Ролята на читалищата в България е да съхраняват националното и културно наследство и родова памет, да работят за културното и духовно благополучие на местната общност, да бъдат посредник в в гражданското общество и да работят за неговото изгражданеи развитие. 

Друга тяхна роля е да привличат обществено ангажирани хора от всяка възраст, като им създава благоприятна среда за културни, творчески и образователни изяви.
Варна е богата на читалищна дейност. На територията и има 24 читалищни структури, а началото на дейността в България е положено през 1856 г. 

Доц. Д-р инж. Медиха Хамза се срещна с представители на две читалища във Варна – Народно читалище „Отец Паисий“ и Народно читалище „Просвета-1927“. 
По време на работните срещи, се обсъдиха дейностите, проблемите, потенциала и модернизацията на читалищата, както и популяризирането на дейността. 
Сред главните проблеми, за които споделиха бе финансирането, което е крайно недостатъчно за покриване на всички разходи и ремонтни дейности по базите, реквизит, костюми и др. и всичко нужно за развиването на дейността. То е на принципа – субсидия на база субсидирана численост.

Относно проектното финансиране,  читалищата все още нямат широк достъп до проекти и програми, а и не навсякъде имат кадрова готовност да пишат и работят по проекти. Затова, според тях подпомагането, а не изцяло дотиране от държавата и задължително от общината, трябва да е приоритет в работата им. Това особено важи за Варна по две причини- Варна е изключително богата на  професионални културни институти и на културни събития, които обаче не винаги стигат до варненци след Аспарухов мост. 

Коментира се и темата за концертните и масовите изяви. 
През 2014 -2015г. доц. Д-р инж. Медиха Хамза е председател на ПК“Социални дейности и жилищна политика“ към Общински съвет-Варна. Тя внася предложение за изграждането на открити сцени към читалищата във всеки район на Варна. Според предложението сцените ще бъдат пригодени и за хора с увреждания, за да могат да участват  безпрепятствено в изяви.

По думите и, читалищата имат нужда да привличат хора към дейността, нещо повече – да имат възможност за провеждане на различни концертни и други мероприятия в районите, а не само в центъра на града. 
Модерната библиотека трябва да е функционална и адаптивна. За да бъде търсена една библиотека, трябва екипът и да е запознат с новостите в професионалната сфера, да се прилагат иновации и атрактивност в библиотечното обслужване. В съвременното общество, библиотеките вече имат ролята и на информационни центрове.

Затова модернизацията на всички читалищни структури са крайно необходими, споделиха още на срещата представителите на двете читалища. Нужни са колективни усилия да се запазят тези храмове на българската култура, духовно и творческо развитие. Те са дом и на българския фолклор, на първото участие на сцена на всяко дете, и трябва да бъдат приоритет за държавата.