2024 юни 6 | СДС Варна

Daily Archives: 06.06.2024

Зам.-председателят на СДС д-р Янко Станев: Без отговорно държавническо управление няма просперитет

06.06.2024 Новини

За България е необходимо управление със стабилност и хоризонт 4 години, с водеща държавническа функция на ГЕРБ-СДС. Абсолютизиране на решаването на демографския проблем и образованието.

– Д-р Станев, какво е впечатлението Ви от изборния процес във Варна, региона и страната като цяло?

– Отговорът е в две посоки. Първата е политическата конструкция във Варна. Каква е тя? Има ли такава? Кои са десни, леви, центристи или това са само етикети?

Във Варна, а и за региона (важи по-малко), опитите да се направи общество като жълтопаветна каша, са неуспешни.

Втората посока е, че всички видяхме, че това управление през последните три години направи такива икономически и политически водовъртежи, че ще трябват големи държавнически, общонародни усилия, за да се оправим. Защото наглед образовани, умни, красиви, но негодни да управляват държавата хора с арогантност бяха допуснати до властта.

И такъв е изборният процес, т.е. отражение на тези процеси в обществото. Умора, понижена вяра, липса на уважение и оттам намаляла надежда и отговорност. А това е фундаментът на общественото развитие – отговорността, вярата и пътят. Смятам, че изборите ще докажат, че сме си научили урока.

– Кои са важните въпроси за кандидат-депутатите Ви?

– Нашият кандидат на СДС в 3-МИР Варна доц. Хамза ги формулира ясно: истинските проблеми са образованието, здравеопазването, и най-вече простичкият факт, че от 9 милиона българи, днес сме 6 милиона. Демографията е национален проблем. И за решаването му са необходими научни работохолици като Медиха в Народното събрание – човек, който разбира, знае, подготвен е за работа по закони и то с абсолютна почтеност.

СДС-Варна, чийто председател е Медиха Хамза има идеология, структурирани сме и имаме критично мислене и контрол върху клиентелизма, и затова участваме в кампанията сериозно осмислено.

За България е необходимо управление със стабилност и хоризонт 4 години, с водеща държавническа функция на ГЕРБ-СДС. Абсолютизиране на решаването на демографския проблем и образованието. Само така може да се реши критичната маса от проблеми.

Затова изобщо „синьото“ е необходимо не само за десните, а за България. Това е пътят!

Д-р Хамза участва в предишния парламент и ще участва като седесар и в следващия, в създаването на буферна зона срещу негодното управление и изграждането на успешна държава с проспериращ народ. Това е задачата на коалицията ГЕРБ-СДС. А както е известно „синьото“ не може да капитулира. Никога!

Още по темата

Доц. Хамза: Родина, род, семейство; образовани, здрави и щастливи българи са принципите на СДС

06.06.2024 Новини

Свободомислещите „сини“ хора знаят, че това са основите на живота ни и в никакъв случай не бива да позволяваме някой да ги руши.

Проучванията на социолозите от последните дни ми вдъхват надежда. Виждам, че разумът надделява. Изгубихме ценно време. По-важно е, че истината за празнословията за някаква си „продължаваща промяна“ е ясна на все повече хора. Неолибералните залитания на подготвяни в харвардски ПУЦ-ове кадри са неприемливи за разумния българин.

Съюзът на демократичните сили категорично е заявил политическата линия, която следва – десен, консервативен подход в икономическите отношения и патриотично настроение в обществения живот. Последователни сме в отстояването на принципите си. Залагаме на постепенното развитие чрез труд и упоритост. Защото това е традиционният български път – съчетаване на родолюбие и трудолюбие за благото и просперитета на родината.

В последните години неолибералната пропаганда все по-твърдо опитва да налага в обществото ни идеологии, които са неприемливи за нас. СДС категорично се противопоставя на прокарването на джендър тенденциите – те не се вписват в народопсихологията ни, нямат място в бъдещето ни. Паралелно тече и атака срещу традиционното българско семейство, която не бива да допускаме да печели дори и малки победи. Свободомислещите „сини“ хора знаят, че това са основите на живота ни и в никакъв случай не бива да позволяваме някой да ги руши. Родина, род, семейство; образовани и здрави, спокойни и щастливи български граждани – това са принципите, на които залага Съюзът на демократичните сили.

Дни преди изборите за народни представители и за представители в европейския парламент усещам възраждащата се у хората надежда за по-нормален живот. СДС като част от коалицията ГЕРБ-СДС настоява за стабилност, която все повече избиратели искат. Началото е поставено. Затова на 9 юни ни е нужен категоричен успех, защото отмирането на поредния политически проект в лицето на ПП, отваря място за избуяване на друга опасност – дивият популизъм, заплетен с национал-социалистически заклинания, които ПП „Възраждане“ иска да наложи в дневния ред на България. Това още по-категорично не можем да допуснем, защото ще срине държавността!

Изборът на кандидатите на СДС за народни представители е защита срещу такива пагубни за страната ни влияния и тенденции.

Вашият избор на 9 юни за ГЕРБ-СДС с №22 в бюлетината и преференция 107 е избор за стабилност и сериозна политика в интерес на хората!

Купуването и продаването на гласове е престъпление

Още по темата

Илия Лазаров, СДС: Трябва ни стабилно управление, за да стъпи България на здрави крака

06.06.2024 Анализ

Съмнявам се, че крайнодесните ще могат да излъчат най-голямата група в бъдещия Европейски парламент. Те не са единни, казва кандидатът за евродепутат

Илия Лазаров е главен секретар на СДС, народен представител от СДС в парламентарната група на ГЕРБ-СДС в 45-ото Народно събрание, началник на кабинета на президента (1997 – 2002 г.) Петър Стоянов.
Външнополитически експерт и анализатор.
Владее френски, испански, италиански, руски и английски езици.
Кандидат за депутат в Европейския парламент от листата на ГЕРБ – СДС

– На прага на война ли сме след идеята на парламентарната асамблея на НАТО да се разреши на Украйна със западно оръжие да стреля по цели в Русия?

– Парламентарната асамблея на НАТО взима чисто формално-политически решения. Те нямат обвързващ характер. Обвързващо решение може да вземе НАТО и страните – производителки. Така че става дума за политическа декларация, която изразява позиция. Това не означава, че сме на прага на война. А и в момента украинците използват тези оръжия и без да взимат разрешение, за да обстрелват руска територия. За съжаление, това е един много тежък конфликт, който трябва да намери своето решение и то по максимално бърз начин, защото вече се наблюдава изнервяне и от двете страни – и от украинска, и от руска. Конфликтът се затлачва. Независимо че има известен напредък от руска страна, и двете страни изпитват недостиг на хора. Това, което става в момента в тази война, е размяна на удари с дронове и ракети, но се стреля по градове, което води и до цивилни жертви. Това става все по-недопустимо за Европа през ХХI век. Парламентарната асамблея, повтарям, взе политическо решение. А решенията на НАТО се взимат с консенсус.

– Такова решение може да бъде взето на срещата на върха на НАТО във Вашингтон през юли.

– Да.

– Кой трябва да води българската делегация, като се има предвид, че позицията на президента Радев се различава от позицията на правителството? Президентът заяви, че пращането на още хора и оръжие в Украйна не е решение на въпроса, че то трябва да се търси на масата на преговорите, за което бе остро критикуван от представители на правителството.

– Според българската конституция външната политика се провежда от изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет. Кой ще бъде начело на делегацията и какъв ще бъде съставът й, ще реши Министерският съвет. Съответно и отговорността е на Министерския съвет. Президентът е върховен главнокомандващ само и единствено, когато сме в състояние на война. Ние не сме в състояние на война, независимо от това, което някои хора и медии се опитват да наложат като тема. Ние имаме дипломатически отношения с Руската федерация, те имат посланик в България. Естествено, има известно напрежение покрай конфликта в Украйна, но това не означава, че сме в състояние на война. А функцията на президента като върховен главнокомандващ е единствено, когато има обявена война.

– Защо този сигнал – решението на асамблеята, трябваше да дойде от София?

– Парламентарната асамблея на НАТО се проведе в София, защото домакинството се редува. Преди 20-тина години също имаше сесия на Парламентарната асамблея на НАТО в София. Тогава ние не бяхме член на алианса, но бяхме домакин на такъв форум като страна – кандидатка. Това е политически форум, на който се обменят идеи и възгледи, това не е орган, който взима решения. И това много често се бърка в България. Лично съм участвал в подготовката на предишната парламентарна асамблея през 2001 г. Тя се проведе под ръководството на президента Петър Стоянов заедно с тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски. След 20 и няколко години отново ще ни дойде редът да сме домакини.

– Трябва ли България да реагира по-остро на агресивното поведение на новия президент на Северна Македония Гордана Силяновска?

– Мисля че трябва да се отнесем по-скоро със снизхождение. Нашите съседи си решават вътрешнополитически проблеми и се опитват да намерят външнополитически излаз през конфронтация с България, а вече и с Гърция. Това е нелепо, защото Северна Македония е кандидат за член на ЕС и има критерии, които трябва да изпълни. Един от ключовите критерии е да няма неразрешени конфликти със своите съседи – независимо дали са членове на ЕС или не са. Когато България кандидатстваше за ЕС, Гърция постави императивно условието да върнем екземпляра на „История славянобългарска“, който беше откраднат от българския манастир в Света гора Атон. Тогава президентът Стоянов настоя да се върне този екземпляр, където има написани няколко страници от Паисий. Тогава имахме прекрасни отношения със Скопие. Северна Македония сега е кандидат-член за ЕС и не трябва да има неразрешени проблеми със своите съседи. Френското предложение беше именно в този смисъл, то до голяма степен защитава интересите на България, защото се казва, че хората с българско самосъзнание в Република Македония трябва да бъдат защитени конституционно, както всички останали малцинства в тяхната конституция. Тя е така конструирана, че ако не си упоменат в нея правата ти не са защитени. Ние искаме да изчезне езикът на омразата, не искаме да променяме тяхното разбиране за историята, искаме да не крадат нашата история. По другото учените ще се разберат или няма да се разберат – и до момента между Франция и Германия има отворени теми, но това не пречи на държавите да развиват отношенията си. А в Скопие твърде много политизират дребни теми, видяхме, че ВМРО-ДПМНЕ спечели изборите на базата на омразата към България и към българите.

– Отношенията ни с Турция сякаш не са на нивото, на което бяха, когато премиер бе Бойко Борисов. Това проблем ли е с оглед на миграционния натиск?

– Нормално е отношенията да имат спад поради нестабилността на българското управление. Проблемът не е в Турция, а у нас. За последните три години се смениха няколко правителства – редовни и служебни, с относително кратък срок на действие. И това не може да гарантира трайност на българските отношения с другите държави. Това е един от минусите на нестабилното управление. България не само във външнополитически план има необходимост да има дългосрочно стабилно управление, поне с хоризонт от един цял мандат. България има необходимост от нормално управление и заради икономиката, и заради външната политика, и заради нестабилния свят с конфликтите в Украйна и Палестина. Затова от парламентарните избори в България трябва да излезе стабилно управление, което да постави държавата на здрави крака. А премиерът Борисов имаше прекрасни отношения с президента Ердоган, между тях имаше взаимна симпатия и това, естествено, подпомага развитието на двустранните отношения. Това винаги е бонус във външната политика.

– Защо предпочетохте да се кандидатирате само за Европейския парламент, а не и за българския?

– Моята дейност винаги е била в сферата на външната политика и външните отношения. Мисля, че ще бъда полезен в Европейския парламент. Няма да прекъсна своята дейност като главен секретар на СДС и ще продължа да изпълнявам и тези функции. Но мисля, че мога да бъда полезен в сфери като външната политика, отбраната и сигурността. Смятам, че Европа върви към интеграция именно във външната политика и отбраната и най-вече – в координация, синхронизация и интеграция на службите за сигурност, които са тези органи, които предотвратяват терористичните атаки. Това е много важно, защото всяка една отделна държава, дори голяма като Франция, Германия, Испания или Италия, не е достатъчно силна, за да може да предотврати такива заплахи.

– Има ли вероятност европейската политика да се промени кардинално с оглед на прогнозите, че крайнодесните ще имат най-много места в Европейския парламент, повече от Европейската народна партия, която социолозите поставят на второ място.

– Не, не се очертава такава вероятност, макар че има тенденция в полза на крайнодесните. Но те не са единни, така че да формират една група. Нашата партия „Възраждане“, например, съвсем не е крайнодясна, тя е просто проруска партия.

– Силно дискутирана е възможността да отпадне изискването решенията в ЕС да се взимат с консенсус, да се намали броят на евродепутатите и на еврокомисарите, така че не всяка страна да има свой представител в Европейската комисия. Какво мислите за тези идеи?

– Всяка държава има еврокомисар, защото това е залегнало в Лисабонския договор. Може да се стигне до идеята да се съставя правителство на чисто функционален принцип, а не на паритетен, но при напредване на интеграцията. Тогава отделните комисари няма да бъдат излъчени на базата на това, че са представители на отделните държави. Там, например, може да има двама българи и нито един хърватин и тези хора ще бъдат членове на Европейската комисия в лично качество. Но това е много дълъг разговор и преди това трябва да се промени Лисабонският договор. Със сигурност няма да се случи в следващия мандат на Европейския парламент. Идеята за намаляване на броя на евродепутатите се дължи на това, че ще влязат нови държави и това ще утежни и оскъпи издръжката на Европейския парламент. Също тема, която ще се дебатира, но след следващото разширяване на ЕС, когато то се случи. В момента броят на евродепутатите от една държава е пропорционален на населението й. Засега това е теоретичен дебат. А що се отнася до правото на вето или взимането на решения с консенсус, да, тази тема се обсъжда. Но става дума за определен вид решения. Има базови решения, за които консенсусът не може да отпадне. Такова е решението за приемане на нов член, това не може да стане, ако всички членове на този клуб, наречен Европейски съюз, не са съгласни. Защото това може да доведе до центробежни и дезинтеграционни процеси. С други думи – определени решения ще останат консенсусни, а други – от по-оперативен характер, ще се взимат с обикновено мнозинство или с две трети.