„При демокрацията има власт и опозиция. Развитието на събитията след 2 април т.г., когато се проведоха парламентарните избори за 49-то Народно събрание, поражда тревога за българската демокрация. Повече от петдесет дни след изборите продължава да не е ясно коя или кои партии ще управляват и коя или кои партии ще останат в опозиция.“ Това написа в профила си във Фейсбук евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Александър Йорданов.

Ето какво още пише той:

Това означава, че у нас демокрацията е в процес на изкривяване, защото всички искат да бъдат на власт, но същевременно предпочитат да функционират и като опозиция. Този политически сърбеж поражда странни „ротационни схеми”, резултатът от които ще бъде анархията. В българската политика все повече отсъства политическата демократична нормалност.

Наслушахме се на всякакви шантави тези затова как да се заобиколи същността на демокрацията. Появата на това схемаджийство е доказателството за политическата криза. То я поражда, защото представлява опит за подмяна на политическата нормалност с ненормални политически действия и решения. Така изключенията стават правило, а правилата се пренебрегват. Примерите са добре известни, включително и тези от последните дни.

Възможно е, например, да има ротация на председатели на парламента. Но това е изключението. Правилото е, че партията, която е спечелила изборите е в демократичното си право да предложи председател на парламента. И той да бъде избран, т.е. демократичната култура предполага партиите, които са загубили изборите да приемат този факт. В нашия случай обаче комбинирането на избор на председател на парламента с избор на председател на парламентарна комисия, както и лансирането на глупостта наречена „ротация” от типа: аз на тебе – ти на мене, е доказателство за увеличаване на кризата на демокрацията. Става дума за мерак на загубилите изборите да стигнат до властова позиция по „друг начин”, не по този който очертават демократичните правила. Заговори се и за „ротационен премиер”. Това вече е връх на глупостта и кризата на демокрацията. Особено, ако „ротационния премиер” се съчетае с „ротационно” „експертно правителство”. Демокрацията ще бъде експертно задушена. Защото тя е партийно представителна, а не експертно експериментална. При „експертната” правителствена формула участниците в правителството автоматично приемат ролята на марионетки. Оформя се широко пространство за политическото задкулисие. Политиците остават зад сцената и от там суфлират това, което т.нар. експерти ще трябва да вършат. Задкулисието поставя задачите на марионетките и те ги изпълняват. Обяснението, че всичко това се прави за „националното спасение” е лъжа и цинизъм. Прави се единствено, за да се усвоят едни пари – европейските пари. Да се усвоят ротационно. Както се пее в популярната коледна песен: „Подаръци ще има за всички от сърце…” Единствено нейното продължение – за „тропването” на „хорцето” не се приема еднозначно от една част от мераклиите за европейските пари. Те не обичат българското хоро. Смятат, че то не е либерално.

Нормалната политика е друга. Тя предполага непосредствено след изборите партиите ясно да се самоопределят: дали искат да участват в правителствено мнозинство, за да управляват или предпочитат да останат в опозиция, за да бъде силна демокрацията. Към момента от петте представени в българския парламент партии единствено партията „Възраждане” е декларирала, но с половин уста, че ще остане в опозиция.

И тук идва въпросът за т.нар. политическа отговорност. Отговорност на победилата на изборите коалиция ГЕРБ-СДС е да предложи за гласуване в Народното събрание правителство. Това предполага и вариант тя да предложи участие в него на други партии, които не желаят да останат в опозиция. ГЕРБ-СДС осъществяват точно това демократично действие. Отговорност на загубилите изборите партии е да се самоопределят: остават ли в опозиция, както е гласувал за тях народът или ще участват в коалиционно управление. Две от загубилите изборите партии – ДПС и ИТН, декларираха, че желаят да бъдат част от управляващото мнозинство. Би било куриозно в последния момент те да се отметнат от думите си. Но и двете партии са наясно, че не експертите в едно такова коалиционно правителство ще вземат важните решения, а това ще вършат партийните централи, независимо, че у нас зад всеки ъгъл или храст наднича експерт с мерак за министър. Самото понятие „експертно правителство” е лишено от смисъл. Всяко правителство е експертно. Но при демококрацията правителствата са политически отговорни, а експертно безотговорни.

Когато през 1991 г. се гласува правителството на комунистическия съдия Димитър Попов, в него влязоха куп настоящи и бъдещи политици маскирани като „експерти”. В действителност това „експертно правителство” бе политическа коалиция между БСП, СДС, БЗНС, ДПС и Отечествения съюз, като за гарнитура имаше и неколцина министри, които не членуваха в партии, но бяха техни симпатизанти. Пред обществеността то бе представено като правителство на „националното спасение”. Два месеца по-късно лидерът на СДС Филип Димитров заяви пред делегатите на националната конференция на синята коалиция: „Аз самият не знам какво е това правителство”. От „експертите” се пръкнаха лидери на политически партии – Иван Костов, Виктор Вълков, Димитър Луджев, Александър Томов, Иван Пушкаров, както и видни партийни функционери като Петър Башикаров, Атанас Папаризов, Емилия Масларова. Не по-различно бе и „програмно-експертното” правителство на експерта проф. Любен Беров, съветник на президента д-р Желю Желев. Вппрочем, това бе правителството, което модернизира данъчната система на страната като въведе ДДС, който е валиден и до днес. И пак кабинетът „Беров” направи така, че България се присъедини към Инициативата на НАТО „Партньорство за мир”, стана асоцииран член на Североатлантическия алианс и на Европейския съюз. Някои от „експертите” в това правителство също бяха изявени партийни функционери: Валентин Карабашев, Евгени Матинчев, Петър Корнажев, Румен Биков, Христо Тотев. Те бяха зависими от партии като БСП, ДПС и АСП, както и от президента д-р Желев. Така че тяхната „експертност” бе смокинов лист, която зле прикриваше партийната им обвързаност. По-късно кабинетът „Беров” бе наречен „правителство на мафията”. И е факт, че по негово време организираната престъпност се почувства с развързани ръце. Създаването и незаконното забогатяване на „групировките” започнало при „експертния” кабинет на Димитър Попов продължи с пълна сила. Те вече дирижираха поведението не само на отделни политици, но и на цели политически партии. Те бяха силните на деня.

Припомням всичко това, защото когато днес се вдигна толкова много нездрав шум около т.нар. експертно правителство на Мария Габриел или на Николай Денков, и дори се лансира тезата за тяхната „ротация”, трябва да е ясно, че то само на думи ще бъде такова, а в действителност ще бъде задкулисна коалиция между няколко партии и ограничаване на възможността за опозиция. Лидерите на тези партии ще бъдат тези, които ще управявлат задкулисно, но без да носят отговорност. Така и по време на „експертните” правителства „Попов” и „Беров” никой партиен лидер или изобщо политици не понесоха отговорност. Властта при „експертните” правителства е сладка, защото е невидима и като такава е безконтролна. Освен ако някой от „експертите” не се поблазни сам да бръкне в кацата в меда без да се консултира с партийното задкулисие. Тогава със сигурност той ще изгори.

Аз съм бил и ще продължа да бъда противник на „експертните” кабинети. Защото съм привърженик на нормалността в политиката. Разбирам тази нормалност като съставяне не на фалшиво „експертно правителство”, а като формиране чрез коалиционно споразумение на партийно отговорно правителство.

Всички служебни правителства на президента Румен Радев бяха „експертни”. В първото като „експерти” се бяха маскирали бъдещи лидери на политически партии като ген. Стефан Янев и политици като Деница Златева от БСП и Николай Денков – днес един от лидерите на „Продължаваме промяната”, както и мераклия за премиер. Във второто „експертно” служебно правителство Стефан Янев вече бе премиер, а на ключови позиции бяха монтирани бъдещите партийни лидери Асен Василев и Кирил Петков, хваналият паяжина в БСП Янаки Стоилов, както и доказаните партийци Виолета Комитова и Николай Денков, а Бойко Рашков бе инсталиран, за да не би случайно електоратът да забрави за пъпната връв с комунистическа България. В третото „експертно” Радево правителство партиецът Кирил Петков не участваше, но в неговото кресло седна Даниела Везиева – съветник на лидера на БСП Корнелия Нинова. Още е рано да коментирам какви партийни кариери ще направят участниците в четвъртото и петото „експертно” правителство на президента Радев.

„Експертността” у нас е възможност да се направи политическа кариера. И да се забрави истината, че политиката е също професия, която предполага политическа експертност. Всеки политик, когато поеме отговорност за държавното управление като министър например, е длъжен да има в своя екип експерти. Не е нужно той да бъде експерт или да разбира от всичко. Важно е да следва програмата на своята партия и на правителството, да отстоява националните интереси, да ръководи като отсява зърното от плявата. Това е работата на политика. Той е този, който ще поеме отговорност за решенията на своето министерство. И ако тези решения са несполучливи не би трябвало след това министъра да го виждаме като депутат в парламента или като министър в следващ кабинет. Това предполага т.нар. политическа отговорност. За „експертите” такава отговорност няма. При тях „куче влачи, диря няма”. С експертизите си те могат да натворят глупости като министри, а след това да се перчат като лидери на „нови политически проекти”. Най-типични примери в последните две години са Асен Василев и Кирил Петков. Преди тях помним и „експертите” Атанас Атанасов и Христо Иванов. Днес и четиримата са видни партийни лидери.

Европейският парламент дава отличен пример колко важно е на ръководни позиции в Европейската комисия, т.е. в европейския Министерски съвет, да се избират не „експерти”, а политици. Такъв политик е Мария Габриел. Тя бе избрана за еврокомисар за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта в Комисията „Фон дер Лайен“. Но по нито един от тези ресори тя не е била „експерт” преди назначаването й на високия пост. Нейната експертност е в сферата на филологическите и политическите науки – българска и френска филология, международни отношения, история на европейските институции, политическа социология, сравнителна политика. Тя е политик от ПП ГЕРБ и заместник председател на Европейската народна партия. Като евродепутат е работила в комисии, които нямат нищо общо с ресора й на еврокомисар: Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, Комисия по външни работи, в която работи по въпроси свързани с политиката в Средиземноморието, Комисията по правата на жените и равенството между половете, Комисията по земеделие и развитие на селските райони, в която е председател на Работна група по пчеларство и здравето на пчелите. Факт е, че всички тези „експертизи” нямат нищо общо с ресора „Иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж”, който г-жа Габриел ръководеше близо четири години като еврокомисар. И аз я уважавам именно като политик, а не като експерт в сферата, която тя ръководеше. Затова и бе излишно сега тя да акцентира върху експертността на правителството, което ще състави. Тя е политик от ПП ГЕРБ, избрана бе за евродепутат от коалицията ГЕРБ – СДС, има сериозен политически, а не експертен опит и в този смисъл партиите, които ще подкрепят евентуално нейното правителство ще носят цялата отговорност, както за неговите успехи, така и за неговите неуспехи. Ако се случи първото, т.е. успехите, те със сигурност ще си вдигнат рейтинга, особено ако престанат да наричат правителството, което съставят „експертно”. При втория вариант – неуспехите, със сигурност ще понесат електорални загуби на следващите парламентарни избори. Такава е политическата демократична логика и традиция, и никакви „експертни правителства” не могат да я променят.

ПП ГЕРБ и СДС са членове на дясноцентристката Европейска народна партия. ДПС са българските либерали в Европейския парламент. ИТН е популистка партия, идейно неориентирана, поне доколкото аз не съм чул досега от нейните „първи лица” да кажат с коя политическа група в Европейския парламент се отъждествява. Така че „Има такъв народ” ще бъде популистката мерудия или щипката сол в кабинета „Габриел”, ако в последния момент популистки не се извърти и реши да остане в опозиция. При тази картина е обяснимо и разбираемо защо лидерите на ГЕРБ и СДС Бойко Борисов и Румен Христов вложиха толкова много усилия за формиране на правителство с коалицията ПП-ДБ. Те правилно бяха преценили, че поне на думи и като програми обединението „Демократична България” е по-близко до тях и се вписва в дясноцентристкия модел. Правилно бяха преценили също така, че „Продължаваме промяната” е популистка и болнолевичарска партия. И затова диалогът им с нея не вървеше. ГЕРБ-СДС преценяват, че на България е необходимо дясноцентристко управление, а ПП с техните „експерти” трансформирали се набързо в политици – Петков, Василев и Денков, не се вписват в този модел. Нещо повече. Очевидно е, че в ГЕРБ-СДС с тревога наблюдават олевявянето и на „Демократична България”. В това отношение аз съм по-категоричен и смятам, че в ДБ това олевяване е фамилно наследство, силно потомствено влияние, от времената на най-популистката политическа идея – комунистическата.

И още малко близка история в съпоставка с днешния ден. При монтирането на „експертните” правителства на Димитър Попов и Любен Беров имаше чуждестранни посолства, които се опитваха да правят внушения в една или друга посока, включително и по персонания им състав. Особено активни бяха руското и американското посолство. Не им отстъпваха от германското, английското и турското посолства. През февруари 1990 г. американският държавен секретар Джеймс Бейкър се срещна в столичния хотел „Балкан” с лидерите на младата българска опозиция от СДС. И настоя пред тях първите демократични избори да се проведат колкото се може по-скоро, за да закрачи България в един ритъм заедно с останалите централноевропейски държави Чехословакия, Полша и Унгария. Той не чу възраженията на старите опозиционери – земеделци и социалдемократи, че опозицията още не е готова за тези избори, че няма партийни структури в страната, няма и финансови възможности, а това означава, че е реална опасността комунистите да манипулират и фалшифицират изборния процес. Изборите се проведоха на 10 юни, както настояваше г-н Бейкър и бяха спечели от „новата” партия БСП. България стъпи накриво. Оттогава би трябвало българските демократични политици да имат обеца на ухото и по никакъв начин да не се връзват на съветите на посланици на чужди държави. А и те не са акредитирани у нас, за да дават акъл на българските политици. Тяхната задача е да работят за развиване на двустранните отношения във всички сфери, а не да си бутат гагата във вътрешните работи на страната ни. Не се е случвало български посланици да дават акъл, каква политика трябва да водят партиите в САЩ, Русия, Германия, Франция или Турция. Какво мислят акредитираните в България посланици за нашата страна се съдържа в техните дипломатически доклади, но те дори да стават известни, не могат да бъдат аргумент за провеждането на една или друга българска политика. В този смисъл съм съгласен с всички, които справедливо оцениха негативно дейността на посланици като Херо Мустафа и Елеонора Митрофонова. Тяхното говорене и „съвети” представляваха открита намеса във вътрешните работи на нашата страна и като такива трябваше да бъдат категорично осъдени, още повече, че вместо да гасят пожари те наливаха масло в огъня.

В заключение на тези ми разсъждения очаквам да имаме редовно правителство с партийна политическа отговорност, което да не се прикрива зад мантрата „експертност”. В политиката откритостта и честността спрямо гражданите са за предпочитане пред „новите дрехи на Царя”.