Разговор с доц.д-р Александър Йорданов, член на Европейския парламент от групата на ГЕРБ/СДС в ЕНП, председател на 36-то Народно събрание

– Г-н Йорданов от позицията на парламентарния опит, който имате, как ще коментирате неуспеха на управляващата доскоро четворна коалиция да състави ново правителство в 47-то  Народно събрание.

Това бе прогнозиран и не само от мен, но и от всички разумни хора, неуспех. Но любопитното е, че този неуспех на БСП и на партиите, които я подкрепят, се очертава като успех за България. Защото дава шанс на българските граждани чрез избори да излъчат едно по-добро управление на страната. И това ще стане през октомври.

– Как вие си представяте това по-добро управление.

В България има утвърдена демократична традиция. Всяко управление, в което не участва

БСП е добро за страната. И още нещо любопитно. Всяка партия, която е управлявала заедно с БСП, на изборите след това е катастрофирала. Типичен пример бе партията НДСВ, която почти изчезна от политическата сцена след колаборацията с БСП (кабинетът на Сергей Станишев). Спомням си също така, че когато малката партия ДСБ напусна Реформаторския блок и започна да подкрепя БСП, тя изпадна от парламента. Вярно е, че влезе в него отново, но едва след 4 години и след като председателят й подаде оставка. Затова и ще наблюдавам с интерес какво ще се случи с коалицията „Демократична България” например, която в 47-то Народно събрание се превърна в патерица на БСП. Важно е хората да разбират, че БСП никога не би управлявала България, ако не ползваше патерици. И още един пример. Правителството на Кирил Петков катастрофира не само поради очевидната му некадърност, но и поради факта, че в него участваше БСП. У нас тази партияе символ на провала.

– Но тогава как в сегашните условия в България може да има стабилно и успешно управление.

От 32 години е ясно, че правителствата в България се формират или с участието на БСП, или без участие на БСП. Правителствата в които червената партия не участва са успешни правителства. При всички тях България върви уверено напред. В днешната ситуация е очевидно, че успешно правителство страната ни може да има само, ако в него не участва БСП. А това означава, че успешно ще бъде само правителството, което се формира с участието на ГЕРБ/СДС – коалицията, която е политически противник на БСП. Трети път няма. Останалите партии трябва да направят избор между ГЕРБ/СДС и БСП. Нормално и стабилно развитие на страната може да има само без участие в управлението на БСП и само с правителство формирано около ГЕРБ/СДС. Всички останали комбинации са практически невъзможни за осъществяване и не съветвам гражданите да хранят напразни илюзии.

– Следователно Вашата теза е: или-или?

Може така да се каже. Ако след предстоящите избори ГЕРБ/СДС формират правителство, то аз отсега прогнозирам, че то ще сложи край на хаоса и кризата в страната. И при двете партии успешният управленски опит е налице. Европейската подкрепа също. Това са две много важни условия за успеха на едно управление: политически опит и европейска подкрепа. Правителството на Кирил Петков нямаше нито първото, нито второто. Липсата на първото бе очевидно поради попадането на голям брой абсолютни случайници в министерски и депутатски кресла. А за второто доказателство са липсващите и до днес европейски пари по Плана за възстановяване и развитие. И отново ще повторя. Главното условие за успешно управление на България е само едно: БСП да остане в опозиция. Но също така е много важно успешното правителство да се формира около две партии с ясна евроатлантическа ориентация, които са от политическото семейство на Европейската народна партия – ГЕРБ и СДС. Останалите партии, които ще се включат е логично да споделят същите ценности и политически идеи. Те трябва да клонят надясно.

– Но кои ще бъдат тези партии?

Желателно е да не бъдат популистки, леви, националистически и проруски партии. Защото видяхме до каква криза доведоха страната партии като „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“ в комбинация с БСП. Поне към момента това са популистки партии, които не членуват в никое европейско политическо семейство. А към тях бих причислил и партията „Да България” с лидер Христо Иванов, която сама твърди, че не е нито лява, нито дясна и не членува в европейско политическо семейство. Да бъдеш „нито ляв, нито десен” означава, че си популист. Разбира се, всяка популистка партия има шанс да стане нормална партия, с ясна идейно-политическа ориентация. Но и тук условието е същото: не би трябвало да се коалира с БСП. Мисля, че всички се убедиха и станахме свидетели как се задълбочи икономическата криза у нас, когато коалицията „Демократична България” се събра със споменатите популистки партии и с БСП.

Голяма опасност за България са прокремълските партии. „Възраждане“ е такава партия. От нея нищо добро за страната не може да се очаква. Така че няма да бъде лесен през октомнври изборът на гражданите. Много са кьорсокак партиите у нас, затова и много често страната ни забива в кьорсокак.

– И тогава къде е надеждата.

Надеждата е, че ГЕРБ и СДС ще победят на предстоящите избори, но в българския парламент ще влязат и други партии, които също като тях ще искат да работят за успеха на България. Но дали наистина искат това е въпрос, който всяка партия трябва сама да реши. Например довчерашната управляваща четворна коалиция не желаеше да работи за успеха на България, представителите й оставиха впечатлението, че работят само за личните си интереси и затова и се сгромоляса толкова бързо. Всяка демократична партия, която реши да участва в управленска коалиция заедно с ГЕРБ/СДС ще оззначава, че е избрала добрите дни за България.

– Но днес много от партиите, които споменахте са срещу ГЕРБ/СДС. Говорят за статукво, за корупция. Не се ли получава тогава омасьосан кръг.

По-скоро е глупаво вързан гордиев възел, който гласоподавателите за броени секунди могат да разсекат със своя избирателен вот. Защото този възел не се разплита, а се разсича с гласуване.У нас статукво може да се нарече единствено намъкването във властта на БСП по всякакъв тарикатски начин. Тревожното е, че напоследък и партиите от „Демократична България“ ползват същите бесепарски политически номера. Така ДСБ, „Да България” и „Зелено движение” остават впечатлението, че с БСП са от един дол дренки. И в този смисъл, колкото и да е странно да ви прозвучи, ДБ са по-скоро новото статукво. Защото, както гласи народната мъдрост: с каквито се събереш такъв ставаш. А ДБ се събраха с единствената статукварска партия у нас, стогодишната червена статукварница, която многократно е менила името си, но не и същността си. Това е партията, която още в началото на прехода към демоскрация положи основите на корупционните практики. Затова и не се изненадвам, че много от демократите у нас, които помнят началото на този преход, виждат в действията на ръководството на ДБ типично неокомунистическо поведение, т.е. продължение на бесепарското статукво. Други пък обясняват тази им обвързаност с БСП с това, че много от техните членове и симпатизанти са от номенклатурни комунистически семейства, ползвали са „благините” на комунистическия строй покрай родителите си и е трудно да се разделят с партията наследник на БКП – партията, в която са членували техните родители, близки и роднини. На мен напрамер ми прави впечатление, че много бивши агенти и сътрудници на бившата комунистическа Държавна сигурност подкрепят яко „Демократична България”. Това не може да е случайно. И тук също виждам съвпадане на интереси с БСП. Затова и се чудя не необразоваността на някои журналисти, които наричат ДБ „градска десница”. По-скоро става дума за лявомислещи хора с пъпна връв, която ги прави зависими днес от БСП.  Но аз не съм загубил надежда, че в „Демократична България” извън ръководството й, разбира се, все още има хора с истински десни убеждения, които са против статуквото на БСП в България. Жалко ще бъде, ако ги няма.

А що се отнася до корупцията тя трябва да се търси там, където държавен ресурс изтича в неизвестна посока. В тази посока живеят известни олигарси от комунистическо и ДС потекло. От корупцията се облажват и политиците, които се заиграват с БСП. И самата БСП, разбира се. Това наблюдавахме при промянаджийското управление през последните  шест месеца. Такъв бърз темп на корупцията у нас преди това имаше само при управлението на БСП с премиер Жан Виденов. И ако си спомняте тогава България тотално катастрофира. Затова е добре, че правителството на Кирил Петков падна преди да е настигнало по „успехи“ правителството на Жан Виденов. Но бих добавил и още нещо, което намирам за много важно.

Всяка промяна трябва да има видимост. Тя не може да е невидима. При управлението на ПП ГЕРБ, например, както в коалиция с Реформаторския блок, така и с „Обединени патриоти”, имаше такава видимост на промяната. Тя се случваше пред очите на всички ни: новите пътища, предприятия, училища и детски градини, спортни зали, обновените улици, булеварди и площади буквално във всички български градове и села. Това се случваше пред очите на всички ни. И това бе видима и забележителна промяна. Управлението на Кирил Петков изпразни думата промяна от съдържание. Тя днес нищо не означава. Заместиха я думи като „бухалка” например. Промяната дори вече се нарича „рашковизъм”. Посята бе омраза, а не промяна в България. Имам чувството, че управляващите през последните месеци един гвоздей не забиха, та да мога да кажа, че нещо са променили към добро. По-скоро, ако изобщо говорим за промяна при управлението на ПП, ИТН, БСП и ДБ, то по-скоро би трябвало да говорим за движение назад на България, за „заден ход”. Този ход е също „промяна”, но не го препоръчвам за нашия народ. Слушахме месеци наред само празни приказки и равносметката е, че огромни финансови средства отпътуваха в неизвестна посока, а може в известни джобове. Такова чудо сякаш не е било. Но е така, защото емблематичната за такъв тип управление БСП (управление от типа „лява ръка-десен джоб“) си  намери дружки главно в лицето на ПП и ДБ. Дано служебното правителство, което предстои да бъде назначено от президента има смелостта и достойнството да поразрови авгиевите обори на „промяната”.

– Ще продължи ли кризата при служебното правителство на Румен Радев?

Естествено, че ще продължи. Самият президент е архитект на кризата у нас. Той преди две години вдигна юмрука на омразата и повече тълпата срещу демокрацията. И затова сега сме в криза. Разбира се, винаги ще се намерят удобни на президента политолози, които ще оправдават действията му с „международното положение”. Но за мен няма съмнение, че подкрепяйки т.нар. промяна Румен Радев действаше против интересите на България, против националната сигурност и стабилност, против успешното ни развитие. Това че днес той е в конфликт с тези, които сам лансира във властта, не го оправдава. Не оправдава и тях, че за кратко време съсипаха България. Затова и нищо добро не очаквам от служебното правителство на президента. Дано поне проведе честни избори, което е негова конституционна задача. Но и в това се съмнявам. Защото продължава да се стеле мъгла над докараните от антидемократична Венецуела т.нар. мадуровски машини за гласуване. В демократичния Европейски съюз се гласува с хартиени бюлетини. У нас т.нар. промяна ги отхвърли. Което още веднъж доказва, че партиите на „промяната”не са истински демократични и са далеч от европейските граждански ценности. Но както е прието да се казва, надеждата умира последна. Аз живея с надеждата, че след изборите през октомври България ще има по-добро управление и то ще бъде такова, защото ще се формира около проевропейската коалиция ГЕРБ/СДС.   

БСП ще върне на Румен Радев неизпълнен третия мандат за съставяне на правителство. Очаква се президентът да издаде указ, с който да разпусне Народното събрание, а през есента отново да отидем на предсрочни избори.

„Този парламент изчерпа своите възможности. Той работи трудно, трудно се събира мнозинство. Разделението е много голямо. От тази гледна точка е добре да се обърнем към избирателя, който да препотвърди кои да бъдат тези, които ще го представляват в следващия парламент. Да се започне на чисто да се търси формула на управление, която е по-стабилна и по-дълготрайна“, коментира лидерът на СДС Румен Христов в „Денят ON AIR“.

Според него още първият мандат ще бъде при тях след изборите, защото след всичко, което показаха „Продължаваме промяната“, голяма част от избирателите ще се върнат отново при ГЕРБ-СДС. Той смята, че ще има Евроатлантически блок и един евроазиатски блок, и ако отново има опит за изолация на ГЕРБ-СДС, ще трябва да се търси подкрепа в партии от проруския блок, което означава нестабилно правителство.

„Без ГЕРБ-СДС не може. Нека да престанем да казваме заклинателни думи, че няма как да се управлява с ГЕРБ-СДС. Големите политически хоризонти, които преследваме представителите на евроатлантическа общност, са едни и същи. Да започнем от избора, който направи България – влизането на страната ни в ЕС и НАТО. Това, което предстои, е приемането на България в Еврозоната, работа по отношение на Шенген“, обясни Христов пред Bulgaria ON AIR.

Гостът каза, че при антикризисните мерки е по-важно да се подкрепят тези, които имат нужда от помощ, а не да се дават пари на калпак. По думите му България отказа да купува руски газ, а същевременно използваме руски газ през посредник. Христов подчерта, че прекъсване на доставките на руски газ могат да станат само при алтернатива. И изтъкна, че в сферите на енергетиката и макрофинансите трябва да бъдат забравени личните интереси.

„Това правителство падна заради неразбориите вътре в коалицията. Те нямаха стабилно мнозинство. Това е първото правителство, което пада от вот на недоверие. Имало е десетки вотове на недоверие досега, никога опозицията не е успявала да пробие мнозинство. Не го свали опозицията, а самите те паднаха. Те нямаха доверие помежду си, камо ли доверието на българския народ“, обърна внимание Христов.