови богатството на дивата флора и фауна.

Управлението на отпадъците

Разделително събиране на отпадъците на различни видове (например хартия, пластмаси, метали), рециклиране, компостиране, механична и биохимична обработка. Редуциране на количество произведени отпадъци в началната им фаза и повишаване на осведомеността на обществото чрез кампании и образователни инциативи.

Оптимизирането на сметосъбирането и сметоизвозването

Разработване на ефективна градска стратегия за управление на отпадъците от бита. Това включва планиране на подходящи маршрути, изготвяне на графици и т.н. Оптимизиране на маршрутите на специализираните превозни средства. Разделянето на отпадъците от домакинствата на рециклируеми и биоразградими материали. Обучение и информиране на обществото. Сътрудничество с обществени организации и бизнес сектора.

Поддържане чистотата на улици и другите територии за обществено ползване

Изхвърляне на битовите отпадъци от гражданите само в специализираните контейнери за смесени битови отпадъци. Повишаване и подобряване на инженерната техническа инфраструктурата за обслужване на съдовете за събиране на смесените битови отпадъци. Поставяне при необходимост на допълнителни контейнери за отпадъци. Обучение и осведоменост за гражданите. Провеждането на информационни кампании, семинари и обучения за гражданите с оглед да се повиши осведомеността им за важността на поддържането на чистотата и да ги насърчи да бъдат отговорни и активни в тази насока.

По материала работи Геновева Михайлова, ДНЕС+

Купуването и продаването на гласове е престъпление!

Share

Александър Йорданов: Наслушахме се на шантави тези как да се заобиколи същността на демокрацията

„При демокрацията има власт и опозиция. Развитието на събитията след 2 април т.г., когато се проведоха парламентарните избори за 49-то Народно събрание, поражда тревога за българската демокрация. Повече от петдесет дни след изборите продължава да не е ясно коя или кои партии ще управляват и коя или кои партии ще останат в опозиция.“ Това написа в профила си във Фейсбук евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Александър Йорданов.

Ето какво още пише той:

Това означава, че у нас демокрацията е в процес на изкривяване, защото всички искат да бъдат на власт, но същевременно предпочитат да функционират и като опозиция. Този политически сърбеж поражда странни „ротационни схеми”, резултатът от които ще бъде анархията. В българската политика все повече отсъства политическата демократична нормалност.

Наслушахме се на всякакви шантави тези затова как да се заобиколи същността на демокрацията. Появата на това схемаджийство е доказателството за политическата криза. То я поражда, защото представлява опит за подмяна на политическата нормалност с ненормални политически действия и решения. Така изключенията стават правило, а правилата се пренебрегват. Примерите са добре известни, включително и тези от последните дни.

Възможно е, например, да има ротация на председатели на парламента. Но това е изключението. Правилото е, че партията, която е спечелила изборите е в демократичното си право да предложи председател на парламента. И той да бъде избран, т.е. демократичната култура предполага партиите, които са загубили изборите да приемат този факт. В нашия случай обаче комбинирането на избор на председател на парламента с избор на председател на парламентарна комисия, както и лансирането на глупостта наречена „ротация” от типа: аз на тебе – ти на мене, е доказателство за увеличаване на кризата на демокрацията. Става дума за мерак на загубилите изборите да стигнат до властова позиция по „друг начин”, не по този който очертават демократичните правила. Заговори се и за „ротационен премиер”. Това вече е връх на глупостта и кризата на демокрацията. Особено, ако „ротационния премиер” се съчетае с „ротационно” „експертно правителство”. Демокрацията ще бъде експертно задушена. Защото тя е партийно представителна, а не експертно експериментална. При „експертната” правителствена формула участниците в правителството автоматично приемат ролята на марионетки. Оформя се широко пространство за политическото задкулисие. Политиците остават зад сцената и от там суфлират това, което т.нар. експерти ще трябва да вършат. Задкулисието поставя задачите на марионетките и те ги изпълняват. Обяснението, че всичко това се прави за „националното спасение” е лъжа и цинизъм. Прави се единствено, за да се усвоят едни пари – европейските пари. Да се усвоят ротационно. Както се пее в популярната коледна песен: „Подаръци ще има за всички от сърце…” Единствено нейното продължение – за „тропването” на „хорцето” не се приема еднозначно от една част от мераклиите за европейските пари. Те не обичат българското хоро. Смятат, че то не е либерално.

Нормалната политика е друга. Тя предполага непосредствено след изборите партиите ясно да се самоопределят: дали искат да участват в правителствено мнозинство, за да управляват или предпочитат да останат в опозиция, за да бъде силна демокрацията. Към момента от петте представени в българския парламент партии единствено партията „Възраждане” е декларирала, но с половин уста, че ще остане в опозиция.

И тук идва въпросът за т.нар. политическа отговорност. Отговорност на победилата на изборите коалиция ГЕРБ-СДС е да предложи за гласуване в Народното събрание правителство. Това предполага и вариант тя да предложи участие в него на други партии, които не желаят да останат в опозиция. ГЕРБ-СДС осъществяват точно това демократично действие. Отговорност на загубилите изборите партии е да се самоопределят: остават ли в опозиция, както е гласувал за тях народът или ще участват в коалиционно управление. Две от загубилите изборите партии – ДПС и ИТН, декларираха, че желаят да бъдат част от управляващото мнозинство. Би било куриозно в последния момент те да се отметнат от думите си. Но и двете партии са наясно, че не експертите в едно такова коалиционно правителство ще вземат важните решения, а това ще вършат партийните централи, независимо, че у нас зад всеки ъгъл или храст наднича експерт с мерак за министър. Самото понятие „експертно правителство” е лишено от смисъл. Всяко правителство е експертно. Но при демококрацията правителствата са политически отговорни, а експертно безотговорни.

Когато през 1991 г. се гласува правителството на комунистическия съдия Димитър Попов, в него влязоха куп настоящи и бъдещи политици маскирани като „експерти”. В действителност това „експертно правителство” бе политическа коалиция между БСП, СДС, БЗНС, ДПС и Отечествения съюз, като за гарнитура имаше и неколцина министри, които не членуваха в партии, но бяха техни симпатизанти. Пред обществеността то бе представено като правителство на „националното спасение”. Два месеца по-късно лидерът на СДС Филип Димитров заяви пред делегатите на националната конференция на синята коалиция: „Аз самият не знам какво е това правителство”. От „експертите” се пръкнаха лидери на политически партии – Иван Костов, Виктор Вълков, Димитър Луджев, Александър Томов, Иван Пушкаров, както и видни партийни функционери като Петър Башикаров, Атанас Папаризов, Емилия Масларова. Не по-различно бе и „програмно-експертното” правителство на експерта проф. Любен Беров, съветник на президента д-р Желю Желев. Вппрочем, това бе правителството, което модернизира данъчната система на страната като въведе ДДС, който е валиден и до днес. И пак кабинетът „Беров” направи така, че България се присъедини към Инициативата на НАТО „Партньорство за мир”, стана асоцииран член на Североатлантическия алианс и на Европейския съюз. Някои от „експертите” в това правителство също бяха изявени партийни функционери: Валентин Карабашев, Евгени Матинчев, Петър Корнажев, Румен Биков, Христо Тотев. Те бяха зависими от партии като БСП, ДПС и АСП, както и от президента д-р Желев. Така че тяхната „експертност” бе смокинов лист, която зле прикриваше партийната им обвързаност. По-късно кабинетът „Беров” бе наречен „правителство на мафията”. И е факт, че по негово време организираната престъпност се почувства с развързани ръце. Създаването и незаконното забогатяване на „групировките” започнало при „експертния” кабинет на Димитър Попов продължи с пълна сила. Те вече дирижираха поведението не само на отделни политици, но и на цели политически партии. Те бяха силните на деня.

Припомням всичко това, защото когато днес се вдигна толкова много нездрав шум около т.нар. експертно правителство на Мария Габриел или на Николай Денков, и дори се лансира тезата за тяхната „ротация”, трябва да е ясно, че то само на думи ще бъде такова, а в действителност ще бъде задкулисна коалиция между няколко партии и ограничаване на възможността за опозиция. Лидерите на тези партии ще бъдат тези, които ще управявлат задкулисно, но без да носят отговорност. Така и по време на „експертните” правителства „Попов” и „Беров” никой партиен лидер или изобщо политици не понесоха отговорност. Властта при „експертните” правителства е сладка, защото е невидима и като такава е безконтролна. Освен ако някой от „експертите” не се поблазни сам да бръкне в кацата в меда без да се консултира с партийното задкулисие. Тогава със сигурност той ще изгори.

Аз съм бил и ще продължа да бъда противник на „експертните” кабинети. Защото съм привърженик на нормалността в политиката. Разбирам тази нормалност като съставяне не на фалшиво „експертно правителство”, а като формиране чрез коалиционно споразумение на партийно отговорно правителство.

Всички служебни правителства на президента Румен Радев бяха „експертни”. В първото като „експерти” се бяха маскирали бъдещи лидери на политически партии като ген. Стефан Янев и политици като Деница Златева от БСП и Николай Денков – днес един от лидерите на „Продължаваме промяната”, както и мераклия за премиер. Във второто „експертно” служебно правителство Стефан Янев вече бе премиер, а на ключови позиции бяха монтирани бъдещите партийни лидери Асен Василев и Кирил Петков, хваналият паяжина в БСП Янаки Стоилов, както и доказаните партийци Виолета Комитова и Николай Денков, а Бойко Рашков бе инсталиран, за да не би случайно електоратът да забрави за пъпната връв с комунистическа България. В третото „експертно” Радево правителство партиецът Кирил Петков не участваше, но в неговото кресло седна Даниела Везиева – съветник на лидера на БСП Корнелия Нинова. Още е рано да коментирам какви партийни кариери ще направят участниците в четвъртото и петото „експертно” правителство на президента Радев.

„Експертността” у нас е възможност да се направи политическа кариера. И да се забрави истината, че политиката е също професия, която предполага политическа експертност. Всеки политик, когато поеме отговорност за държавното управление като министър например, е длъжен да има в своя екип експерти. Не е нужно той да бъде експерт или да разбира от всичко. Важно е да следва програмата на своята партия и на правителството, да отстоява националните интереси, да ръководи като отсява зърното от плявата. Това е работата на политика. Той е този, който ще поеме отговорност за решенията на своето министерство. И ако тези решения са несполучливи не би трябвало след това министъра да го виждаме като депутат в парламента или като министър в следващ кабинет. Това предполага т.нар. политическа отговорност. За „експертите” такава отговорност няма. При тях „куче влачи, диря няма”. С експертизите си те могат да натворят глупости като министри, а след това да се перчат като лидери на „нови политически проекти”. Най-типични примери в последните две години са Асен Василев и Кирил Петков. Преди тях помним и „експертите” Атанас Атанасов и Христо Иванов. Днес и четиримата са видни партийни лидери.

Европейският парламент дава отличен пример колко важно е на ръководни позиции в Европейската комисия, т.е. в европейския Министерски съвет, да се избират не „експерти”, а политици. Такъв политик е Мария Габриел. Тя бе избрана за еврокомисар за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта в Комисията „Фон дер Лайен“. Но по нито един от тези ресори тя не е била „експерт” преди назначаването й на високия пост. Нейната експертност е в сферата на филологическите и политическите науки – българска и френска филология, международни отношения, история на европейските институции, политическа социология, сравнителна политика. Тя е политик от ПП ГЕРБ и заместник председател на Европейската народна партия. Като евродепутат е работила в комисии, които нямат нищо общо с ресора й на еврокомисар: Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, Комисия по външни работи, в която работи по въпроси свързани с политиката в Средиземноморието, Комисията по правата на жените и равенството между половете, Комисията по земеделие и развитие на селските райони, в която е председател на Работна група по пчеларство и здравето на пчелите. Факт е, че всички тези „експертизи” нямат нищо общо с ресора „Иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж”, който г-жа Габриел ръководеше близо четири години като еврокомисар. И аз я уважавам именно като политик, а не като експерт в сферата, която тя ръководеше. Затова и бе излишно сега тя да акцентира върху експертността на правителството, което ще състави. Тя е политик от ПП ГЕРБ, избрана бе за евродепутат от коалицията ГЕРБ – СДС, има сериозен политически, а не експертен опит и в този смисъл партиите, които ще подкрепят евентуално нейното правителство ще носят цялата отговорност, както за неговите успехи, така и за неговите неуспехи. Ако се случи първото, т.е. успехите, те със сигурност ще си вдигнат рейтинга, особено ако престанат да наричат правителството, което съставят „експертно”. При втория вариант – неуспехите, със сигурност ще понесат електорални загуби на следващите парламентарни избори. Такава е политическата демократична логика и традиция, и никакви „експертни правителства” не могат да я променят.

ПП ГЕРБ и СДС са членове на дясноцентристката Европейска народна партия. ДПС са българските либерали в Европейския парламент. ИТН е популистка партия, идейно неориентирана, поне доколкото аз не съм чул досега от нейните „първи лица” да кажат с коя политическа група в Европейския парламент се отъждествява. Така че „Има такъв народ” ще бъде популистката мерудия или щипката сол в кабинета „Габриел”, ако в последния момент популистки не се извърти и реши да остане в опозиция. При тази картина е обяснимо и разбираемо защо лидерите на ГЕРБ и СДС Бойко Борисов и Румен Христов вложиха толкова много усилия за формиране на правителство с коалицията ПП-ДБ. Те правилно бяха преценили, че поне на думи и като програми обединението „Демократична България” е по-близко до тях и се вписва в дясноцентристкия модел. Правилно бяха преценили също така, че „Продължаваме промяната” е популистка и болнолевичарска партия. И затова диалогът им с нея не вървеше. ГЕРБ-СДС преценяват, че на България е необходимо дясноцентристко управление, а ПП с техните „експерти” трансформирали се набързо в политици – Петков, Василев и Денков, не се вписват в този модел. Нещо повече. Очевидно е, че в ГЕРБ-СДС с тревога наблюдават олевявянето и на „Демократична България”. В това отношение аз съм по-категоричен и смятам, че в ДБ това олевяване е фамилно наследство, силно потомствено влияние, от времената на най-популистката политическа идея – комунистическата.

И още малко близка история в съпоставка с днешния ден. При монтирането на „експертните” правителства на Димитър Попов и Любен Беров имаше чуждестранни посолства, които се опитваха да правят внушения в една или друга посока, включително и по персонания им състав. Особено активни бяха руското и американското посолство. Не им отстъпваха от германското, английското и турското посолства. През февруари 1990 г. американският държавен секретар Джеймс Бейкър се срещна в столичния хотел „Балкан” с лидерите на младата българска опозиция от СДС. И настоя пред тях първите демократични избори да се проведат колкото се може по-скоро, за да закрачи България в един ритъм заедно с останалите централноевропейски държави Чехословакия, Полша и Унгария. Той не чу възраженията на старите опозиционери – земеделци и социалдемократи, че опозицията още не е готова за тези избори, че няма партийни структури в страната, няма и финансови възможности, а това означава, че е реална опасността комунистите да манипулират и фалшифицират изборния процес. Изборите се проведоха на 10 юни, както настояваше г-н Бейкър и бяха спечели от „новата” партия БСП. България стъпи накриво. Оттогава би трябвало българските демократични политици да имат обеца на ухото и по никакъв начин да не се връзват на съветите на посланици на чужди държави. А и те не са акредитирани у нас, за да дават акъл на българските политици. Тяхната задача е да работят за развиване на двустранните отношения във всички сфери, а не да си бутат гагата във вътрешните работи на страната ни. Не се е случвало български посланици да дават акъл, каква политика трябва да водят партиите в САЩ, Русия, Германия, Франция или Турция. Какво мислят акредитираните в България посланици за нашата страна се съдържа в техните дипломатически доклади, но те дори да стават известни, не могат да бъдат аргумент за провеждането на една или друга българска политика. В този смисъл съм съгласен с всички, които справедливо оцениха негативно дейността на посланици като Херо Мустафа и Елеонора Митрофонова. Тяхното говорене и „съвети” представляваха открита намеса във вътрешните работи на нашата страна и като такива трябваше да бъдат категорично осъдени, още повече, че вместо да гасят пожари те наливаха масло в огъня.

В заключение на тези ми разсъждения очаквам да имаме редовно правителство с партийна политическа отговорност, което да не се прикрива зад мантрата „експертност”. В политиката откритостта и честността спрямо гражданите са за предпочитане пред „новите дрехи на Царя”.

Share

СДС ще търсят общо явяване с ГЕРБ на парламентарните избори

„Ние работим активно върху програмата на СДС за предстоящите парламентарни избори. Смятаме, че това е важно, за да можем да покажем на избирателите си за какво ще работим в следващия парламент”. Това заяви председателят на СДС Румен Христов пред Нова ТВ.

Що се отнася до формата на явяване, Христов поясни, че ще се търси съвместно такова с партии членки на ЕНП.

„Това са ГЕРБ и ДСБ. Присъствието на коалиционните партньори на ДСБ обаче ни отдалечават от тях”, заяви Христов.

По думите му партията на Христо Иванов е по-скоро либерална, а Зелените са ляво-либерални.

„Предварителни разговори е имало, но всичко предстои да бъде обсъдено. ГЕРБ е с по-широк електорат и в този смисъл ролята на автентичната десница е да бъдем малко по-радикални. От това би спечелило едно дясно управление, каквото смятам, че е нужно на България в следващия парламент”, добавя лидерът на СДС.

Според него компроматите са характерни за България, но това не е отговорът, който обществото очаква. Той се обяви за един по-широк дебат за политики, а сблъсъците трябвало да бъдат само идеологически.

„Влизането на България в Банковия съюз и еврозоната оправдава всички действия на правителството“, каза още Христов. /tribune.bg

Share

Румен Христов: Със сигурност ще търсим десни партньори на изборите

„Не сме решили още с кого ще се явим на предстоящите парламентарни избори, но със сигурност ще търсим десни партньори. Тези, които са със сходни позиции на СДС и които са в рамките на Европейската народна партия (ЕНП)„. Това каза пред БНР Румен Христов – лидер на СДС. Той беше категоричен, че не подкрепят всички политики на ГЕРБ, с която си партнираха на европейските и на местните избори, и посочи, че са против създаването на Държавна петролна компания. По думите му това не е дясна политика и затова СДС не я подкрепя. 

Христов заяви, че категорично не е съгласен с определението, че „СДС е под шлифера на Бойко Борисов“ и уточни, че щом не са в управлението на страната, следователно са в опозиция.

Лидерът на СДС определи като цивилизационен избора на България да влезе в еврозоната и заяви, че сега не трябва да бъде пропусната възможността чрез влизането ни в еврозоната „да се откъснем от руското влияние“.

В предаването „12+3“ Христов коментира опитите на различни олигарси да се намесват във властта, като заяви, че това явление не е от днес и предположи, че няма и да изчезне скоро:

„Моята теза е, че и най-слабата държава е по-силна от най-силния олигарх. Ако държавата си застане на мястото и тръгне да решава икономическите въпроси в полза на обществото, тя ще получи подкрепа, без значение дали управлението ще бъде от една, или от друга политическа формация“.

Във връзка с увеличаващия се брой заявки за поява на нови политически проекти, Христов заяви, че това е традиция преди избори в България, но уточни, че обикновено те се оказват партии-еднодневки.

Цялото интервю на Даниела Големинова с Румен Христов в предаването „12+3“ можете да чуете от звуковия файл/БНР

Share

30 години след първите демократични избори у нас: Разказва Румен Христов

Имаше над 1 млн. души със сини сърца, с надежди, но страх беше сковал по-малките населени места, спомня си настоящият лидер на СДС

З0 години след първите демократични избори у нас. За това как рефлектираха те върху по-нататъшното развитие на страната разговаряме с лидера на СДС и участник в тогавашните събития Румен Христов.

Неповторимо събитие, което през следващите 30 години никога не се случи. Най-вероятно няма да се случи и в бъдеще. Очакванията бяха големи. Надеждите бяха големи. Над 1 млн. души по мнение на наши и чужди наблюдаващи по време на този митинг концерт. Твърдя, че имаше над 1 млн. души със сини сърца, с надежди. Нещо неповторимо. Бях на този митинг. Бях близо до трибуната. Впоследствие очакването не се сбъдна такова, каквото си го представяхме.

Като че ли се загуби обществената енергия след провеждането на изборите?

Този митинг беше само 3 дни преди провеждането на първите демократични избори за Велико Народно събрание. Не трябва да забравяме, че България беше единствената страна от Източна Европа, в която бившите комунисти победиха и останаха на власт. Разочарование и загубени години. С изключение на година и нещо управление на правителството на Филип Димитров до 1997 г. тези години се отразиха на развитието на България.

Седем години, които бяха загубени за реформи. Седем години, които бяха загубени за приватизация. Седем години, които забавиха влизането на България в НАТО и ЕС, и, разбира се, загубата, която трупаха през това време държавните предприятия и декапитализацията на нашите банки. Всичко това се отрази на живота на българите, а оттам по-късния и по-труден старт на всичко, което се случваше в България.

Резултатът от изборите обезсърчи много хора. Това ли бе причината те да напуснат страната?

Вероятно, да. Усещането за злоупотреби, за измами, за фалшифициране на изборите не е развенчано и до днес. От друга страна страхът, който беше сковал по-малките населени места, по-малките областни градове, където бившата комунистическа партия спечели. Нямам предвид сините крепости като София, Пловдив и някои други градове, но като цяло гласовете не стигнаха за резултата, който всички ние очаквахме и най-вече демократите.

Къде сме днес? Преодоляхме ли изоставането?

България постигна много. Направихме своя цивилизационен избор – член сме на НАТО и ЕС. Подадохме документи съвсем скоро за членство в Еврозоната. Икономическите показатели не са толкова лоши. Разбира се, когато имаш лош и бавен старт, когато има закъснение със седем години, ще се върна на тезата за приватизацията, за членство в ЕС се изискваше да имаш развита пазарна икономика, а това не можеше да се случи при нас с губещите държавни предприятия и с липса на частна инициатива.

В момента над 90% от предприятията в България, от бизнеса в България е в частни ръце. Забавянето е от една страна. От друга страна, големите корпорации не можеха да рискуват и да направят инвестиции в Източна Европа. Направиха такива, не много успешни, в Полша, Чехия, в Унгария и когато дойде време ние да раздържавяваме нашата собственост, ние не можахме да приватизираме знакови наши мощности, а оттам някои сектори в нашата икономика изчезнаха и загубихме.

За мен един от основните проблеми на развитието на България е присъствието на нереформираната БКП. Червената нишка, която наблюдаваме през този преход, а и преди началото на прехода, това ни кара да бъдем нащрек и да не допускаме грешката да си помислим, че те биха могли да бъдат алтернатива. Колкото пъти са управлявали България, са я водили до национална катастрофа.  

Tribune.bg

Share

Антон Койчев: България се справя с епидемията съвсем достойно, на европейско ниво /ВИДЕО/

Удължават епидемичната обстановката до 15 юли без да връщат КПП-тата. Това предложение ще обсъдят премиерът Бойко Борисов и Националният оперативен щаб. То идва след усложняването на ситуацията с разпространението на коронавируса в Доспат, Сърница и Сливен, където бяха регистрирани огнища на Ковид-19.

Общинският съветник от СДС д-р Антон Койчев заяви пред „Денят ON AIR„, че няма нищо изненадващо в намерението.

„Всички следим статистиката, последните дни се появиха няколко клъстера, които повишиха броя на заразените. Все пак мерките, които предприе Щабът, бяха навременни и правилни. България излезе от епидемията съвсем достойно, на европейско ниво“, посочи Койчев.Според общинския съветник от СДС една част от българските граждани са проявили безотговорност, за разлика от по-голямата част от хората. Подобен е и случаят с работещите в завода в Доспат, които са пили сутрин аналгин, за да им спадне температурата и да не ги спрат от работа. По-късно те са диагностицирани с коронавирус.

„Хората там смятат, че това не ги е засягало и те са откъснати от света. Те са пили аналгин, за да нямат симптоми и да ходят на работа. В такива ситуации нещата опират до личния житейски мироглед на всеки отделен човек. Кое е по-важно – да си жив и здрав или да изкараш насъщния?! Не вярвам да е толкова бедствено положението, че да умира някой от глад, за да прибягва до подобен тип лъжи и заблуждения. Това е инфантилно поведение от зрели хора“, коментира той пред Bulgaria ON AIR.

Share

Румен Христов: Работим активно по програмата си за следващия парламент

Румен Христов е доктор по икономика. Член на СДС от началото на 1990г. Един от основателите на СДС в община „Студентска“. От 2009 г. е заместник – председател на СДС. След спечелване на отворени първични избори срещу представителя на ДСБ, е издигнат за кандидат – президент на автентичната десница през 2011г. Бил е заместник-министър в кабинета на Филип Димитров и два пъти министър на земеделието и храните в кабинета на Ренета Инджова и в правителството на Стефан Софиянски. Бил е съветник на д-р Жельо Желев. От 1997г. до 2002г. е главен секретар на Администрацията на президента Петър Стоянов. Народен представител и Председател на комисията по земеделието и храните в 43 – то Народно събрание. На Националната конференция на СДС на 7 юли 2018 г. той беше избран за председател на партията.

Г-н Христов, два пъти през годините сте били министър на земеделието. Затова няма как да не започнем разговора с една много актуална тема – записът с министър Десислава Танева. Вие как ще коментирате изказването й?

Аз смятам, че няма никакъв умисъл в това, което казва тя. Действително ми се струва, че е извадено от контекста и че трябва да се търси опит от страна на министър Танева, да се направи всичко възможно българските производители, които са коректни и които работят, да получават своите помощи, а тези, които злоупотребяват да бъдат наказани. Наказанието е неполучаване на субсидии. В този смисъл трябва да се гледа според мен и изказването, тъй като в крайна сметка действително има опити за злоупотреби и то не само в България. Те трябва да бъдат пресичани, трябва да бъдат много категорични тези, които осъществяват проверките и да не бъдат допускани такива опити и злоупотреби дали с европейски или национални средства, няма никакво значение.

Как изглежда държавата икономически след коронавирусната пандемия? Какво беше направено и какво можеше да бъде направено още?

Първо, ще започна със здравните мерки. Според мен те бяха приети навреме, дадоха своите резултати, виждаме, че България е една от страните с най-ниска смъртност на брой население, макар че всеки човешки живот е ценен и тези около 150 жертви на коронавируса също са болезнени за техните близки, пък и за обществото ни като цяло. Що се отнася до икономическите мерки, те малко закъсняха. Разбира се, икономиката не е в подем, тя е в застой, тя е в тежко положение, защото коронавирусът се отрази не само върху българската икономика, не само върху европейската икономика, а върху световната икономика като цяло. Аз съм умерен оптимист за възможностите, които стоят пред българската икономика. Надявам се, че стъпка по стъпка ще започнем да възстановяваме дейността на всички икономически субекти. България е преживяла и по-тежки икономически кризи. Имам предвид 1996-97 година, а и преди това, в началото на промените. Сега нещата не зависят толкова от нас, доколкото обстоятелството, че ние сме голям износител, малка икономика, отворена, зависими сме от износа, който осъществяваме за Европейския съюз основно и се надяваме икономиката в ЕС, Германия и други държави, които са наш главен контрагент, да започне да работи, за да можем да продаваме произвежданата за тези държави продукция. По време на карантината много сектори бяха спрени, не само у нас, но и в цяла Европа. Имаше затруднения в доставките на плодове и зеленчуци, например.

Смятате ли, че пандемията помогна на земеделския сектор повече, отколкото да му навреди?

В известен смисъл, да. Предвид нарушените доставки от гледна точна на мерките, които бяха наложени и ограничението на транспорта, независимо от това, че бяха оставени зелени коридори и това беше правилно, много голяма част от продукцията, която се произвежда в България, не можеше да се изнесе, но пък тя беше предложена на вътрешния пазар и беше потребена от българските потребители. Истината е обаче, че ние не можем да задоволим нуждите на българското население с всички продукти, които се слагат на нашата трапеза и в този смисъл имаме нужда от възможността да изнасяме и да внасяме. Бяха направени стъпки към това да се даде възможност сектор „Земеделие” да не бъде ограничаван, бяха разхлабени мерките, когато ставаше дума за работа на полето, за засяване на новата реколта, за прибиране на новата реколта, така че това е един отрасъл, който изпита своите затруднения, от една страна, но, от друга страна, е леко облагодетелстван от гледна точка на това, че голяма част от дейността се извършва на открито и там опасността от събиране на много хора на едно място беше по-малка и това ни даде възможността да работим за увеличаване на производството на българската земеделска продукция.

Каква е общо политическата обстановка в страната? И още нещо: предстоят избори следващата година. В какво състояние е СДС и мислите ли вече как ще се явите на изборите (самостоятелно или в коалиция, както се явихте на европейските избори)?

Нещата в страната, свързани с политиката, която се провежда от управляващите, от една страна, изглеждат стабилни, а, от друга страна, не толкова стабилни от гледна точка на това, че много политически субекти желаят да има предсрочни избори. За мен провеждането на предсрочни избори малко повече от половин година преди тяхното редовно провеждане не е толкова смислено. В крайна сметка вървим към приключване на мандата и аз съм убеден, че този мандат ще бъде изкаран от сегашното управление. Така е може би по-полезно за икономиката като цяло предвид факта, че коронавирусът имаше много тежко влияние върху икономиката и сега бързата смяна, минаването към предсрочни избори, към служебен кабинет, после формиране на нов кабинет, би разстроило в известен смисъл работата на ведомствата, но в крайна сметка решението дали ще има предсрочни избори зависи най-вече от тези, които ни избират и от желанието им да се случи това или не. Зависи дали ще има протести, които ще предизвикат едно такова предсрочно явяване на избори. Много са факторите, които определят тези неща. До голяма степен и икономическите мерки, за които аз казах преди малко са един катализатор и едно недоволство, защото, първо, те закъсняха малко и второ, най-широко рекламираната мярка за преодоляване на последиците от коронавируса – 60/40, в помощ на всички български бизнесмени нещо не сработва.

Очевидно, че има нужда от промяна, щом само около 6, 7% от средствата, отделени за нея, са усвоени, нещо трябва да се промени, да се усъвършенства и облекчи начинът, по който се кандидатства, за да може да бъде по-широко достъпна. Разбира се, има натрупано недоволство у тези, които бяха принудени да спрат да работят, но в крайна сметка мисля, че вървим към приключване на редовен мандат на това управление и провеждане на най-редовни избори. Що се отнася до СДС, разбира се, една партия трябва да се готви за парламентарните избори, които за мен са най-важните. Те дават облика на политическата формация, те осигуряват възможност политическата формация да присъства в Народното събрание – там, където се прави голямата политика и в този смисъл СДС работи много активно и е амбициран да присъства в следващия Парламент. Мисля, че го заслужаване.

Тези дни празнувахме онзи невероятен, огромен митинг на надеждата на 07.06.1990, който показа, че зарядът, който имаше тогава, макар и развит през годините, все още е налице и тези хора, които вярваха, заслужват да имат своето представителство в Парламента. Що се отнася до това как ще се явим, разбира се, е твърде рано да кажем, защото ако говорим за евентуалното сътрудничество с ПП ГЕРБ, с които бяхме на последните избори – изборите за Европарламент и избора на г-н Александър Йорданов, ярък представител на СДС за евродепутат, както и впоследствие сътрудничеството на СДС и на ГЕРБ на местните избори и доброто представяне на СДС, предполага, че ще търсим допирателни точки с ПП ГЕРБ.

Това естествено са най-голямата дясна партия, член на ЕНП, и най-старата дясна партия, член на ЕНП, ГЕРБ и СДС и е нормално те да търсят допирни точки. Но в крайна сметка зависи от напасването на програмите на двете формации и намирането на общ език. Важното в момента е да работим по програмата си, ние работим много активно и тя е готова в най-общ вид. Ние сме заложили нашите виждания за бъдещата наша програма – какво ще направи СДС в следващия Парламент, кои са най-важните неща, зад които заставаме и кои са тези, които ще бъдат предложени на българските избиратели, очаквайки тяхното одобрение и тяхната подкрепа.

На 7 юни 1990 година – на Орлов мост в София СДС събира най-големия митинг в историята на България – 1 милион души. Какво се случи от тогава до днес за демокрацията у нас?

Демокрацията е нещо, за което трябва да се борим всеки ден, тя не е завоевание, постигнато веднъж завинаги. Аз с гордост заявявам, че СДС е партията, която промени България. В буквалния смисъл на думата промени България. България днес е член на голямото европейско семейство, ние сме член на НАТО, член на ЕС, кандидати сме за еврозоната. Нашите граждани пътуват свободно, учат, работят в чужбина. Залети сме с всякакви западни стоки, изнасяме нашата продукция, има много чуждестранни инвеститори в България. Разбира се, могат да се случат и още по-добри неща, но като че ли не можахме да изпълним всичко, което беше заложено като идея, като заряд от СДС. Незабравим ден за мен.

Имах щастието да бъда съвсем близо до централната трибуна, познавах много добре председателя на Демократическата партия господин Кюркчиев и говорителя на СДС господин Георги Спасов, които ми помогнаха да бъда в центъра на този магически ден. Но разочарованието, за съжаление, остана. Истината е, че впоследствие много хора попречиха СДС да продължи да изпълнява ролята, която имаше в обществото, а тя е проевропейската ориентация на България, развитието на пазарната икономика, демократизирането на България, плурализма. Всички тези неща, за които тръгнахме заедно на този митинг.

3 дена след това загубихме изборите, за съжаление, но не бива да забравяме и ролята на нереформираната комунистическа партия в България, която през всичките тези години пречеше на проевропейското развитие на страната. Да не забравяме и че България беше единствената страна в Източна Европа, в която бившата комунистическа партия спечели първите свободни избори. После имахме едно твърде кратко управление от правителството на СДС, което не можа да стартира реформите, след което имахме един застой от 6-7 години, които ни отдалечиха от тези страни, които са източноевропейски, но приближили се до голяма степен до старите страни членки на ЕС.

debati.bg

Share

30 години от първите демократични избори

ПОЗИЦИЯ НА СДС

Днес се навършват 30 години от първите демократични избори в България след 45 години тоталитарен режим.

Те бяха най-важните в най-новата ни история, защото от тях зависеше по кой коловоз ще тръгне държавата.

Единият беше този, по който минаха повечето бивши комунистически страни от Източния блок. Те заложиха на изхвърляне на компартиите от властта, бърза демократизацията, мащабни икономически реформи, пазарна икономика, ускорено раздържавяване и привличане на чужди инвеститори. За съжаление България тръгна по другия коловоз – допусна отново на върха мимикриралата БКП, която се превърна в БСП. Тя промени името си, но не и същността си. Последваха няколко изгубени години на политически лутания, кризи, протести, които попречиха на България да тръгне с летящ старт към истинска промяна и демокрация.

Скрити под чадъра на партията-майка, неразградените структури на Държавна сигурност изплетоха като сръчни паяци своите мрежи, в които българската икономика, а и политика, се мятат и до днес. Те изпълниха завета на Тодор Живков, който няколко дни преди да бъде свален от власт беше заявил, че e време  БКП да превърне политическата си власт в икономическа!

Като изключим краткото управление на синьото правителство на Филип Димитров, 7-те години, след изборите на 10 юни 1990 г., бяха пропилени за демокрацията. Този факт услужливо се пропуска от критиците на СДС, които сочат с пръст и казват: „Вие не се справихте, вие излъгахте хората!“. Услужливо забравят, че България преживя Луканова зима, Берово правителство, Виденова катастрофа, зърнена криза, жестока инфлация. И след всичко това, правителството на СДС все пак успя само за 4 години да изправи на крака държавата и да извоюва влизането й в НАТО и ЕС! И повечето от  тези критици са част от социалистическите правителства, забавили България в нейното развитие, довели до погроми и кризи. През януари 1997 г. те страхливо се криеха в българския парламент, докато отвън хората искаха справедливост и възмездие за съсипването на държавата. А сега някои от тях отново са народни представители и раздават присъди, вместо да се срамуват от управленското си фиаско!

СДС също допусна грешки и носи своя кръст и до днес. Но никога не сгреши в най-важното – накъде да върви България. Не отстъпи от основните си принципи и продължава да ги отстоява. Не загуби най-верните си привърженици, въпреки многократните разцепления и опити да бъде унищожен!

30 години след 10 юни 1990 г. нашата равносметка е, че СДС изпълни най-важната си мисия – България стана модерна европейска държава, член на НАТО и ЕС. И ще продължаваме да отстояваме пълната й интеграция – влизане в Еврозоната и Шенген.

Следващата значима кауза, по която работи СДС, е в близките години доходите на българите да се доближат значително до европейските.

Share

30 години от най-големия митинг в България с 1 милион души на улицата /Видео/

Днес се навършват 30 години от най-големия митинг в България. Той е свикан предизборно от Съюза на демократичните сили и е останал в политическата история на страната като митинга на „Орлов мост“, събрал един милион българи.

На 7 юни преди 30 години СДС свиква митинг преди първите демократични избори в България, който изпълва пространството между „Орлов мост“ и голяма част от тогавашния булевард „Ленин“ – сегашния булевард „Цариградско шосе“.

В ранния следобед на 7 юни 1990 година множество граждани изпълват пространството около моста, съседните улици, „Борисовата градина“, балконите и покривите на близките сгради, за да присъстват на последния предизборен митинг на СДС – политическата партия, създадена шест месеца преди това от коалиции от партии, дружества и организации. СДС разпространява предизборен клип, в който се изтъква невижданата дотогава гражданска проява.

Емблематичният митинг преди 30 години е продължил повече от 5 часа. На него водеща е фигурата на първия демократично избран президент на България –  покойният вече д-р Жельо Желев, а сред музикантите са Щурците, Васил Найденов и Богдана Карадочева.

Share

СДС-Варна почете паметта на Ботев и геройски загиналите за свободата на България

Днес почитаме паметта на Христо Ботев и на всички онези, които са отдали живота и делата си за свободата и независимостта на България.

Ръководството, членове и симпатизанти на СДС–Варна се преклониха и отдадоха почит към саможертвата на знайни и незнайни герои, паднали в борбите на българския народ, за да живеем днес в свободна България.

„Христо Ботев макар, че е бил гений, е бил човек като всички нас – нищо човешко не му е било чуждо. Истинският въпрос е – каква сила и воля е имал, за да преодолее естествените човешки съмнения и слабости? Да тръгнеш, да правиш нещо, от което ще спечелят всички, цял един народ! Какво е онова, което е накарало Ботев и героите като него, да правят нещата, които наричаме героични?

Той е оставил след себе си не само ревлюционни подвизи, а едно цяло творчество.

Затова такива хора никога не умират, а остават да живеят в паметта ни!

Защото чрез нея, ние изказваме своето уважение към това, да превъзмогнат себе си и всички вътрешни битки, за да участват в единствената битка, която си струва – в битката, в която осигуряваш на цял един народ възможността да живее достойно. Защото в края на един живот, всичко, което си струва, не е това, което си спечелил, колко си успял, а чувството за достойнство”, каза пред паметника на Христо Ботев областният председател на СДС–Варна, д-р Янко Станев.

Той и председателят на Градския съвет на СДС–Варна, Желез Железов, поднесоха венец. Членове и симпатизанти на Синята идея сведоха глави в знак на почит към поета и революционер Христо Ботев.

Share

Сайтът използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките

Политика относно "бисквитките" ("cookies")
Cookies и как ги използваме
Тези правила описват как използваме Cookies и подобни на тях файлове и технологии в своите уебсайтове, напр. Local Shared Objects, известни и като "Flash cookies", web beacons и т.н. Ние ги наричаме с общото наименование "Cookies". Ако посетите нашите уебсайтове и настройките на браузъра ви приемат "Cookies", ние считаме, че приемате да използваме "Cookies“.
Какво представляват "Cookies" и как работят те?
"Cookies" са малки файлове, които се изпращат до компютъра ви от уебсайтовете, които посещавате, и се съхраняват на него. "Cookies" се съхраняват във файловата директория на браузъра ви. Следващия път, когато посетите същия сайт, браузърът прочита "Cookie" и предава информацията на уебсайта или елемента, който първоначално е задал "Cookie". За да научите повече за тези технологии и как работят те, моля, посетете например сайта allaboutcookies.org.
Защо използваме Cookies?
Използваме Cookies в сайта, за да ви осигурим по-лесна работа. В следващия раздел ще можете да прегледате своите опции за управление на Cookies.
Основни функции
Тези Cookies са от съществено значение за функционирането на нашия уебсайт и ключови за улесняването на работата ви с тях. Можете да навигирате без прекъсвания, тъй като ще бъдат запомнени например избраните от вас език и държава, а удостоверяването за някои части от домейна ще бъде запазено.
Подобряване на сайта
Тези Cookies ни позволяват да подобряваме своите уебсайтове, като събират информация за това, как се използват те. Ние анализираме данни, за да установим например броя на уникалните потребители, четящи дадена статия (за да знаем кои материали са популярни), или дали даден видеофайл е бил изгледан докрай или само до средата. Също така се интересуваме къде се получава достъп до нашето съдържание, за да знаем как да организираме сайтовете си за оптимално удобство на потребителя. Броим кликванията върху "Like" и "Tweet" и следим какво съдържание от сайтовете ни е било споделяно или използвано като препратка.
Персонализация Тези Cookies ни помагат да направим съдържанието възможно най- персонализирано, като например ви показваме целеви банери или подходящи препоръки. Проучваме какъв тип препращане е било използвано, за да бъдат достигнати нашите сайтове, например имейл кампания или връзка от препращащ сайт, така че да изчислим ефективността на своите промоции и рекламни кампании.

Как мога да управлявам Cookies? Можете да прегледате наличните опции за управление на Cookies в своя браузър. Браузърът може да бъде използван за управление на Cookies, свързани с основни функции, подобряване на сайта, персонализация и рекламиране.

Различните браузъри използват различни
начини за деактивиране на Cookies, но обикновено те се намират в менюто Tools или Options. Можете да прегледате и менюто за помощ на браузъра си. Освен че управляват Cookies, браузърите обикновено ви позволяват да контролирате файлове, подобни на Cookies, например Local Shared Objects, като активирате режима за поверителност на браузъра си.
Колко време пазим информацията? Това зависи от типа на Cookies. Валидността на сесийните Cookies изтича, когато затворите браузъра. Постоянните Cookies, включително Local Shared Objects (“Flash cookies"), обикновено са с валидност от два месеца до няколко години.
Възможно е деактивирането на Cookies да ви попречи да използвате определени зони от уебсайта. Ако изтриете своите Cookies от браузъра, възможно е да се наложи да преинсталирате Cookies за отказване.

Ако имате въпроси може да се свържете с нас на e-mail:
office@sdsvarna.net,Адрес:Варна, бул. "Княз Борис I" 46,Тел:052 600 665

Затвори