На 1-ви юни почитаме жертвите на комунистическия лагер на остров Персин край Белене, напомнят от Съюза на демократичните сили. Комунистическите лагери се създават след 9-ти септември и копират модела на Сталин.

Лагерът в Белене не е първият. Тук са изпращани хиляди българи, които са се противопоставяли на незаконното отнемане на земя и имущество от новия режим. Освен земеделци и членове на партията „Никола Петков“ в лагерите са пращани и младежи. 

„Поклон пред мъчениците и вечен позор за мъчителите“, е посланието на декларация, изпратена до медиите.

Тази година извънредната ситуация не позволява жертвите да се почетат на лобното им място – остров Белене.

„Ние се молим за успокоение на душите на невинните хора, измъчвани, избити, унизени, защото не са приемали да бъдат мачкани от режима“, изтъкват от СДС.  От партията се противопоставят на опитите да се омаловажават днес престъпленията на тоталитарния режим.

„Много наследници на този човеконенавистен режим не желаят да признаят вината на партията-майка и да се покаят. Отказват да се извинят за престъпленията на комунизма и мимикрират в партия, която се представя за проевропейска, но всячески се опитва да тегли България извън демократична Европа“, се казва в декларацията. 

От СДС апелират да не се премълчава истината за репресиите.

„Затова в дни като днешния не трябва да мълчим, а да припомняме, да казваме високо истината за комунизма! Да се покланяме пред невинните жертви и да се молим за душите им, но да не забравяме палачите и техните защитници“, завършва обръщението на СДС.

Парите за България от Фонда за справедлив преход да бъдат за преминаване на „Мариците“ от въглища на газ

Един от приоритетите на СДС , който ще залегне в предизборната ни програма за 45-тия парламент, е преминаването на ТЕЦ „Марица “ 1, 2 и 3 от въглища на газ. С отпускането на 2,7 млрд. евро за България, които трябва да бъдат насочени приоритетно за постигане на икономика без въглеродни емисии до 2050 г., проектът може да бъде осъществен. Аргументите в полза на тази идея са:

Решението на правителството за участие на България в изграждането на терминал за втечнен природен газ на пристанището в Александруполис, напредването на интерконекторната връзка между гръцката и българската газопреносни системи, както и ускорената работа по Балкански поток, ще дадат възможност за диференцирани доставки на достатъчно газ на конкурентни цени
Възможността за доставки от различни източници, както и новите цени на газа, които са над 40 процента по-ниски от досегашните, са основателни причини да смятаме, че преминаването от въглища на газ е възможно най-рационалното решение за България
Ще бъдат избегнати сериозните разходи за заплащане на въглеродните емисии от „Мариците“, които определяха високите цени на електроенергията. Това на практика ще гарантира значително по-ниски цени на електроенергията както за битовите, така и за индустриалните потребители
Освен за подпомагане на силно зависимите от въглеродно интензивни дейности региони, парите от ЕС са насочени и за преквалификация, обучение и заетост в нови икономически сектори, което ще подпомогне работещите в „Мариците“, за да не губят препитанието си
Макар и частни, ТЕЦ „Марица“ 1 и 3 също биха могли да се възползват, а средствата да бъдат приспаднати от по-ниската цена на електронерегията, произвеждана от газ.
Диверсификацията на доставките и ниската цена на газа, съчетани с преминаването на ТЕЦ „Марица Изток“ 1, 2 и 3 от въглища на газ, ще гарантират значително намаляване на цената на електроенергията.

Надяваме се правителството да насочи отпуснатите средства приоритетно към този проект, за да можем не просто да изпълним изискванията на ЕК, но и да ги използваме възможно най-рационално и в полза на всички./www.sds.bg

Членът на НИС на СДС Валентин Станев навършва 59 години

Честит рожден ден, г-н Станев! Пожелавам Ви най-вече здраве, много успехи в личен план и много постигнати успехи в професионален и политически.

– Г-н Станев, ще ми се на днешния ден да ви попитам какво ви радва на 59 години? Какво успяхте да постигнете и какво, всъщност, е важното за Вас в живота?

– Винаги ме радват близките. Нищо не си струва без тях. Когато те са до мен, когато има с кого да споделиш празници и несгоди си щастлив човек. Аз съм късметлия. Другото важно нещо в живота е здравето. Без него нито един план за бъдещето не би се осъществил и щастието не би било пълно. Това са двете неща, които са били и продължават да бъдат най-важни в моя живот.

– Като член на Националния изпълнителен съвет на СДС, не мога да не ви попитам в политически аспект какви бъдещи цели сте си поставил? Какви са мечтите ви за Синята партия?

– Съюзът на демократичните сили заслужава да бъде част от управлението. Мечтая за това – на следващите парламентарни избори, да получи признанието, което заслужава, защото синята партия положи началото на демокрацията в България. СДС положи основите на всички промени и следва да се отдаде заслуженото на синята идея. Защо? Защото най-големите и най-трудните политически решения бяха взети от СДС.

– Вече сме в по-спокойния етап от кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19. Как се справихме с кризисната ситуация, как оценявате правителствените действия?

– Справянето с кризата има два аспекта – здравен и икономически. Предприетите в икономически аспект мерки са адекватни. Смятам, че ако продължат в същия дух, някои икономически субекти могат да претърпят и промени, но прилагането им с нужната политическа воля ще запази темповете на развитие на нивата, каквито бяха и преди рестрикциите, наложени от пандемичната обстановка. Това ще даде възможност и по-бързо да излезем от кризата.

В здравен аспект смятам, че правителството се справи прекрасно, защото в България не се допусна масовото заболяване на хора, смъртността не беше толкова висока и мисля, че заслугата за тези резултати е изцяло на предприетите навременни мерки.

Като цяло правителството се справя, макар някои от икономическите стъпки следва да бъдат променени в посока подобряване. Те така или иначе полека се променят, затова смятам, че и в този аспект правителството ще успее да нормализира обстановката.

Благодаря Ви, за отделеното време. Пожелавам Ви да сте все така лъчезарен човек, винаги усмихнат и весел празник!

Геновева Михайлова

Интрвю на зам.председателя на Общинския съвет във Варна в предаването „Зала Пленарна“ в ефира на Дарик радио.

– Д-р Станев, как се отразява на варненския общински съвет тази медицинска, здравна и икономическа криза?

– Винаги във всяка криза като в китайския знак „лошо“ и „възможност“ има два вида фактори. За Варна ако говорим, едните са благоприятните фактори, които влияят върху кризата, да започнем с хубавото. На първо място това е добрата медицина във Варна и ниския брой заболели тук. По същия начин влияе и социалната изолация – имайте предвид, че около 200 по-малко са смъртните случаи от началото на 2020 г. в сравнение със същия период на миналата 2019г.

– То няма и смъртни случаи от COVID-19 във Варна.
– Не, говоря изобщо. Изолацията е помогнала на тези, които по различни други болестни състояния щяха да починат. Медицината във Варна е на достатъчно високо ниво. Вторият фактор са абсолютно строгите мерки в здравен план, които се взеха във Варна. Късметлии сме, че преди епидемията имаше и грипна вълна и със заповедта на кмета, с която спря учебните занятия, предварително бяха въведени междинни мерки. В общинския съвет председателският съвет не е спирал да работи. Като всички в началото и ние нямахме достатъчно познания за кризата, за нейните размери, на функционирането й, а и за превенцията и профилактиката, но каквото трябва сме обсъждали с шефовете на здравните заведения.

Благоприятен фактор е и това, че 70 процента от варненци твърдо спазват мерките до ден днешен. По-често виждаме тези, които не ги спазват, а спазващите не ги виждаме, но са много повече. Възхитен съм от варненци.

А неблагоприятните фактори това са непознаването на пандемията, непознаването на икономическите последици от нея поради липсата на представа за продължителност, тежест на последиците, нямаме и изход – т.е. нямаме лечение. Не знаем колко дълго ще продължи, не познаваме самия вирус, за да можем да изчислим икономическите фактори и нашето въздействие върху тях. Не можем да се хвърлим днес върху това, което е от март и април.
Друг неблагоприятен фактор е, че така или иначе в криза корпоративни интереси, корпоративни деятели, корпоративни фактори, няма защо да крием, те се намесват винаги, защото всяка криза е и възможност.

Имат своите виждания т.нар. “дълбоки хора“, които се опитват за управляват през икономиката политиката и държавата. Сега тук във Варна е малко трудно, такива движения като „Дълбока Варна“ е повърхностно явление, но го има. И не на последно място – Варна е туристически град. Ако има нещо, от което ме е страх, това е не дали ще имаме туристически сезон, а как. Аз имам туристическа частна база и имам заявка а 30 туристи от Украина. Какво да направя, какво ще направят другите, какви мерки…

– Коя е датата?
– Между 20 и 30 юли. Аз не мога да взема такова решение, без да мисля за държавата, за града си, без да помисля за другите хора във Варна. Да, икономически това ще бъде добре, ще могат да се платят заплатите на хората за един месец, но….

– Какво мислите за исканията на колегите ви от този бранш да се намали ставката по ДДС за туризма на 5 процента и то до края на 2021 г. Това разумно ли е?
– Д-р Станев никога не е бил за намаляване на данъците, това е общоизвестно в последните 31 г. Защо – защото намаляването или увеличаването на всяка една данъчна ставка изисква много сериозни анализи. Ако ме питате за ДДС, мога да ви кажа, че в момента ако някой иска да измери тежестта на икономическата криза, това е единствено чрез ДДС, тъй като той не подлежи на никакви рестрикции, отлагане и т.н.

Тоест, в държавата спадът в приходите от ДДС дава точна представа за икономическото състояние. За туризма – ако махнем сивия сектор, може да се разглежда всякакво намаление на данъците, но лично аз, а и становище на националното ръководство на СДС е против промяната на каквито и да било данъчни ставки. Мога са де съглася на всякакви икономически мерки, но след подробни и обстойни анализи на кризата, на всички сектори.

– Но за да се направят анализи, кризата трябва да приключи.
– Не, никой не знае кога ще приключи, може да е на нова година, у може да има временен спад на заболели през топлото време, от там икономически условия – както в момента ресторантчета, магазини отварят, смекчават се някои мерки.

До този момент мерките във Варна са адекватни. Ясно Ви е, че съм против и ще си спечеля страшно много „фенове“, но това е реалното ми професионално мнение.

– А с инструментите на общинския бюджет могат ли да се вземат мерки за подпомагане на тези хора, които са най-засегнати от кризата.
– Естествено. Ние на последната сесия на общинския съвет кметът предложи и ние приехме една серия от мерки, които аз лично при никакви други обстоятелства не бих подкрепил. Те са ясни, но са изключително тежки.

– Тежки за бюджета. Какви загуби ще претърпи общинският бюджет?
– Ох. То не е хубаво да говоря публично без доказателства, но ако приемем, че имаме висока несъбираемост, включително и несъбрани приходи от предходни години, преди 4-5 г., и този буфер не го реализираме в условия на криза, ще говорим за 15-20 милиона лева.

Ами сметнете общинската икономика – ние не можем да хвърлим и няма да хвърли на улицата нито хората от Градски транспорт, нито от ученическо столово хранене, нито от която и да е общинска фирма, нито общинските предприятия, където хората вече си изчерпаха отпуските. Сега трябва да почнем да съкращаваме масово? Няма да стане тази работа. Аз съм против, нищо че съм десен, защото това ще увеличи икономическата проекция на самата криза.

Смятам, че ще вземем допълнителни мерки, в здравеопазването за пореден път гледаме предложенията на ДКЦ и на общинските болници. Имаме представа за март какво е необходимо да се направи, чакаме за април и ще донадим, където трябва. Всички мерки, които са необходими, ще предприемем и от общинския съвет, и от администрацията. Не можем да допуснем да сме несправедливи, за едни майка, за други мащеха. Може да има мераклии за друго, но няма да мине номера. И съм убеден, че точно в условия на криза трябва да спрат дребнотемията, шмекерлъците. Ние не сме ангели, но сега е криза, трябва да се обединим.

По същия начин стоят въпросите с приходите, които до юни месец сме освободили. Като човек, който скромно 30 г. се занимава с финанси, ще кажа, че сме длъжни освен за преодоляване на кризата, да изпълним и всички обещания, които сме поели пред варненци. Длъжни сме, ходихме на избори, обещавахме – всичко това трябва да се направи. Нямаме избор. Да, може да не е всичко наведнъж. И един от инструментите, да хвърля една бомбичка и аз, в целия свят това са заемите. Това е финансов инструмент. Значи повишаване на събираемостта, от една страна, и от друга – кредитните линии, ще бъдем принудени и ще ги теглим. Понеже ме питат и в цялата страна колеги коментират актуализация на бюджета – аз не съм фен на актуализация на бюджета сега. То най-лесно е да се направи – отчитаме 15 млн. лв. назад с приходи и с 15 млн. лв. режем бюджета. Чакай, чакай, на какво основание!

– По-скоро казвате че общината би изтеглила кредити.
– Тя е длъжна. Не само за да изпълни бюджета си, а и за допълнителните мерки, допълнителното подпомагане. Да, държавата подпомага икономически субектите, държавата не иска да хвърли едни пари в този момент, защото не знае докога ще продължи всичко това. И ние ще правим същото. И ние ще подпомагаме, колкото трябва.

– Това е въпрос, който стои пред всички общини.
– Другаде стои дори по-тежко. Ние сме финансово организирана община, каквито и популистки приказки да чувам. Имаме опитен кмет, имаме общински съвет, в който мнозинството е ясно, а това мнозинство ще подкрепя мерките. В криза дори съм щастлив, че и колегите отляво подкрепят, това означава, че са осъзнали потребностите.

Не съм съгласен с тезата обаче, че един град като Варна с много силно дясноцентристко управление може да прилага популистки мерки. Никога няма да се съглася с ПП “Възраждане“, никога няма да се съглася с част от предложенията на някои колеги от левицата, независимо колко ги уважава. Мисля, че общинският съвет няма да работи в условията на мнозинство, което може да събаря мерки. Напротив, а и председателят е достатъчно опитен.

– Как всичко това влияе върху политическия живот, как здравната криза ще доведе ли до политическа, какви са Вашите наблюдения?
– Това, което ме притеснява, че като не сме наясно със здравето, не сме наясно и с политиката, всичко може да се обърне за 24 часа. И повярвайте ми, от политическата криза хората ще бягат като дявол от тамян. Защото в тази криза от пандемията победиха ценностите, без значение дали са християнски, мюсюлмански, юдейски, в основата на всички тях е грижата за ближния. Стотици хиляди хора в страната, хиляди във Варна спазваха всички мерки заради грижата за ближния. Тези млади хора никъде не отидоха, виждаме по улиците хора и мислим, че мерките не се спазват. Не е вярно, не виждаме колко много са онези, които ги спазват. Над 70 процента са тези, които ги спазват. Възхитен съм от варненци! Затова нямаме толкова болни тук, нямаме огнища на епидемията, включително и етническите малцинства висока степен на отг. , аз и това наблюдавах. Така че грижата за ближния победи над потребителското общество над виждането, че йок! пазарът е над всичко той определя всичко. Няма такъв филм в човешката душа разбрах аз. Може да има его, може да има алчност, може да има желание за власт, но невежеството сега беше победено. Това в политиката също ще се отрази. Според мен невежеството, което проявява популизмът и желанието за власт и пари, ще бъде торпилирано от резултатите от тази криза. И дай Боже всички политици като мен, които са от 30 г. в политиката, да мислят в тази посока, защото справедливостта към всички хора ще бъде водещ фактор. Ако имаме несправедливост, хората ще го почувстват веднага и тогава ще бъдат страшни последствията за политическата система. Едно доказателство давам – не намалява броят на заболелите, ние разхлабваме мерките, защото намалява подкрепата за спазване на мерките. Аз съм от хората, които не са за смекчаване на мерките, но се подчинявам.

– Сам казахте от колко години сте в политиката, спомняте ли си за някакъв аналогичен случай на тази криза?
– Аналогичен не, но по-тежки си спомням – 91 година, купонна система, няма бензин, от тук до Бургас пътувам и срещам 3 коли насреща. Всички са го забравили. Няма да говоря за строителната пирамида – 25 процента от варненци станаха жертви, няма да ви говоря за финансовите пирамиди тук във Варна, аз съм си местен и това пряко ме вълнува. Да не ви говоря за 97 г. – пенсията на мама равна на едно кисело мляко. Не се страхувам. Не ви говоря за 2008- 2009-2010 – финансова криза, предизвикана от спукани балони. Не ме е страх от тая кризата, страх ме е за хората, тя доказа че хората са важни. Не мога да се съглася, че важна е икономиката, защото като обеднеят, ще умират от глад. Кой ще умира от глад. Хората умират от COVID, ако не спазваме правилата. Тогава ще фалираме, ако не спасим хората. Това е моя лична теза.

Ще си кажа и за медиите. Аз мисля, че те са едно от най-важните неща в нашия живот. Те могат да управляват информацията, която достига до нас, за да може да вземе всеки от нас вътрешно в себе си правилните решения. Затова смятам, че в момента и държавата, и общината трябва да помага на всички медии – и тези, които са създадени и преди 60 г., и които са създадени преди 5 дена. Наистина вярвам, че тогава демокрацията ни ще бъде укрепена страхотно.

Цялото интервю:

Пълният запис на интервюто може да слушате тук.

Снимка:Дарик Радио

„Над 70 процента от варненци проявяват изключително висока отговорност и дисциплина, твърдо спазват противоепидемичните мерки и това е един от факторите, на които се дължи ниската заболяемост от COVID-19. Възхитен съм от варненци!“ Това заяви в предаването „Зала пленарна“ в ефира на Дарик радио зам.-председателят на варненския общински съвет д-р Янко Станев.

Той уточни, че по данни на НСИ общата смъртност във Варна от началото на 2020 до момента е с около 200 души по-ниска в сравнение със същия период на 2019г. По думите му изолацията и социалната дистанцираност са помогнали да оцелеят и тези, които при други обстоятелства биха влезли в печалната статистика.

Сред благоприятните фактори д-р Станев посочи на първо място високото ниво на медицината във Варна, както и мерките, предприети от общинските власти. „Преди началото на извънредното положение във Варна кметът обяви грипна ваканция, бяха преустановени учебните занятия, ограничени бяха плановите дейности в лечебните заведения и др. и по този начин междинните мерки създадоха предварителни условия за ограничаване на заразата“, посочи още той.

Според зам.-председателя на общинския съвет неблагоприятните ефекти от кризата, предизвикана от пандемията с COVID-19, са обусловени от неизвестността – липсата на обосновани прогнози каква ще е тежестта на последиците, колко дълго ще продължат и какъв ще е изходът при липсата на специфично лечение и ваксина. Въпреки това д-р Станев заяви, че е оптимист.

„В тази криза победиха ценностите – грижата за ближния например. Победиха всички морални ценности, които са в основата и на християнството, и на мюсюлманството, на юдаизма, на будизма и т.н. Грижата за ближния надделя над потребителското мислене. Желанието за власт, егото, невежеството бяха торпилирани от солидарността и справедливостта“, обобщи той

Цялото интервю със звуков файл вижте ТУК.

Гинка Христова

„Истината е, че подкрепям изцяло мерките на щаба. Ние не бяхме подготвени за такава ситуация. Системата ни е изключително крехка да поеме подобно заболяване. Целия свят не беше подготвен за тази пандемия. Имахме само една PCR лаборатория , а сега имаме 18. Не съм съгласен, че има работно облекло навсякъде. Например дори във ВМА имат облекла само медиците на първа линия. И когато специалисти се налага да ходят и да правят консулти, обличат еднократни защитни облекла.

Дори няма достатъчно тестове, но нямаше и преди. Няма и по целия свят. Правителството и щаба успяха да изведат кризата далеч от болниците. Преди месец направих една прогноза, че ако имаме 200 човека интубирани.

Ясно се вижда, какво става и при 40 в момента. А има хора и с други заболявания.“, това заяви Костадин Костадинов, общински съветник от СДС в Общинския съвет на гр. Дупница на уебинар на Младежи СДС днес.

Освен за защитните облекла и мерките, общинския съветник спомена, че все още няма протокол, как точно да се лекува тази инфекция.

„Очевидно е, че вече ще живеем с този вирус, и вече се забелязва сред хората, че няма страх“, коментира Костадинов.

Относно икономическите мерки и финансирането на болниците, той допълни:

„По времето, в което се правеше здравната реформа, през 2001 година, частните болници спасяваха хората. Във указа на СДС ясно пише – всички са с равни права и равнопоставени.
Не може демократ да направи. Равнопоставеност. Това е смисъла на СДС.
Царското правителство нанесе най-големи щети върху българското здравеопазване.

В нелоялна среда са поставени частните болници, Какво значи министерството да даде пари за някоя болница или общинския съвет да гласува пари за общинска болница?
Ако отговаряш на стандартите – работиш, ако не- не работиш“, коментира още общинския съветник.

За младите лекари , мога да ви кажа, че съвсем не са малко местата за лекари. Има места за тези, които завършват. Все повече лекари остават в България. Има много какво да се желае, но се надявам, че условията за тях ще се подобряват. Но, дефицита е при медицинските сестри. Средната възраст е 60 години.

Лекарите в България са истински изплашени. За здравето и за живота си. Защото някой решил, че може да не спазва мерките, това коства живота и здравето на нашите медици.

Зам. Председателят на Столичния общински съвет д-р Антон Койчев, заяви, че миграцията на лекарите много лесно може да се провери. Подадените заявления от 2014 година, са драстично намалели.
„Никой не иска да приеме здравната карта, защото тогава всичко ще лъсне истината. Има градове като Дупница, в които частните болници са се утвърдили и дават по- добра грижа и няма смисъл да се дават ненужни средства, които да потъват и пак да няма качествена услуга.
По- добре е да се направи едно публично частно партньорство.

Финансовата тежест, която ще се стовари сега върху болниците и частните и общинските, предвид спирането на плановите операции и приеми. Приходите паднаха 60 %“, коментира още общинския съветник.

„Подписа се договор, според който ще се плати от НЗОК до 80% от загубите, за да не изпадат в положение на задлъжняване, заяви Костадинов. Но аз съм демократ и не правя разлика между общинска и частна болница. За нас е важно да спасим пациент. Има си контролни органи – Имаш стандарт и капацитет, работиш. Нямаш – не работиш.
СДС трябва да застане много сериозно, защото и двете асоциации на частните болници излязоха и заявиха участие в справянето с кризата“, допълни Костадин Костадинов.

Какво каза още Костадин Костадинов, вижте във видеото :

Уважаеми приятели,

Христос Воскресе,

На най-светлия християнски празник – Възкресение Христово, приемете нашите най-искрени пожелания за здраве, сила, доброта, мир и благодат!

Нека никога да не забравяме, че Господ ни е създал човеци и винаги да носим човещината в себе си.

Тържеството на доброто да озарява очите ви!

Бъдете благословени!

Христос Воскресе!

Още в периода 1944-1947 година едрите и средните производители на аграрна продукция в НРБ са обявени за „кулаци“, „дребна буржоазия“ и „експлоататори“. По онова време в селата живеят близо 80% от българите, а над 3/4 от икономиката изцяло зависи от земеделското производство.

Именно селските райони са бастион на все още съществуващата антикомунистическа опозиция в Народното събрание, където сто депутати начело с Никола Петков водят неравна битка срещу настъплението на новата диктатура, направлявана от Москва и подкрепяна от окупационната Червена армия. След обесването на Никола Петков, опозиционните партии са разформирани. Наместниците на Москва Георги Димитров, Вълко Червенков и Трайчо Костов насочват ударите на режима и към заграбването на индустриалната, банковата и едрата градска собственост.

Бруталните действия срещу селяните

През 1948 година тези комунистически дейци формулират и главната задача: до 1953 година в НРБ да приключи „големият скок“ на сталинската колективизация, като поне  2/3 от поземлената собственост премине от ръцете на стопаните във властта на комунистическата номенклатура. По указание от Москва разправата трябва да започне с „експлоататорската класа“ в българското село, която по сметки на БКП възлиза на около 100 000 средни и сравнително заможни производители на храни за пазара. За „кулаци“ са обявявани в някои случаи дори собственици на по 40-60 декара земя и няколко крави. На тях първо им отнемат стопанските постройки, инвентара и всички ниви, които не могат да бъдат обработвани без наемен труд. След това както по-заможните, така и бедните са принудени да изпълняват непосилни наряди за доставка на месо и зърно в полза на централната власт.

Съдбата на „кулаците“ всъщност е подпечатана веднага след ликвидирането на опозицията в Народното събрание през 1947 година: те са обречени на икономическо и физическо унищожаване. Оцелелите след „разкулачването“ преминават през репресиите в тъй наречените Трудово-възпитателни общежития на МВР и са подложени на всевъзможни гаври.

Насилията рязко нарастват след 1948 година, изтъква шефът на Държавна агенция „Архиви“ доц. Михаил Груев. Той е документирал някои от методите на комунистическите функционери, изпратени по селата в Северозападна България, за да „агитират“ селяните да влязат с имуществото си в ТКЗС-тата по съветски образец. „Някои от нежелаещите да подпишат са били търкаляни в бъчви по нанадолнища. Имало е случаи на опити за давене в Дунав през зимата.

Най-обичайната практика обаче е била нежелаещите да бъдат затваряни, често за повече от денонощие, и да не бъдат пускани, докато не подпишат.“ Изследователят на колективизацията проф. Владимир Мигев пише, че по-упоритите стопани често били изкарвани през нощта с камиони извън селата, за да повярват, че може да не се върнат живи, ако не подпишат декларациите за отказ от имуществото си.

Въпреки старанието и репресиите, до края на 1949 година са създадени ТКЗС-та в едва 847 села – от всички 5600 в страната. В тези колхози са обхванати 11% от земеделските стопани. Обикновено това са най-бедните селяни с по 20-40 декара земя, а също и селските комунисти, заставени да влязат по заповед от местните партийни организации.

Разгромът на частното земеделие в страната е поверен на ново трио, ръководено от Вълко Червенков, в което влизат още секретарят на ЦК по въпросите на селското стопанство Тодор Живков и земеделският министър Титко Черноколев. В началото на 1950 година Черноколев изработва нова стратегия за смазване на „кулаците“ и по-заможните селяни, отказващи да влязат в ТКЗС. Ударът е насочен към производителите в най-плодородните околии на страната – предимно в Тракийската низина и Добруджа.

Въведен е стръмно нарастващ подоходен данък, с който се отнемат до 46% от приходите на „кулаците“. Редом с него рязко са завишени и нарядите за зърно. Мигев привежда пример със земеделец от добруджанската околия Генерал-Тошево, който е трябвало да предаде на държавата не само цялото зърно от своите 100 декара пшеница, но и допълнително да закупи над 19 тона зърно на свободния пазар, за да се издължи на властите.

Новият план за унищожение на селската „буржоазия“ е приведен в действие през лятото на 1950 година. Под милиционерска охрана изпълнителите секвестират току-що овършаното зърно още на харманите. От къщите на неиздължилите се докрай по-заможни селяни са иззети всички хранителни запаси – независимо от факта, че хората остават без препитание и семена до новата реколта. Вторият човек на режима Георги Чанков заявява на всеослушание: „…ще разплачем и децата в утробите на кулашките майки, но ще съберем зърнените наряди!“.

Оставени без прехрана, селяните на много места организират спонтанни бунтове, в които има убити и ранени. Лично Тодор Живков участва в потушаването на бунтовете в Северозападна България през 1951 година, заради което е избран за член на Политбюро на ЦК на БКП, напомня Груев. И добавя, че неслучайно горянското движение достига своя пик именно през 1950-1951 година, като над 80% от хората в четите са селски стопани, оставени без елементарни средства за съществуване.

По данни на проф. Владимир Мигев една четвърт от всички дела на съдилищата в началото на 1950-те години са насочени срещу „кулаците“ и средното селско съсловие, нежелаещи да се обвържат с натрапената им колхозна система. Присъдите обикновено варират между 7 и 10 години затвор с конфискация на цялото имущество, уточнява Мигев.

Когато селата започнаха да се обезлюдяват

Репресиите срещу селяните и българското земеделие продължават до 1962 година, когато и последните ниви и пасища в планините стават „общонародна собственост“. Четири години преди това са премахнати и мизерните ренти, които се изплащат на псевдокооператорите. Започва масово бягство от селата, продължило до края на комунизма. От средата на 1950-те до края на 1960-те средногодишно между 80 000 и 100 000 селски жители се превръщат в „градски пролетариат“.

Целта и резултатите от най-мащабното престъпление на комунизма срещу българите, засегнало около 75% от хората в НРБ, са описани с особен цинизъм в доклада на Титко Черноколев, който е главен архитект на селско-стопанската колективизация. През ноември 1950 година Черноколев рапортува пред партийните началници и съветските им надзорници: „На редица места, особено в Добруджа, са били приети много кулаци в ТКЗС (…) Сега от ТКЗС масово изключват тези кулаци.

Съгласно устава на ТКЗС, не им връщат добитъка и инвентара, поради което кулаците не могат да обработват оставената им земя. Освен това органите на Финансовото министерство пристъпват да събират данъка по общия доход от тези кулаци, но понеже те не могат да го платят, им описват и вземат къщите, което вече е равносилно на пълно разкулачване“.

Това е тъжната история на българското село, което бе съсипано преди 70 години./dw.com

Все още няма паметник за жертвите на най- кървавия атентат в историята на 20-и век

На 16 април 1925 г. (Велики Четвъртък, както е и днес, б.а.)е осъществен първият мащабен проект на българо-съветската бойна дружба. Целта на проекта е умъртвяване на българския политически, военен и интелектуален елит, вдигане на въоръжен метеж и завземане на властта от комунистическата партия. Партията не е българска. По дефиниция тя е секционно подразделение на създадения от Ленин, Троцки и Зиновиев през 1919 г. Комунистически интернационал. Учреден е със задачата 

да наложи световно господство на болшевизма чрез диктатура на пролетариата

  Всъщност диктатура на Кремъл. За да не остават никакви съмнения, в  програмата на Коминтерна впоследствие е записано — “Международния пролетариат, който има в СССР своето единствено Отечество — най-важната опора на своите завоевания и най-главния фактор за своето международно освобождение…”.(1)
       Под съветско ръководство, планът е приведен в изпълнение от масови убийци, които само номинално са българи. 

 На 14 април в прохода Арабаконак е извършено покушение срещу Цар Борис III.  Царят успява да се спаси, но са застреляни двама от неговите спътници — проф. Делчо Илчев и ловецът Петър Котев. Целта е да се обезглави държавата, да се създаде хаос и подходящи условия за успешно завземане на властта. Провалът при Арабаконак не отказва комунистите. Същият ден, пред черквата “Свети Седмочисленици”, е застрелян генерал Константин Георгиев, който отива на вечерна служба заедно с внучката си. Терористите знаят, че на неговото опело, в катедралата “Света Неделя” (“Св. Крал”), ще се събере националния елит и поставят “адска машина” в кубето на храма. Тя е направена от няколко десетки килограма взрив и съд с димяща сярна киселина, която трябва да образува отровен газ и да избие всички оцелели след експлозията. По време на  църковната служба 

адът се отваря

 Очевидци сравняват гледката с картина на ужаса от книгата на Данте. На място загиват 134 души. Сред тях са герои от Освободителните войни — 12 генерали и десетки офицери, кметът на София, депутати, ученички от девическата гимназия. Ранените са 500, като мнозина умират впоследствие. Точният броx на загиналите не е установен, но надхвърля 200 души. Атентатът е считан за

 най-кървавият в историята,

 до взривяването на кулите в Ню Йорк през 2001г.

       Силите на реда действат светкавично и българо-съветския метеж е осуетен, въпреки че болшевишките скривалища са претъпкани с оръжие. Част от терористите бягат в Москва, други загиват в престрелка, а трима са обесени на последната публична екзекуция в страната. Имената на заплатените от Кремъл масови убийци едва ли заслужават дори споменаване.

     Руската историография отдавна е оповестила кои са иницаторите и организаторите на атентата и планираното завземане на властта. Съветското политическо ръководство възлага тази задача на Разузнавателното управление на Червената армия.(РУ)  Оперативният план е изготвен в Москва от началникът на IV- то управление на военното разузнаване Ян Берзин и в задграничния център във Виена от Владимир Степанович Нестерович.  Данните за Нестерович в публикуваните документи на ГРУ са оскъдни, но достатъчно красноречиви. Той е член на компартията от 1917 г., завършил е военно училище, военна академия и през Гражданската война се издига до командир на дивизия. “По разпореждане на РУ на РККА от август 1924 г. до април 1925 г. работи в Австрия по легална линия под името

Ярославски с псевдоним “Ибрахим”

 Координира действията на Военния център на Българската комунистическа партия. След взрива на 16 април 1925 г. в софийската катедрала напуска и заминава за Германия.”(1) През август същата година е отровен с кафе в германския град Майнц от агенти на кремълската политическа полиция. Вероятно е ликвидиран за да бъдат заличени следите на Кремъл.

       В София подготовката се направлява от агента на РУ Людвик Матвеевич Гавро (Лайош Гавро), установил се в страната под фалшивото име Франц Бауер. След атентата той се укрива в Пловдив, но е заловен от полицията и осъден на смърт чрез обесване. Впоследствие присъдата му е заменена с 12 години строг тъмничен затвор. С помощта на комунистически дейци успява да избяга от затвора и да се завърне в СССР.(2)

        По нареждане на РУ в България е командирован като ръководител на Военния отдел на ЦК на БКП Михаил Малхазович Чхеидзе. Получава задачите си директно от Берзин. Укрива се и напуска страната през ноември.(3)

     Христофор Интович Салнынь (Осип) е наричан в Москва “главен диверсант на Разузнавателното управление”. Доставя голяма част от оръжието на БКП. Специалист е по по създаване на бойни отряди и диверсантски групи. Ръководи подготовката в района на Сливен и Айтос, но пребивава и в други градове. Успява да се върне в Москва.

      В московската преса масовото убийство е опредлено като 

борба на компартията срещу фашизма

 В репортаж за атентата списание “Оганьок” отпечатва с дезинформационна цел стари снимки на непокътнатия храм “Александър Невски” и спестява на съветската общественост гледката на разрушената катедрала и смазаните трупове.

      Днес, за предстоящото преустройство на арихеткурната среда около храма “Света Неделя” се дават различни мнения, но не се чува нито един призив да се издигне паметник на жертвите.  Срам ме е. Гражданин на България съм.

——————————————
1. Лурье В. М., Кочик В. Я., ГРУ: дела и люди, “Нева”, Москва, “Олма-Пресс”, 2002, С. 442-443.
2. Кочик В., Разведчики и резиденты ГРУ, “Яуза”, Москва, 2004, Гл. 31.
3. Спецназ ГРУ: самая полная энциклопедия.  Колпакиди Ал., Север Ал. Эксмо, Яуза, 2012
4) Кочик В., Разведчики и резиденты ГРУ. Эксмо, Яуза, 2004

УНИКАЛНИ ФИЛМОВИ КАДРИ С ОСЪДЕНИТЕ НА СМЪРТ ТЕРОРИСТИ

Лентата е заснета през май 1925 год. от кинематографска фирма „Пате“. Тя е изпратила в България специално свои оператори да заснемат съдебния процес срещу атентаторите, взривили храма „Св. Неделя“ в София, тъй като е имал международен отзвук. Кадрите са били включени към кинопрегледи в цяла Европа. Запечатан е моментът, когато осъдените за зловещото деяние излизат от съда след произнасяне на присъдата. Трима са осъдени на смърт: Марко Фридман – мъжът на първа линия с мустаците, шапката и цигарата; Петър Задгорски, клисар в църквата – на втора линия вдясно, по-високият, с мустаци и каскет и Георги Коев – на втора линия, с шапка и дълго палто, без мустаци. (Кадрите са публикувани и описани от Sia Niko, б.р.) /Георги Боздуганов, /faktor.bg

Евродепутатът Александър Йорданов е изпратил специално писмо до председателя на групата на Европейската народна партия Манфред Вебер. В него той настоява на 16 април да се отдаде почит към невинните жертви, загинали през 1925 година по време на комунистическия атентат в храма „Св. Неделя” в София.

Ето и пълния текст на писмото му:

До г-н Манфред Вебер,
Председател на групата на Европейската народна партия
и членовете на групата на Европейската народна партия

Уважаеми г-н Вебер,
Уважаеми колеги,

На 16 април се навършват 95 години от деня в който през 1925 година терористична (паравоенна) група на Българската комунистическа партия взривява катедралата „Света Неделя” в центъра на българската столица София. За кървавия атентат е избран момент, в който храмът е бил пълен с представители на политическия, военен, духовен и културен елит на страната, които са присъствали на погребална церемония. Загиват 213 души, а 500 са ранени, като някои от тях по-късно почиват от раните си. Сред невинните жертви има жени и деца. Логистичната подкрепа за атентаторите е осигурена от ръководството на Българската комунистическа партия, съветският болшевишки режим и Коминтерна. Целта е да се всее страх и хаос в обществото като подготовка за въоръжено завземане на властта.  

            Атентатът в храма „Света Неделя”в София е най-големият наземен терористичен акт в европейската история.

            Уважаеми г-н Вебер,
            Уважаеми колеги,
            Нека в тези мъчителни дни на страдание и скръб по жертвите на пандемията Covid-19 не забравяме истината за ужасните престъпления, осъществени от комунистическите партии и режими. Нека да си спомним и почетем паметта на невинните жертви.
                        С уважение:
    Александър Йорданов