Евродепутатът Александър Йорданов е изпратил специално писмо до председателя на групата на Европейската народна партия Манфред Вебер. В него той настоява на 16 април да се отдаде почит към невинните жертви, загинали през 1925 година по време на комунистическия атентат в храма „Св. Неделя” в София.

Ето и пълния текст на писмото му:

До г-н Манфред Вебер,
Председател на групата на Европейската народна партия
и членовете на групата на Европейската народна партия

Уважаеми г-н Вебер,
Уважаеми колеги,

На 16 април се навършват 95 години от деня в който през 1925 година терористична (паравоенна) група на Българската комунистическа партия взривява катедралата „Света Неделя” в центъра на българската столица София. За кървавия атентат е избран момент, в който храмът е бил пълен с представители на политическия, военен, духовен и културен елит на страната, които са присъствали на погребална церемония. Загиват 213 души, а 500 са ранени, като някои от тях по-късно почиват от раните си. Сред невинните жертви има жени и деца. Логистичната подкрепа за атентаторите е осигурена от ръководството на Българската комунистическа партия, съветският болшевишки режим и Коминтерна. Целта е да се всее страх и хаос в обществото като подготовка за въоръжено завземане на властта.  

            Атентатът в храма „Света Неделя”в София е най-големият наземен терористичен акт в европейската история.

            Уважаеми г-н Вебер,
            Уважаеми колеги,
            Нека в тези мъчителни дни на страдание и скръб по жертвите на пандемията Covid-19 не забравяме истината за ужасните престъпления, осъществени от комунистическите партии и режими. Нека да си спомним и почетем паметта на невинните жертви.
                        С уважение:
    Александър Йорданов    

Във връзка с информацията, че руският министър на отбраната Сергей Шойгу иска да бъдат привличани към наказателна отговорност представители на властите на чужди държави, ако решат да демонтират паметници на съветската армия, заявяваме:

Време е управляващите в Руската федерация да осъзнаят, че не са властелини на Източна Европа, а СССР отдавна не съществува.

Мечтите за България, като Задунайская губерния и петнайста република рухнаха, а двигател на процеса беше Съюзът на демократичните сили.

Повечето бивши комунистически държави, в това число и България, вече са членове на ЕС и избраха демокрацията, а не живот зад Желязната завеса. Не отричаме, че Съветската армия има важна роля за победата над хитлеризма, но последствията от нейната окупация са тежки за Източна Европа. Тя насилствено постави на власт комунистическите режими с лагерите на смъртта, избиването на хора без съд и присъда, отнемането на собствеността и погазването на свободи.

В отговор на тази демонстрация на незачитане на националния суверенитет на други държави от страна на руския министър на отбраната, предлагаме да започне кампания за демонтиране не само на паметника на Съветската армия в София, а на всички монументи в България, свързани със съветската окупация.

Оставаме с уважение към мемориалите на Руско-турската освободителна война, издигнати в памет на войниците , оставили костите си в България, независимо от последвалата роля на руската дипломация, довела до унизителните за нас решения на Берлинския конгрес.

Ще потърсим подкрепа за тази идея веднага след края на извънредното положение.

Реагираме сега, въпреки различния дневен ред на България, защото за националното достойнство карантина не бива да има! 

СДС приветства изявлението на министър-председателя Бойко Борисов, че България ще кандидатства до края на април за чакалнята на еврозоната. Това решение е визионерско и изключително важно за България.

„Ние нееднократно изразихме притеснението си, че ако не го направим сега, вероятно ще загубим възможността за това в близко бъдеще. Отново подчертаваме, че идеята за абсолютен консенсус по темата в нашето общество е невъзможна, защото прокремълското лоби никога няма да я подкрепи“.

Влизането на България в еврозоната ще бъдe събитие, съизмеримо с приемането ни в НАТО и ЕС. Лидерът, който го постигне, ще напише нова страница от пътя ни към проспериращите европейски държави, смятат те.

„Още веднъж изразяваме силната си подкрепа за кандидатстването за чакалнята на еврозоната и се надяваме на възможно най-бързото ни приемане в този престижен клуб. В последния месец, когато Европа преживява едни от най-трудните си дни, България, макар и най-бедна в ЕС, показа, че се справя много по-успешно и мъдро от други държави и е достойна да изкачи още едно важно стъпало към пълноправната си евроинтеграция!

Еврозоната ще ни донесе само ползи. Нека българските граждани не се поддават на неверни внушения и да бъдат уверени, че това е правилната стъпка за бъдещето на страната ни!“, се казва още в събщението.

Уважаеми колеги,

Лекари, медицински сестри, специалисти, санитари и всички работещи в здравните заведения. За мен е чест да ви поздравя по повод 7-ми април – Световен ден на здравето и Ден на здравния работник!

Всички сте на първа линия в борбата с коварните болести на съвремието. Изказвам  ви своята благодарност и признателност към всички вас, призвани да се грижите за най-ценното  богатство -ЗДРАВЕТО, и да се борите за човешкия живот!

Бъдете все така всеотдайни при лекуване на човешката болка и нека работата ви да носи удовлетворение! Вашата професия е  мисия!

Нашата обща кауза е постигане на още по-високо ниво на диагностика и лечение и по-добър здравен статус на жителите на Варна, и не само.
Пожелавам ви здраве, много енергия и удовлетвореност от работата!

Нека винаги получавате  признателността, която заслужавате!
Бъдете вдъхновени и не спирайте да дерзаете! Желая на вас и семействата ви здраве, сили и щастие!

Честит професионален празник!

Д-р Янко Станев

зам.-председател на Общински съвет-Варна

и Областен председател на СДС-Варна

В петък информирах за положението с пандемията от Covid-19 в Белгия. То остава изключително тревожно. И причината е в „отворковщината” – нехайството спрямо предпазните мерки, иди ми – дойди ми с колите, влаковете и самолетите, хахо-хихо сбирките, неносенето на предпазни маски, „здравословното” клинкане по паркове и градинки, чашата бира с приятели.

В петък общият брой на заразените бе 16 770. Днес е вече 19 691. Смъртните случаи за едно денонощие тогава бяха 132, а за последното са 140. Общо жертвите досега са 1 447.

Първият случай на заразяване с коронавирус в Швеция бе на 4 февруари. До 3 април броят на потвърдените случаи е достигнал общо 6 078. Починали са 358 души. Шведският премиер, истински отворко, цинично заяви: „ние ще имаме много повече болни хора…ще имаме много повече мъртви”.

Сутринта гледам как БТВ дава думата на двама българи от Швеция: те са доволни, че в Швеция няма строги мерки срещу пандемията и че продължавал народът да се шматка по заведения и забавления. Това, че „ще имаме много повече мъртви” за двамата нашенци няма значение. Тази новина им влиза от едното ухо и им излиза от другото.

И холандците в началото бяха много „отворени”. Сега вече там има 16 627 заразени. Жертвите са 1 651. И англичаните бяха много „отворени”. Дори най-напред нашите „отворковци” тях ни даваха за „пример“. Сега на Острова реват и правят прогнози, че няколко десетки хиляди ще бъдат жертвите. В момента картината там е: 41 903 заразени и 4 313 починали. Но защо е така? Защото премиерът им, брекзитаджията, ръсеше простотии в началото за необходимостта от „стадно заразяване”, а сега чета, че не си свалял маската дори под юргана.

Убеждават ме, че холандците и шведите били спокойни хора. Благодаря им за спокойствието, но твърде кратък е човешкият живот, за да го живея спокойно. Особено в дни на беда. Само там, в място светло, в място злачно, в място прохладно, няма никаква болка, скръб и въздишка. Затова и казвам: не бъдете спокойни! Тревожете се – за себе си, за близките си. Будете се нощем. Бъдете милосърдни и състрадателни. Не се доверявайте на „отворковците”, на сирените приспивни, на мърморковците. Останете у дома. Навън – до аптека или хранителен магазин, само с предпазна маска. Ще дойде време и да се наработите. Богохулно е през Седмицата на страданието Христово и в това чумаво време, да се шляете безцелно по улици, площади и паркове. Спомнете си какво прави Христос в първия ден на Страстната седмица. Кого и откъде гони. И престанете да пресмятате всичко в пари. Защото не са те цел на живота.

Не пристъпвайте прага на църковния храм на Великден. Открийте храма в душата си. Не се предавайте на дяволската мисъл, че целият свят спазва забраните и ограниченията, но ние сме „по-умни“, не ни пука, можем и по „шведски”, т.е. по-онака. Грехота е това. Довчера така разсъждаваше и руският „отворко”. Но спусна кепенците.

Ще преборим злото не с „отворковщина”, а с човещина. Със солидарност и доверие. Със спазване на предприетите за справяне с пандемията мерки. И не злобейте срещу лекари и политици, които ви съветват да бъдете отговорни към себе си и към другите, строго да спазвате предприетите животоспасителни мерки. Не се вслушвайте в измамните гласове на непукистите. Не спекулирайте с „отнемане на свободи и слово”. Не е вярно. От сутрин до вечер словото ехти. Всеки говори това, което иска. Говорят и пишат всички медии. Това е свободата. Това е демокрацията. И никой не ни ги отнема. Това, което днес изговаряме само за един ден, не е изговаряно за десетилетия в оня, обратен на нормалното, строй, който по-възрастните добре помним.

Нека да ви пука за живота. В шепите си съхранете неговия пламък. Защото от Господ той ни е дар.

Боже, прости починалите! Дай, Боже, здраве и разум на живите! /faktor.bg/

ПОЗИЦИЯ НА СДС

България и светът преживяват една от най-тежките си кризи. Наложените ограничителни мерки са спасителни за живота и здравето на хората, но оказват негативно влияние на всички сектори, в това число и земеделския.

В тези тежки дни има особена чуваемост и чувствителност към идеите, свързани с хората, които остават без препитание.

По повод искането на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) всички регистрирани безработни заради кризата да полагат 14 – дневен задължителен труд в селското стопанство, напомняме:

• Регистрираните безработни са плащали своите осигуровки и по закон имат право на обезщетение без допълнителни условия
• Полагането на задължителен труд от свободни граждани в свободна, демократична, пазарна държава, е недопустимо. Тази идея напомня за трудовите лагери и бригадирското движение по времето на комунизма
• В момент, когато обществото ни трябва да бъде по-солидарно отвсякога, с грижа към изпадналите в беда наши сънародници, такива предложения поставят хората, останали без препитание, в унизителната ситуация да заслужат нещо, което им се полага по право

Добре е всички да се въздържаме от подобни непазарни и екзотични предложения в бъдеще. Вместо това браншовете, нуждаeщи се от допълнителна работна ръка, да помислят за механизми, които ще привлекат и мотивират необходимите им хора.

За предстоящия земеделски сезон вероятно ще има достатъчно работници, предвид масовите съкращения в някои сектори.

Тристранният съвет не постигна споразумение за проекта за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели – схемата 60/40. 

Дебатът, който днес беше 3 часа, продължава и утре. Но голяма част от работодателите продължават да настояват не за финансова помощ от държавата, а за данъчна ваканция.

„СДС, като партията, положила основите на пазарната икономика, винаги е отстоявала тезата за липса на бюджетен дефицит или той да бъде много малък, или балансиран бюджет. Както и за малък размер на дълга спрямо БВП. Все мерки, които са десни и които СДС са отстоявали“, каза председателят на СДС Румен Христов в предаването „Денят ON AIR“.

Той посочи, че ситуацията с коронавируса е изключително напрегната, а икономиката е напът е да се счупи в европейски и световен мащаб.

„Ние сме предложили 5-6 мерки, част от тях бяха предложени и от правителството. Предложението за поемане на разходите за заплатите на работниците въз основа на осигурителния доход за месец януари – това е работеща мярка, която трябва да се случи час по-скоро. Надявам се в рамките на няколко дни да стане. Нашето предложение е да работи в рамките на 3 месеца, защото най-вероятно толкова ще бъдат необходими минимум“, коментира той пред Bulgaria ON AIR.Румен Христов е категоричен че тази мярка трябва да бъде разглеждана в две посоки.

„Първо да се търси възможност тези, които вече са затворили и не могат да работят, да получат подкрепа и обезщетение. И на второ място – фирмите, които работят, малки и средни фирми, които са гръбнака на нашата страна, час по-скоро да стигне до тях. Спорът дали да превеждат директно на работодателите или на работниците трябва да се реши“, каза още лидерът на СДС.

Той посочи, че това, което е обявила България, че дава до този момент, не е малко, а и не бива да прекаляваме с исканията си.

„Да се намери баланс и диалог с банките. Това е изключително важно не за бизнеса, но и за българските граждани“, допълни Румен Христов.

Вижте целия разговор във видеото.

„Мерките на кризисния щаб са адекватни. Така ще избегнем удара върху здравната система.
Болниците ни имат капацитета да се справят с епидемията, ако кривата се движи с тази скорост и се спазват взетите мерки“, заяви д-р Антон Койчев, председател на Комисията по здравеопазване и социална политика в Общинския съвет в София и председател на СДС–София в предаването „Денят“ на Bulgaria on Air.

Той обясни, че са изпълнени всички препоръки на кризисния щаб до последния детайл и българското здравеопазване е на едно добро ниво и способно да се справи с кризата.

„За да не стигнем италианският вариант, спомагат адекватните и навременни мерки, които взеха правителството и кризисния щаб. Ломбардия е една от най- добре развитите в медицински аспект области в цяла Европа. Затова, нека спазваме социална дистанция“, коментира още д-р Койчев.

По темата с респираторите, той съобщи, че в цялата страна, апаратите са около 1400 бр. Той благодари на всички дарители, които помагат в тази ситуация, като добави, че българите сме общество, което не е безразлично към истинските проблеми и показва съпричастие.
Той добави, че в световен мащаб има огромно търсене на респираторни апарати.

Д-р Койчев коментира и въпросът със защитните облекла и маски за медиците ни.
По думите му, абсолютно всички медици са снабдени със защитни маски и облекла, но предвид стресовата ситуация и малкото време за реакция, може и да има някъде пропуски, но те ще бъдат оборудвани.

Относно „ горещия картоф“ през последните дни, а именно бързите тестове, председателят на СДС -София заяви, че подкрепя напълно тезата на кризисния щаб и застава твърдо зад думите на генерал – майор Венцислав Мутафчийски. Според него е излишно това масово тестване, поради спецификата на заболяването. По думите му, няма смисъл от непрестанно тестване на хора.

„Откриват се много случаи, но не всеки се разболява. Доколкото ми е известно, са поръчани 1 млн теста, които ще бъдат използвани при определени хора, които имат епидемиологична картина, свързана пряко с коронавирус инфекцията.“, сподели още д-р Койчев.

Относно лечението на вируса, който засегна целия свят, той изяви надеждата си, че скоро ще бъде създадена ваксина и, че целият свят е „ впрегнат“ в намирането на панацея за този вирус. Засега няма чудотворно лекарство, с което да лекуваме инфекцията , допълни той.

Според него, това, което масово се говори, че 60-70 % от българите трябва да преболедуват вируса, е математически модел, който не трябва да буди усещане за апокалипсис и да се приема обезкуражаващо.

Важно е да си мием ръцете, да се спазват стриктно указанията и епидемията ще отмине.
Той призова българите за повече търпение и солидарност към тази криза, която е всеобща.

Геновева Михайлова

Проф. Румен Христов, председател на Съюза на демократичните сили, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Съюзът на демократичните сили в своя позиция предлага час по-скоро да се обсъдят мерки за подпомагане на малките и средни фирми, които осигуряват около 90 процента от всички работни места в България. Допълват ли техните мерки предложените преди минути от правителството? Наш гост е председателят на СДС проф. Румен Христов. Кое ви накара да излезете с позиция?

Румен Христов: Ние обсъждаме от няколко дни предвид на обстоятелството, че почти всекидневно чуваме за това, как бизнесът търпи несгоди във връзка с коронавируса не само в България, и по целия свят, как затварят огромни компании най-вече от автомобилната индустрия, пък ние знаем, че клъстерно много наши предприятия работят в този бранш. И всичко това като дясна формация не можеше да не ни притеснява. И в този смисъл ние решихме да кажем нашето мнение. Разбира се, преди малко, както казахте, преди броени минути буквално чухме и мерките, които правителството предприема в тази посока. Така че мисля, че навреме даваме нашата позиция, нашето мнение.
Да не забравяме, че ние сме най-старата формация в България, преживели сме много кризи, и се опитваме на базата на опита, който имаме, натрупан през годините да помогнем с нашето виждане, с нашите предложения, с нашите мерки, които смятаме, че биха били от полза за българския бизнес – основно за средните и малки предприятия, но така също обръщаме малко внимание и на едрия бизнес, който е също български, и трябва да продължи да работи, да съществува.

Водещ: Акцент във вашето предложение е решението държавата да поеме изплащането на 60% на заплатите, то да влезе в сила колкото се може по-скоро и да се отнася до всички заети в частния сектор, да важи поне 3 месеца. На този етап обаче не сме наясно от правителството дали точно по този начин ще го направят.

Румен Христов: Слушах коментарите от премиер-министъра и от финансовия министър – в тази посока се върви. Целта е тези 60% от брутното възнаграждение, върху което се осигуряват работниците, това е правилното, разбира се, да бъдат поети от държавата, да се облекчи бизнесът с цел да бъдат запазени работниците. Това е изключително важно, защото както всички добре знаем, преди месец имахме остър недостиг на работна ръка и много хора са добре обучени, но предвид обстоятелства, независещи от бизнесмените, от хората, които ръководят бизнеса и имат бизнес, има свиване на производствата, има спиране на производства, тези, които могат да оцелеят, трябва да получат помощ. 60% е добра помощ. Защо 3 месеца – защото смятаме, че тези проблеми няма да приключат за 1-2-3 седмици, може би няма и за месец, дай Боже да приключат за 3 месеца.

После може да се мисли отново, дали мярката трябва да остане или не. Между другото, говорейки за това, че СДС е най-старата дясна партия, искам да ви кажа, че ние много ревностно, много последователно през годините сме отстоявали тезата за по-малка намеса на държавата в икономиката. Тезата за бюджета, който няма дефицит, т.нар. „балансиран бюджет“ или толкова, колкото изкарваме, толкова харчим, за нисък дълг спрямо БВП. Но ситуацията е крайно чрезвичайна, крайно кризисна и това налага да мислим малко, ако мога така да кажа, по-социално, да не казвам думата „ляво“. Но явно в такива моменти има и други приоритети, освен тези за финансовата макростабилност.

Водещ: Проф. Христов, тази подкрепа от 60 на сто за заплатите, предоставена от държавата, ще важи за целия частен сектор, така ли?

Румен Христов: Много се надявам това да е така. Очевидно е, че това ще важи със сигурност за секторите, които буквално затвориха за броени часове. Това е туризмът, развлекателните заведения, част от транспортните фирми, търговски вериги, търговски центрове, които имат по-скоро увеселителен характер и т.н. Но и тези, които работят, но изпитват затруднения, и оборотите, които правят, намаляват силно, би било редно да получат и те подкрепа.
Защото какво може да направи един работодател, който примерно работи на 50% от капацитета си – първата работа е да посегне към съкращаване на тези хора, които автоматически отиват в бюрата на труда и отново са на шията на държавата.
По-разумно е, те да получават законно полагащите им се обезщетения като трудово неработещи, незаети, да си останат в предприятията, да си получат държавната подкрепа, да се съхранят, да работят. А дали ще бъдат на пълен работен ден или не, това ще се реши от самите работодатели. Но това е взаимна помощ – помощ от държавата към бизнеса, и същевременно бизнесът, който получава тези средства, между впрочем тук има дебат, повдигнат от синдикатите – средствата, които държавата би дала под формата на 60% от възнаграждението на работниците, да не се дава на работодателите, да се дава директно на работниците. Няма нищо лошо в това, ако те смятат, че това е по-спокойно и по-сигурно, това е също помощ, без значение дали ще минат през сметките на работодателите или директно ще отидат в сметките на работниците, важното е тази помощ да я получат тези, които работят.

Водещ: Вие предлагате да се удължи срокът на плащане на всички данъци и такси да се увеличи до 6 месеца, идеята на правителството е 3. По-разумно ли е вашето предложение?

Румен Христов: Смятахме, че малко повече време, малко глътка въздух за корпоративния данък „Печалба“, пък и в известен смисъл по отношение и на физическите лица, при които срокът е още по-къс. Истината е, че бюджетът се пълни включително от Корпоративен данък „Печалба“ и от Данък „Общ доход“ на физическите лица.
И ако искаш да имаш по-широк и по-голям обем средства за свързани с кризата мерки, ти трябва да имаш в бюджета постъпления от една страна. От друга страна обаче, пък това е глътка въздух и за физически активните, които работят като физически лица или като самоосигуряващите се, за самите фирми.
Сега, дали 3 или 6 месеца, въпрос на виждане. В крайна сметка, правителството е това, което носи отговорността за управлението на държавата. Това е виждането на една дясна формация, каквато споменах няколко пъти, че е СДС.

Водещ: Вие предлагате също да се осигурят от осигурителни данъци работодателите, работещи и самоосигуряващи се за срок от 6 месеца. Това с какво ще помогне?

Румен Христов: Това беше нещо, което го предложиха в много държави, разбира се, с доста по-развити икономики. Нека да прецени правителството дали е възможно, дали в рамките на 6 месеца. Ние смятаме също, че е стъпка в правилна посока. Въпрос на разчети, на възможности.
Но ние пак заявяваме, че този път ако мерките бъдат насочени към съхраняване на предприятията, за съхраняване на работниците, за съхраняване на всеки работещ човек, независимо от това, че ще наруши нашите принципи за балансиран бюджет и за нисък дълг спрямо БВП, СДС ще даде своята подкрепа за такива мерки.
Водещ: Проф. Христов, във вашата позиция предлагате и преговори с Централната банка и с търговските банки. Смятате ли, че това би било възможно? И дали договореностите, които предлагате, ще се постигнат?

Румен Христов: Въпрос на добра воля, предвид на това, че търговските банки са си търговски дружества, и не са държавни, те са частни, е въпрос на добра воля от страна на търговските банки – аз смятам, че те ще имат такава. Тук не става въпрос за опрощаване, трябва да бъда добре разбран, става дума за разсрочване. Става дума за намаляване на месечните вноски или пък почти отмяна на тези месечни вноски за сметка на крайния погасителен срок. Тоест, ако примерно 3 или 6 месеца кредитът на съответното предприятие или на съответния гражданин бъде намален, примерно от 5000 лева на 2500 лева, това означава да се преизчисли и срокът да бъде удължен със съответните месеци, за да бъдат покрити тези суми. Става дума за разсрочване в най-трудния, най-тежкия момент, в който се намират и гражданите, и фирмите. Аз смятам, че тук това предложение за изграждане, макар че има Съвет за тристранно сътрудничество, но има предложение, което ние подкрепяме, за съставяне на Антикризисен икономически съвет не е лошо, защото там биха могли да седнат освен традиционните представители или законните представители – Тристранният съвет: синдикати, работодатели и правителството, биха могли да седнат и банките, и БНБ.

Водещ: Да, и да бъдат поканени и доста експерти. Необходима е концентрация на експертния потенциал на България.
Румен Христов: Разбира се, мненията ще бъдат разнопосочни, но това не значи, че не трябва да бъдат чути. В крайна сметка в многото мнения ще се роди истината и ще налучка правилния път.
Водещ: Имате идеи и за едрия бизнес. Докато тези дни всички говорят само за малкия и среден бизнес, вие предлагате мерки и за едрия бизнес. Защо?

Румен Христов: Вижте, едрият бизнес е също български бизнес. Аз гледам, какво правят в Китай. В момента цената на желязото там скочи неимоверно много, защото те започват градско строителство. Спомням си кризата 2008-2009 година, тогава мой познат се върна от Германия, те набираха строителни работници от България и т.н., строеше се жестоко, ако може да ползвам тази дума.

И аз питам – как във време на криза вие строите, и той ми отговори, че във време на криза се строи, а във време на подем се продава. В този смисъл, гледайки какво прави Китай, вижте, по този начин обекти, които са обществено значими, важни за държавата и обществото, и които са отлагани по една или друга причина, биха могли да се пуснат процедури и да се възложат. Имаме нужда от детски градини, имаме нужда от училища, имаме нужда от болници, имаме нужда от реновации – пътища, мостове, КПП-та, каквото се сетите. В момента кредитният ресурс е евтин, за разлика от малките и средните фирми големите компании могат да си осигурят кредитен ресурс и да започнат да работят.
А след като държавата е обявила тези поръчки, тя след 2-3 години с нисколихвени заеми ще може да ги изплаща тези обекти, които, пак подчертавам, трябва да бъдат важни и необходими за обществото. Но така ще работи икономиката, защото ако се строи един обект, той ползва горива, на горивата се плаща акциз, плаща се ДДС, плащат се заплати, плащат се осигуровки, изобщо цялата икономика не спира, тя работи. Така че във време на криза по-скоро трябва да се търси не затваряне на предприятия, а отваряне на нови дейности, нова работа, доколкото това е възможно и там, където е възможно.

Водещ: Това няма ли да бъде и част от стратегия за по-бързо излизане от кризата?

Румен Христов: При всички положения да, от гледна точка говорим за икономическата криза. Иначе, ние категорично подкрепяме мерките на щаба и на правителството по отношение на здравните дейности. В СДС имаме лекари, и смятаме, че мерките са правилни и подкрепяме в това отношение правителството. Да, това е част от ускорения път за излизане от кризата.
Икономиката не бива да спира. Предприятията са като машина – спре ли, остане ли известно време без да работи тази машина, тя после трудно тръгва. В този смисъл трябва да се направи всичко възможно икономиката да работи. В това отношение може би трябва да се търсят и дори допирни точки, и изобщо интегрирано решение на въпроса заедно с Европейския съюз и по отношение на коридори, на зелени коридори, по отношение на неспиране на важни дейности, пък и не само важни дейности. Защото какво се получи – в един определен момент в солидарна Европа, в обединена Европа се самозатвориха всички държави в черупката си и започнаха да се самоспасяват. Тези мерки по отношение на ограничаване на достъпа на гражданите, за да не се разнася коронавируса, бяха правилни, но те може и трябваше да бъдат на макро ниво, на европейско ниво взети, а не всеки да се спасява така както може.

Водещ: Тоест, необходима бе координация на ниво европейски институции и координация в две посоки: за справяне с кризата с вируса и за финансово-икономическото оцеляване, така ли?
Румен Христов: Абсолютно сте права. Аз смятам, че след тази криза светът ще бъде доста променен. Надявам се това да бъде в положителна посока и съм убеден, че ще бъде в положителна посока. И когато говорим за промени в Европейския съюз, може би трябва да започнем, ние няколко пъти повдигаме тази тема от СДС, да говорим за малко по-голяма федерализация, за интегриране на важни процеси, които да бъдат решавани на общоевропейско равнище, за да бъдем по-силни, по-солидарни.

Водещ: Проф. Христов, именно за времето за след кризата, не е ли добре и страната ни да помисли какви са нашите ниши и възможностите, за да използваме тази криза като шанс за българската икономика? Ако трябва да се преструктурира бизнесът, ако трябва да се преструктурира производство накъде да се насочи?

Румен Христов: Вижте, за мен един отрасъл, който аз познавам добре и има перспектива, това е отрасълът „Земеделие и хранителна промишленост“ е с най-големи шансове.
Водещ: За него специално щях да ви попитам, тъй като вие бяхте и министър на земеделието.

Румен Христов: Да. Това е отрасъл, който има перспектива в България. След тази криза ще има нужда от храни, ще има нужда от продоволствия. България има традиции в тази посока, въпросът е да се разгърнем и да фокусираме вниманието си не само върху зърнопроизводството, където сме на световно ниво, а да помислим и за друг земеделски бизнес, свързан с отглеждане на екологични продукти: плодове, зеленчуци, местни, млечни и т.н. Това, според мен, е нещото, което може най-бързо да заработи.
Трябва да се осигури всичко възможно тазгодишната реколта да бъде достатъчна, защото трябва да си осигурим продоволствията в страната – не се знае дали няма да продължи по-дълго време кризата с коронавируса, дали няма да има забрана за внос за хранителни продукти, дали в континентите ще се развива заразата?
Дай Боже, да приключи по-бързо, но ние трябва да сме подготвени. Това от една страна. От друга страна, Европа може би ще си направи извода за тези много тесни кооперирани връзки с Китай. Няма нищо лошо, че работихме заедно, но се оказа, че има цели сектори, каквито са примерно помощните средства, личните предпазни средства, които се бяха се съсредоточили като производство в Китай на 90-100%, и понякога може би трябва да произвеждаш малко по-скъпо в своята държава или в Европейския съюз, но да си сигурен, че при нужда го имаш. Да не говорим, че някои от автомобилните индустрии заради липса на резервни части, които се произвеждат също в Китай, заради части за по 1000-2000 долара, не могат да изкарат на пазара автомобил, който струва 50 хиляди долара. Много трябва да се обмисли, дали да нямаме малко по-самостоятелно развитие, като Европейски съюз говоря, не като държава, а като икономически силен Европейски съюз.

Водещ: Какво е мястото на България в тези перспективи?

Румен Христов: Мястото на България, разбира се, е в Европейския съюз. Да се надяваме, че всичко, което се случва, ще мине безпроблемно, с минимален брой пострадали и жертви в България, и да си гоним основната цел, за която СДС настоява много отдавна и смята, че е най-важната пред България – членството в Еврозоната. Защото както каза преди малко премиерът, видяхме какво направи Европейската централна банка – близо 1 трилион евро бяха отпуснати за справяне с кризата. Ние от една страна нямаме суверенитет на самостоятелна централна банка, не можем да печатаме пари, както се казва, от друга страна не сме член на Еврозоната. Може би това колебание, което имаше в обществото, трябва да приключи, да станем член на Еврозоната, за да можем да се възползваме в такива тежки ситуации от солидарността, която се проявява в рамките й.

Водещ: Предстои ли ви среща с министър-председателя? СДС бе коалиционен партньор в предишните избори, работите съвместно, членувате в Европейската народна партия.

Румен Христов: Не сме уговаряли среща.

Водещ: Но редно е да бъдете поканен в Антикризисния икономически щаб, защото сте и експерт, освен лидер на най-старата дясна партия.

Румен Христов: Това не е важно. Аз виждам натовареността на правителството и на премиера, така че дали ще имаме среща или не, не е важно. Важно е това, което се прави, да се прави навреме, да го свършим тези дни, защото след седмица-две може да бъде късно. Защото понякога един работник може да е спасен днес, утре вече да е късно.
А тук става дума за съдби на български граждани, става дума за глави на семейства, става дума за хора, които издържат своите семейства, и по-добре да подпомогнем тях и на предприятията, те да останат на работните си места, да не изживяват този шок, който биха изживели, и да могат да продължат след отминаване на кризата. Много ми се иска тя да приключи час по-скоро.

Цоня Събчева/ /focus-news.net

СДС е най-старата дясна демократична партия, положила основите на пазарната икономика в България.

Ние, от СДС,  винаги сме отстоявали идеите за свободното развитие на пазарните отношения, за ограничаване намесата на държавата, за балансиран бюджет и нисък размер на дълга спрямо БВП на страната.

Има обаче извънредни ситуации, каквато е пандемията от Covid 19, обхванала огромни територии и поставила под карантина близо 2 млрд. души, и то в едни от най-развитите икономики.

България взе навременни строги ограничителни мерки за разпространяването на вируса, които ако всички бъдем отговорни да изпълняваме, ще смекчат удара върху българските граждани. Тези мерки имат пълната подкрепата на СДС.

Не така решителни и своевременни обаче, са действията за подпомагане на малките и  средни фирми, които осигуряват около 90 процента от всички работни места в България.

Очевидно е, че голяма част от тях (особено тези в туризма, ресторантьорството, развлекателния бизнес, транспорта и други), ще останат без работа за по-дълъг период от време.

Очевидно е, че тези които все още работят, като подизпълнители за автомобилната и за други индустрии, също ще свият или спрат производството си.

Очевидно е, че други, които произвеждат компоненти или крайни изделия (без тези от хранителния бранш и произвеждащи ежедневни стоки за бита), ще намалят значително производството си или ще спрат, поради срив на търсенето.

Всички те имат нужда от спешна помощ! Едни, за да могат да обслужват кредитите си и да задържат поне част от персонала си, а други – да продължат да работят, като запазят заетите и не ги изпратят на борсата. Вярваме, че е ясно, че при осигуряване на помощ за тези фирми, натискът върху НОИ ще бъде по-малък.

В тази връзка СДС предлага да се обсъдят час по-скоро следните мерки:

1. Решението държавата да поеме изплащането на 60 процента от заплатите да влезе в сила колкото се може по-скоро, да се отнася да всички заети в частния сектор и да важи поне за три месеца.
2. Да се удължи срокът за плащане на всички данъци и такси с 6 месеца.
3. Да се освободят от осигурителни данъци работодателите, работещите и самоосигуряващите се, за срок от 6 месеца
4. Да се проведат преговори с БНБ и търговските банки за осигуряване на възможност за пълна отсрочка или редуциране (по договореност между банка и кредитополучател) на главницата на кредитите, за сметка на удължаване на погасителния срок
5. Да се постигне договореност с търговските банки за намаляванe на лихвените проценти, които за гражданите и малките и средни фрими са високи

Относно едрия бизнес смятаме, че сега е моментът да се открият  процедури за изграждане на нови детски градини, училища, болници, мостове, тунели, пътища и други инфраструктурни обекти, както и да се разширят и реновират ж.п отсечки, пристанища,гранични КПП-та, стоянки за тировете, индустриални зони и всичко, от което има нужда държавата и обществото. Сега е моментът да се помисли и за преминаване на въглищните ни централи към газ.

При ниската цена на кредитния ресурс едрият бизнес може сам да си осигури финансиране за гореизброените обекти и дейности, които държавата би могла да изплаща следващите 2-3 години с нисколихвени заеми.

В настоящата извънредна ситуация проблемът вече не е в бюджетния дефицит, ако той все пак остане в рамките на разумните параметри, нито в увеличаването на държавния дълг спрямо БВП.

Големият проблем е опасността от срив на икономиката. Ако се допусне фалит на малкия, средния, а и на големия бизнес, трудно ще се избегне икономическия копалс. Точно това не бива да се случва!

Трябва да се борим за всяко предприятие, за всяко работно место, за всеки работещ човек.

В тази връзка СДС подкрепя категорично предложението за създаване на Антикризисен икономически щаб.

И нека не забравяме – животът и здравето на българските граждани са на първо място, но веднага след това трябва да мислим за оцеляването на икономиката ни.

СДС ще подкрепи всички бързи стъпки в тази посока.

Нужна е реакция днес, утре ще бъде късно!/sds.bg