Снимка:Дарик Радио

„Над 70 процента от варненци проявяват изключително висока отговорност и дисциплина, твърдо спазват противоепидемичните мерки и това е един от факторите, на които се дължи ниската заболяемост от COVID-19. Възхитен съм от варненци!“ Това заяви в предаването „Зала пленарна“ в ефира на Дарик радио зам.-председателят на варненския общински съвет д-р Янко Станев.

Той уточни, че по данни на НСИ общата смъртност във Варна от началото на 2020 до момента е с около 200 души по-ниска в сравнение със същия период на 2019г. По думите му изолацията и социалната дистанцираност са помогнали да оцелеят и тези, които при други обстоятелства биха влезли в печалната статистика.

Сред благоприятните фактори д-р Станев посочи на първо място високото ниво на медицината във Варна, както и мерките, предприети от общинските власти. „Преди началото на извънредното положение във Варна кметът обяви грипна ваканция, бяха преустановени учебните занятия, ограничени бяха плановите дейности в лечебните заведения и др. и по този начин междинните мерки създадоха предварителни условия за ограничаване на заразата“, посочи още той.

Според зам.-председателя на общинския съвет неблагоприятните ефекти от кризата, предизвикана от пандемията с COVID-19, са обусловени от неизвестността – липсата на обосновани прогнози каква ще е тежестта на последиците, колко дълго ще продължат и какъв ще е изходът при липсата на специфично лечение и ваксина. Въпреки това д-р Станев заяви, че е оптимист.

„В тази криза победиха ценностите – грижата за ближния например. Победиха всички морални ценности, които са в основата и на християнството, и на мюсюлманството, на юдаизма, на будизма и т.н. Грижата за ближния надделя над потребителското мислене. Желанието за власт, егото, невежеството бяха торпилирани от солидарността и справедливостта“, обобщи той

Цялото интервю със звуков файл вижте ТУК.

Гинка Христова

Уважаеми приятели,

Христос Воскресе,

На най-светлия християнски празник – Възкресение Христово, приемете нашите най-искрени пожелания за здраве, сила, доброта, мир и благодат!

Нека никога да не забравяме, че Господ ни е създал човеци и винаги да носим човещината в себе си.

Тържеството на доброто да озарява очите ви!

Бъдете благословени!

Христос Воскресе!

Все още няма паметник за жертвите на най- кървавия атентат в историята на 20-и век

На 16 април 1925 г. (Велики Четвъртък, както е и днес, б.а.)е осъществен първият мащабен проект на българо-съветската бойна дружба. Целта на проекта е умъртвяване на българския политически, военен и интелектуален елит, вдигане на въоръжен метеж и завземане на властта от комунистическата партия. Партията не е българска. По дефиниция тя е секционно подразделение на създадения от Ленин, Троцки и Зиновиев през 1919 г. Комунистически интернационал. Учреден е със задачата 

да наложи световно господство на болшевизма чрез диктатура на пролетариата

  Всъщност диктатура на Кремъл. За да не остават никакви съмнения, в  програмата на Коминтерна впоследствие е записано — “Международния пролетариат, който има в СССР своето единствено Отечество — най-важната опора на своите завоевания и най-главния фактор за своето международно освобождение…”.(1)
       Под съветско ръководство, планът е приведен в изпълнение от масови убийци, които само номинално са българи. 

 На 14 април в прохода Арабаконак е извършено покушение срещу Цар Борис III.  Царят успява да се спаси, но са застреляни двама от неговите спътници — проф. Делчо Илчев и ловецът Петър Котев. Целта е да се обезглави държавата, да се създаде хаос и подходящи условия за успешно завземане на властта. Провалът при Арабаконак не отказва комунистите. Същият ден, пред черквата “Свети Седмочисленици”, е застрелян генерал Константин Георгиев, който отива на вечерна служба заедно с внучката си. Терористите знаят, че на неговото опело, в катедралата “Света Неделя” (“Св. Крал”), ще се събере националния елит и поставят “адска машина” в кубето на храма. Тя е направена от няколко десетки килограма взрив и съд с димяща сярна киселина, която трябва да образува отровен газ и да избие всички оцелели след експлозията. По време на  църковната служба 

адът се отваря

 Очевидци сравняват гледката с картина на ужаса от книгата на Данте. На място загиват 134 души. Сред тях са герои от Освободителните войни — 12 генерали и десетки офицери, кметът на София, депутати, ученички от девическата гимназия. Ранените са 500, като мнозина умират впоследствие. Точният броx на загиналите не е установен, но надхвърля 200 души. Атентатът е считан за

 най-кървавият в историята,

 до взривяването на кулите в Ню Йорк през 2001г.

       Силите на реда действат светкавично и българо-съветския метеж е осуетен, въпреки че болшевишките скривалища са претъпкани с оръжие. Част от терористите бягат в Москва, други загиват в престрелка, а трима са обесени на последната публична екзекуция в страната. Имената на заплатените от Кремъл масови убийци едва ли заслужават дори споменаване.

     Руската историография отдавна е оповестила кои са иницаторите и организаторите на атентата и планираното завземане на властта. Съветското политическо ръководство възлага тази задача на Разузнавателното управление на Червената армия.(РУ)  Оперативният план е изготвен в Москва от началникът на IV- то управление на военното разузнаване Ян Берзин и в задграничния център във Виена от Владимир Степанович Нестерович.  Данните за Нестерович в публикуваните документи на ГРУ са оскъдни, но достатъчно красноречиви. Той е член на компартията от 1917 г., завършил е военно училище, военна академия и през Гражданската война се издига до командир на дивизия. “По разпореждане на РУ на РККА от август 1924 г. до април 1925 г. работи в Австрия по легална линия под името

Ярославски с псевдоним “Ибрахим”

 Координира действията на Военния център на Българската комунистическа партия. След взрива на 16 април 1925 г. в софийската катедрала напуска и заминава за Германия.”(1) През август същата година е отровен с кафе в германския град Майнц от агенти на кремълската политическа полиция. Вероятно е ликвидиран за да бъдат заличени следите на Кремъл.

       В София подготовката се направлява от агента на РУ Людвик Матвеевич Гавро (Лайош Гавро), установил се в страната под фалшивото име Франц Бауер. След атентата той се укрива в Пловдив, но е заловен от полицията и осъден на смърт чрез обесване. Впоследствие присъдата му е заменена с 12 години строг тъмничен затвор. С помощта на комунистически дейци успява да избяга от затвора и да се завърне в СССР.(2)

        По нареждане на РУ в България е командирован като ръководител на Военния отдел на ЦК на БКП Михаил Малхазович Чхеидзе. Получава задачите си директно от Берзин. Укрива се и напуска страната през ноември.(3)

     Христофор Интович Салнынь (Осип) е наричан в Москва “главен диверсант на Разузнавателното управление”. Доставя голяма част от оръжието на БКП. Специалист е по по създаване на бойни отряди и диверсантски групи. Ръководи подготовката в района на Сливен и Айтос, но пребивава и в други градове. Успява да се върне в Москва.

      В московската преса масовото убийство е опредлено като 

борба на компартията срещу фашизма

 В репортаж за атентата списание “Оганьок” отпечатва с дезинформационна цел стари снимки на непокътнатия храм “Александър Невски” и спестява на съветската общественост гледката на разрушената катедрала и смазаните трупове.

      Днес, за предстоящото преустройство на арихеткурната среда около храма “Света Неделя” се дават различни мнения, но не се чува нито един призив да се издигне паметник на жертвите.  Срам ме е. Гражданин на България съм.

——————————————
1. Лурье В. М., Кочик В. Я., ГРУ: дела и люди, “Нева”, Москва, “Олма-Пресс”, 2002, С. 442-443.
2. Кочик В., Разведчики и резиденты ГРУ, “Яуза”, Москва, 2004, Гл. 31.
3. Спецназ ГРУ: самая полная энциклопедия.  Колпакиди Ал., Север Ал. Эксмо, Яуза, 2012
4) Кочик В., Разведчики и резиденты ГРУ. Эксмо, Яуза, 2004

УНИКАЛНИ ФИЛМОВИ КАДРИ С ОСЪДЕНИТЕ НА СМЪРТ ТЕРОРИСТИ

Лентата е заснета през май 1925 год. от кинематографска фирма „Пате“. Тя е изпратила в България специално свои оператори да заснемат съдебния процес срещу атентаторите, взривили храма „Св. Неделя“ в София, тъй като е имал международен отзвук. Кадрите са били включени към кинопрегледи в цяла Европа. Запечатан е моментът, когато осъдените за зловещото деяние излизат от съда след произнасяне на присъдата. Трима са осъдени на смърт: Марко Фридман – мъжът на първа линия с мустаците, шапката и цигарата; Петър Задгорски, клисар в църквата – на втора линия вдясно, по-високият, с мустаци и каскет и Георги Коев – на втора линия, с шапка и дълго палто, без мустаци. (Кадрите са публикувани и описани от Sia Niko, б.р.) /Георги Боздуганов, /faktor.bg

Днес Зам.-председателя на Областната структура на СДС- Варна и общински съветник в Община Провадия- адв.Коста Владимиров, празнува своя 41-ви рожден ден!

От името на всички седесари му пожелаваме преди всичко много здраве, щастие и късмет в начинанията ! Ние знаем,че ако пожелаеш нещо силно ти винаги го постигаш. Бъди все така добър и отдаден на работата си, просто продължавай да бъдеш себе си !

Честит Рожден Ден, приятелю!

И тъй като в СДС всички сме приятели, те поздравяваме с една твоя любима песен:

You’ll Never Walk Alone ^[

When you walk through a storm
Hold your head up high
And don’t be afraid of the dark
At the end of the storm
There is a golden sky
And the sweet silver song of a lark

Walk on through the wind
Walk on through the rain
Though your dreams be tossed and blown
Walk on, walk on
With hope in your heart

And You’ll Never Walk alone
You’ll never walk alone

Walk on, walk on
With hope in your heart

And you’ll never walk alone
You’ll never walk alone!

СДС Варна

Уважаеми колеги,

Лекари, медицински сестри, специалисти, санитари и всички работещи в здравните заведения. За мен е чест да ви поздравя по повод 7-ми април – Световен ден на здравето и Ден на здравния работник!

Всички сте на първа линия в борбата с коварните болести на съвремието. Изказвам  ви своята благодарност и признателност към всички вас, призвани да се грижите за най-ценното  богатство -ЗДРАВЕТО, и да се борите за човешкия живот!

Бъдете все така всеотдайни при лекуване на човешката болка и нека работата ви да носи удовлетворение! Вашата професия е  мисия!

Нашата обща кауза е постигане на още по-високо ниво на диагностика и лечение и по-добър здравен статус на жителите на Варна, и не само.
Пожелавам ви здраве, много енергия и удовлетвореност от работата!

Нека винаги получавате  признателността, която заслужавате!
Бъдете вдъхновени и не спирайте да дерзаете! Желая на вас и семействата ви здраве, сили и щастие!

Честит професионален празник!

Д-р Янко Станев

зам.-председател на Общински съвет-Варна

и Областен председател на СДС-Варна

Преди 819 години, на 24 март, цар Калоян освобождава Варна от византийците и я присъединява отново към българските земи. След падането на Варна Византия е принудена да поиска преговори за мир, който е сключен през 1202 година. По силата на този договор на Калоян е признато правото да владее земите северно от Стара планина.

Идеята за издигане на паметник на цар Калоян принадлежи на адмирал Христо Контров, подкрепен в общинския съвет на Морската столица от групата на СДС. Първите дарители за построяване на монумента са председателят на СДС-Варна Д-р Янко Станев, Даринка Божинова и др. Близо 140 хиляди лева са събрани от дарения, като паметникът на Цар Калоян във Варна е единствен в България. Подготовката за изработване и поставяне на паметника започва през 2007 г. Автори на цялостния облик на монумента са скулпторите Борис Борисов, Константин Константинов и арх. Милен Маринов.

През 1201 година България, под управлението на цар Калоян, е във възход. По това време силната крепост Варна е владение на Византия. Тя е на важно стратегическо място и представлява заплаха за българската държава. Крепостта е защитена от морето от една страна, и от ров от другите три страни.
Цар Калоян обсажда Варна от 3 страни.

След тридневни обсадни действия на 24 март 1201 г. войските на Калоян овладяват крепостта Варна и тя окончателно е присъединена към България. За овладяването на Варна (важна византийска крепост с гарнизон, съставен от подбрани войски, в това число и рицарски дружини) Калоян използва многоцелева бойна техника.

През 1201 г. цар Калоян с изненадващи удари успява да превземе последователно крепостите Констанция (при днешния Симеоновград) и Варна – последния византийски бастион в Северна България. Тогава Варна е защитавана от многоброен гарнизон, набран от западни наемници, които се славели като „най-храбрите“ сред ромейската войска.

Войските на цар Калоян построяват обсадна машина, която на широчина била колкото външния ров, а на височина стигала крепостните стени. С нея българските войски постигат две цели – те я използват едновременно като мост над рова и като стълба до зъберите на стената.

На третия ден от обсадата войските на цар Калоян нахлуват в града и над Варна се развява знамето на българския владетел.
За обсадата на Варна пише византийският историк Никита Хониат: „Без да се уплаши от светостта на деня (било Великден) и без да се засрами от името Христово, което той (т.е. цар Калоян) произнасяше само с уста, подтикван от кръвожадни демони, блъскаше в рова всички, които беше заловил живи, и хвърляше пръст, докато изпълни рова. Така мястото стана общ гроб.

След като разруши крепостните стени, той се завърна в Мизия, като отпразнува деня с такива жертви и кървави помени.“

В края на 1201 г. между България и Византия започват преговори за мир. Мирът е сключен в началото на 1202 г.

Огромната месингова статуя на конника е излята в София и транспортирана до Варна. Цялото количество метал е дарено от Министерство на отбраната под формата на претопени гилзи от патрони.

Конната статуя на цар Калоян е класическа, представяща триумфа на българския владетел над византийския гарнизон, бранещ Варна. Фигурата е ориентирана с лице на запад и представя царя с бойни доспехи, вдигнал с дясната си ръка меч. Общата височина на постамента и статуята е 8 метра.

По четирите стени на мраморната основа се наблюдава и украса от бронзови релефи, изобразяващи няколко от значимите момента в управлението на цар Калоян.

В хронологичен ред е изобразено превземането на Варна от българските войски през 1201 г. и победата на българите над кръстоносната армия край Одрин през 1205 г., както и залавянето на латинския император Балдуин Фландърски, който е отведен като пленник в Търновград.

Също така е представена и сцената на коронацията на Калоян от представителите на папа Инокентий ІІІ. Това е единственият български владетел, коронован за крал.

Паметникът е открит през декември 2008 г. с тържествен водосвет, отслужен от Варненския и Великопреславски митрополит Кирил (1954-2013 г.) в присъствието на множество граждани, чуждестранни дипломати и политици.

Както всяка година варненските седесари за 31 път трябваше да участват в шествие в памет на жертвите на комунизма в лагера „Слънчев бряг“ край Ловеч.

Организираното поклонение, което от 1990 г. е инициатива на СДС, а от последните няколко години към него се присъедини и община Ловеч, няма да може да се състои заради коронавируса.

Водени от Д-р Янко Станев -Председател на СДС-Варна, сините варненци всяка година бяхме там-от най-младия до доайена Неделчо Цанев, който почина преди месец на 90-годишна възраст.

Всяка последна събота на месец март седесари от страната бяхме заедно в Ловеч и пак ще бъдем.
Поклон пред жертвите на комунизма !

Снимки:Архив, СДС Варна

Трябва да помним:Комунистическият терор в България

След навлизането на съветските войски по заповед на Георги Димитров от Москва и на местното ръководство на българската компартия без съд и присъда са избити над 30 000 души – полицаи, кметове, учители, чиновници, индустриалци, едри и дребни собственици, магистрати, лекари, офицери, духовници, журналисти, учени.

От 20 декември 1944 до 29 април 1945 г. е проведен незаконният Народен съд. „Народните обвинители“ се назначават от Министерския съвет, а „народните съдии“ се избират от областните комитети на Отечествения фронт, доминирани от комунистите, без да се изисква задължително юридическо образование или квалификация. Присъдите също се определят от централното и местните ръководства на компартията. Произнесени са 9 155 присъди, от които 2 730 смъртни и 1 305 доживотен затвор.

Много от близките на подсъдимите са изселени преди или по време на процеса. Според доклад на Държавна сигурност до ЦК на БРП(к) от септември 1944 до май 1945 всички изселени лица в страната са 28 131 души.

За периода 1945-1953 г. броят на политическите процеси надхвърля цифрата 106.

Концентрационните лагери са създадени на 20 декември 1944 с Наредба-закон за трудововъзпитателните общежития за политически опасните лица. Според неокончателни данни в периода 1944-1962 през концентрационните лагери са минали над 250 000 души.Концентрационните лагери продължават да съществуват и след 1962. От края на декември 1984 до 1989 в тях без съд и присъда са изпращани български турци, които са се съпротивлявали на смяната на имената. Все още няма сигурни данни за загиналите в нечовешките условия на лагерите.

Поклон пред невинните жертви на комунистическия режим в лагера „Слънчев бряг“!

За първи път през последните 31 години ежегодното поклонение в памет на жертвите на комунистическия лагер „Слънчев бряг” няма да може да се проведе по традиция в края на месец заради епидемията от коронавирус и се отлага след нормализиране на обстановката. Нека обаче почетем жертвите в специалната страница за събитието във Фесxбук | Снимка: Архив, desebg.com.

Фондация „Истина и памет” създаде страница във Фейсбук (виж линка – ТУК), чрез която призовава да бъде почетена паметта на жертвите в комунистическия концлагер „Слънчев бряг” край Ловеч.

Традиционното за демократичната общност ежегодно поклонение, което се провежда от 1990 г. всяка предпоследна събота на месец март не може да се осъществи тази година (2020) поради извънредната ситуация в страната в резултат на епидемията от коронавирус.

„Чрез тази страница обаче ние имаме възможност да изкажем своята съпричастност към жертвите и да покажем, че дори възпрепятствани физически, ние мислено сме с тях за тридесет и първа поредна година”, се обръща фондацията към демократичната общност.

„Споделете своите мисли, позиция, коментирайте или публикувайте снимка или снимки, свързани с тази мрачна страница от българската история и паметта към жертвите на тоталитарния комунистически режим”, приканват от неправителствената организация.

Фондация „Истина и памет” е основата от журналиста Христо Христов през 2016 г., а членове на Управителния ѝ съвет са проф. Евелина Келбечева, Георги Михайлов (desehistory.com) и юристът Александър Кашъмов. Организацията работи за преосмисляне на тоталитарното комунистическо минало и преодоляване на зависимостите от него.

Кратка история на концлагера край Ловеч

Лагерът край Ловеч е създаден от МВР-ДС със съгласието на Политбюро на ЦК на БКП през август 1959 г. веднага след решението на режима начело с Тодор Живков за закриване на концлагера „Белене”.

Лагерът е създаден под името „Трудовата група” – Ловеч, като в него първоначално са въдворени 166 души от „Белене”, определени от режима като „непоправими рецидивисти”. Много скоро в него обаче са въдворени без съд и присъда оцелели дотогава бивши депутати земеделци, адвокати, младежи, търговци, представители на интелигенцията – музиканти, артисти и др.

Лагерът е устроен в бараки на около 3 километра от Ловеч в посока Троян вдясно малко преди разклона за село Хлевене. Лагеристите работят на близката каменна кариера, където са заставени да изпълняват непосилни норми през целия ден.

За лагера от МВР-ДС отговаря тогавашният зам.-министър на вътрешните Мирчо Спасов, известен като дясната ръка на Тодор Живков.

По негови устни указания режимът в лагера е изключително тежък и жесток. Насилието, побоищата, извращенията и убийствата са ежедневие. Липсва елементарна медицинска помощ, а храната е слаба и допълнително влошава състоянието на хората в лагера.

Въпреки че Александър Николов – Сашо Сладура е убит по най-жестокия начин в концлагера край Ловеч, в смъртния му акт е записано, че причината за смъртта му е „ангина” | Снимка: Архив, desebg.com.

Първоначално в лагера са въдворявани и мъже и жени, но впоследствие женската част от отделена във филиал на лагера край село Скравена, Ботевградско.

Георги Христов, тогавашен зам.-началник на Окръжно управление МВР-ДС Ловеч описва творението на Политбюро и Живков като „концлагер от филмите за фашизма с единствената разлика, че е няма крематориум”.

Едно от най-отвратителните решения на режима е труповете на убитите да не бъдат предавани на техните близки, за да не се разчуе за престъпленията, извършвани в лагера.

Тленните останки са откарвани до Белене, където с помощта на затворник са погребвани отгоре-отгоре на остров Предела на река Дунав.

През пролетта на 1962 г. Политбюро е принудено да закрие лагерите край Ловеч и Скравена, след като във върхушката на БКП се разчува за убийствата в тях.

За своето съществуване през лагера Ловеч, който става известен като „Слънчев бряг” заради фалшифицирането на причините за повечето убийства като „слънчев удар”, преминават най-малко 1500 души, а смъртта си в него намират най-малко 151 мъже и жени.

През 1962 г. специална комисия от Политбюро потвърждава в свой доклад престъпленията в лагера, но този документ не е предаден на прокуратурата.

Опит за осъждане на виновниците

Едва в началото на 1990 г., след краха на тоталитарната диктатура, прокуратурата образува следствие за изясняване на причините и авторите на убийствата в лагера край Ловеч. В своите показания пред прокуратурата Тодор Живков признава, че за лагери комунистическата власт в България е използвала съветския опит.

През 1993 г. състав на Военната колегия на Върховния съд с председател ген. Николай Чирипов дава ход на съдебен процес, по който подсъдими са бившият зам.-министър на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов, началника на лагера Петър Гогов, отговорникът по Държавна сигурност в лагера Николай Газдов и надзирателката Юлияна Ръжгева.

Николай Газдов – отговорникът по Държавна сигурност в лагера е един от подсъдимите за убийствата в него, но съдебният процес, започнал през 1993 г., не стига до присъди заради давността и делото е прекратено | Фотограф: Владимир Бахчеванов.

Военната прокуратура установява данни за извършване на 14 умишлени убийства, а тогавашният главен прокурор Иван Татарчев пледира за смъртни присъди на подсъдимите.

До такива не се стига. Милчо Спасов почива в болница малко след началото на процеса, а единственото наказание на останалите подсъдими е престоя им в ареста за известен период.

През 2002 г. Върховният касационен съд прекратява делото поради наличие на изтекла давност на престъпленията.

Лагерът – място на памет за жертвите

От 1990 г. обаче бившата кариера на лагера край Ловеч се превръща в място на памет за жертвите на комунизма. Ежегодно, без прекъсване нито една през следващите 31 години там се провежда поклонение, започващо с шествие от центъра на Ловеч до кариерата.

Ловчанският митрополит Гавриил почти винаги лично участва в отслужването на панихида в памет на жертвите на комунистическия лагер „Слънчев бряг” | Снимка: Архив, desebg.com.

Организатор на събитието е местния СДС, но през последните години в него активно се включва и община Ловеч. Ловчанската митрополия също почита жертвите, като нейни свещенослужители отслужват панихида на каменната кариера, като много често в нея участва и самия Ловчански митрополит Гавраиил. Поклонението събира демократи от цялата страна./desebg.com

Александър Йорданов, евродепутат 

Днес не са необходими много думи.  Човечеството се сблъска със заплаха, която не се лекува с приказки. Можем да си помогнем само, ако осъзнаем своята отговорност като личности и народ, като проявим национално единство и солидарност – помежду си и с всички хора в Европа и света, изправени пред същата опасност като нас. 

Днес не е време за дребни политически сметки и страсти, за политическа конфронтация и извличане на политически дивиденти, за победи над политическия „противник”. Това го казвам на онези пишман опозиционери, за които дребнавото критикарство е като политическа краста. Съветът ми към тях е: приберете си егото у дома, укротете поне временно мераците си, свийте партийните знамена за по-добри времена.

Не си играйте със съдбата, не политизирайте смъртта. Защото днес сме изправени именно пред смъртна заплаха. И би трябвало най-напред политиците да осъзнават това. Не изнервяйте и не дразнете допълнително хората. Не атакувайте в този момент институциите. Те си вършат отговорно работата. Вашият час ще дойде отново. Ще има избори. Всичко ще си кажете тогава – и истината, и лъжата. Но сега се куртулисайте. От това гражданското ни общество само ще спечели.

Свалете шапка на личности като ген.-майор проф.д-р Венцеслав Мутафчийски, на всички от Националния оперативен щаб за борба с животоотнемащата пандемия, на лекарите и медицинските сестри, на доброволците. Те изпълняват своя длъг. 

На „безстрашните” и безхаберниците ще кажа:

пазете си безстрашието и безхаберието за утрешния ден

Днес то никому не е нужно. На многознайковците: замълчете! Думите ви не лекуват. На тарикатите на дребно и на едро, на печалбарите: не бързайте от нещастието да правите богатство. То ще ви съсипе. Отвратително е, че още на първия ден от извънредното положение, въведено абсолютно своевременно и отговорно от правителството, започнаха да се правят дребни бакалски сметки, разнесе се рев за пари.

Изчакайте поне месеца да отмине, една заплата време да изтече. Тогава ни разказвайте за хотелите си, за баровете и дискотеките си, за търговските си планове. 

Европейският съюз отново помага. Както винаги ни е помагал. Необходимо е да чуваме и осмисляме отговорната информация. Да не даваме ухо на всякакви врели некипели, на врачувания. Да спазваме това, което ни казват лекарите. Да пазим дома. Неволята и бедата би трябвало да ни сплотят, да усилят солидарността помежду ни.

Ние, българите, сме доказали, че различно разбираме доброто. Затова и сме теглили в своята история. Неразбирателството е наша национална черта. Много са нашенците, които я ползват, за да извлекат политически дивиденти.

Но защо сега? Почакайте, освестете се, проветрете си белите дробове, оживейте. Солидарност, единство и отговорност – това е необходимо днес на България!  /faktor.bg

Съюзът на демократичните сили напълно подкрепя предложените от правителството мерки срещу коронавируса и приветства гласуването на българския парламент за въвеждане на извънредно положение.

В моменти, когато сме изправени пред заплаха за здравето и живота, обединението на българските политици от всички партии, е отговорно и заслужаващо адмирации.

Това действие показа, че „Съединението прави силата“ все още не е изчерпано от съдържание. Надяваме се, че след като преодолеем с общи усилия заплахата от коронавируса, българската политическа класа все по-често ще постъпва националноотговорно, без оглед на цвят и идеологии.

Призоваваме всички наши сънародници да бъдем солидарни, дисциплинирани и отговорни. Не бива да приемаме ограниченията като отнемане на свободата, а като единствен начин да запазим здравето и сигурността на нацията.

Като приемаме, че именно здравето е приоритет и определяме предприетите мерки за опазването му като адекватни и навременни, ние сме убедени, че такива трябва да бъдат предвидени и за малките и средни фирми, които са заплашени от фалит.

Много от тях, тези от сферата на услугите, са принудени да работят с ограничено работно време и капацитет или да затворят. Другите, от групата на произвеждащите компоненти или крайни продукти, имат забавяне и отмяна на поръчки. Всичко това води до намаляване и спиране на приходите и до невъзможност за обслужване на кредити,  забава на плащания на заплати, осигуровки, данъци, такси и лихви.

Ние, от СДС, смятаме, че е нужно час по-скоро да стартира дебат в Съвета за тристранно сътрудничество за приемането на антикризисни, стабилизиращи решения в подкрепа на малкия и средния бизнес.

Необходими са спешни мерки за защита на най-уязвимите малки и средни предприятия, които ще пострадат най-много от ограниченията, които се налагат във връзка с COVID-19.

Може да се работи в посока на удължаване на срока за първата вноска на всички данъци с месец или два.

Да се водят преговори с банките за забава на плащанията на главници и лихви или да се търсят възможности за намаляване на лихвите и увеличаване на погасителния период.

Да се потърсят механизми за компенсиране на принудително неработещите.

Да се потърси навременна помощ от Европейския съюз.

Държавата и общините да излязат от традиционната си роля на бирник и да станат истински партньор на малкия и средния бизнес, за да му помогнат да оцелее и да съхранят възможността да бъде отново коректен данъкоплатец, след излизане от кризисната ситуация

Вярваме, че общите усилия и добра воля ще помогнат възможно най-безболезнено да преминем и през това изпитание.

Да си пожелаем пандемията да отшуми бързо и да се молим на Господ за България и целия свят!/sds.bg